Вътре в съзнанието на Марк Твен: Обсебващ автор и арогантен гений
Вкрая на XIX век Марк Твен е, без подозрение, един от най-известните писатели в света. Класики като „ Приключенията на Том Сойер “ (1876) и „ Животът по Мисисипи “ (1883) затвърждават статута му на културна икона. И въпреки всичко, макар големия си триумф, Твен кипи от неспокойствие при мисълта, че някой може да го подлага на критика.
Inside the mind of Mark Twain: Obsessive author and arrogant genius
— New York Post (@nypost)
За бъдещите издания на книгата, която го изстрелва към славата — „ Приключенията на Хъкълбери Фин “ — Твен замисля „ класическа авторова фикция за възмездие “ , написа Рон Черноу в новата си огромна биография „ Марк Твен “ (Penguin Press), която към този момент е на книжния пазар. Авторът упорствал в нея да бъде включена „ предговорна записка “, в която показва поименно двама публицисти, които изключително презирал, като ентусиазъм за младия си книжовен воин.
„ По темперамент, език, облекло, обучение, инстинкт и генезис “ , написа Твен, Хък Фин е бил умислен като „ еквивалент на тези двама господа, каквито са били в детството си, преди четиридесет години “ . В последна сметка обаче брачната половинка му го разубеждава и той изоставя отмъстителния си проект.
Това е една от страните на Твен, която рядко се загатва. През живота си той написва 30 книги, няколко хиляди публикации в списания и към 12 000 писма, само че най-важното му създание „ може би е неговата лична неподражаема персона “ , показва Черноу. С времето Твен се трансформира в „ емблема на американската култура… хуморист в бял костюм, раздаващ остроумия с блестящи очи, чичовска фигура с пура и обилни мустаци “ . Реалността обаче е надалеч по-сложна. Твен имал и „ цялостен боеприпас от странности и прищявки “ , добавя биографът.
Роден като Самюъл Лангхорн Клеменс през 1835 година в Ханибал, Мисури — „ бял град, дремещ на слънце “ , както самият той по-късно ще го опише — Твен избира псевдонима си освен с цел да се прикрие от своите многочислени кредитори, а и като „ висш акт на преоткриване – начало на опит за митологизиране на личния си живот “ , написа Черноу.
Книгите му се трансформират в същински бестселъри, само че нищо не се съпоставя с живите му изяви. Твен умеел да превзема публиката със забележително майсторство, един път даже споделил, че прави пауза по време на четене „ със същата лекост, с която децата си играят с играчки “ . През 1870 година, по време на тирада в Ютика, Ню Йорк, той стоял безмълвно на сцената в продължение на няколко дълги и неуместни минути. „ След продължителна и напрегната тишина, публиката избухна в смях и овации — и Твен усети цялостната мощ на властта си над тях “ , споделя Черноу.
Извън сцената обаче, писателят бил обладан от дребнави завист и параноя. В писмо до сестра си той се разказва като човек с „ раздразним манталитет и сложен за схващане “ . Твен натрупал обиди с години, чакайки идеалния миг да ги върне на тези, които са го наранили или разочаровали. „ Той в никакъв случай не можеше изцяло да пусне нещо или да постави завършек на спор “ , написа Черноу. „ Със своите вулканични страсти и титанични словоизлияния, той непрекъснато заплашваше със правосъдни каузи и изпращаше възмутени писма, уреждайки сметки в един живот, цялостен със самонанесени рани. “
Финансовата му прозорливост също оставяла доста да се желае. „ Отново и още веднъж той се поддавал на налудничави схеми за замогване — същите, които би осмял в романите си “ , отбелязва Черноу.
Най-фаталната от тях е инвестицията му през 1880 година в наборната машина Paige Compositor – „ демонски комплицирано “ устройство, което той вярвал, че ще преобрази издателския свят. „ Наборчикът не се напива “, написа Твен в дневника си. „ Той не се причислява към печатарския съюз. “ Влага 300 000 $ (еквивалент на към 10 милиона днешни), с вярата, че това ще го направи милионер. Дори обмислял да купи целия щат Ню Йорк с бъдещите си облаги. „ Питаше какъв брой ще коства да се купят всички железници и вестници в Ню Йорк — да купи всичко, поради тази машина “ , спомня си икономката му Кейти Лиъри.
В последна сметка, машината се оказва цялостен неуспех. Създадени са единствено два екземпляра, единият от които и през днешния ден се намира в къщата-музей на Марк Твен в Хартфорд, Кънектикът.
Но най-загадъчната и тревожна страна от живота на Твен е неговата обвързаност към тийнейджърки. На 40-годишна възраст той стартира да изнася лекции в „ Съботния утринен клуб “ — частен клуб единствено за девойки, на който става почетен член. В преклонна възраст това прераства в нещо надалеч по-смущаващо. Когато е на 70 години, той се среща с 15-годишната Гертруд Наткин след рецитал в Карнеги Хол. Започват да си кореспондират постоянно — по шест писма месечно — като Твен „ не изпитвал никакви задръжки в изразяването на деликатност към съвсем непознато тийнейджърско момиче “ , написа Черноу.
Единственото му оскърбление било, че тя пораства. На 16-ия ѝ рожден ден ѝ написа: „ Не бива да се движиш толкоз бързо... Шестнадесет! Ах, какво стана с моето малко момиченце? “ Споделя, че се опасява да ѝ изпрати целувка, тъй като това към този момент би било „ на косъм от непристойност! “
Връзката им в последна сметка завършва, само че Гертруд е единствено началото. Твен основава нещо като клуб, наименуван „ благ рибки “, формиран от „ подбрани платонични любимки “ . „ Събирам домашни любимци — девойки сред 10 и шестнадесет години; красиви, сладки, наивни и почтени “ , изяснява той в едно от писмата си.
Изненадващо, обществеността тогава не възприема това като злокобна екстравагантност на сластен дъртак, а по-скоро като демонстрация на прочувствен вдовец, отбелязва Черноу. Въпреки очевидната ирелевантност, никое от девойките не оповестява за неуместно държание. Придружителки постоянно са били майки или баби, а срещите протичали в духа на почтени занимания — билярд, карти, разходки.
Твен упорствал, че просто е достигнал „ дядовската “ фаза от живота си, само че без внуци — по тази причина „ осиновявал “ някои. Стремежът към безусловна любов — каквато не получавал от личните си дъщери — го подтиквал към сходни връзки. Тази обсесия по младостта се простира и върху творчеството му. Колкото по-възрастен става, толкоз по-сигурен е, че „ единствено младите са способни на същинско благополучие “ , написа Черноу. Момичетата били неговото бягство — метод да се върне в личната си младост и да заличи разочарованията от зрелия живот.
Много от критиците показват, че в творбите му се усеща този блян. Хък Фин, макар че е на 14 години, „ е лишен от каквито и да било полови мисли или мечти “ . Колкото по-успешен става, толкоз повече Твен копнеел за „ изчезналия парадайс на младостта “ , написа Черноу. „ Тя остава магическият експериментален камък на живота му, спомените – запечатани в кехлибар. “
Твен написа продължения, в които Том Сойер и Хък Фин се появяват още веднъж, само че по този начин и не демонстрира интерес да ги изследва като възрастни. Все едно „ не може да ги понесе без младежкия им сексапил “ . За него младостта е подарък, а старостта — машинация.
„ Много бих желал да преживея още веднъж младостта си “ , написа Твен един път. „ А след това да се удавя. “
Inside the mind of Mark Twain: Obsessive author and arrogant genius
— New York Post (@nypost)
За бъдещите издания на книгата, която го изстрелва към славата — „ Приключенията на Хъкълбери Фин “ — Твен замисля „ класическа авторова фикция за възмездие “ , написа Рон Черноу в новата си огромна биография „ Марк Твен “ (Penguin Press), която към този момент е на книжния пазар. Авторът упорствал в нея да бъде включена „ предговорна записка “, в която показва поименно двама публицисти, които изключително презирал, като ентусиазъм за младия си книжовен воин.
„ По темперамент, език, облекло, обучение, инстинкт и генезис “ , написа Твен, Хък Фин е бил умислен като „ еквивалент на тези двама господа, каквито са били в детството си, преди четиридесет години “ . В последна сметка обаче брачната половинка му го разубеждава и той изоставя отмъстителния си проект.
Това е една от страните на Твен, която рядко се загатва. През живота си той написва 30 книги, няколко хиляди публикации в списания и към 12 000 писма, само че най-важното му създание „ може би е неговата лична неподражаема персона “ , показва Черноу. С времето Твен се трансформира в „ емблема на американската култура… хуморист в бял костюм, раздаващ остроумия с блестящи очи, чичовска фигура с пура и обилни мустаци “ . Реалността обаче е надалеч по-сложна. Твен имал и „ цялостен боеприпас от странности и прищявки “ , добавя биографът.
Роден като Самюъл Лангхорн Клеменс през 1835 година в Ханибал, Мисури — „ бял град, дремещ на слънце “ , както самият той по-късно ще го опише — Твен избира псевдонима си освен с цел да се прикрие от своите многочислени кредитори, а и като „ висш акт на преоткриване – начало на опит за митологизиране на личния си живот “ , написа Черноу.
Книгите му се трансформират в същински бестселъри, само че нищо не се съпоставя с живите му изяви. Твен умеел да превзема публиката със забележително майсторство, един път даже споделил, че прави пауза по време на четене „ със същата лекост, с която децата си играят с играчки “ . През 1870 година, по време на тирада в Ютика, Ню Йорк, той стоял безмълвно на сцената в продължение на няколко дълги и неуместни минути. „ След продължителна и напрегната тишина, публиката избухна в смях и овации — и Твен усети цялостната мощ на властта си над тях “ , споделя Черноу.
Извън сцената обаче, писателят бил обладан от дребнави завист и параноя. В писмо до сестра си той се разказва като човек с „ раздразним манталитет и сложен за схващане “ . Твен натрупал обиди с години, чакайки идеалния миг да ги върне на тези, които са го наранили или разочаровали. „ Той в никакъв случай не можеше изцяло да пусне нещо или да постави завършек на спор “ , написа Черноу. „ Със своите вулканични страсти и титанични словоизлияния, той непрекъснато заплашваше със правосъдни каузи и изпращаше възмутени писма, уреждайки сметки в един живот, цялостен със самонанесени рани. “
Финансовата му прозорливост също оставяла доста да се желае. „ Отново и още веднъж той се поддавал на налудничави схеми за замогване — същите, които би осмял в романите си “ , отбелязва Черноу.
Най-фаталната от тях е инвестицията му през 1880 година в наборната машина Paige Compositor – „ демонски комплицирано “ устройство, което той вярвал, че ще преобрази издателския свят. „ Наборчикът не се напива “, написа Твен в дневника си. „ Той не се причислява към печатарския съюз. “ Влага 300 000 $ (еквивалент на към 10 милиона днешни), с вярата, че това ще го направи милионер. Дори обмислял да купи целия щат Ню Йорк с бъдещите си облаги. „ Питаше какъв брой ще коства да се купят всички железници и вестници в Ню Йорк — да купи всичко, поради тази машина “ , спомня си икономката му Кейти Лиъри.
В последна сметка, машината се оказва цялостен неуспех. Създадени са единствено два екземпляра, единият от които и през днешния ден се намира в къщата-музей на Марк Твен в Хартфорд, Кънектикът.
Но най-загадъчната и тревожна страна от живота на Твен е неговата обвързаност към тийнейджърки. На 40-годишна възраст той стартира да изнася лекции в „ Съботния утринен клуб “ — частен клуб единствено за девойки, на който става почетен член. В преклонна възраст това прераства в нещо надалеч по-смущаващо. Когато е на 70 години, той се среща с 15-годишната Гертруд Наткин след рецитал в Карнеги Хол. Започват да си кореспондират постоянно — по шест писма месечно — като Твен „ не изпитвал никакви задръжки в изразяването на деликатност към съвсем непознато тийнейджърско момиче “ , написа Черноу.
Единственото му оскърбление било, че тя пораства. На 16-ия ѝ рожден ден ѝ написа: „ Не бива да се движиш толкоз бързо... Шестнадесет! Ах, какво стана с моето малко момиченце? “ Споделя, че се опасява да ѝ изпрати целувка, тъй като това към този момент би било „ на косъм от непристойност! “
Връзката им в последна сметка завършва, само че Гертруд е единствено началото. Твен основава нещо като клуб, наименуван „ благ рибки “, формиран от „ подбрани платонични любимки “ . „ Събирам домашни любимци — девойки сред 10 и шестнадесет години; красиви, сладки, наивни и почтени “ , изяснява той в едно от писмата си.
Изненадващо, обществеността тогава не възприема това като злокобна екстравагантност на сластен дъртак, а по-скоро като демонстрация на прочувствен вдовец, отбелязва Черноу. Въпреки очевидната ирелевантност, никое от девойките не оповестява за неуместно държание. Придружителки постоянно са били майки или баби, а срещите протичали в духа на почтени занимания — билярд, карти, разходки.
Твен упорствал, че просто е достигнал „ дядовската “ фаза от живота си, само че без внуци — по тази причина „ осиновявал “ някои. Стремежът към безусловна любов — каквато не получавал от личните си дъщери — го подтиквал към сходни връзки. Тази обсесия по младостта се простира и върху творчеството му. Колкото по-възрастен става, толкоз по-сигурен е, че „ единствено младите са способни на същинско благополучие “ , написа Черноу. Момичетата били неговото бягство — метод да се върне в личната си младост и да заличи разочарованията от зрелия живот.
Много от критиците показват, че в творбите му се усеща този блян. Хък Фин, макар че е на 14 години, „ е лишен от каквито и да било полови мисли или мечти “ . Колкото по-успешен става, толкоз повече Твен копнеел за „ изчезналия парадайс на младостта “ , написа Черноу. „ Тя остава магическият експериментален камък на живота му, спомените – запечатани в кехлибар. “
Твен написа продължения, в които Том Сойер и Хък Фин се появяват още веднъж, само че по този начин и не демонстрира интерес да ги изследва като възрастни. Все едно „ не може да ги понесе без младежкия им сексапил “ . За него младостта е подарък, а старостта — машинация.
„ Много бих желал да преживея още веднъж младостта си “ , написа Твен един път. „ А след това да се удавя. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ