Владислав Панев е финансист, съпредседател на Зелено движение. Ковачки гори

Владислав Панев е финансист, съпредседател на Зелено придвижване.

Ковачки гори боклуци (и взема от нашите пари, че ни трови), отпадъци изгарят автомагистрали, запалени вторични първични материали има из цялата страна – България гори, безусловно.

Ясно е, че тематиката с отпадъците ще става все по-централна и хората имат доста учредения да се тормозят от слабия надзор там. Не е инцидентно, че фирмите на Ковачки започнаха масиран импорт на отпадъци главно от Италия за изгаряне. Просто у нас институциите са слаби и по тази причина тровенето на жители може да върви безнаказано и да се трансформира в доста сполучлив бизнес.

Предлагам седем напълно конретни, практични и реалистични ограничения за решение на казуса.

Работата е там, че боклукът не е като другите артикули. Там притежателят си заплаща да се отърве

от нея. И парите въобще не са малко. Говори се за 70-100 евро на звук за импорт от Италия. Като сложим и преференциалните цени, по които се изкупува създадената сила (над 17 ст. за киловатчас в Брикел например), излиза наяве за какво ползата е толкоз огромен. Подобно е и с нашия си отпадък. Макар и цената да е с пъти по-ниска (20-40 лв. за тон), можем да си представим за какво пораждат от ден на ден пожари.

Просто за притежателите на сметища изгарянето на тонове тяхна суровина си е чиста облага. Не споделям, че всички пожари са умишлени, само че на правилото кой печели можем елементарно да стигнем до извода, че има логичност доста от тях да са такива. Особено в страна като България, с министър чийто приоритет на думи е чистотата на въздуха, само че на дейности е безпроблемното издаване на разрешителни за горене на отпадъци от страна на мощните на деня. Не че отпадъците не могат да бъдат сериозен бизнес. Швеция го потвърждава като внася големи количества (1.3 млн тона годишно), за което й заплащат. Само че там 99% от боклуците се обработват и не стигат до пещите за изгаряне.

Отделно самите инсинератори могат да бъдат съобразени с най-хубавата налична технология за запазване на околната среда. За разлика от скандинавския образец обаче, тук практиката е вносните боклуци да се горят в пещи, които са пригодени за работа с нискокалорични въглища. Използването на друга суровина води до изпускането на големи количества токсини. Което води до състоятелен яд на хората в Гълъбово, Перник, Дупница и Бобов дол, Сливен, Враца.

Доверие в институциите, глупако!!!

На някои от тези места към момента има единствено проекти за горене, само че съпротивата набира скорост. И е в действителност достоверна, а не подклаждана от някого. Помните какъв брой села се разпалиха 2005/06, когато имаше разнообразни хрумвания къде да се складира боклукът на София. От месеци се срещам с хора от тези места и в действителност са гневни, че страната не си гледа работата. Проблемът с производството на ток от изгаряне на вносни (а и български) боклуци е на толкоз равнища, че не знам и една причина, заради която да е оневинен. Не единствено тровенето на хората (за мен здравето е главният проблем), само че и изкривяването на пазара на ток. Където позволеното за едни е неразрешено за други.

Да забележим какво може да се направи, с цел да се преодолеят рисковете:

1-3: да вършим по-малко отпадъци. Има наклонност всеки обособен бонбон, всеки грам от някакво произведение, да се завива в обособена опаковка. Няма доста смисъл от това, с изключение на търговски. Не съм последовател на радикалните забрани, само че потребителско държание, което предизвиква използването на по-малко пластмаси, ще превъзпита и производителите. Дори в случай че има риск да изгубят 10% от пазара, те ще се пригодят към други условия. Разработени са и тактики за нулеви боклуци, при които всичко може да се употребява, тъй че нищо да не отива в океаните, на сметищата или в инсинераторите. Скандинавия е много напред в тези технологии, само че освен. За страдание към този момент към 10% от пластмасите се преработват. Т.е. по-малко опаковки + Многократна приложимост + Рециклиране (как се споделяше на български " преправка? " )

4. Сериозен надзор от инспекциите по околна среда и общините. Няма по какъв начин да се мине без него, в случай че пожарите не унищожават стока, която има стойност за притежателя, а в противен случай. Намаляват му разноските. Тук бих предложил в инспекциите да се включат и уважавани публични екологични асоциации – Асоциация на еколозите в общините, Коалиция да остане природа и така нататък

5. Стимулът за операторите на депа да горят би трябвало да се пресече. Например посредством правилник да си заплащат по двойна цена за изгорен отпадък, в сравнение с в случай че го пласират. Имаме сведения, че доста компании си провеждат годишни пожари. Просто имат интерес от това. Те парите си ги избиват от такси на вносителите и на преработката гледат като на " активност на загуба. "

6. Общините да наблюдават и закриват противозаконните сметища, които изникват под дърво и камък, само че най-много на терени, които не стават за нищо друго. Случаят с боклуците под мостовете на автомагистрала " Струма " е индикативен. Там пожарът потегли тъкмо от нерегламентирани места за изхвърляне на остарели гуми да вземем за пример, които целият град ги знае, а общината си трае. Най-вероятно земите, където това се случва, са общински или наоколо до гета, по тази причина и на притежателите не им пука. Тук към този момент е обвързване на общините да си влязат във функционалностите и да не позволяват такива обекти.

7. Силен надзор върху горенето на отпадъци (няма значение дали вносни или български) в Топлоелектрическа централа. Ако това се прави, би трябвало да е съгласно най-съвременните технологии, а не в пещи, пригодени за въглища. И без риск за здравето на хората. Защото това в този момент е геноцид.

Българското общество желае и може да се оправи с казуса. Просто не би трябвало да позволим на олигархичните зависимости да ни спрат.