Владимир Любомиров Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист

Владимир Любомиров Левчев е български стихотворец, публицист, публицист, политик, деятел на „ Екогласност “ и учител в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев. Владимир Левчев е създател на стихосбирки и романи, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в Съединени американски щати. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „ Бхагавад гита “. Сътрудничи със публикации за политика и просвета на вестник „ Дневник “ и други периодически издания.
1. Как оценявате политическото положение на България сега? По всичко наподобява, че стопанската система се развива добре, само че в политическото говорене като че ли се настани някаква нервност. Как ще коментирате този факт?
Това, че стопанската система се развива добре, в действителност е доста насърчителен фактор, в случай, че се намираме в държавна рецесия към този момент от много време. Това е щастлив факт за мен, тъй като значи, че ние имаме някаква работеща пазарна стопанска система, макар голямата корупция и проблемите ни. Знаете, че страна като Белгия е в държавна рецесия непрекъснато от години, само че това не пречи на стопанската система ѝ.

Относно нервността с политическото говорене, това нормално се случва преди избори. Аз мога да кажа, че тя идва основно от маргинални партии, които нямат никакъв късмет да влязат в Народното събрание, които имат доста дребен електорат. Миналата година се вкара един закон, по който би трябвало да се дава еднообразно време в държавните медии на всички тези претендент политици. Много от тях приказват безусловно истерично. Също по този начин множеството от тях са антиевропейски настроени. От партиите, които влизат в Народното събрание, само „ Възраждане “ е такава. Те имат едно истерично говорене с главен зложелател Политическа партия и Демократична България. Интересно е, че акцията на ГЕРБ също е напълно отрицателна и  ориентирана против Политическа партия.

Иначе е обикновено преди избори да имаме едно нажежаване на политическата конюнктура. Освен това хората привикнаха, или може би им омръзна, от това непрекъснато вървене до урните. Само че е доста значимо да се отиде, тъй като в последна сметка това е демокрацията. Ако ние не упражняваме своето право на глас, сами се отхвърляме да бъдем част от суверена. Използвам тази дума, фешън в последно време която се употребява от времето на Жан-Жак Русо за народа като суверен, а не царя или краля или президента, както е в нашия случай. Така че, в случай че желаеме да бъдем част от суверена, т.е. от груповата воля на гласоподавателите би трябвало да гласуваме. В противоположен случай ние непринудено се отхвърляме от това и не може да се сърдим, че не сме показани в Народното събрание. Друг е въпросът че обстановката е комплицирана. Самите водачи на партиите би трябвало мислят по-разумно, тъй като е нужно да се направи коалиция, няма различен метод. Другото е да се остави властта в ръцете на президента и да станем де факто президентска република, какъвто е казусът в този момент.
2. Кои съгласно Вас са най-запомнящите се послания на партиите през миналите месеци?
За тези партии, които си ги познаваме, посланията не са чак толкоз значими, тъй като знаем какво могат и какво желаят. Това, което за мен беше най-запомнящо се със своята глупост и безочливост е посланието на Костадин Костадинов „ Избери свободата “. Защото тъкмо неговата партия да приказва за избор на независимост е малко неуместно. Тя е отявлено русофилска партия. Очевидно за него свободата е обвързвана с нашите така наречен двойни освободители.

Знаем, че Съветската войска окупира България на 9 септември 1944г. По този мотив в София им голям монумент, най-големят въобще в София, отдаден на нея. На него написа: „ На Съветската войска освободителка – от признателния български народ “. Един безразсъден надпис, който е тотална неистина – нито е благодарен българският народ, нито тази войска е освободителка. Тя е окупаторка, и в резултат на тази окупация следва един цялостен гнет, Народният съд, убийствата на хиляди хора без съд и присъда, лагерите, пандизите и безспорната доминация на Съветска Москва над България през идващите 45 години. Така че в случай че може да приказваме за независимост в България, тя идва точно когато се откъснахме от опеката на „ огромния брат “, към която в този момент някои се пробват да ни върнат и то в един доста сериозен миг, когато има завоевателна война от страна на Путин в Украйна и неговите упоритости се простират оттатък Украйна и насам.
3. Кои са най-спешните задания, с които би трябвало да се захване идващия парламент, съгласно Вас?
На първо място, несъмнено, е правосъдната промяна, само че тя е в дълготраен проект. Тя се влачи, и протака, не се случва. Владислав Панев по малкия екран сподели, и това е доста показателно, по какъв начин ние с Румъния бяхме стопански на едно равнище преди 15г. В момента тя е доста напред. Същевременно Румъния е страна, в която правосъдната промяна се е случила сполучливо., в която в пандиза са редица хора от висшето управление, партийни водачи и депутати, не са единствено подсъдими. Знаем Лаура Кьовеши, първият европейски основен прокурор, също идва от румънската правна система. Тези неща са свързани – корупцията и невъзможността в правосъдната система да вкара ред. Демокрацията е власт на закона. Ако не е власт на закона е власт на беззаконието. И невъзможността да се направи тази правосъдна промяна, да се задейства и битката с корупцията води до нашето закъснение и до обстоятелството, че сме на последно място стопански в целия Европейски Съюз и продължава да бъде по този начин. Ние затвърждаваме последното си място от година на година.
4. При свалянето на последното постоянно държавно управление беше разиграна картата за Македония. Трябва ли Северна Македония да играе изобщо някаква роля в нашия политически спор?
Възможно е да играе. Но тук Слави Трифонов употребява тематиката за отклонение на вниманието, викайки „ Македония! Македония! “, като действително той разруши съдружното държавно управление по напълно други аргументи. А истината е, че точно това малко просъществувало държавно управление с министър-председател Кирил Петков съумя да реализира нещо извънредно значимо в нашите връзки с Македония – спорът се екстернализира. Това стана с огромната помощ на държавното управление на Петков, и по-късно с предлагането на Макрон, в което се слага като изискване РСМ да признае съществуването на българско малцинство, както са приети албанците, турците, сърбите. Те имат по конституция приети конституционни малцинствени групи, само че българите не попадат там, от което следва и опцията за тормоз и безучастие в определянето на хората с българско съзнание там.

Тази смяна води до това, че РСМ може да избира – или да се съобрази с европейските условия и да влезе в Европейски Съюз, или да не се съобрази и да не влезе. Но топката към този момент не е в нашето поле и аз мисля, че това значително се дължи на положителната външна политика на държавното управление на Петков. Другото беше освобождението ни от енергийната взаимозависимост от Русия. Най след това интерконекторът с Гърция проработи. Оказа се, че въпросът с съветския газ не е съдбовен за нас, както се говореше, че ще умрем от мраз тази зима. Едва ли не следва апокалипсис. Оказа се, че нищо сходно не се случи, а в противен случай – България отлично може да се доставя с газ без „ Газпром “.
5. Каква е Вашата прогноза за идните парламентарни избори?
Не е доста оптимистична прогнозата ми, тъй като какво би било оптимистично да имаме постоянно определено държавно управление. Лошото е, че не виждам огромно предпочитание за постоянен кабинет в множеството партии, тъй като едно такова държавно управление би трябвало да е съдружно. И най-много, не виждам такова предпочитание в ГЕРБ, с тази нападателна предизборна изразителност по отношение на Политическа партия.

Ако тези две партии по някакъв метод не се схванат, може би не за съдружно държавно управление, само че под някаква друга форма на опериране или договаряне, няма по какъв начин да имаме държавно управление. Разделението е такова, че разликата сред тях е доста дребна и нито една от тях не може независимо да направи държавно управление. Все отново имам някаква вяра, че това е допустимо да се случи под една или друга форма, само че ще забележим в неделя.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!