Уилям Бъроуз е роден на 5 февруари 1914 г. в

Уилям Бъроуз е роден на 5 февруари 1914 година в заможно семейство от Сейнт Луис, щата Мисури, където стартира да написа есета и журнали в ранно юношество. След като напуща дома през 1932 година с цел да учи в Харвард, Бъроуз е изумен и впечатлен от ъндърграунд обществата на наркоманите. Неговата първа творба като романист е „ А хипопотамите се сварили в басейна си “, върху която работи взаимно със своя другар Джак Керуак, до момента в който двамата живеят дружно с Алън Гинсбърг.

Като постмодернист оказва огромно въздействие върху поп-културата и литературата. Смятан е от мнозина за „ един от най-политически язвителните, културно авторитетни и истински създатели на 20 век “. Бъроуз написа 18 романа и новели, 6 сборника с разкази и 4 сборника с есета. Неговите изявленията и кореспонденции са събрани в 5 тома, написа chitanka.info.

Работи по разнообразни планове с голям брой реализатори и музиканти. Появява се и във филми.

Джон Уотърс разказва Бъроуз като „ първия човек, станал прочут с неща, които по принцип се прикриват “ . Голяма част от творбите на Уилям са отчасти автобиографични, основно повлияни от живота му като привързан към опиати – положение, което бележи последните 50 години от неговия живот. Първият му независим разказ носи името „ Дрога “ (Junkie). В него постоянно се срещат сатирични пасажи, в които е вплетен и черен комизъм. Романът е построен въз основа на авторските обществени сериозни възгледи и „ пожизнено подронване “ на моралните, политически и стопански догми на тогавашното американско общество. В това отношение Бъроуз е може би най-прочут с третия си разказ „ Голият обяд “ (Naked Lunch). В България добива известност посредством станалата паметна сбирка „ Америка ХХ “ на издателство „ Парадокс “.

Бъроуз има единствено едно дете – Уилям Сюард Бъроуз Младши, което се ражда от втория му брак с Джоан Волмър (от 1946 до 1951 г.). Джоан умира, когато Бъроуз я прострелва в главата при опит да повтори известната сцена с ябълката от „ Вилхелм Тел “ в нетрезво положение. Писателят е бисексуален, което той ревностно пази в загадка докат,о е млад, само че след това става намерено хомосексуален. В творбите му постоянно се вижда гневна рецензия срещу хомофобията.

Бъроуз умира в дома си в Лорънс, Канзас от сърдечен удар на 83 години на 2 август 1997 година

ЦИТАТИ ОТ КНИГИ НА БЪРОУЗ:

Из романа „ Дрога “ (Junkie, 1953)

Бил Гейнз произхождаше от „ положително “ семейство. Доколкото си припомням, татко му беше президент на банка в Мериленд. Личеше си. Гейнз се беше специализирал в краденето на палта от заведения за хранене. По-заможният американец е изтъкан от отрицания. Той се дефинира основно от това което не е. Гейнз бе стигнал още по-далече. Беше станал незабележим. Едно неразбираемо, заплашително наличие. Нали знаете, че някои призраци си личат единствено в случай че носят чаршаф от горната страна? Гейнз беше тъкмо подобен. Той се материализираше в нечие палто.

Когато двама души се срещат за първи път, те скрито се учат един различен. Но не и когато единият от тях е Дули. Той те блъсваше незабавно с враждебната си агресивност. Все едно, че нахълтва в душата ти и умерено се оглежда за нещо, което би му влезнало в работа.

Гейнз знаеше, че е роден незабележим и понякога се амбицираше да забие иглата в някаква плът, въпреки всичко. Доказваше личната си вещественост.

Всички диалози бяха кошмарно еднообразни. Говорещи зарчета, хвърлени по металните столове. Човешки същества, разпадащи се измежду галактическото безумство, инцидентни истории в загиващата галактика.

Из романа „ Голият обяд “ (Naked Lunch, 1959)

Бъди обективен, а в случай че не можеш да бъдеш обективен, бъди самоволен.

Функциониращата полицейска страна не се нуждае от полиция.

Нашият народен опиат е алкохолът. Ние сме склонни да гледаме на използването на всеки различен опиат с някакъв необикновен смут.

Из романа „ Дивите момчета “ (The Wild Boys, 1971)

Младежта е някакъв непознат тип. Те изобщо не желаят да ни отклонят от революционния път. Но ще ни не помнят сякаш изобщо не сме и съществуали.

Имаме желание да продължим настъплението против полицейската машина на всички места. Имаме желание да унищожим полицейската машина и всичките ѝ записи. Имаме желание да унищожим всички догматични вербални системи. Семейната клетка и нейните метастази в племена, страни, нации ще я изтръгнем от корен. Не желаем повече да слушаме фамилните глупости, майчините глупости, бащините глупости, полицейските глупости, провинциалните глупости или светските глупости. Казано по-просто, към този момент сме се наслушали на задоволително нелепости.

Из романа „ Градовете на алената нощ “ (Cities of the Red Night, 1981)

Вашето право е да живеете там, където желаете, в общество, определено от вас, и по закони, с които вие сте съгласни, е починало в осемнадесети век с капитан Мисън. Да го възкресят могат единствено знамение или злополука.

Нищо не е инцидентно за индивида на знанието: всичко, което вижда и чува, е навръх своето място и в своето време и чака да бъде забелязано и чуто.

Из романа „ Западните земи “ (The Western Lands, 1987)

Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от незадоволително въображение.

Холивуд е кадърен да раздра човешката душа парче по парче. Няма такава човешка фантазия, която Холивуд да не би могъл да низвергне до положението на чудовищна подигравка.

Опасността за индивида е биологична нужда, също както сънят и съновиденията.

Литературата, в случай че тя изобщо има някакъв смисъл, е нужна, с цел да предизвестява за опасности…

Само пребивавайки в пъкъла, ще може да видите парадайс.

Измамѝ хазяина, в случай че можеш и в случай че би трябвало, само че даже не се и опитвай да метнеш Музата. Няма да се получи. Можеш да имитираш качеството не повече, в сравнение с можеш да имитираш положителната храна.