Дигитални ли са университетите ни
ВизиткаНаталия Митева е управител " Образование и обществено влияние " в " Телелинк Бизнес Сървисис " - най-големият интегратор на просветителна инфраструктура в България. Преди да се причисли към " Телелинк ", близо 10 години е програмен шеф " Добро обучение и работни умения " във Фондация " Америка за България ", където ръководи доста портфолио от вложения, ориентирани към повишение качеството на преподаване, нововъведения, предприемачество, технологии и STEM умения. Член на Комисията за нововъведения към Министерството на образованието и науката. Представител за България на финландската организация за просветителни нововъведения HundrEd. Наталия Митева има магистърска степен по обществени политики от Мерилендския университет в Съединени американски щати и е специализирала " Оценка на въздействието " към отдела за оценка на Световната банка (International Program for Development Evaluation Training). Част е от интернационалната инвеститорска общественост за обществено влияние към Департамента по бизнес на Оксфордския университет (Oxford Impact Investing Programme).
Във висшето обучение от дълго време е налична базова цифровизация на основни процеси. Например България е единствената страна в Европейския съюз, която издава електронни апостили. Десетки документи могат да бъдат издадени електронно незабавно. Всяко висше учебни заведения разполага с друго равнище на цифровизация на административните услуги - от електронни студентски карти до единни регистри, по отношение на наличния потенциал и средства. По време на отдалеченото образование в последните две години пък стана ясно, че и онлайн преподаването, и изпитването също могат да работят сполучливо.
Говорят ли си системите обаче? Докато доста документи към този момент са електронни в администрацията, не трябва да бъркаме това с автоматизация на процесите. Във висшето обучение липсва автоматизирана връзка с други звена отвън просветителната система, да вземем за пример здравните управляващи, ДАНС, Министерство на вътрешните работи. Необходими са законодателни промени, които да облекчат тези процеси. Необходима е и единна еднаквост на потребителите, която посредством автентикация на студент или учител да даде достъп до всички платформи. Такова редовно решение към този момент е налично в системата на предучилищното и учебното обучение.
Какъв обаче е централният проблем? Липсва модел на цялостна цифровизация на тези институции, по който да оценим степента на цифровизация на всяко висше учебно заведение и да набележим съответни последващи стъпки в цифровата промяна, тъй че вложенията в софтуерни решения да са цялостни и да водят до обща визия за висшето обучение.
Реклама
Засега картината е фрагментирана. По курса на дигитализацията нашите висши учебни заведения се движат като флотилия самостоятелни плавателни съдове - кой по-голям, кой по-добре оборудван - почти в една посока. Само че всеки вижда брега по друг метод, не е ясно дали гледат еднакъв бряг и курсът на всяка лодка се разграничава.
Ето за какво е значимо да дефинираме крайната цел - какво значи цялостна цифровизация на едно висше учебно заведение? От какви стадии се състои тя? Какви измерители на триумфа имат вложенията в цифровизация?
Видни са първите старания за избистряне на модел на цифровизация във висшето обучение. Например на конференцията за дигитализацията във висшето обучение в УНСС от 14 април 2022 година екип от Русенския университет " Ангел Кънчев " отпред с проф. Ангел Смрикаров и доцент Валентина Войноховска показа система от индикатори за установяване степента на цифровизация на висше учебно заведение, която включва съществуването на разнообразни електронни системи, персонални и презентационни устройства, институционални структури и цифрови умения на преподавателите. По-макромодел за цифровизация във висшето обучение бе препоръчан в същия подтекст от шефа на дирекция ИКТ в Министерството на образованието и науката Борис Герасимов. Стъпвайки на други работещи модели и на стратегическите документи, засягащи България, Герасимов обрисува 7 стадия на цялостна цифровизация:
1. Базова инфраструктура и свързаност; 2. Единна еднаквост на всички потребители; 3. Дигитално просветително съдържание; 4. Електронни платформи, принадлежности и устройства; 5. Дигитални умения; 6. Сигурност; 7. Свързаност на системите (дигитален кампус).
Реклама
В опит да допринесем за структуриран разговор за дигитализацията ние анализирахме вложенията в дигитализацията на висшето обучение в България и прилежащи балкански страни спрямо Естония, Полша, Германия и междинната стойност за Европейски Съюз. Анализът обрисува някои мощни страни на политиките за цифровизация - да вземем за пример забележителните средства, заделени в новата оперативна стратегия и в Националния проект за възобновяване и резистентност, само че също и неналичието на високите равнища на интегрираност на системите и процесите.
Основният въпрос при технологиите продължава да бъде прибавят ли стойност. Все отново администрацията съществува, с цел да обслужва най-важния развой в просветителната система - този на преподаването и ученето.
Дойде времето на персонализираното образование, при което другите цифрови технологии дават индивидуализирана противоположна връзка за напредъка на учещия се във връзка с придобиване на познания и насърчаване на умения. А благодарение на изкуствен интелект умните платформи могат да оферират на студента това образователно наличие, което дава отговор на неговия ритъм на прогрес или на пропуски в знанията му. Намираме се на една крачка от момента, в който този вид добавена стойност на технологиите ще бъде всеобщо налична в България.
Въпросът е по кое време българският учител ще се почувства вдъхновен, а не заплашен от умните технологии.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Свят 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Ревю 1 Политика 2 Енергетика 3 Свят Реклама
За тази цел с изключение на необятно застраховане на цялата система с нужната инфраструктура, платформи, софтуери и устройства ще е належащо и качествено друго образование за преподавателите, с цел да могат да извлекат оптималното от наличните цифрови запаси и принадлежности. Автономията на висшите учебни заведения прави този развой локално характерен, а мотивацията за наваксване с цифрови компетентности на преподавателите варира доста необятно сред институциите и даже обособените факултети.
Висшето обучение има софтуерен дълг към бизнеса и би трябвало да догонва действителния бранш с доста по-бързи крачки от темпа, с който се трансформират цифровите процеси. Бизнесът и университетите могат да си партнират в огромната задача да трансформираме просветителната и иновационната екосистема в генератор на стопански напредък посредством смяна в наличието и стратегиите, консорциуми, инкубатори на нови хрумвания и бизнеси. И в случай че желаеме да сме конкурентни като страна с стеснен човешки запас, незабавно би трябвало да променим диалога за дигитализацията на образованието от фокус върху действия към фокус върху резултати.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Образование
Във висшето обучение от дълго време е налична базова цифровизация на основни процеси. Например България е единствената страна в Европейския съюз, която издава електронни апостили. Десетки документи могат да бъдат издадени електронно незабавно. Всяко висше учебни заведения разполага с друго равнище на цифровизация на административните услуги - от електронни студентски карти до единни регистри, по отношение на наличния потенциал и средства. По време на отдалеченото образование в последните две години пък стана ясно, че и онлайн преподаването, и изпитването също могат да работят сполучливо.
Говорят ли си системите обаче? Докато доста документи към този момент са електронни в администрацията, не трябва да бъркаме това с автоматизация на процесите. Във висшето обучение липсва автоматизирана връзка с други звена отвън просветителната система, да вземем за пример здравните управляващи, ДАНС, Министерство на вътрешните работи. Необходими са законодателни промени, които да облекчат тези процеси. Необходима е и единна еднаквост на потребителите, която посредством автентикация на студент или учител да даде достъп до всички платформи. Такова редовно решение към този момент е налично в системата на предучилищното и учебното обучение.
Какъв обаче е централният проблем? Липсва модел на цялостна цифровизация на тези институции, по който да оценим степента на цифровизация на всяко висше учебно заведение и да набележим съответни последващи стъпки в цифровата промяна, тъй че вложенията в софтуерни решения да са цялостни и да водят до обща визия за висшето обучение.
Реклама
Засега картината е фрагментирана. По курса на дигитализацията нашите висши учебни заведения се движат като флотилия самостоятелни плавателни съдове - кой по-голям, кой по-добре оборудван - почти в една посока. Само че всеки вижда брега по друг метод, не е ясно дали гледат еднакъв бряг и курсът на всяка лодка се разграничава.
Ето за какво е значимо да дефинираме крайната цел - какво значи цялостна цифровизация на едно висше учебно заведение? От какви стадии се състои тя? Какви измерители на триумфа имат вложенията в цифровизация?
Видни са първите старания за избистряне на модел на цифровизация във висшето обучение. Например на конференцията за дигитализацията във висшето обучение в УНСС от 14 април 2022 година екип от Русенския университет " Ангел Кънчев " отпред с проф. Ангел Смрикаров и доцент Валентина Войноховска показа система от индикатори за установяване степента на цифровизация на висше учебно заведение, която включва съществуването на разнообразни електронни системи, персонални и презентационни устройства, институционални структури и цифрови умения на преподавателите. По-макромодел за цифровизация във висшето обучение бе препоръчан в същия подтекст от шефа на дирекция ИКТ в Министерството на образованието и науката Борис Герасимов. Стъпвайки на други работещи модели и на стратегическите документи, засягащи България, Герасимов обрисува 7 стадия на цялостна цифровизация:
1. Базова инфраструктура и свързаност; 2. Единна еднаквост на всички потребители; 3. Дигитално просветително съдържание; 4. Електронни платформи, принадлежности и устройства; 5. Дигитални умения; 6. Сигурност; 7. Свързаност на системите (дигитален кампус).
Реклама
В опит да допринесем за структуриран разговор за дигитализацията ние анализирахме вложенията в дигитализацията на висшето обучение в България и прилежащи балкански страни спрямо Естония, Полша, Германия и междинната стойност за Европейски Съюз. Анализът обрисува някои мощни страни на политиките за цифровизация - да вземем за пример забележителните средства, заделени в новата оперативна стратегия и в Националния проект за възобновяване и резистентност, само че също и неналичието на високите равнища на интегрираност на системите и процесите.
Основният въпрос при технологиите продължава да бъде прибавят ли стойност. Все отново администрацията съществува, с цел да обслужва най-важния развой в просветителната система - този на преподаването и ученето.
Дойде времето на персонализираното образование, при което другите цифрови технологии дават индивидуализирана противоположна връзка за напредъка на учещия се във връзка с придобиване на познания и насърчаване на умения. А благодарение на изкуствен интелект умните платформи могат да оферират на студента това образователно наличие, което дава отговор на неговия ритъм на прогрес или на пропуски в знанията му. Намираме се на една крачка от момента, в който този вид добавена стойност на технологиите ще бъде всеобщо налична в България.
Въпросът е по кое време българският учител ще се почувства вдъхновен, а не заплашен от умните технологии.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Свят 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Ревю 1 Политика 2 Енергетика 3 Свят Реклама
За тази цел с изключение на необятно застраховане на цялата система с нужната инфраструктура, платформи, софтуери и устройства ще е належащо и качествено друго образование за преподавателите, с цел да могат да извлекат оптималното от наличните цифрови запаси и принадлежности. Автономията на висшите учебни заведения прави този развой локално характерен, а мотивацията за наваксване с цифрови компетентности на преподавателите варира доста необятно сред институциите и даже обособените факултети.
Висшето обучение има софтуерен дълг към бизнеса и би трябвало да догонва действителния бранш с доста по-бързи крачки от темпа, с който се трансформират цифровите процеси. Бизнесът и университетите могат да си партнират в огромната задача да трансформираме просветителната и иновационната екосистема в генератор на стопански напредък посредством смяна в наличието и стратегиите, консорциуми, инкубатори на нови хрумвания и бизнеси. И в случай че желаеме да сме конкурентни като страна с стеснен човешки запас, незабавно би трябвало да променим диалога за дигитализацията на образованието от фокус върху действия към фокус върху резултати.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Образование
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ