„Amnesty International“: Европейските власти да спрат да връщат търсещи убежище от Северен Кавказ обратно в Русия
Властите в европейските страни би трябвало неотложно да спрат връщането на бежанци и търсещи леговище от Северен Кавказ назад в Русия , където ще бъдат изложени на риск от изтезания и различен тип малтретиране , както и евентуално принудени да се бият в нападателната война на Русия в Украйна, написа в нов отчет на „ Amnesty International “, оповестен през днешния ден.
В проучването написа, че управляващите в Хърватия , Франция , Германия , Полша и Румъния , наред с други, са или са се пробвали да екстрадират или депортират лица , които са избягали от гонене в Северен Кавказ, за да търсят леговище в европейски страни, като по този метод са им отказали правото на интернационална протекция. Поради тяхната религиозна и етническа еднаквост – по-голямата част от хората в района са мюсюлмани и са чеченци, дагестанци и ингуши, наред с други етноси – цели общности са жигосани като „ рискови екстремисти “ , които съставляват екзистенциална опасност за националната сигурност, както се твърди оправдавайки завръщането си в район, където правата им са изложени на действителен риск .
„ Скандално е, че макар изказванията, че са замразили цялото правосъдно съдействие с Русия след нейната пълномащабна инвазия в Украйна, няколко европейски страни заплашват да изпратят хора, избягали от гонене в съветския Северен Кавказ, назад на самото място, където са се случили тези злоупотреби. Европейските страни би трябвало да признаят, че доста лица с подобен генезис ще бъдат изправени пред арест или похищение, изтезания, друго малтретиране или насилствена военна работа при завръщането си “, разяснява шефът на Регионалния офис на „ Amnesty International “ за Европа Нилс Муйжниекс , добавяйки:
„ Ситуацията, пред която са изправени избягалите от Северен Кавказ, се утежни фрапантно заради по-нататъшното утежняване на стандартите за правата на индивида в Русия след нахлуването й в Украйна. Те са изправени пред гонене посредством изтезания, случайно задържане и принудително изгубване, без никаква отговорност вкъщи, и исторически са били стигматизирани и набелязани за депортиране или екстрадиция в европейските страни. Ситуацията с правата на индивида в Северен Кавказ е тежка, изключително в Чечня. Всеки, който показва сериозни възгледи, взе участие в активизъм за правата на индивида или се възприема като член на ЛГБТИ общността, рискува да бъде набелязан, както и неговите другари и членове на фамилията. От началото на пълномащабното навлизане в Украйна така и така неприятната обстановка с човешките права в Русия доста се утежни. Рискът от изтезания и друго малтретиране – необятно публикувано в местата за задържане преди нашествието – се е нараснал и има достоверни отчети, че етническите малцинства в Русия са непропорционално мобилизирани във въоръжените сили. Тези, които отхвърлят или се пробват да избягат от готовност, рискуват съществени нарушавания на човешките права. “
Един чеченец , търсещ леговище разяснява пред „ Amnesty International “: „ Хората биват изведени на улиците и имат две благоприятни условия – или да отидат в пандиза за 10 години, или да отидат да се бият. Затворът в Чечения… като че ли към този момент не съществуваш. Но най-малко може да излезеш след 10 години. Сигурно е по-добре, в сравнение с да бъдеш мобилизиран, да се биеш, да умреш. “
Оттеглянето на Русия от Европейската спогодба за правата на индивида /ЕКПЧ/ и репресиите против самостоятелния мониторинг на правата на индивида в страната фрапантно усилиха риска от нарушавания на правата на индивида и лишиха жертвите от значимо средство за държане под отговорност на причинителите. Много хора от Северен Кавказ , които са избягали от тежката обстановка вкъщи, в този момент са изложени на риск от експулсиране , изгонване или депортиране от европейски страни, което би представлявало нарушаване на правилото на възбрана за връщане.
Заплахите на страните да върнат хора в Русия се случват на фона на преобладаващата дискриминация и стигматизация в Европа на хората от Северен Кавказ, които в по-голямата си част са мюсюлмани . Този риск се усили след бомбардирането на Газа от Израел и все по-жестоките офанзиви, арести и убийства на Западния бряг след офанзивите на „ Хамас “ против Южен Израел на 7 октомври. Забраната за връщане към риск от изтезания и друго малтретиране е безспорна и не позволява изключения, в това число от съображения за национална сигурност.
Правното съображение за прехвърляния в Русия постоянно е непрозрачно или подправено , в това число потреблението на секретни доказателства, предоставени от службите за сигурност и неоснователни изказвания, произлизащи от самата Русия, изключително под формата на „ червени бюлетини “ на Интерпол . Русия е инструментализирала сходни вести, с цел да се насочи към политически съперници, дисиденти, бранители на правата на индивида, публицисти и техните родственици и сътрудници. Някои европейски страни също одобряват по своята същина ненадеждни „ дипломатически гаранции “ против изтезания от съветските управляващи, с цел да оправдаят връщането на хора от Северен Кавказ . Изхождайки от Русия, където изтезанията са ендемични и системата на наказателното правораздаване постоянно се злоупотребява, сходни „ уверения “ са просто опит да се заобиколи безспорното обвързване на страната да не изпраща обещано лице на място, където би било изложено на риск от груби нарушавания на човешките права.
Рискът от експулсиране от Франция в Русия се усили доста след смъртоносното намушкане с нож на преподавател в Арас от мъж от Северен Кавказ на 13 октомври 2023 година В дните след офанзивата в Арас президентът Макрон прикани за „ безсърдечен “ метод към това, което той назова „ екстремизъм “, със „ специфичен метод към младите мъже на възраст сред 16 и 25 години от Кавказ “ . Президентът също упълномощи своя вътрешен министър Жералд Дарманин да ангажира съветските управляващи за евентуални прехвърляния . Съобщава се, че са въведени проекти за депортиране на до 11 лица в Русия.
Франция има дълга история на съдействие с Русия при депортирането на чеченци , обвинени като „ екстремисти “. През февруари 2022 година Дауд Мурадов , млад чеченец, който беше депортиран в Русия от Франция, макар ясните доказателства, че ще бъде изложен на риск от изтезания или друго малтретиране, умря в ареста при подозрителни условия. Френските управляващи освен го депортираха, само че също по този начин предадоха на съветските управляващи детайлности от молбата му за леговище, съдържаща персоналната информация на тези, които са му помогнали да избяга, както и на членове на фамилията му.
Във Франция не е единственото европейско държавно управление , което е готово да изпрати хора в Русия в нарушаване на правилото за възбрана за връщане. В Румъния националните управляващи задържаха чеченка, търсеща леговище Амина Гериханова през март 2022 година на съображение, че тя съставлява хипотетична опасност за националната сигурност. Тя е избягала от вкъщи си в Украйна след нашествието на Русия през февруари 2022 година Румънските граничари я отделиха от дребния й наследник и я задържаха в очакване на екстрадиция въз основа на съветска „ алена бюлетина “ на Интерпол. Екстрадирането й в Русия беше спряно едвам след всеобщ публичен митинг и налагането на краткотрайни ограничения от Европейския съд по правата на индивида. В последна сметка Румъния й даде леговище.
Магомед Зубагиров избяга от гонене в родния си Дагестан през 2017 година Той се откри в Украйна със брачната половинка си, само че през март 2022 година беше заставен да избяга още веднъж, когато се разпростра пълномащабното навлизане на Русия. Въпреки молбата му за леговище на границата сред Полша и Украйна, полските управляващи му отхвърлиха да влезе въз основа на „ алена бюлетина “ на Интерпол, издадена от Русия, и вместо това го депортираха там.
„ В продължение на няколко години европейските държавни управления и институции пренебрегваха или омаловажаваха сериозните опасности, пред които е изправен всеки, завърнал се в Северен Кавказ. Тези опасности в този момент са още по-остри и е неблагоразумно да се употребява претекстът за нараснало напрежение в Близкия изток, с цел да се оправдае връщането на търсещите леговище “ , сподели Нилс Муйжниекс.
„ Европейските държавни управления би трябвало неотложно да спрат всички прехвърляния в Русия на хора, които са изложени на риск от изтезания или други нарушавания на човешките права, и да признаят, че сходни опасности са доста по-високи за лица от Северен Кавказ. Нуждите им от отбрана на хората в Европа би трябвало да бъдат заслужено оценени в светлината на неприятната обстановка с човешките права в Русия и продължаващата война в Украйна “, безапелационни са от „ Amnesty International “.
