ВизиткаЕвгения Александрова е дългогодишен пациентски застъпник и консултант в областта

ВизиткаЕвгения Александрова е дълготраен пациентски покровител и съветник в региона на онкологичните болести. След сполучливо извършено лекуване на рак на гърдата основава през 2004 година Асоциация на пациентите с онкологични болести (АПОЗ), на която е ръководител и до през днешния ден. АПОЗ е организация, чиито съществени полезности са свързани напълно с добруването на пациентите, а активността й е отдадена на разширението на рамката грижи за тях. Организацията обогатява опита си посредством участие в голям брой авторитетни интернационалните мрежи, измежду които UICC, ECPC, Europa Donna, Europa Uomo, INCA, Europa Colon и други, като се стреми да придвижва и вкарва потребни практики в България. Александрова е сертифициран пациентски съветник, народен представител на Европейската коалиция за битка с рака на гърдата EUROPA DONNA и контактно лице за " Мисия РАК " на рамковата стратегия " Хоризонт Европа 2021 - 2027 ". Автор и съавтор на голям брой потребни за пациентите изявления и печатни издания. За активността си е удостоявана с голям брой влиятелни награди, измежду които " Жена на годината ", " Златно сърце " и 50-о място в класацията на в. " Капитал " за 100-те най-влиятелни дами в България.
Преди двадесетина години в една цивилизована, не доста далечна страна една млада жена, която била родена другаде (у нас), само че живеела там и създавала изкуство, с изгодата от което била известна, внезапно се разболяла от рак. Не била нито в рискова възраст, нито живеела в рискова среда, само че заболяването я връхлетяла и макар положените грижи и старания младата жена станала жертва на рака. Само няколко месеца по-късно тази страна, която още тогава имала стройна стратегия за предварителна защита и ранно разкриване на рак, трансформирала личните си критерии и понижила доста възрастта, считана за рискова, с цел да увеличи успеваемостта на програмата си за предотвратяване от тежките последствия на рака.

По същото време
В България за пръв път се заприказва намерено за рак
за хората с тази диагноза, за компликациите, пред които са изправени, за желанието им за живот, внезапно контрастиращо с опциите, които страната тогава им предоставяше. А първите реакции на политиците ни при всяко споменаване на думата рак се измерваха с отчетливо блъскане на дърво под масата на ръководителя на Народното събрание, което озвучителната уредба правеше оглушително за присъстващите.

Там някъде, в тези години, се роди горчивият рефрен, че да се лекуваш от рак в България е повинност и вървене по тъгите... И до през днешния ден в множеството случаи тематиката за рака обществено у нас звучи, общо взето, в този жанр - емоционално-драматично и с привкус на персонален подвиг, за всяка победна история. Някак на назад във времето и неубедително стоят енергичните другояче промени в достъпа до по-модерно лекуване, по-съвременно здравно съоръжение, усъвършенстваната материална база в профилираните лечебни заведения за лекуване на рак, увеличението на броя им съвсем двойно. Дори данните за нараснала преживяемост с усъвършенствано качество на живот на болните от рак не съумяват да трансформират картината. Ще кажете, за какво? Просто е.

Ако хората, победили заболяването, имат своя успех, то, макар че заплаща цялата сметка, обществото към момента преглъща
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства Неперспективната здравна политика " на парче " във връзка с рака
Това тежи! И не оставя място за доверие в държавността и религия, че животът на елементарния човек има значение.

Второ десетилетие у нас не се намира път към дълготрайна, непроменима като приоритет, тактика или стратегия, или политика, целяща да понижи обществената и публичната тежест на заболяването рак. Да провежда всички стъпки и да подсигурява най-хубавата грижа, осигурявайки на експертите условия да работят по най-високите стандарти. Тези условия отравят всяка вяра и убеденост, че ракът е победим у нас.

Повече от 10 години Европа стартира концепцията за