Учени предупреждават - астероид може да не удари Земята през 2032 г., но ще се върне
Вкрая на 2024 година астрономите виждат метеорит 2024 YR4 да се движи по траектория, която евентуално може да заплаши Земята. Това наблюдаване провокира пламенна поредност от наблюдения на обекта - евентуално огромен колкото футболно игрище - с цел да се откри, че той няма да се удари. Въпреки това не може да бъде изключен удар в Луната, пише .
Тогава, през януари тази година, съвсем неусетно бе записано приближаването на още един метеорит, който може би е милион пъти по-масивен.
Астероидът 2024 YR4 е с диаметър сред 40 и 90 метра и беше наименуван „ град-убиец “, кадърен да аргументи районни вреди и да повлияе на климата; и по-големият метеорит, 887 Алинда, с диаметър над четири километра, който може да провокира световно измиране.
Алинда остава тъкмо отвън земната орбита, до момента в който 2024 YR4 пресича нашата орбита и към момента може да се сблъска със Земята; това обаче няма да се случи в обозримо бъдеще.
Астероидни орбити
Както 887 Алинда, по този начин и 2024 YR4 обикалят към Слънцето три пъти за всяка една обиколка на масивната планета Юпитер. Тъй като обиколката на Юпитер лишава 12 години, на метеоритите ще им трябват четири години, с цел да се върнат на сходни траектории през 2028 година Тези специфични типове метеорити са рискови, защото се връщат постоянно.
Алинда е открит през 1918 година и е направил няколко поредици от близки прекосявания през четиригодишни шпации. 2024 YR4 е направил това, което НАСА смята за близки прекосявания на всеки четири години от 1948 година насам, само че е видян едвам неотдавна.
От 70-те години на предишния век насам не е обръщано толкоз огромно внимание на метеоритите, които имат отношение три към едно към Юпитер. Такива връзки са маркирани като любопитни още от американския астроном Даниел Къркууд в края на XIX век.
Работейки с доста нищожни данни, защото по това време са били известни малко метеорити, той отбелязва, че нито един от тях не обикаля към Слънцето два пъти за всяка обиколка на Юпитер, нито три пъти, нито в по-сложни съотношения като седем към три или пет към две.
Тези по този начин наречени пропуски на Къркууд не са явни, защото се появяват единствено на графиките на междинното разстояние на метеоритите от Слънцето. В продължение на към 100 години пропуските остават просто любопитна детайлност за Слънчевата система.
Използването на нови компютърни технологии за пресмятане на орбитите разкрива на учените резултата на резонанса през 70-те години на предишния век. Резонансът поражда, когато метеоритите се движат със същата или кратна на орбиталната скорост на различен външен обект - в тази ситуация Юпитер.
Пропуските в Къркууд се изясняват с това, че метеоритите, които взаимодействат по сходен метод с Юпитер, напущат астероидния пояс, макар че междинното им разстояние от Слънцето не се трансформира. Потапяйки се във вътрешната част на Слънчевата система, тези метеорити постоянно се отстраняват от пропуските по доста елементарен метод: като се ударят във вътрешна планета като Марс, Венера или Земята.
Учените също по този начин откриха, че тези празнини не са изцяло празни; Алинда да вземем за пример се намира в празнота три към едно. Открити са още доста такива метеорити и те са наречени общо „ Алинда “, по името на прототипа на първото изобретение, чийто генезис на името е малко неразбираем.
Завръщане на метеоритите
Ако неприятната вест е, че пропуските в Киркууд се дължат на удари на метеорити във вътрешните планети, в това число Земята, може ли да стане доста по-лошо? За метеоритите от клас Алинда е по този начин. Алинда следват своята напомпана орбита на всеки четири години, тъй че вярно подредените метеорити от този тип имат късмет да ударят Земята почти толкоз постоянно.
Близките прекосявания на тези метеорити нормално се случват на по-дълги шпации, само че когато са подравнени, те се връщат няколко пъти с четиригодишен период. Ограничаващ фактор е какъв брой наклонени са орбитите им: в случай че са много наклонени, те не са постоянно на „ височина “, съвпадаща със земната, тъй че вероятността да се ударят е по-малка.
Лошата вест е, че както Алинда, по този начин и 2024 YR4 се намират съвсем в равнината на земната орбита и не са доста наклонени, тъй че е по-вероятно да се ударят.
Резонансното „ изпомпване “ , разтягащо орбитата както във вътрешността, по този начин и на открито от астероидния пояс, към този момент е предиздвикало 2024 YR4 да пресече земната орбита, което му дава късмет да се удари. Много по-опасният Алинда към момента се изпомпва: след към 1000 години той може да е подготвен да удари Земята.
Една добра вест е, че 2024 YR4 ще се размине през 2032 година, само че с приближаването си ще бъде изхвърлен от орбитата на Алинда. Тя към този момент няма да се връща на всеки четири години.
Въпреки това, получавайки орбитален удар от Земята, орбитата му към момента ще пресича нашата, единствено че не толкоз постоянно. Сегашната орбита демонстрира известно доближаване (по-далеч от Луната) през 2052 година, а по-късно изчисленията не са доста точни.
Други метеорити
Въпреки че Земята е дребна цел в огромната Слънчева система, тя бива удряна.
Ако 2024 YR4 съумя да се промъкне до нас през 2024 година, може ли и други метеорити да ни изненадат? Последният унищожителен метеорит, който го направи, се появи неусетно на 15 февруари 2013 година над Челябинск, Русия, като рани доста хора, когато ударната му вълна разруши стъклата на постройките.
През 1908 година над Тунгуска, Руски Сибир, в далечен регион, където големи горски площи са опустошени, само че има малко потърпевши хора, е осъществена по-голяма детонация.
Наблюдение
Докато астрономите работят старателно за проучване на нощното небе от повърхността на Земята, галактическите проучвания, като идния геодезически уред за проучване на обекти, намиращи се наоколо до Земята (NEO), могат да бъдат доста ефикасни при откриването на метеорити. Те вършат това посредством топлинното им (инфрачервено) лъчение, а защото се намират в Космоса, могат да изследват и дневното небе.
Според Ейми Майнцер, началник на проучвателя за близки до Земята обекти, „ знаем единствено за към 40 % от метеоритите, които са по едно и също време задоволително огромни, с цел да причинят съществени районни вреди, и се приближават компактно до земната орбита “.
След като бъде изстреляна в края на 2027 година, NEO ще „ открива, наблюдава и характеризира най-опасните метеорити и комети “ , като в последна сметка ще извърши поставената от Конгреса на Съединени американски щати цел да познава 90 % от тях.
Сред метеоритите би трябвало да обърнем особено внимание на резонансните, като 2024 YR4, тъй като в последна сметка те ще се върнат.
Тогава, през януари тази година, съвсем неусетно бе записано приближаването на още един метеорит, който може би е милион пъти по-масивен.
Астероидът 2024 YR4 е с диаметър сред 40 и 90 метра и беше наименуван „ град-убиец “, кадърен да аргументи районни вреди и да повлияе на климата; и по-големият метеорит, 887 Алинда, с диаметър над четири километра, който може да провокира световно измиране.
Алинда остава тъкмо отвън земната орбита, до момента в който 2024 YR4 пресича нашата орбита и към момента може да се сблъска със Земята; това обаче няма да се случи в обозримо бъдеще.
Астероидни орбити
Както 887 Алинда, по този начин и 2024 YR4 обикалят към Слънцето три пъти за всяка една обиколка на масивната планета Юпитер. Тъй като обиколката на Юпитер лишава 12 години, на метеоритите ще им трябват четири години, с цел да се върнат на сходни траектории през 2028 година Тези специфични типове метеорити са рискови, защото се връщат постоянно.
Алинда е открит през 1918 година и е направил няколко поредици от близки прекосявания през четиригодишни шпации. 2024 YR4 е направил това, което НАСА смята за близки прекосявания на всеки четири години от 1948 година насам, само че е видян едвам неотдавна.
От 70-те години на предишния век насам не е обръщано толкоз огромно внимание на метеоритите, които имат отношение три към едно към Юпитер. Такива връзки са маркирани като любопитни още от американския астроном Даниел Къркууд в края на XIX век.
Работейки с доста нищожни данни, защото по това време са били известни малко метеорити, той отбелязва, че нито един от тях не обикаля към Слънцето два пъти за всяка обиколка на Юпитер, нито три пъти, нито в по-сложни съотношения като седем към три или пет към две.
Тези по този начин наречени пропуски на Къркууд не са явни, защото се появяват единствено на графиките на междинното разстояние на метеоритите от Слънцето. В продължение на към 100 години пропуските остават просто любопитна детайлност за Слънчевата система.
Използването на нови компютърни технологии за пресмятане на орбитите разкрива на учените резултата на резонанса през 70-те години на предишния век. Резонансът поражда, когато метеоритите се движат със същата или кратна на орбиталната скорост на различен външен обект - в тази ситуация Юпитер.
Пропуските в Къркууд се изясняват с това, че метеоритите, които взаимодействат по сходен метод с Юпитер, напущат астероидния пояс, макар че междинното им разстояние от Слънцето не се трансформира. Потапяйки се във вътрешната част на Слънчевата система, тези метеорити постоянно се отстраняват от пропуските по доста елементарен метод: като се ударят във вътрешна планета като Марс, Венера или Земята.
Учените също по този начин откриха, че тези празнини не са изцяло празни; Алинда да вземем за пример се намира в празнота три към едно. Открити са още доста такива метеорити и те са наречени общо „ Алинда “, по името на прототипа на първото изобретение, чийто генезис на името е малко неразбираем.
Завръщане на метеоритите
Ако неприятната вест е, че пропуските в Киркууд се дължат на удари на метеорити във вътрешните планети, в това число Земята, може ли да стане доста по-лошо? За метеоритите от клас Алинда е по този начин. Алинда следват своята напомпана орбита на всеки четири години, тъй че вярно подредените метеорити от този тип имат късмет да ударят Земята почти толкоз постоянно.
Близките прекосявания на тези метеорити нормално се случват на по-дълги шпации, само че когато са подравнени, те се връщат няколко пъти с четиригодишен период. Ограничаващ фактор е какъв брой наклонени са орбитите им: в случай че са много наклонени, те не са постоянно на „ височина “, съвпадаща със земната, тъй че вероятността да се ударят е по-малка.
Лошата вест е, че както Алинда, по този начин и 2024 YR4 се намират съвсем в равнината на земната орбита и не са доста наклонени, тъй че е по-вероятно да се ударят.
Резонансното „ изпомпване “ , разтягащо орбитата както във вътрешността, по този начин и на открито от астероидния пояс, към този момент е предиздвикало 2024 YR4 да пресече земната орбита, което му дава късмет да се удари. Много по-опасният Алинда към момента се изпомпва: след към 1000 години той може да е подготвен да удари Земята.
Една добра вест е, че 2024 YR4 ще се размине през 2032 година, само че с приближаването си ще бъде изхвърлен от орбитата на Алинда. Тя към този момент няма да се връща на всеки четири години.
Въпреки това, получавайки орбитален удар от Земята, орбитата му към момента ще пресича нашата, единствено че не толкоз постоянно. Сегашната орбита демонстрира известно доближаване (по-далеч от Луната) през 2052 година, а по-късно изчисленията не са доста точни.
Други метеорити
Въпреки че Земята е дребна цел в огромната Слънчева система, тя бива удряна.
Ако 2024 YR4 съумя да се промъкне до нас през 2024 година, може ли и други метеорити да ни изненадат? Последният унищожителен метеорит, който го направи, се появи неусетно на 15 февруари 2013 година над Челябинск, Русия, като рани доста хора, когато ударната му вълна разруши стъклата на постройките.
През 1908 година над Тунгуска, Руски Сибир, в далечен регион, където големи горски площи са опустошени, само че има малко потърпевши хора, е осъществена по-голяма детонация.
Наблюдение
Докато астрономите работят старателно за проучване на нощното небе от повърхността на Земята, галактическите проучвания, като идния геодезически уред за проучване на обекти, намиращи се наоколо до Земята (NEO), могат да бъдат доста ефикасни при откриването на метеорити. Те вършат това посредством топлинното им (инфрачервено) лъчение, а защото се намират в Космоса, могат да изследват и дневното небе.
Според Ейми Майнцер, началник на проучвателя за близки до Земята обекти, „ знаем единствено за към 40 % от метеоритите, които са по едно и също време задоволително огромни, с цел да причинят съществени районни вреди, и се приближават компактно до земната орбита “.
След като бъде изстреляна в края на 2027 година, NEO ще „ открива, наблюдава и характеризира най-опасните метеорити и комети “ , като в последна сметка ще извърши поставената от Конгреса на Съединени американски щати цел да познава 90 % от тях.
Сред метеоритите би трябвало да обърнем особено внимание на резонансните, като 2024 YR4, тъй като в последна сметка те ще се върнат.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ