Индексацията на доходите чрез удължителния бюджет компрометира принципите на бюджетното законодателство, смятат от Фискалния съвет
Включването на обществени политики в така наречен удължителен бюджет, каквато е индексацията на приходите на заетите в бюджетната сфера с размера на годишната инфлация, компрометира правилата на бюджетното законодателство и основава рисков казус в бюджетната политика на страната. Това оказва се от коментар на Фискалния съвет по отношение на Закона за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година.
Според институцията, удължителният бюджет по своята правна и икономическа същина следва да бъде краткотрайна мярка с стеснен обсег, гарантираща само непрекъсваемостта на държавните заплащания до приемането на постоянен закон.
За разлика от предходни удължителни бюджети, които прецизно съблюдаваха структурата на миналата година, актуалният закон излиза отвън тези рамки. Чрез него се прокарват основни промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайната фискална резистентност и заобикалят естествения спор по бюджетната политика, показват от Фискалния съвет.
Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови обществени политики компрометира правилата на Закона за обществените финанси (ЗПФ) и трансформира краткотрайния инструмент в опция на постоянния бюджет, написа в коментара.
Относно нарастването на минималната работна заплата за 2026 година и индексацията на приходите с инфлацията от институцията показват, че разноските за личен състав за 2025 година към този момент са били индексирани, като растежът им доближава към 20 на 100, което на процедура води до прекомпенсация по отношение на действителната ценова динамичност. Според Фискалния съвет потреблението на инфлацията в края на интервала (моментна стойност) е неточно, а верният метод изисква работа със средногодишна инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени в подтекста на участието в еврозоната, а не с националния показател на потребителските цени.
Освен това от институцията считат, че е редно да се употребява прогнозната инфлация за 2026 година, а не тази, която ще бъде регистрирана към края на 2025 година.
Увеличението на заплатите с 10 на 100 в обществения бранш генерира спомагателен систематичен разход от 840 млн. евро. При потребление на по-умерена индексация (около 5 на сто), спомагателният напън върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или приблизително 35 млн. евро на месец, написа в материала.
Фискалният съвет показва, че съществува сериозен риск от надценяване на приходите за 2026 година с отклоняване сред 3,5 и 4,7 милиарда евро.
Законът за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година извършва краткосрочната си функционалност по обезпечаване на финансовата непрекъсваемост на страната. В същото време той основава структурно напрежение във фискалната рамка, като вкарва непрекъснати разноски посредством инструмент с краткотраен темперамент, написа в материала.
Практиката досега демонстрира, че наредбите на член 87 от ЗПФ действат дейно и извършват своята роля за ограничение на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на обществените финанси. Прилагането на политики посредством така наречен удължителен бюджет основава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайните фискални вероятности и не регистрират в задоволителна степен главните опасности пред икономическото развиване.
Включването на обществени политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира правилата на бюджетното законодателство. Неговата роля съгласно ЗПФ е краткотрайна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните заплащания, а не опция на бюджетната политика. Създава се казус - посредством бюджета да се компенсират икономическите несъответствия, които следва да се позволяват посредством структурни промени, прибавят от Фискалния съвет.
По-рано през тази седмица Народното събрание одобри на второ четене така наречен. Между първо и второ четене на закона депутатите одобриха предлагането на Асен Василев от " Продължаваме промяната-Демократична България “ за еднократна индексация на възнагражденията в размер на насъбраната към 31 декември 2025 година годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата, напомня Българска телеграфна агенция.
Според институцията, удължителният бюджет по своята правна и икономическа същина следва да бъде краткотрайна мярка с стеснен обсег, гарантираща само непрекъсваемостта на държавните заплащания до приемането на постоянен закон.
За разлика от предходни удължителни бюджети, които прецизно съблюдаваха структурата на миналата година, актуалният закон излиза отвън тези рамки. Чрез него се прокарват основни промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайната фискална резистентност и заобикалят естествения спор по бюджетната политика, показват от Фискалния съвет.
Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови обществени политики компрометира правилата на Закона за обществените финанси (ЗПФ) и трансформира краткотрайния инструмент в опция на постоянния бюджет, написа в коментара.
Относно нарастването на минималната работна заплата за 2026 година и индексацията на приходите с инфлацията от институцията показват, че разноските за личен състав за 2025 година към този момент са били индексирани, като растежът им доближава към 20 на 100, което на процедура води до прекомпенсация по отношение на действителната ценова динамичност. Според Фискалния съвет потреблението на инфлацията в края на интервала (моментна стойност) е неточно, а верният метод изисква работа със средногодишна инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени в подтекста на участието в еврозоната, а не с националния показател на потребителските цени.
Освен това от институцията считат, че е редно да се употребява прогнозната инфлация за 2026 година, а не тази, която ще бъде регистрирана към края на 2025 година.
Увеличението на заплатите с 10 на 100 в обществения бранш генерира спомагателен систематичен разход от 840 млн. евро. При потребление на по-умерена индексация (около 5 на сто), спомагателният напън върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или приблизително 35 млн. евро на месец, написа в материала.
Фискалният съвет показва, че съществува сериозен риск от надценяване на приходите за 2026 година с отклоняване сред 3,5 и 4,7 милиарда евро.
Законът за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година извършва краткосрочната си функционалност по обезпечаване на финансовата непрекъсваемост на страната. В същото време той основава структурно напрежение във фискалната рамка, като вкарва непрекъснати разноски посредством инструмент с краткотраен темперамент, написа в материала.
Практиката досега демонстрира, че наредбите на член 87 от ЗПФ действат дейно и извършват своята роля за ограничение на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на обществените финанси. Прилагането на политики посредством така наречен удължителен бюджет основава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайните фискални вероятности и не регистрират в задоволителна степен главните опасности пред икономическото развиване.
Включването на обществени политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира правилата на бюджетното законодателство. Неговата роля съгласно ЗПФ е краткотрайна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните заплащания, а не опция на бюджетната политика. Създава се казус - посредством бюджета да се компенсират икономическите несъответствия, които следва да се позволяват посредством структурни промени, прибавят от Фискалния съвет.
По-рано през тази седмица Народното събрание одобри на второ четене така наречен. Между първо и второ четене на закона депутатите одобриха предлагането на Асен Василев от " Продължаваме промяната-Демократична България “ за еднократна индексация на възнагражденията в размер на насъбраната към 31 декември 2025 година годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата, напомня Българска телеграфна агенция.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ