Владимир ПопдимитровДокато глобалният консенсус продължава да гледа в една посока

Владимир ПопдимитровДокато световният консенсус продължава да гледа в една посока – към забавянето на Китай и евентуалния остатък на предложение – действителността безшумно приготвя изненада от напълно различен ъгъл, която може да пренапише ценовите модели за дни. Текущото успокоение на петролните пазари, където цените гравитират към ниските равнища, наподобява повече на мъртвило пред стихия, в сравнение с стабилно равновесие. Инвеститорите са приспани от десетилетие на относителна непоклатимост в доставките, само че структурните пукнатини в световната енергийна карта стартират да се уголемяват по едно и също време в няколко сериозни точки. Идеята за 100 $ за барел, която до през вчерашния ден звучеше като отдалечен спомен от предишното, през днешния ден се трансформира в реален сюжет, захранван не от стопански взрив, а от геополитически разпад.Въпреки че администрацията на Тръмп заложи мощно на картата „ Венецуела “ като буфер против световните разтърсвания, отрезвяващата оценка на Exxon Mobil, че страната е „ неинвестируема “, преряза очакванията за бърз поток от на ниска цена нефт. Пазарът разчиташе на хипотезата, че при проблем в Близкия изток, латиноамериканските запаси ще компенсират недостига, само че корпоративният натурализъм на енергийните колоси сподели, че това е политическа заблуда, а не пазарен факт. Липсата на този авариен клапан прави системата извънредно нежна тъкмо сега, когато напрежението в Персийския залив навлиза в алената зона. Невъзможността да се задействат бързо венецуелските мощности значи, че светът няма застраховка против шокове от страна на предлагането.Паралелно с това, обстановката в Иран еволюира от вътрешен митинг в районен детонатор с капацитет да блокира Ормузкия пролив – артерията, през която минава 20% от международния нефт. Когато режимът в Техеран е притиснат до стената от личния си народ и застрашен от военни удари извън, икономическата рационалност отстъпва място на тактиката на „ опожарената земя “ тактичност, употребена по време на война, при която на вражеската армия се оставя единствено земя лишена от продоволствия. За разлика от предходни интервали на напрежение, в този момент рискът не е просто реторичен; той е физически и касае инфраструктурата. Всеки случай, който засегне танкерите или рафинериите в района, ще срещне пазар без свободни потенциали (заради венецуелския провал), което работи като мултипликатор на суматохата. В такава среда, наградата за риск на барел, която сега е ниска исторически видяно ще би трябвало да бъде преоценена незабавно.Психологията на пазара сега показва типичен признаци на „ нормализиране на риска “ – трейдърите са толкоз привикнали с вести за спорове, че са изгубили сензитивност към действителната заплаха от спиране на веригите за доставка. Това положение на заспалост нормално предшества най-бурните придвижвания, тъй като когато събитието настъпи, всички се втурват към изхода по едно и също време. Историята ни връща към петролните шокове от 70-те години или скока през 2008 година, когато геополитиката и страхът от дефицит взеха превес над фундаментите. Разликата през днешния ден е, че алгоритмичната търговия и вариантите може да ускорят придвижването нагоре доста по-бързо, трансформирайки локалния проблем в световна ценова серпантина за броени часове. Докато Вашингтон и Техеран премерват сили в рискова игра на превъзходство, Ормузкият пролив се оформя като най-чувствителното „ тясно гърло “ на световната стопанска система. Тук историята и математиката влизат в изострен спор, защото скок на цената с 30 и повече $ за броени часове в никакъв случай не е регистриран в борсовите летописи. Причината е елементарна: цялостно затваряне на протока е събитие без казус, „ черен лебед “, който би изхвърлил 21 милиона барела на ден от системата. Липсата на минал опит обаче не е гаранция за бъдеща сигурност; даже непълен случай в този район би изправил логаритмите пред незнайното, калкулирайки най-лошия сюжет преди даже първият танкер да спре моторите си.Още по-тревожен е фактът, че до момента в който погледът е закрепен върху Близкия изток и Каракас, на назад във времето безшумно тлее третият и най-опасен фитил – Тайван. Макар и видимо откъслечен с петрола, възможна ескалация там би работила като „ коктейл Молотов “ за световната логистика и застрахователните пазари. Комбинацията от блокиран Близък изток и напрежение в Южнокитайско море би основала сюжет на „ съвършена стихия “, при който 100 $ за барел ще бъде единствено междинна спирка, а не таван. Това е рискът, който никой модел не калкулира, тъй като той е отвън общоприетото отклоняване, само че точно тези „ черни лебеди “ вършат и губят положения. Наистина, въпреки и шанса за сходно развиване на събитията да е статистически избран сега като " незабележим " възможния резултат, би бил невъобразим освен за петрола а финансовите пазари като цяло и несъмнено си коства силата отделена в анализиране на другите възможности.Ерата на евтината сила, обезпечена от геополитическо успокоение и американски шистов рандеман, е към своя край, а пазарът към момента не е платил сметката за новата действителност.Пазарът е механизъм за дисконтиране на бъдещето, а не за отразяване на предишното. Истинският въпрос не е дали петролът ще стигне 100 $, а какъв брой бързо вложителите ще осъзнаят, че сигурността на доставките към този момент не е даденост. Графиката постоянно намира метод да се върне към действителната стойност на риска, без значение от политическите стремежи за ниска инфлация. Печеливши ще бъдат тези, които схващат, че в свят на фрагментирана геополитика, силата не е просто стока, а оръжие, и цената ѝ ще отразява точно тази нова функционалност.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.