.JPG?s=112869?08:12:43)
Владислав Горанов: Правителството на Румен Радев трябва да каже дали еврото е приоритет
Владислав Горанов, някогашен финансов министър, в изявление за обзора на деня на Радио Фокус " Това е България "
От 2020 година страната ни е част от валутния механизъм ERM ІІ, наименуван още " чакалнята на еврозоната ". Следващата разумна стъпка е да се причисли към самата еврозона. И макар че преимуществата от приемането на еврото са безспорни, не са малко и съперниците му у нас. Според осъществено в края на предходната година по поръчка на финансовото министерство изследване на " Алфа рисърч ", 50% от обществото е скептично към приемането на еврото, а единствено 32% поддържат промяната на валутата. Междувременно при започване на януари стартираха и два референдума – против приемането на европейската валута и за запазването на българския лев, каквото и да значи това. Очаква се през февруари да бъде оповестен за публично разискване Закона за еврото – началото на месеца сме, може и да го забележим. Засега на уеб страниците на Министерския съвет и на Министерството на финансите към момента няма подобен, има идея, има мнение по плана, само че самият план на закон го няма. Какъв прогрес обаче за приемането на еврото ще показа страната ни на 13 февруари, когато е съвещанието на Съвета по стопански и финансови въпроси към Европейския съюз – ЕКОФИН? Наш посетител е Владислав Горанов, който като финансов министър подаде първите документи за чакалнята на еврозоната през 2018 година Разминават ли се думи и каузи, напразни очаквания с безплодни упования за еврото, господин Горанов?
Аз не мисля, че тематиката е сложена по този метод. Нека създадем първо ангажимента, че България има единствено изгоди от това да стане част от вътрешния кръг на интеграция на Съюза – точно " Шенген " и еврозоната, и всяка стъпка в тази посока има освен стопански, а и геополитически измерения и част от опозицията на еврозоната и на еврото може да се търси и в тази посока. България постоянно е била на кръстопът и по тази причина евроатлантическите решения постоянно са се взимали по-трудно. Но точно поради това гласът на тези, които имат повече информация, би трябвало да се чува от ден на ден и повече. Нормално е хората да изпитва боязън от незнайното, обикновено е да има политически сили, които употребяват тематиката с еврото като мотив България да не заеме ясно място в геополитическата си ориентировка, само че за мен, с изключение на преимуществата, свързани чисто стопански – в случай че желаете, погледнете примерно лихвените нива, на които се финансира Хърватия сега, и ги сравнете с лихвените нива, с които се финансира България, и ще откриете една забележителна разлика, без значение от това, че Хърватия е с доста по-висок дълг от България, с не по-добри фискални индикатори, и ще откриете, че даже единствено поради самото участие в еврозоната към този момент отношението на интернационалните пазари към хърватската стопанска система е друго. Но тук дано се върнем към геополитическия и геостратегическия избор. Това, което виждаме като спор " за " или " срещу " помощ за Украйна, " за " или " срещу " НАТО, може да се сведе до " за " или " срещу " еврото, тъй като българският лев от дълго време е изгубил независимостта си от еврото, още от времето, когато сме се включил към така наречен валутен ръб, с който сме закачили българския лев към котвата на еврото. Така че всеки, който сега подлага на критика еврото, би трябвало да си зададе въпроса или би трябвало да му бъде задаван въпроса: къде е левът в тази геометрия. Но аз не преставам да мисля, че има задоволително политическа воля и това се появи с едно от първите решения на 48-то завършило Народно заседание, че има политическа воля в посока присъединение към еврозоната, и остава още малко път, който би трябвало да се извърви, и рано или късно ще бъде извървян. Тук към този момент са другите гледни точки – дали България е подготвена или не е подготвена. И можем съответно да разясняваме всеки един индикатор от нашата подготвеност или не.
Нека на първо време да ви попитам, господин Горанов, какъв прогрес за приемането на еврото ще представим на 13 февруари, какво сме постигнали, с какво сме подготвени?
Ние в престоя си във валутно-курсовия механизъм ERM ІІ – там трябваше да се следи стабилността на валутния курс на лв. по отношение на еврото. Това звучи малко неуместно, тъй като ние сме с закрепен валутен курс, само че разпоредбите на ERM ІІ са такива, че даже страна с валутен ръб би трябвало да престои и да се следи стабилността на валутния курс на лв. по отношение на еврото. Никой няма подозрение, че престоят ни в ERM ІІ е фиктивен дотолкоз, доколкото българският лев е обвързван с еврото неотменимо и доста строго. Това е първият и главен смисъл на съществуването на ERM ІІ. Оттам нататък идват така наречен Маастрихтски критерии, които се преценят от момента, в който страна членка кандидатства от ERM ІІ към приемането на общата европейска валута. Те са свързани с ценовата непоклатимост, с размера на фискалния резултат. В случая има аршин за дефицити, който не би трябвало да надвишава 3 на 100, и с лихвените нива, с които се финансира страната по отношение на страните от еврозоната. И в случай че вземем тези официални числови критерии, единственият въпрос, който стои пред нас, е обвързван с това, дали нашата инфлация може да се одобри за съпоставима или естествена по този начин, че да дава отговор на критериите, заложени в Договора за действие на Европейския съюз и така наречен Маастрихтски критерии. И тук има какво да разбираем на нашите сътрудници и от Европейската комисия, и от Европейската централна банка, и от страните членки на еврозоната, тъй като огромна част от инфлацията, която се следи в България, обвързвана фактически и с вътрешни процеси, които можеха да протекат по друг метод, само че значително тя е повлияна и от събитията на войната, която се случва на стотици километри, не доста надалеч от нас, резултатите от нея са върху енергийните цени и върху цените на храните, а те могат да бъдат предпазени като теза пред нашите европейски сътрудници. Но в действителност, като изключим тематиката за инфлацията, всички други номинални критерии България извършва, с цел да може да се причисли.
А по какъв начин ще разбираем на нашите бъдещи сътрудници в еврозоната, че вместо едноцифрено, инфлацията е двуцифрено число?
Вижте, инфлацията не е присъща единствено за България. Безспорно забавените ограничения и ограниченията по метода, по който бяха взети от служебните държавни управления и от държавното управление на Кирил Петков, доляха гориво в инфлацията и тя е по-висока даже от хърватската инфлация, за която всеки изяснява, видите ли, какво е станало след влизането на Хърватия в еврозоната. Т.е. в случай че вземем единствено инфлацията, ние имаме огромно съображение да търсим част от аргументите вътре. Но това, което мога да кажа, е, че инфлацията в еврозоната е по-ниска от тази в страните отвън еврозоната, и това е задоволително показателно за тези, които ръководят страховете на хората с ценови потрес в резултат присъединението към еврозоната. Пак споделям, инфлацията се преценя към избран миг, като се регистрират факторите, които въздействат върху нея, и се съпоставя с останалите страни. Така че този спор и преценката, дали България дава отговор на този номинален аршин, ще бъде направена, в случай че и тогава, когато българското държавно управление подаде поръчка – уповавам се това да стане напролет, в идващите месец-два, за ексклузивен конвергентен отчет по отношение на евентуалното присъединение на България към еврозоната при започване на 2024 година
А няма ли в условията за еврозоната и политически акцент, като да вземем за пример съответно за България – господство на закона?
Не. Това, което е сложено като задължения, е сложено от страна на българската страна в диалози с страните членки на еврозоната по време на договарянията по отношение на присъединението към ERM ІІ. Те са ясно закрепени и в тях няма нито един аршин, който да е политически. Те са свързани с гарантиране на по-добра система за попречване прането на пари и финансиране на тероризма, по-добра система на ръководство на държавните сдружения, по-добра система на ограниченията против изпиране на пари и някои тематики, свързани с несъстоятелността, всичките, апропо, които са адресирани от българското държавно управление. Но това не са политически критерии, свързани с нуждата от някакви трагични промени. И тук аналогията, която се търси с " Шенген ", не стои и това неведнъж е заявявано от нашите сътрудници.
А страната ни не би трябвало ли да възвърне и метода на ръководство на обществените си финанси, присъщи за интервала 1 март 1997 – 20 ноември 2020 година, времето, в което вие бяхте финансов министър?
Аз ще ви поправя – аз бях до 24 юли 2020 година
Да.
Но тези няколко месеца не са от голяма важност. Действително под егидата или под нуждата да се посрещнат доста тематики, свързани с КОВИД рецесията, обществените финанси бяха много поразпуснати спрямо това, което бяхме привикнали да виждаме години преди този момент, изключително в частта " Заплати и пенсии ". Но 2022 година съумя да завърши под 3% недостиг. Това, което държавното управление рапортува пред обществото и което ще покаже пред и " Евростат ", по предварителни данни е недостиг под 3 на 100, някъде към 2,9%, което значи на процедура, че ние изпълняваме и този критерии. Не мога да се закълна, че този аршин ще продължи да бъде изпълняван през 2023 и идващите години, само че преценката, която Европейският съюз би трябвало да направи, Европейската комисия би трябвало да направи във връзка с критериите, ще бъде осъществена на база на данните за 2022 година, където ние отговаряме изцяло на условията.
Политически критерии, вие казахте, няма, само че политическата неустойчивост по какъв начин би повлияла на пътя ни към участието в еврозоната? Ето, ние изпратихме един парламент без държавно управление, задава се още един сходен и в случай че в края на годината с локалните избори вършим още едни предварителни парламентарни, по какъв начин можем да чакаме, че при започване на 2024 година страната ще е подготвена да вкара еврото?
Действително политическата неустойчивост не е в интерес на дълготрайни решения. Аз не мога да съм оптимист, че при метода, по който се води към този момент политическият спор, напролет ще се даде отговор на въпроса: ще имаме ли през април или при започване на май постоянно държавно управление, определено от Народното събрание. Има доста причини, занапред два месеца ще се води и предизборна акция, които ме вършат песимистичен към това, че ще има устойчиво ръководство при започване на пролетта на новата 2023 година Но решенията, които са свързани с еврото, биха могли да бъдат взети от държавно управление и парламент, които и да са те. В смисъл, Народното събрание би трябвало да извърши някои бих ги нарекъл механически промени в законодателството, а оттова нататък държавното управление, което и да е то – било ръководено от президента, или политическо държавно управление, подкрепено от партии в Народното събрание, има по-скоро техническа работа да се извърви и би трябвало да има ясно декларирана политическа воля в посока присъединение. Т.е. основният миг в идващите няколко месеца ще бъде: дали президентът Радев и неговото държавно управление ще припознаят еврото като приоритет и ще подадат заявление в идващия месец – месец и половина за ексклузивен конвергентен отчет, който да е основата за осъществяване на оценка дали България е подготвена за присъединение към еврозоната от 1 януари 2024 година или не. Моето усещане е, че механически видяно, ние имаме огромен късмет да го създадем от 2024 година И няколкото закона, които не можаха да намерят време за второ гласоподаване в 48-мия парламент, бързо могат да извървят своя път в 49-тия парламент, който неизбежно ще се състои. И в случай че гледаме политическата география, би трябвало партиите, които обявиха при започване на 48-мия парламент, че поддържат влизането в еврозоната, да имат сходно въздействие. Спомняте си, че имаше решение Народното събрание, с което даде мандат на служебното държавно управление да форсира договарянията за присъединение към еврозоната. То беше подкрепено с покрай конституционно болшинство – 159 народни представители гласоподаваха " за " сходно решение. Т.е. тематиката за присъединението на еврозоната би трябвало да получи още веднъж политически мандат в Народното събрание и тези няколко законопроекта, които нито са толкоз комплицирани, нито ще повлияят, нито са механически комплицирани, нито са огромни като размер, те са извървели към този момент своя път в Министерския съвет, той още веднъж би трябвало да ги препотвърди, несъмнено, още веднъж да ги внесе в Народното събрание, мисля, че доста бързо могат да бъдат отработени като тематика по този начин, че при един позитивен конвергентен отчет през лятото на 2023 година да имаме позитивно решение от страна на Европейския съвет, т.е. от страните членки на еврозоната, с цел да продължим пътя си, и от 1 януари 2024 година да сменяем лв. с еврото.
Какви законопроекти би трябвало да се одобряват?
Те са общо взето известни. Тема, обвързвана с Търговския закон и несъстоятелността, тематика, обвързвана със Закона за ограниченията против изпиране на пари и адаптиране на нови наставления от страна на Европейския съюз. И една тематика, която има потребност явно от още спор сред държавното управление и бизнеса, обвързвана с Кодекса за застраховането, където времето не стигна, с цел да изгладят позициите си. Според мен в идващите два-три месеца това би могло умерено да се случи по този начин, че новият парламент да има консенсусен текст сред изпълнителната власт и бизнеса, по този начин, че да може с консенсус да се вземе решение във връзка с измененията в Кодекса за обезпечаване, които аз също схващам като механически.
Защо по тези промени се провокираха безредици до степен, че някои политически сили упрекнаха други в коалиция на името на огромен осигурител? Къде е препъникамъкът с това обезпечаване?
Пак споделям, че тук не стигна времето явно двете страни да могат на мира да си изчистят тематиката, тъй като политиците комфортно " яхнаха " тематиката, същите тези, които когато празнувахме или отбелязвахме, или съобщавахме, че сме част от ERM ІІ, на същия ден проведоха митинги пред президентството и на " Орлов мост " и използваха даже и този прекрасен за България съгласно моята оценка миг за чисто политически цели. Те няма да могат да бъдат част от решението, най-малкото тъй като не им стигат силите, само че пък са комфортни представители да основават конспирация и …
Объркване?
Да.
Интриги и комплициране?
Да. Аз бих задал въпроса, къде примерно беше държавното управление на Кирил Петков в тези месеци, в които управляваше, да не побутне нито една от тематиките, които стоят от 2020 година насам и е ясно, че би трябвало да бъдат решени, свързани с еврото, Закона за Българска народна банка или Кодекса за обезпечаване, или обвързван с несъстоятелността. Коя от тематиките през тези месеци, когато имахме постоянно държавно управление, беше сложена на масата? Същия въпрос бих задал и на техните съдружни сътрудници. Ако толкоз са желали еврото, какво направиха? Хърватия през това време употребява 2022 година и стана подготвена на 1 януари 2023 година Кога сте чули от устата на Кирил Петков или Асен Василев тематиката " Евро "? За страдание в никакъв случай. За страдание и от техните съдружни сътрудници не я чухме. Имаме късмет още за 2024 година, само че на мен ми се желае да чуя и от държавното управление на Румен Радев, че еврото е приоритет. Досега съм чувал доста изказвания на президента, свързани с " Шенген ", свързани с Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), и в никакъв случай не съм чул думата " евро ". Вероятно някои от неговите съветници имат терзания по тази тематика. Може и връзката му с левицата да играе роля в тази посока, само че съгласно мен това, което липсва като явен ангажимент от изпълнителната власт сега, въпреки и служебна, е да се съобщи като главен приоритет присъединението. Надявам се в идващите седмици или месеци да се чуе. В противоположен случай ще останем неразбрани извън в посоката, към която сме тръгнали.
Г-н Горанов, за какво няма към момента план на Закон за еврото?
Малко непривична роля ми придавате. Ако бях финансов министър сега, щях да ви отговоря непосредствено. Но това, което ми е известно от обществената информация, е, че подобен законопроект е механически подготвен и е въпрос на малко време да се показа, само че той фактически ще съдържа в себе си механически въпроси от вида: какъв брой време ще се обменя евро против лев, по какъв метод, от кои – въпроси, които са решени на равнище тактика в Плана за присъединение на Република България към еврозоната. Така че отново споделям, не мога да отговоря тъкмо за какво го няма и за какво не е показан, само че съм сигурен, че е въпрос на обикновено техническо старания от администрацията да го качи за публично разискване. И считам, че в новия парламент това може да бъде един от законопроектите, които да се гледат в самото начало. Той не е законопроектът, който взема решение, дали България е подготвена или не за приемане на еврото. Той е законопроектът, който дава отговор на техническия въпрос за прехода сред лев и евро, и по-скоро е за вътрешна консумация. Това, което знам от министъра на финансите при проведения през месец декември спор от страна на работодателските организации, свързани с приемането на еврото, е, че законопроектът е значително подготвен и би могъл да бъде бързо показан на Народното събрание. Надявам се в идващите седмици и месеци, когато държавното управление ще работи без парламент, значимите законодателни решения в тази област да бъдат показани. Пак дублирам, това не е законопроектът, от който ще зависи дали България ще влезе в еврото или не, това е законопроект, който дава вътрешни софтуерни отговори. Всичките тези въпроси и отговори са разказани в Плана за присъединение. В него са дадени отговори от вида, до каква степен ще е обезпечена сигурността на българските жители при превалутиране от лев в евро, каква ще е ролята на комерсиалните банки, каква ще е ролята на централната банка, какъв брой време ще може да се анулира – въпроси, които са с вътрешнонационално решение и съм сигурен, че идващия месец-два подобен законопроект ще види бял сят, най-малко като план.
Какво би могло да ни спъне за 1 януари 2024 година? И какво ще се случи, в случай че не ни одобряват тогава? Какви ще са последствията за страната ни?
Това, което може да се случи, да ни забави или препъне, е неналичието на политическа воля. Примерно, в случай че не подадем искане за конвергентен отчет до месец март най-късно, ние няма да можем да минем през оценка за готовността ни, която нормално се прави в средата на годината от страна на страните членки от еврозоната и от Европейския съвет. Т.е. първата стъпка е ние да имаме волята на държавно управление, което и да е то, да подадем искане за конвергентен отчет, ексклузивен конвергентен отчет от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка. Ако нямаме такава политическа воля, няма по какъв начин да влезем от 1 януари 2024 година Оттам нататък би трябвало да имаме работещ парламент най-малко за малко, с цел да можем в него няколко – аз ще продължа да ги назовавам механически промени в законодателството, за които сме поели ангажимент, да бъдат утвърдени от българския парламент. Разбира се, тематиката с инфлацията ще продължи да стои, само че сигналите в последните седмици, които получаваме по тематиката " Инфлация ", разбирайте развиването на тематиката " Инфлация " в България и в Европа, ме карат да мисля, че и тематиката с инфлацията не е непреодолима като аршин. Разбира се, че на мен това ми се желае, не значи, че е правилно, само че единственият аршин, номинален, който е под въпрос и който би трябвало да се дискутира с представителите на Европейската комисия, е тематиката с инфлацията. За да се дискутира съществено, несъмнено, и да се реши до каква степен България дава отговор или не дава отговор на критерия за ценова непоклатимост, първата стъпка е да подадем заявление за осъществяване на сходна оценка, т.е. правенето на ексклузивен конвергентен отчет. Иначе нищо трагично няма да се случи, в случай че не влезем от 1 януари 2024 година, като се изключи че ще загубим време да станем по-интегрирани в Европа, да участваме по-близко в европейските решения, изрично да заемем геополитическата си позиция накъде сме, тъй като се вижда, че има доста сили, които несъмнено не са проевропейски и които се пробват изключително в средата на политическа неустановеност да ни отделят от тази посока. На България освен че й се поставя да бъде част от еврозоната, тя би трябвало да бъде част от еврозоната, в случай че желаеме да сме ясно насочени и да не сътворяваме никаква зона на подозрение, че България не е наясно със своята ориентировка. Иначе да дублирам изгодите, да се пробвам да разобличавам страховете на хората – това е дълъг развой, който би трябвало и държавното управление, и всички политици да положат старания в тази посока. Самият факт, че най-мощните и най-големи стопански системи на Европа са част от този обединен съюз, самият факт, че това е втората валута в света, самият факт, че най-богатите страни в Европа са част от еврозоната, мисля, че би трябвало да накара елементарния човек да се замисли. Дадени са доста образци. Най-известният образец, който постоянно слушам сред банкери като смешка, е да те поканят да играеш в Шампионската лига, само че ти да откажеш, просто тъй като си мислиш, че в А зоналната група, в която играеш, е по-добър футболът. Пак споделям, тук ролята на осведомените хора – желая да обърна внимание, без да недооценявам никой, че работодателските организации, синдикатите, икономическият и обществен съвет, по-голямата част от партиите са " за " приемането на еврозоната и влизането на българския лев в еврозоната. Така че този спор би трябвало да се води непрекъснато и на страховете на хората би трябвало непрекъснато да се дават отговори и пояснения, тъй като тези, които са срещу еврото, евентуално са срещу участието в НАТО и в Европейския съюз, само че те са по-кресливи. И тук е ролята на всички да обясняваме на хората всяко тяхно терзание дали има почва, дали има съображение. Аз на тематиката с ценовата непоклатимост или с инфлацията бих дал отговор, че инфлацията в Хърватия, макар еврото, е по-ниска от тази в България. Бих споделил на същите тези съперници, че лихвите по заемите в Хърватия са по-ниски от тези в България. Бих споделил, че лихвите, с които се финансира хърватското държавно управление, макар че дългът му е три пъти по-висок от българския, са по-ниски от българските. Да не не преставам с сходни макроикономически причини, само че тук към този момент дебатът опира до политически избор. И по тази причина по-скоро се чува анонс, че еврокомисарят Домбровскис ще посети България през февруари за присъединяване в конференция, отдадена на еврото. Надявам се тогава всички политици или най-малко политиците, които сега ръководят, а това е най-много президентската институция и изпълнителната власт, която той е определил и назначил, да заявят своите ясни позиции " за " или " срещу " еврото, тъй като значително това зависи от тях.
Не ни остана доста време. Много бих желала да поговорим за финансовата непоклатимост с новото остаряло служебно държавно управление. По-нататък ще потърся опция за различен диалог особено по тази тематика с вас, само че да ви помоля в този момент за къс коментар: по какъв начин ви наподобява финансовата непоклатимост на България сега, откакто от остарялата година виждаме – администрацията имитира активност, няма осъществяване на приходите от Данък добавена стойност за предходната година? Каква непоклатимост имаме? Високи са лихвите – вие самичък казахте, по заемите.
Това, което мога да кажа, е, че бюджетът завърши под 3% за миналата година, само че в случай че се вгледаме за какво е завършил под 3%, ще забележим значително несъблюдение на капиталовите разноски от страна на държавното управление по разнообразни аргументи, само че по този начин или другояче, това са обстоятелствата. Неминуемо в идващите месец-два ще се наложи настоящето държавно управление да предложи законопроект за държавния бюджет и тогава ще се види в действителност обстановката, която още от лятото на предходната година се чертаеше, за действителната фискална рамка на държавното управление. Безспорно, при неналичието на устойчиво, политически подкрепено ръководство администрацията постоянно се колебае и кадровите смени също не способстват в посока на по-добро ръководство на обществената администрация и изобщо на обществените финанси. Затова е значимо и да използваме момента, в който сме съумели 2022 година да приключим релативно сполучливо, тъй като мощно се колебая, че в случай че би трябвало да се прави оценка България през 2024 година на база осъществяването на фиска за 2023 година, мощно се колебая, че ще успеем да се вместим в критерия за недостиг.
От 2020 година страната ни е част от валутния механизъм ERM ІІ, наименуван още " чакалнята на еврозоната ". Следващата разумна стъпка е да се причисли към самата еврозона. И макар че преимуществата от приемането на еврото са безспорни, не са малко и съперниците му у нас. Според осъществено в края на предходната година по поръчка на финансовото министерство изследване на " Алфа рисърч ", 50% от обществото е скептично към приемането на еврото, а единствено 32% поддържат промяната на валутата. Междувременно при започване на януари стартираха и два референдума – против приемането на европейската валута и за запазването на българския лев, каквото и да значи това. Очаква се през февруари да бъде оповестен за публично разискване Закона за еврото – началото на месеца сме, може и да го забележим. Засега на уеб страниците на Министерския съвет и на Министерството на финансите към момента няма подобен, има идея, има мнение по плана, само че самият план на закон го няма. Какъв прогрес обаче за приемането на еврото ще показа страната ни на 13 февруари, когато е съвещанието на Съвета по стопански и финансови въпроси към Европейския съюз – ЕКОФИН? Наш посетител е Владислав Горанов, който като финансов министър подаде първите документи за чакалнята на еврозоната през 2018 година Разминават ли се думи и каузи, напразни очаквания с безплодни упования за еврото, господин Горанов?
Аз не мисля, че тематиката е сложена по този метод. Нека създадем първо ангажимента, че България има единствено изгоди от това да стане част от вътрешния кръг на интеграция на Съюза – точно " Шенген " и еврозоната, и всяка стъпка в тази посока има освен стопански, а и геополитически измерения и част от опозицията на еврозоната и на еврото може да се търси и в тази посока. България постоянно е била на кръстопът и по тази причина евроатлантическите решения постоянно са се взимали по-трудно. Но точно поради това гласът на тези, които имат повече информация, би трябвало да се чува от ден на ден и повече. Нормално е хората да изпитва боязън от незнайното, обикновено е да има политически сили, които употребяват тематиката с еврото като мотив България да не заеме ясно място в геополитическата си ориентировка, само че за мен, с изключение на преимуществата, свързани чисто стопански – в случай че желаете, погледнете примерно лихвените нива, на които се финансира Хърватия сега, и ги сравнете с лихвените нива, с които се финансира България, и ще откриете една забележителна разлика, без значение от това, че Хърватия е с доста по-висок дълг от България, с не по-добри фискални индикатори, и ще откриете, че даже единствено поради самото участие в еврозоната към този момент отношението на интернационалните пазари към хърватската стопанска система е друго. Но тук дано се върнем към геополитическия и геостратегическия избор. Това, което виждаме като спор " за " или " срещу " помощ за Украйна, " за " или " срещу " НАТО, може да се сведе до " за " или " срещу " еврото, тъй като българският лев от дълго време е изгубил независимостта си от еврото, още от времето, когато сме се включил към така наречен валутен ръб, с който сме закачили българския лев към котвата на еврото. Така че всеки, който сега подлага на критика еврото, би трябвало да си зададе въпроса или би трябвало да му бъде задаван въпроса: къде е левът в тази геометрия. Но аз не преставам да мисля, че има задоволително политическа воля и това се появи с едно от първите решения на 48-то завършило Народно заседание, че има политическа воля в посока присъединение към еврозоната, и остава още малко път, който би трябвало да се извърви, и рано или късно ще бъде извървян. Тук към този момент са другите гледни точки – дали България е подготвена или не е подготвена. И можем съответно да разясняваме всеки един индикатор от нашата подготвеност или не.
Нека на първо време да ви попитам, господин Горанов, какъв прогрес за приемането на еврото ще представим на 13 февруари, какво сме постигнали, с какво сме подготвени?
Ние в престоя си във валутно-курсовия механизъм ERM ІІ – там трябваше да се следи стабилността на валутния курс на лв. по отношение на еврото. Това звучи малко неуместно, тъй като ние сме с закрепен валутен курс, само че разпоредбите на ERM ІІ са такива, че даже страна с валутен ръб би трябвало да престои и да се следи стабилността на валутния курс на лв. по отношение на еврото. Никой няма подозрение, че престоят ни в ERM ІІ е фиктивен дотолкоз, доколкото българският лев е обвързван с еврото неотменимо и доста строго. Това е първият и главен смисъл на съществуването на ERM ІІ. Оттам нататък идват така наречен Маастрихтски критерии, които се преценят от момента, в който страна членка кандидатства от ERM ІІ към приемането на общата европейска валута. Те са свързани с ценовата непоклатимост, с размера на фискалния резултат. В случая има аршин за дефицити, който не би трябвало да надвишава 3 на 100, и с лихвените нива, с които се финансира страната по отношение на страните от еврозоната. И в случай че вземем тези официални числови критерии, единственият въпрос, който стои пред нас, е обвързван с това, дали нашата инфлация може да се одобри за съпоставима или естествена по този начин, че да дава отговор на критериите, заложени в Договора за действие на Европейския съюз и така наречен Маастрихтски критерии. И тук има какво да разбираем на нашите сътрудници и от Европейската комисия, и от Европейската централна банка, и от страните членки на еврозоната, тъй като огромна част от инфлацията, която се следи в България, обвързвана фактически и с вътрешни процеси, които можеха да протекат по друг метод, само че значително тя е повлияна и от събитията на войната, която се случва на стотици километри, не доста надалеч от нас, резултатите от нея са върху енергийните цени и върху цените на храните, а те могат да бъдат предпазени като теза пред нашите европейски сътрудници. Но в действителност, като изключим тематиката за инфлацията, всички други номинални критерии България извършва, с цел да може да се причисли.
А по какъв начин ще разбираем на нашите бъдещи сътрудници в еврозоната, че вместо едноцифрено, инфлацията е двуцифрено число?
Вижте, инфлацията не е присъща единствено за България. Безспорно забавените ограничения и ограниченията по метода, по който бяха взети от служебните държавни управления и от държавното управление на Кирил Петков, доляха гориво в инфлацията и тя е по-висока даже от хърватската инфлация, за която всеки изяснява, видите ли, какво е станало след влизането на Хърватия в еврозоната. Т.е. в случай че вземем единствено инфлацията, ние имаме огромно съображение да търсим част от аргументите вътре. Но това, което мога да кажа, е, че инфлацията в еврозоната е по-ниска от тази в страните отвън еврозоната, и това е задоволително показателно за тези, които ръководят страховете на хората с ценови потрес в резултат присъединението към еврозоната. Пак споделям, инфлацията се преценя към избран миг, като се регистрират факторите, които въздействат върху нея, и се съпоставя с останалите страни. Така че този спор и преценката, дали България дава отговор на този номинален аршин, ще бъде направена, в случай че и тогава, когато българското държавно управление подаде поръчка – уповавам се това да стане напролет, в идващите месец-два, за ексклузивен конвергентен отчет по отношение на евентуалното присъединение на България към еврозоната при започване на 2024 година
А няма ли в условията за еврозоната и политически акцент, като да вземем за пример съответно за България – господство на закона?
Не. Това, което е сложено като задължения, е сложено от страна на българската страна в диалози с страните членки на еврозоната по време на договарянията по отношение на присъединението към ERM ІІ. Те са ясно закрепени и в тях няма нито един аршин, който да е политически. Те са свързани с гарантиране на по-добра система за попречване прането на пари и финансиране на тероризма, по-добра система на ръководство на държавните сдружения, по-добра система на ограниченията против изпиране на пари и някои тематики, свързани с несъстоятелността, всичките, апропо, които са адресирани от българското държавно управление. Но това не са политически критерии, свързани с нуждата от някакви трагични промени. И тук аналогията, която се търси с " Шенген ", не стои и това неведнъж е заявявано от нашите сътрудници.
А страната ни не би трябвало ли да възвърне и метода на ръководство на обществените си финанси, присъщи за интервала 1 март 1997 – 20 ноември 2020 година, времето, в което вие бяхте финансов министър?
Аз ще ви поправя – аз бях до 24 юли 2020 година
Да.
Но тези няколко месеца не са от голяма важност. Действително под егидата или под нуждата да се посрещнат доста тематики, свързани с КОВИД рецесията, обществените финанси бяха много поразпуснати спрямо това, което бяхме привикнали да виждаме години преди този момент, изключително в частта " Заплати и пенсии ". Но 2022 година съумя да завърши под 3% недостиг. Това, което държавното управление рапортува пред обществото и което ще покаже пред и " Евростат ", по предварителни данни е недостиг под 3 на 100, някъде към 2,9%, което значи на процедура, че ние изпълняваме и този критерии. Не мога да се закълна, че този аршин ще продължи да бъде изпълняван през 2023 и идващите години, само че преценката, която Европейският съюз би трябвало да направи, Европейската комисия би трябвало да направи във връзка с критериите, ще бъде осъществена на база на данните за 2022 година, където ние отговаряме изцяло на условията.
Политически критерии, вие казахте, няма, само че политическата неустойчивост по какъв начин би повлияла на пътя ни към участието в еврозоната? Ето, ние изпратихме един парламент без държавно управление, задава се още един сходен и в случай че в края на годината с локалните избори вършим още едни предварителни парламентарни, по какъв начин можем да чакаме, че при започване на 2024 година страната ще е подготвена да вкара еврото?
Действително политическата неустойчивост не е в интерес на дълготрайни решения. Аз не мога да съм оптимист, че при метода, по който се води към този момент политическият спор, напролет ще се даде отговор на въпроса: ще имаме ли през април или при започване на май постоянно държавно управление, определено от Народното събрание. Има доста причини, занапред два месеца ще се води и предизборна акция, които ме вършат песимистичен към това, че ще има устойчиво ръководство при започване на пролетта на новата 2023 година Но решенията, които са свързани с еврото, биха могли да бъдат взети от държавно управление и парламент, които и да са те. В смисъл, Народното събрание би трябвало да извърши някои бих ги нарекъл механически промени в законодателството, а оттова нататък държавното управление, което и да е то – било ръководено от президента, или политическо държавно управление, подкрепено от партии в Народното събрание, има по-скоро техническа работа да се извърви и би трябвало да има ясно декларирана политическа воля в посока присъединение. Т.е. основният миг в идващите няколко месеца ще бъде: дали президентът Радев и неговото държавно управление ще припознаят еврото като приоритет и ще подадат заявление в идващия месец – месец и половина за ексклузивен конвергентен отчет, който да е основата за осъществяване на оценка дали България е подготвена за присъединение към еврозоната от 1 януари 2024 година или не. Моето усещане е, че механически видяно, ние имаме огромен късмет да го създадем от 2024 година И няколкото закона, които не можаха да намерят време за второ гласоподаване в 48-мия парламент, бързо могат да извървят своя път в 49-тия парламент, който неизбежно ще се състои. И в случай че гледаме политическата география, би трябвало партиите, които обявиха при започване на 48-мия парламент, че поддържат влизането в еврозоната, да имат сходно въздействие. Спомняте си, че имаше решение Народното събрание, с което даде мандат на служебното държавно управление да форсира договарянията за присъединение към еврозоната. То беше подкрепено с покрай конституционно болшинство – 159 народни представители гласоподаваха " за " сходно решение. Т.е. тематиката за присъединението на еврозоната би трябвало да получи още веднъж политически мандат в Народното събрание и тези няколко законопроекта, които нито са толкоз комплицирани, нито ще повлияят, нито са механически комплицирани, нито са огромни като размер, те са извървели към този момент своя път в Министерския съвет, той още веднъж би трябвало да ги препотвърди, несъмнено, още веднъж да ги внесе в Народното събрание, мисля, че доста бързо могат да бъдат отработени като тематика по този начин, че при един позитивен конвергентен отчет през лятото на 2023 година да имаме позитивно решение от страна на Европейския съвет, т.е. от страните членки на еврозоната, с цел да продължим пътя си, и от 1 януари 2024 година да сменяем лв. с еврото.
Какви законопроекти би трябвало да се одобряват?
Те са общо взето известни. Тема, обвързвана с Търговския закон и несъстоятелността, тематика, обвързвана със Закона за ограниченията против изпиране на пари и адаптиране на нови наставления от страна на Европейския съюз. И една тематика, която има потребност явно от още спор сред държавното управление и бизнеса, обвързвана с Кодекса за застраховането, където времето не стигна, с цел да изгладят позициите си. Според мен в идващите два-три месеца това би могло умерено да се случи по този начин, че новият парламент да има консенсусен текст сред изпълнителната власт и бизнеса, по този начин, че да може с консенсус да се вземе решение във връзка с измененията в Кодекса за обезпечаване, които аз също схващам като механически.
Защо по тези промени се провокираха безредици до степен, че някои политически сили упрекнаха други в коалиция на името на огромен осигурител? Къде е препъникамъкът с това обезпечаване?
Пак споделям, че тук не стигна времето явно двете страни да могат на мира да си изчистят тематиката, тъй като политиците комфортно " яхнаха " тематиката, същите тези, които когато празнувахме или отбелязвахме, или съобщавахме, че сме част от ERM ІІ, на същия ден проведоха митинги пред президентството и на " Орлов мост " и използваха даже и този прекрасен за България съгласно моята оценка миг за чисто политически цели. Те няма да могат да бъдат част от решението, най-малкото тъй като не им стигат силите, само че пък са комфортни представители да основават конспирация и …
Объркване?
Да.
Интриги и комплициране?
Да. Аз бих задал въпроса, къде примерно беше държавното управление на Кирил Петков в тези месеци, в които управляваше, да не побутне нито една от тематиките, които стоят от 2020 година насам и е ясно, че би трябвало да бъдат решени, свързани с еврото, Закона за Българска народна банка или Кодекса за обезпечаване, или обвързван с несъстоятелността. Коя от тематиките през тези месеци, когато имахме постоянно държавно управление, беше сложена на масата? Същия въпрос бих задал и на техните съдружни сътрудници. Ако толкоз са желали еврото, какво направиха? Хърватия през това време употребява 2022 година и стана подготвена на 1 януари 2023 година Кога сте чули от устата на Кирил Петков или Асен Василев тематиката " Евро "? За страдание в никакъв случай. За страдание и от техните съдружни сътрудници не я чухме. Имаме късмет още за 2024 година, само че на мен ми се желае да чуя и от държавното управление на Румен Радев, че еврото е приоритет. Досега съм чувал доста изказвания на президента, свързани с " Шенген ", свързани с Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), и в никакъв случай не съм чул думата " евро ". Вероятно някои от неговите съветници имат терзания по тази тематика. Може и връзката му с левицата да играе роля в тази посока, само че съгласно мен това, което липсва като явен ангажимент от изпълнителната власт сега, въпреки и служебна, е да се съобщи като главен приоритет присъединението. Надявам се в идващите седмици или месеци да се чуе. В противоположен случай ще останем неразбрани извън в посоката, към която сме тръгнали.
Г-н Горанов, за какво няма към момента план на Закон за еврото?
Малко непривична роля ми придавате. Ако бях финансов министър сега, щях да ви отговоря непосредствено. Но това, което ми е известно от обществената информация, е, че подобен законопроект е механически подготвен и е въпрос на малко време да се показа, само че той фактически ще съдържа в себе си механически въпроси от вида: какъв брой време ще се обменя евро против лев, по какъв метод, от кои – въпроси, които са решени на равнище тактика в Плана за присъединение на Република България към еврозоната. Така че отново споделям, не мога да отговоря тъкмо за какво го няма и за какво не е показан, само че съм сигурен, че е въпрос на обикновено техническо старания от администрацията да го качи за публично разискване. И считам, че в новия парламент това може да бъде един от законопроектите, които да се гледат в самото начало. Той не е законопроектът, който взема решение, дали България е подготвена или не за приемане на еврото. Той е законопроектът, който дава отговор на техническия въпрос за прехода сред лев и евро, и по-скоро е за вътрешна консумация. Това, което знам от министъра на финансите при проведения през месец декември спор от страна на работодателските организации, свързани с приемането на еврото, е, че законопроектът е значително подготвен и би могъл да бъде бързо показан на Народното събрание. Надявам се в идващите седмици и месеци, когато държавното управление ще работи без парламент, значимите законодателни решения в тази област да бъдат показани. Пак дублирам, това не е законопроектът, от който ще зависи дали България ще влезе в еврото или не, това е законопроект, който дава вътрешни софтуерни отговори. Всичките тези въпроси и отговори са разказани в Плана за присъединение. В него са дадени отговори от вида, до каква степен ще е обезпечена сигурността на българските жители при превалутиране от лев в евро, каква ще е ролята на комерсиалните банки, каква ще е ролята на централната банка, какъв брой време ще може да се анулира – въпроси, които са с вътрешнонационално решение и съм сигурен, че идващия месец-два подобен законопроект ще види бял сят, най-малко като план.
Какво би могло да ни спъне за 1 януари 2024 година? И какво ще се случи, в случай че не ни одобряват тогава? Какви ще са последствията за страната ни?
Това, което може да се случи, да ни забави или препъне, е неналичието на политическа воля. Примерно, в случай че не подадем искане за конвергентен отчет до месец март най-късно, ние няма да можем да минем през оценка за готовността ни, която нормално се прави в средата на годината от страна на страните членки от еврозоната и от Европейския съвет. Т.е. първата стъпка е ние да имаме волята на държавно управление, което и да е то, да подадем искане за конвергентен отчет, ексклузивен конвергентен отчет от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка. Ако нямаме такава политическа воля, няма по какъв начин да влезем от 1 януари 2024 година Оттам нататък би трябвало да имаме работещ парламент най-малко за малко, с цел да можем в него няколко – аз ще продължа да ги назовавам механически промени в законодателството, за които сме поели ангажимент, да бъдат утвърдени от българския парламент. Разбира се, тематиката с инфлацията ще продължи да стои, само че сигналите в последните седмици, които получаваме по тематиката " Инфлация ", разбирайте развиването на тематиката " Инфлация " в България и в Европа, ме карат да мисля, че и тематиката с инфлацията не е непреодолима като аршин. Разбира се, че на мен това ми се желае, не значи, че е правилно, само че единственият аршин, номинален, който е под въпрос и който би трябвало да се дискутира с представителите на Европейската комисия, е тематиката с инфлацията. За да се дискутира съществено, несъмнено, и да се реши до каква степен България дава отговор или не дава отговор на критерия за ценова непоклатимост, първата стъпка е да подадем заявление за осъществяване на сходна оценка, т.е. правенето на ексклузивен конвергентен отчет. Иначе нищо трагично няма да се случи, в случай че не влезем от 1 януари 2024 година, като се изключи че ще загубим време да станем по-интегрирани в Европа, да участваме по-близко в европейските решения, изрично да заемем геополитическата си позиция накъде сме, тъй като се вижда, че има доста сили, които несъмнено не са проевропейски и които се пробват изключително в средата на политическа неустановеност да ни отделят от тази посока. На България освен че й се поставя да бъде част от еврозоната, тя би трябвало да бъде част от еврозоната, в случай че желаеме да сме ясно насочени и да не сътворяваме никаква зона на подозрение, че България не е наясно със своята ориентировка. Иначе да дублирам изгодите, да се пробвам да разобличавам страховете на хората – това е дълъг развой, който би трябвало и държавното управление, и всички политици да положат старания в тази посока. Самият факт, че най-мощните и най-големи стопански системи на Европа са част от този обединен съюз, самият факт, че това е втората валута в света, самият факт, че най-богатите страни в Европа са част от еврозоната, мисля, че би трябвало да накара елементарния човек да се замисли. Дадени са доста образци. Най-известният образец, който постоянно слушам сред банкери като смешка, е да те поканят да играеш в Шампионската лига, само че ти да откажеш, просто тъй като си мислиш, че в А зоналната група, в която играеш, е по-добър футболът. Пак споделям, тук ролята на осведомените хора – желая да обърна внимание, без да недооценявам никой, че работодателските организации, синдикатите, икономическият и обществен съвет, по-голямата част от партиите са " за " приемането на еврозоната и влизането на българския лев в еврозоната. Така че този спор би трябвало да се води непрекъснато и на страховете на хората би трябвало непрекъснато да се дават отговори и пояснения, тъй като тези, които са срещу еврото, евентуално са срещу участието в НАТО и в Европейския съюз, само че те са по-кресливи. И тук е ролята на всички да обясняваме на хората всяко тяхно терзание дали има почва, дали има съображение. Аз на тематиката с ценовата непоклатимост или с инфлацията бих дал отговор, че инфлацията в Хърватия, макар еврото, е по-ниска от тази в България. Бих споделил на същите тези съперници, че лихвите по заемите в Хърватия са по-ниски от тези в България. Бих споделил, че лихвите, с които се финансира хърватското държавно управление, макар че дългът му е три пъти по-висок от българския, са по-ниски от българските. Да не не преставам с сходни макроикономически причини, само че тук към този момент дебатът опира до политически избор. И по тази причина по-скоро се чува анонс, че еврокомисарят Домбровскис ще посети България през февруари за присъединяване в конференция, отдадена на еврото. Надявам се тогава всички политици или най-малко политиците, които сега ръководят, а това е най-много президентската институция и изпълнителната власт, която той е определил и назначил, да заявят своите ясни позиции " за " или " срещу " еврото, тъй като значително това зависи от тях.
Не ни остана доста време. Много бих желала да поговорим за финансовата непоклатимост с новото остаряло служебно държавно управление. По-нататък ще потърся опция за различен диалог особено по тази тематика с вас, само че да ви помоля в този момент за къс коментар: по какъв начин ви наподобява финансовата непоклатимост на България сега, откакто от остарялата година виждаме – администрацията имитира активност, няма осъществяване на приходите от Данък добавена стойност за предходната година? Каква непоклатимост имаме? Високи са лихвите – вие самичък казахте, по заемите.
Това, което мога да кажа, е, че бюджетът завърши под 3% за миналата година, само че в случай че се вгледаме за какво е завършил под 3%, ще забележим значително несъблюдение на капиталовите разноски от страна на държавното управление по разнообразни аргументи, само че по този начин или другояче, това са обстоятелствата. Неминуемо в идващите месец-два ще се наложи настоящето държавно управление да предложи законопроект за държавния бюджет и тогава ще се види в действителност обстановката, която още от лятото на предходната година се чертаеше, за действителната фискална рамка на държавното управление. Безспорно, при неналичието на устойчиво, политически подкрепено ръководство администрацията постоянно се колебае и кадровите смени също не способстват в посока на по-добро ръководство на обществената администрация и изобщо на обществените финанси. Затова е значимо и да използваме момента, в който сме съумели 2022 година да приключим релативно сполучливо, тъй като мощно се колебая, че в случай че би трябвало да се прави оценка България през 2024 година на база осъществяването на фиска за 2023 година, мощно се колебая, че ще успеем да се вместим в критерия за недостиг.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ