Владо Николов – търговски директор на Maxxium, eдна от най-авторитетните

Владо Николов – търговски шеф на Maxxium, eдна от най-авторитетните компании, представители и вносители на висок клас алкохолни питиета у нас, влиза в елегантно софийско заведение в полите на Витоша – Cinecittà Osteria Italiana. Интериорът е в шоколадово кафяво с мебели от дърво и кожа, масите са с ослепително бели покривки, осветителните тела припомнят прожектори.И в този миг слепият полковник Франк Слейд (Ал Пачино) от „ Усещане за жена “ тропва с бастуна си, вперен в нищото и ливва няколко глътки Jack Daniel’s в устата си. Нелепо изрусеният Раул Силва (Хавиер Бардем) бутва чаша с 50-годишен Macallan в ръцете на Джеймс Бонд (Даниел Крейг) в „ 007 Координати: Скайфол “, а в нереален хотел в Токио Бил Мъри отпива от японското Suntory и се изгубва в превода със Скарлет Йохансон.Докато тези фрагменти избледняват в мозъка ми, Владо театралничи, облечен в сако в пруско синьо. Изработено е по поръчка за годишния Уиски Фест, проведен от Maxxium. Обувките Camper и каишката на часовника му са в същия цвят. Носи дървена папийонка, подарък от съдружничката му Ралица Скорчева-Славова (носителка на шотландската купа Keeper of the Quaich за принос в уиски индустрията).
И на двама ни е ясно, че ще си приказваме за уиски. Самият той е доста разпален, а наближават и празници, време за мощно пиво и уютни тематики. Но въпреки всичко:

Трябва ли човек да е приключил НАТФИЗ, с цел да е сполучлив търговски шеф? Аз съм приключил и Седма гимназия. Класически софийски… „ дришльо “. На 18 се изнесох чартърен, с цел да съм самостоятелен. Винаги съм се стремял към автономия и завършения и ми е харесвало да ми е мъчно. Не се явих на изпитите по право, за които се бях готвил, тъй като с театралната студия на Бончо Урумов в „ Сълза и смях “ заминахме на турне в Швейцария. Но пък аплайвах в НАТФИЗ, където избрах класа на проф. Пламен Марков. Бяхме към трупата на Сатиричния спектакъл. Участвахме в масовки на спектакли с Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Никола Анастасов. Имахме шанса да се докоснем до гения на тези колоси. Това какво общо има с търговията? Тя се появи в ШЗО в Плевен. Бяха небогати години – 1996-1997-ма, към скока на $... И в казармата започнахме лека „ търговийка “. Като те пуснат отпуска, купуваш ракия, след това я продаваш в поделението. Опитахме се да внесем и машина за сладолед, намесихме и полковника... Когато се върнах в София, започнах да работя като барман – в „ Мистър Пънч “, в първия ирландски пъб J J Murphy’s, „ Бекстейдж “. Весели години. Снимах и в непознати продукции. Партнирал съм на Джон Рийс Дейвис, Вини Джоунс, Стивън Сегал. Даже имам сцена, в която се бием с Вини Джоунс, той победи, естествено. Суперготин вид. Слушаше реге, до момента в който изчакваше в караваната си да му пристигна ред за фотоси.

Носят ни менюто.

Това заведение е обичаното на брачната половинка ми – споделя Владо. – Идваме фамилно по мотиви. Можеш ли да ми препоръчаш нещо? Обичам елементарни неща. От девет години съм спрял месото, от известно време изключих и меките сирена – синьо сирене, горгонзола, макар че те са супер комбиниране за уиски. Обожавам риба и съм фанатик на италианската кухня и пиците. Двете ми най-любими са „ Маргарита “ и „ Наполитана “. По тях можеш да прецениш дали едно заведение е положително в правенето на пица.

Решаваме да опитаме маргаритата. Владо избира салата с мариновани печени чушки, рукола, маслинова паста, мариновано в зехтин и риган сирене и розови домати, аз – веган чорба от селъри с чипс от пащърнак и пресни челядинки.

И с цел да ти отговоря на въпроса за комерсиалния шеф – продължава той, – при мен се получи естествено. Звучи неортодоксално, само че не съм следвал бизнес. Раждането на първото ни дете – щерка ни, беше тласък да потърся по-сериозна специалност и тогава се появи опцията за маркетинг отдела в Мaxxium. Покрай работата ми в питейни заведения познавах марките, категориите, някои заведения, някои бармани. След няколко години се трансферирах и в продажбите. Сегашната ми работа беше фантазия за мен и доста я одобрявам. Естествено, не всеки ден е елементарно. Има хиляди нюанси в бизнеса, които усвояваш, от време на време и с неточности.

Сервират ни. Върху гъбите пред мен се разлива топла чорба. Салатата на Владо Николов наподобява на картина. И двамата сме съгласни, че пицата е фантастична. Виното, което избираме да пием – също.

Отношението към храната тук е супер – вижда моят събеседник. – Ресторантьорството не е елементарно. Свързано е с гостоприемството. Неслучайно го назовават hospitality business. Отношението към клиентите би трябвало да е като към твои посетители. Тук то е доста на равнище, както и атмосферата. За бизнеса е значимо и умеенето да ръководиш. Не да очакваш, че хората ще са ти подчинени поради йерархията, а да ги мотивираш. Аз персонално постоянно съм бил порядъчен и изпълнителен и съм го очаквал и от другите. Не съм от най-подредените в офиса, само че ръководителите ми са оценили творчеството ми и готовността във всяка обстановка да се слагам на мястото на другия. А по какъв начин стана съсобственик на компанията? Преди дванайсет години два от четиримата притежатели на Maxxium на международно равнище се отдръпнаха от бизнеса и трябваше или да затворят представителството в България, или да потърсят друго бизнес решение. Преговаряхме при започване на рецесията – от 2008-а до 2009-а, да откупим компанията в България. Така станах съсобственик на дялове. Беше риск, случка и късмет, само че даде резултат. Оттогава ли колекционираш уиски. Колко бутилки си събрал до момента? Горе-долу от този момент и са сред 330 и 350. Имам комплект от две бутилки от 375 мл за 60-годишния празник от възкачването на трона на британската кралица. На едната има нейна фотография от коронясването й, на другата – от 2012 година, 60 години по-късно. Имам част от фамозната селекция „ Констелейшън “ на дестилерията Dalmore с уискита от разнообразни години в кристални декантери. От четири години имам и дял в бъчва в дестилерията The Maccallan. Ще бъде подготвена най-рано след осем, с цел да стане уискито най-малко 12-годишно. Къде съхраняваш сбирката си? В старинни дървени шкафове, които открих преди няколко години. От време на време отваряме някоя хубава бутилка уиски във връзка. Дори да е с висока стойност на пазара, за мен е по-важно да си създадем кеф и да живеем този живот по най-хубавия метод. Аз доста обичам празниците. Мисля, че всекидневието ни е такова, че би трябвало да си сътворяваме празници.
Иначе уискито би трябвало да се съхранява на стайна температура и не на директна слънчева светлина. Ако бутилките са с запушалка, би трябвало да ги обръщаш понякога, с цел да може алкохолът да има допир с тапата и да не се разсъхне коркът. А по какъв начин се възпламени да колекционираш? При първото ми пътешестване в Шотландия попаднах в дестилерия и бях доста впечатлен. Купих си бутилка уиски, не беше нещо изключително, само че е със сантиментална стойност за мен. И взех решение да натрупвам. Посещавам разнообразни дестилерии, без значение дали работим с тях или не. За мен е значимо преживяването.През 2009–2010 година на един уиски фестивал в Лондон се въодушевих за първия Уиски Фест в България. Направихме го във Военния клуб единствено с марки, които ние представяме, след това се включиха и останалите вносители. Развихме концепцията в София Ивент Център с концепцията освен да разпространяваме уиски културата измежду тези 200–300 индивида, които тогава се интересуваха от малцови уискита и колекциониране, а да стане част от градския живот. Посетителите харесват атмосферата и заряда на феста, идват и от ден на ден младежи. Получаваме висока оценка за организацията от изложителите на фестивала, в това число и от представителите на дестилериите. Тази и предходната година са нулеви заради пика на пандемията, само че пък успяхме да създадем издание в Капана в Пловдив, ориентирано към уличното изкуство. С сътрудника, който е мотор на Уиски Фест София, обмисляме нов формат за идната година. Вярно ли е, че уискито има и капиталова стойност? Да, някои го колекционират, с цел да го имат, други – с цел да го пият, трети – за инвестиция. Най-добрият вид е да си купиш две уискита. Едната да отвориш, другата да оставиш. Аз до момента не съм продал нито една бутилка от сбирката си, само че някой ден ще го направя, с цел да мога да платя образованието на децата си. Уискито има ли продължителност? Всички отлежавали дълго време уискита са по-скъпи, тъй като всяка година от бъчвата изветрява несъмнено количество, така нареченият „ благ дял “. Даже има подобен филм, доста готин, шотландски. Ако си затворил уиски в една бъчва преди 10 години, се допуска, че най-малко 30% от уискито към този момент го няма. Времето е фактор, който доста подвига цената, а най-скъпият съставен елемент в уискитата са бъчвите. Всички са дъбови, само че някои употребяват бъчви, в които преди този момент е имало шери вино или някои по-редки виновност.