ВизиткаХерман Хаузер е австрийски предприемач и инвеститор. През 1978 г.

ВизиткаХерман Хаузер е австрийски бизнесмен и вложител. През 1978 година съосновава производителя на компютри Acorn Computers, а през 1990 година взе участие в отделянето от него на ARM, английския производител на полупроводници, който през 2016 година бе продаден на японската SoftBank за 32 милиарда $. През 1997 година съосновава Amadeus Capital, един от най-големите фондове за рисков капитал в Европа. Хаузер е и член на борда на шефовете на Европейския съвет по нововъведенията (EIC), конструкция, към която има и фонд за 10 милиарда евро, които да бъдат вложени през идващите седем години, при изискване, че може да взе участие с до 50% в даден рунд, а останалите пари би трябвало да дойдат от частни вложители. " Капитал " беседва с Хаузер след присъединяване му в. На нея той приказва за концепцията си за софтуерен суверенитет на Европа, идея, върху която сега написа книга.КомпаниятаAmadeus Capital е фонд, учреден през 1997 година от Херман Хаузер и Ан Глоувър. Базиран е във Англия, само че влага в компании от целия свят, с фокус върху европейски софтуерни стартъпи. Последният фонд за вложения, разгласен през 2021 година, е на стойност 110 млн. паунда. През последните 25 години фондът е вложил над 1 милиарда $ в 135 компании, като специализира специализира в дълбоки технологии като изкуствен интелект, машинно самообучени, синтетична биология и други
Адвокатствате за " софтуерен суверенитет " на Европа. Какво в резюме значи това?
- Технологичният суверенитет значи да имаш всички сериозно значими технологии, с цел да имаш работещо държавно управление и стопанска система. В случая на Европа, когато приказваме за 27 обособени страни, а не една-единствена, не е ли по-сложно? - Европа има конструкция, при която има общ пазар и метод да търгува свободно сред другите страни. Ако погледнем от другата страна, какво значи да нямаш софтуерен суверенитет? Тогава си подвластен от страните, които създават сериозно значимите технологии за съществуването ти. Това води до един тип софтуерна колонизация, в настоящия случай от страна на Съединени американски щати и Китай. Когато обаче имаш няколко обединени страни, каквито са тези в Европейския съюз, тогава нямаш взаимозависимост една от друга, тъй като има свободни търговия и финансови потоци. Питам ви, тъй като в случай че имаме обстановка, в която суверенитетът в действителност е под въпрос, въпросът е какво подсигурява, че Европа ще се държи солидарно, а не като 27 обособени страни. През 2020 година, при започване на пандемията да вземем за пример, огромните страни оставиха настрани солидарността във връзка с чиповете. С други думи, България и Румъния имат друга тежест по отношение на Германия и Франция. Би ли се държала Европа като Европа следователно? Реклама
- Това е добър въпрос. Винаги има страни, които са по-малки от други. Примерът, който давате обаче, е въпрос на късогледство. Няма спор, че има доста проблеми пред Европейски Съюз във връзка с софтуерния суверенитет. В книгата, по която работя в този момент, обръщам внимание най-вече на по-големи проблеми. Нека ги назовем трите кръга на софтуерния суверенитет - тези към Съединени американски щати, Китай и Европа.

Моето виждане е, че Съединени американски щати и Китай ще имат доста мощни хегемонични трендове. Въпросът, който те ще питат, е " с мен ли си или против мен ". И в случай че си с мен - ще правиш каквото кажа. Европа е единствената, която, въпреки да не е съвършена, приема националните разлики и пита различен въпрос: " споделяте ли нашите полезности ". Причината да съм оптимистичен към европейския модел е, че той е единственият, който може да се развие в мащаб. Ако не искаш да бъдеш изцяло доминиран от Китай или Съединени американски щати, Европа е твоят избор, даже географски да си надалеч от нас. Страни като Нова Зеландия, Австралия и Канада към този момент мислят да се включат в Horizon Europe и да станат част от европейското семейство.

Когато се поинтересувах повече по тематиката бях сюрпризиран, че Европа е разгласила дословен лист от полезности на уеб страниците си, за всички, които биха желали да бъдат с нея. Това е по-демократичният и мащабируем метод за уголемение на софтуерното въздействие. Къде стоим във връзка с програмен продукт и хардуер по смисъла на софтуерния суверенитет?
- Най-лесният образец са три въпроса, които би трябвало да си зададем. Първият е разполагаме ли с всичко нужно при нас самите. Ако отговорът е да, всичко е наред. Вторият въпрос е: в случай че нямаме всичко, имаме ли достъп до сериозни технологии от голям брой самостоятелни източници, т.е. никой да няма опцията да те държи пленник и да те изнудва. Ако отговорът тук е " не ", то прекосяваме към третия въпрос. Имаме ли безграничен, дълготраен - над пет години - обезпечен достъп до сериозни технологии от един източник, най-често Китай или Съединени американски щати? И в случай че отговорът и тук също е " не ", тогава би трябвало да създадем всичко допустимо най-малко един да се трансформира в " да ". Защото в случай че не го създадем, тогава сме в обстановка на взаимозависимост от монополист като Съединени американски щати или Китай. Тази взаимозависимост може да бъде също толкоз сериозна, колкото и военната окупация в предишното. Ако приказваме за снабдители, значи ли че казусът е повече хардуерен, в сравнение с софтуерен? Реклама
- Има цялостен лист на сериозно значими технологии. Сред тях да вземем за пример е 5G. Трудно е да си представим, че може да имаме работещо държавно управление и стопанска система, в случай че нямаме връзки. Европа е в добра позиция при 5G, тъй като имаме Ericsson и Nokia, два от най-хубавите производителя на телекомуникационно съоръжение в света. Китай и Съединени американски щати също са добре в това отношение.

Друга технология са полупроводниците, където нито Съединени американски щати, нито Европа имат самостоятелен достъп до 5-нанометрови чипове. Има единствено две останали компании в света, които могат да вършат 7 и 5-нанометрови чипове: южнокорейската Samsung и тайванската TSMC. Това, което ме окуражава, е, че Европа ще похарчи 145 милиарда евро, с цел да върне производството на полупроводници назад в страната. За страдание наподобява, че това ще се случи дружно с Intel, а не със Samsung и TSMC, което бих предпочел. За мен е значимо да работим с най-малко една от двете компании, в случай че не и с двете. Но по този начин или другояче това е доста значима дълготрайна инвестиция и се веселя, че Европа е решила да изхарчи тези пари за произвеждане на полупроводници. Често се загатва, че Европа няма софтуерен колос като Apple, Amazon, Гугъл или Фейсбук. През геополитическата призма, нещо неприятно ли е това?
- Да, това е същински проблем и една от аргументите за какво би трябвало да вдигнем равнището си. Ако се върнем на полупроводниковата промишленост, една от зависимостите ни е неналичието на програмен продукт за дизайн на чипове. Там играта се господства от Synopsys и Cadence, които имат общо над 90% пазарен дял в света. Тръмп употребява тази доминация, с цел да накара европейските компании, измежду които и ARM (Херман Хаузер е съосновател на ARM - бел. авт.), да вършат каквото изиска. Трябва да имаме собствен личен софтеур за дизайн на чипове. Едно от решенията е да оказваме помощ на начинания за програмен продукт с отворен код. За благополучие, ние го вършим и това си проличава доста при операционните системи. Центровете за данни да вземем за пример работят най-вече с Linux, която е операционна система с отворен код. В бъдеще се надявам, че ще имаме сходни начинания и в други направления и те ще оказват помощ на целия свят, а освен на един от трите софтуерни кръга. През последните години обаче наподобява, че Европейската комисия се бори с софтуерни колоси. Не би ли било също толкоз огромен проблем, в случай че имаме европейска компания-трилионер? - Проблемът е, че изобщо нямаме такава (смее се). Би било добре да имаме и не мисля, че Европа ще спре някоя европейска компания да доближи подобен размер. Аргументът е, че когато регулираш Фейсбук и Гугъл, спираш и европейските да доближат техния мащаб. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Компании 1 Коментари и разбори 2 Свят 3 Строителство и парцели 1 Политика 2 Градове 3 Енергетика Реклама
- Може би, само че съгласно мен това е верният метод. Точно това би трябвало да вършим. Най-фундаменталният мотив за нашата капиталистическа система е конкуренцията. Индексът " Херфиндал-Хиршман ", който е необятно признат за индикативен във връзка с централизация на даден пазар, ни дава тенденция до каква степен имаме конкуренция. В момента, в който имаш монополи като Гугъл, Фейсбук или Amazon, това е неприятно за цялата стопанска система. Имаш монопол на цените, имаш монопол на избора, имаш взаимозависимост при доставчиците и липса на избор. Такива монополи би трябвало да се разрушават, само че за жалост американската лобистка система сътвори компании, против които американската антимонополна система не работи. Те просто не работят в тази среда и разрешават разрастването на монополите. Смятам, че Европа е права в това да се опита да ги спре най-малко тук.

Това е доста сложна борба. Гугъл да вземем за пример е даже по-голям монополист в Европа, в сравнение с в Съединени американски щати, тъй като там най-малко имаш някакво останало наличие на Yahoo! и някои други търсачки. В Европа обаче Гугъл има над 90% пазарен дял и би трябвало да бъде разрушена, само че това е доста мъчно да се случи на процедура. Гугъл е доста интелигентна компания и дава добра услуга. Още по-трудно е да се оплакваме, тъй като ние всички употребяваме Гугъл. От друга страна ние би трябвало да заемем кардинална позиция, тъй като в случай че не го създадем, ще останем постоянно подвластни. Вие имате непосредствено наблюдаване върху софтуерния и капиталов пазар. От към този момент 25 година сте отпред на Amadeus Captial. Как бихте определили капиталовата си философия и променяла ли се е тя през годините?
- Извадихме шанс, тъй като започнахме със тактика да влагаме в дийптех компании (deep tech; дълбоки технологии) в Европа. През първите няколко години това не беше изключително известен избор, тъй като беше много самотно на пазара. За благополучие пазарът пристигна при нас и в този момент дийптех фирмите са признат клас вложения, хората приказват за дийптех и мисля, че към този момент сме на мода. Философията ни не се е трансформирала, само че пазарът - да. Пазарът се трансформира и сега поради макроикономическата рамка. Как гледате на тези придвижвания на пазара и в оценките на стартъпите? - Има две промени, които се случват. Първата е секторната смяна. Хората се усещат доста по-комфортно, когато става дума за дийптех компании и това е в интерес на Amadeus Capital. Другата смяна е в настройките и оценките. Ние сме тук от 25 години и до момента сме виждали четири сходни проблематични интервали. Те постоянно са мъчителни и водят след себе си понижаване на цената на фирмите, само че също по този начин тези интервали всекидневно са най-хубавият миг да стартираш нова компания. Какво по-точно имате поради под дийптех? Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване