Кои са вкусовите усещания?
Вкусът е едно от петте сетива (зрение, подушване, усет, слух, тактилност), с които опознаваме, изследваме и контактуваме със света към нас. Многообразието в природата и непрекъснатото разкриване на нови усети ни води оттатък рамките на познатите към този момент усещания- сладко, кисело, солено, горчиво.
Мозъкът ни има способността да наслагва информацията , получена от обонятелните и вкусовите рецептори, и в това време да я съпоставя с данни от паметта за сходни чувства.
Рецепторите на езика ни могат да засекат следните вкусови чувства:
Сладко – насочва ни, че тази храна може да ни даде сила.
Солено – провокира се най-вече от наличието на натриеви йони, съдържащи се в натриевия хлорид (готварската сол). Това чувство ни разрешава да модулираме менюто си за реализиране на електролитен баланс. Кисело – предава се през водородни йонни канали, засичащи водородните йони, съдържащи се в киселините и водата. Горчиво – това е най-осезателният усет и от доста хора се счита за противен. Голяма част от естествено горчивите съединения са токсични. Способността ни да долавяме горчиви, токсични съединения при ниска прагова сензитивност, играе значима защитна роля. Умами – това е вкусовото чувство, провокирано от свободните глутамати, които най-често се съдържат във ферментирали и отлежали храни и в хранителната добавка мононатриев глутамат. Умами усетът е виновен за пикантния, прелестен усет на някои храни като сирене, гъби, домати, соев сос, сушени меса и други Съществуването на умами усетът е открито в Япония при започване на 20-ти век и може да се преведе като „ прелестен усет “. Свързани публикации.. Очите - по какъв начин възприемаме света към нас? 0 Обонянието - има си памет и пол?! 0 Какво съставлява чувството за усет? 1
В хода на еволюционното си развиване хората инстинктивно харесват избран усет и отхвърлят различен. Киселият и горчивият усет може да са индикатор, че храната е неприятна, недозряла или даже отровна. Докато сладкият, соленият и умами (приятен, вкусен) усет посочват „ положителните “ храни.
Сетивността на езика се простира надалеч над самото възприятие за усет.
Езикът ни има способността да долавя и доста други чувства. Комбинацията от всички тях дава цялостната визия за усета на обещано вещество. Хладина – някои субстанции задействат рецепторите за студено даже, когато температурата на храната не е ниска. Такова чувство може да се дефинира като „ свежо “ или „ ментово “ и се следи при консумация на храни, съдържащи мента, ментол, етанол и камфор. Тръпчивост – някои храни, като недозрели плодове (банани, райска ябълка), чай, вино, съдържат танини или калциев оксалат. Тези субстанции провокират стесняване на органичните тъкани. Така предизвикват стипчиво чувство в устата. Мазнота – неотдавна е открит вкусов рецептор, който реагира на мастни киселини. Благодарение на него се записва и чувство за количеството неразтворена лой в разнообразни течни храни или питиета.
Лютивина – субстанции като капсаицин и етанол предизвикват парещо възприятие. Това чувство не е породено в резултат на дразнение на вкусовите рецептори. В този случай нервните нишки се задействат непосредствено, а чувството, което се интерпретира като „ горещо “ е резултат от стимулиране на сетивните нишки за болежка и температура по езика.
Учени от университета на Орегон потвърдиха, че хората могат да усещат още един усет, присъщ за богатите на въглехидрати храни. Откритието освен прибавя нов усет към към този момент познатите, само че може и да изясни за какво толкоз обичаме съдържащите скорбяла храни. Учените дефинират новия усет като скорбялен - присъщ за комплицираните въглехидрати, като тези в хляба, ориза и макароните.
Вкусът е осезание, което към момента не е изучено изцяло, само че в своята целокупност и комплексност несъмнено прави живота ни по-интересен.
3566
Мозъкът ни има способността да наслагва информацията , получена от обонятелните и вкусовите рецептори, и в това време да я съпоставя с данни от паметта за сходни чувства.
Рецепторите на езика ни могат да засекат следните вкусови чувства:
Сладко – насочва ни, че тази храна може да ни даде сила.
Солено – провокира се най-вече от наличието на натриеви йони, съдържащи се в натриевия хлорид (готварската сол). Това чувство ни разрешава да модулираме менюто си за реализиране на електролитен баланс. Кисело – предава се през водородни йонни канали, засичащи водородните йони, съдържащи се в киселините и водата. Горчиво – това е най-осезателният усет и от доста хора се счита за противен. Голяма част от естествено горчивите съединения са токсични. Способността ни да долавяме горчиви, токсични съединения при ниска прагова сензитивност, играе значима защитна роля. Умами – това е вкусовото чувство, провокирано от свободните глутамати, които най-често се съдържат във ферментирали и отлежали храни и в хранителната добавка мононатриев глутамат. Умами усетът е виновен за пикантния, прелестен усет на някои храни като сирене, гъби, домати, соев сос, сушени меса и други Съществуването на умами усетът е открито в Япония при започване на 20-ти век и може да се преведе като „ прелестен усет “. Свързани публикации.. Очите - по какъв начин възприемаме света към нас? 0 Обонянието - има си памет и пол?! 0 Какво съставлява чувството за усет? 1
В хода на еволюционното си развиване хората инстинктивно харесват избран усет и отхвърлят различен. Киселият и горчивият усет може да са индикатор, че храната е неприятна, недозряла или даже отровна. Докато сладкият, соленият и умами (приятен, вкусен) усет посочват „ положителните “ храни.
Сетивността на езика се простира надалеч над самото възприятие за усет.
Езикът ни има способността да долавя и доста други чувства. Комбинацията от всички тях дава цялостната визия за усета на обещано вещество. Хладина – някои субстанции задействат рецепторите за студено даже, когато температурата на храната не е ниска. Такова чувство може да се дефинира като „ свежо “ или „ ментово “ и се следи при консумация на храни, съдържащи мента, ментол, етанол и камфор. Тръпчивост – някои храни, като недозрели плодове (банани, райска ябълка), чай, вино, съдържат танини или калциев оксалат. Тези субстанции провокират стесняване на органичните тъкани. Така предизвикват стипчиво чувство в устата. Мазнота – неотдавна е открит вкусов рецептор, който реагира на мастни киселини. Благодарение на него се записва и чувство за количеството неразтворена лой в разнообразни течни храни или питиета.
Лютивина – субстанции като капсаицин и етанол предизвикват парещо възприятие. Това чувство не е породено в резултат на дразнение на вкусовите рецептори. В този случай нервните нишки се задействат непосредствено, а чувството, което се интерпретира като „ горещо “ е резултат от стимулиране на сетивните нишки за болежка и температура по езика.
Учени от университета на Орегон потвърдиха, че хората могат да усещат още един усет, присъщ за богатите на въглехидрати храни. Откритието освен прибавя нов усет към към този момент познатите, само че може и да изясни за какво толкоз обичаме съдържащите скорбяла храни. Учените дефинират новия усет като скорбялен - присъщ за комплицираните въглехидрати, като тези в хляба, ориза и макароните.
Вкусът е осезание, което към момента не е изучено изцяло, само че в своята целокупност и комплексност несъмнено прави живота ни по-интересен.
3566
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ