Владо Панев, с когото съм работил по някое време в

Владо Панев, с който съм работил по някое време в „ Дневник “ – той беше стопански кореспондент, а аз – политически коментатор – споделил, че Борисов няма избор, ще поддържа държавно управление на ПП/ДБ, щото – или Народно заседание и имунитет, или – затвор. Напълно в духа на българската политическа традиция и при предпочитание би могло да се пояснява като опасност или изнудване. В България е по този начин – всеки, който вземе властта, като се изключи че счита, че всичко стартира от него, гледа да се разправи с политическите си съперници. Ако не му стига куражът да го убие – най-малко да го вкара в пандиза. От първите министър-председатели на Третата българска страна единствено първият – Тодор Бурмов, не е лежал в пандиза. (И двама жители на Руската империя – Казимир Ернрот и Леонид Соболев). Другите под една или друга форма са затваряни – или убивани. Следващият след Бурмов – митрополит Климент (Васил Друмев) е подложен на изгнание, Драган Цанков (трети министър-председател на България) – също, четвъртият – Петко Каравелов – също е затварян, както и Васил Радославов, наказан на 8 месеца затвор през 1903. След Първата международна война бяга в Германия, тъй като се опасява за живота си – и с съображение. По време на държавното управление на Стамболийски е наказан задочно на пожизнен затвор. На разнообразни периоди затвор са наказани Тодор Иванчов министър-председател след Стамболовата епоха – на 8 месеца и управлявалият малко след него военачалник Рачо Петров – той пък има присъда от 75 години затвор, лежал е дейно към 2 години, по-късно е амнистиран. За самия Стамболов е известно. Убит по безчовечен метод след 7 години на премиерския пост. От по-нататъшните министър-председатели Димитър Петков-Свирчо е погубен, Александър Стамболийски – погубен и по този начин нататък, да не върша цялостен обзор. След 1925-1926 нещата малко се поуспокояват, само че няма и 20 години по-късно комунистите убиват вкупом трима министър-председатели на България. И регентите, и още голям брой хора. Така че – всеки, който е бил министър-председател на България – или се кани да стане – е редно да знае, че работата е рискова. Може да приключи със затвор и дори с ликвидиране. Така е било в Княжество България, в Царство България, а и в Народна република България, само че там имаше и по-рафинирани способи. Но и по света е по този начин – някои хора са ставали министър председатели и президенти от затворническата килия. Скорошен образец – Луис Инасиу Лула да Силва, президент на Бразилия сега. Има и други. Искам да кажа – бавно със заканите. Работата не е да се разправим с тези, които не са съгласни. А да намерим метод да живеем дружно. Както е казано в Евангелието – с каквато мяра мерите, с такава ще ви се отмери. И не се знае знае ли се. Георги Даскалов, коментар във фейсбук