Стефан Вълдобрев преди концерта в Летния театър: В Пловдив с...
ВИЗИТКА :
Стефан Вълдобрев е роден на 20 май 1970 година в София. Преди 1989 година влиза в Софийския университет, само че по-късно същата година е признат и приключва Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) в София в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Започва да основава песни, когато е на 17 години, а на 19 изнася първия си соло концерт с авторски песни. Печели две следващи награди на телевизия ММ за " Най-добър реализатор на годината ". Въпреки триумфа си на музикалната сцена, за него по-важни постоянно остават режисурата и актьорската игра. Имал е представления на сцените на Народен спектакъл " Иван Вазов ", Младежкия спектакъл, Театър " Българска войска ", спектакъл " Ла канара ", Сатиричния спектакъл, както и Драматичния спектакъл в Пловдив. Той се отличава и като извънредно надарен композитор, като написа музиката за десетки игрални и документални филми, които му печелят професионален авторитет. През 2000 година получава първата си премия " Златна роза " за кино дебют за саундтрака на кино лентата " Пансион за кучета ". През 2008 година композира музиката за един от най-успешните български филми " Светът е огромен и избавление дебне отвред " на режисьора Стефан Командарев, който печели доста интернационалните награди от разнообразни фестивали и доближава до шортлистата за " Най-добър чуждоезичен филм " на премиите " Оскар ".
На 1 септември Стефан Вълдобрев и „ Обичайните обвинени “ ще изнесат концерт в най-любимия си град. Те ще завладяват сцената на Летния спектакъл в Пловдив, с цел да подарят тези незабравими страсти и мемоари на публиката, които единствено те са способни да основат. Дни преди концерта " Марица " беседва със Стефан Вълдобрев по ред забавни тематики - за публиката в града под тепетата, за съвършенството на всеки момент, за цената на музиката и още, и още.
- Престои ви концерт на Летния спектакъл в Пловдив. Какво да чакат феновете?
- Аз чакам този концерт от 1 юли предходната година. Хората, които ни наблюдават, знаят за какво го споделям. Защото на 1 юли предходната година ние стартирахме националното си турне с новия албум " Жълт код " точно от Пловдив. Тогава заваля не дъжд, не проливен дъжд, не стихия, ами... Такова нещо не бях виждал до момента в живота си - по какъв начин всички хора стояха два часа и не се уплашиха от дъжда. Хвърлиха чадърите, тъй като към този момент бяха безусловно неизползваеми и не ги пазеха от нищо, дъждобраните се разпаднаха. Озвучителите стопираха да се занимават с пулта, а слязоха долу в оркестрината да изгребват водата с кофи, тъй като към този момент беше към метър-метър и половина. Аз излязох на задатък сцената, с цел да не съм под козирката, а да съм съпричастен с хората, да мога и аз да съм под дъжда. Но не забелязах, че съм с микрофон, това е техника и спря на четвъртата ария. Качваха се хора от озвучаването да ми подадат някакъв различен микрофон и довърших концерта с него. Беше незабравимо прекарване. Оттогава до момента чакам идващия концерт в Летния спектакъл в Пловдив не като реванш, не като допълнение, а като нещо, което неистово искам да се случи, с цел да си представим репертоара и песните в една спокойна конюнктура. И мисля, че на 1 септември това ще се случи.
- Това ли е най-екстремното ти прекарване в Пловдив?
- Мисля че да, не мога да си спомня друго такива. После ми споделиха, че небето откъм гърба е допълвало цялото прекарване. Отзад над сцената е имало някакви фойерверки и зари, безусловно естествени, които човешка ръка не може да сътвори. Това е било допълнение към концерта. Мисля, че за публиката е било още по-екстремно. Нямаше човек, който по-късно да не каже, че това е бил най-вълшебният концерт, на който са участвали. Но все пак аз вътрешно желая да раздам всичко, което мога.
- Със сигурност пловдивската аудитория се отличава. Това разбирам и от усещанията ти.
- О, да. Стана по този начин през годините, че в действителност Пловдив е градът, в който имам най-вече другари. Не знам по какъв начин се получи, само че в действителност това е градът, в който аз, отивайки, мога да се видя най-малко с двайсетина индивида, които бих нарекъл другари. Да се забавляваме, да се посмеем. Нещо повече. Като потегли по Главната от театъра към Античния, в случай че имаме концерт да вземем за пример, аз се спирам през 15 метра, тъй като виждам познати хора. Спирам се и си приказваме. Усещам се като вкъщи си в Пловдив. Много уютно. И самата аудитория сякаш усеща тази реципрочност и това прочувствено положение като едно другарство.
- Ти си извънреден композитор, текстописец, артист и артист. Как се справяш с всички тези функции? Случвало ли се е една от тях да измести останалите, да я поставиш пред другите?
- Аз самият не слагам. Просто по този начин се случва по някакъв метод, че някоя за миг се слага преди всичко. Не го провокирам аз. Има интервали, в които някаква мощ споделя: " Ето в този момент, в този интервал от време, това ще бъде главното ". От 2016 година явно главното е музиката с групата, концертите. Оставих на назад във времето композирането на музика за филми и представления. Просто няма по кое време да се случи. Не съм изоставил актьорската си работа, тъй като просто не мога, това ми е главната. Сега ми следва актьорски интервал. Започнах подготовки на две представления, фотоси, след това трето зрелище зимата. Усещам по какъв начин стартира един актьорски интервал и музиката ще е на по-заден проект.
- Какво се промени за теб през последните 30 години - от " белите маратонки и изтъркани джинси " досега, в който казваш " по-полека "?
- Станах по-малко припрян. Научих се да се любувам на момента, да го оценявам, тъй като той е несравним и отлита, и в никакъв случай повече няма да се върне. Научих се да ги дешифрирам, да ги намирам, да им се насладя, да ги оценявам. Мисля, че това се отрази по някакъв метод върху цялото ми държание - да се любувам като цяло, да се развличам.
- Да те върна години обратно във времето. Кога те откри музиката или по кое време ти я откри?
- В доста несъзнателна възраст, когато ти самичък няма по какъв начин самичък да я откриеш. От 6-годишен изсвирвам на пиано - уроци, школи. Това продължи до тийнейджърския ми интервал. Тогава, когато към този момент се осъзнах, избрах китарата. Тя беше осъзнатият ми избор, обвързван с музика. Музиката е нещо, което имам възприятието, че от самото начало е с мен, в действителност от ранните ми години. Като нещо, за което не съм се замислял, то е даденост от самото ми детство.
- Откъде черпиш ентусиазъм за текстовете на песните?
- То, вдъхновението, не знам дали се намира, или то по някакъв метод те провокира и те открива, стига да си си отворил сетивата. Всеки човек, който се занимава с писане непрекъснато, е с отворени сетива и вдигнати антени. И стига да е задоволително осезателен, нащрек и да знае какво желае да каже, то някак си идва. И твоята задача е да го направиш към този момент в подобен тип, в който да бъде прочувствено и въздействащо за хората.
- Може ли да споделиш забавна история, обвързвана с писане на съответна ария?
- Те са толкоз доста истории. Описал съм ги детайлно в книгата " Книга за песните ". Може би помня, да кажем, момента на написването на " Лепило за брада ". Помня по какъв начин бързо се разви всичко, безусловно за един предобед, по какъв начин се обадиха от малкия екран, включиха я в новините, направихме репортаж и безусловно по-късно заваля един прелестен прекрасен сняг, някак си като знак, че " Лепило за брада " си идва навръх момента. Беше поредност от такива знаци и елементи. Много бързо я пуснаха по радиото, изобщо се завъртя на момента, доста естествено се появи. И отново с нея обвързвана история. Оттогава, откогато се появи, ние тази коледна ария я пеем единствено лятото, на 40 градуса горещина и на пясъка на плажа, тъй като светът по този начин се обърна, че зимата не можем да пеем коледните песни. Винаги споделям на концертите " Хора, оттук насетне имам едно-единствено, доста непретенциозно предпочитание, доста простичка фантазия. Да стане по този начин, че светът още веднъж да стане естествен и коледните песни да си ги пеем на Коледа, а не лятото на плажа ".
- Всеки реализатор има забавни истории от сцената - като комични гафове да вземем за пример. В началото показа, че микрофонът ти е спрял от дъжда на концерта в Пловдив. Помниш ли други такива моменти?
- Това с микрофона не беше доста комично (смее се). То беше рисково прекарване. Беше съвършената стихия. Иначе доста постоянно си не помня текстовете на песните. Милото е, че нормално децата, на нашите концерти е цялостно с деца, постоянно ги знаят по-добре от мен и ме поправят, когато сбъркам нещо. Имаше паметен случай на един концерт в столицата - едно момченце, към 8-9-годишно, застана тъкмо пред мен, пред стойката на микфорона. Беше си взело собствен пластмасов микрофон и една китара. И седнал съм пред мен 2 часа - все едно аз като дете се гледах пред огледалото. То безусловно в синхрон пя с мен всички песни, 2 часа, без да обърка и една дума. Това беше сюрреално. Все едно гледах себе си, извърнат огледален облик, да пея, на 8-9 години. Беше на метър пред мен, доста намахан, със самочувствие.
- Това е доказателство, че музиката ти се слуша от всички възрасти?
- При нас, популярност на Бога, това, което виждаме постоянно на концертите ни, е, че има най-малко четири генерации. Това е наложително.
- След минитурнето какво следва? Имате ли проекти за нова музика?
- От доста години не си върша проекти. Наистина. Просто имам някакви планове. Ако питаш дали имам нови песни, да имам, седят си. Още предишният албум " Жълт код ", който излезе, трябваше да бъде двоен. Единият диск да бъде с композиции на групата, както е сега, а другият да е напълно с мои композиции, както е било постоянно. Само че не стигна времето тогава и издадохме единствено единия. Другите неща си стоят в мен, само че по кое време ще излезе и по кое време ще му пристигна времето, не мога да кажа. То ще пристигна естествено. От доста време се усещам като сърфистите. Аз не карам сърф, само че си представям, че е нещо такова. Просто усещаш вълната. Качваш се и следваш нея, тя накъде те понася. Защото вълната е естествената мощ в този миг. Мислих си да бъде тази зима, само че ето, появиха се подготовки в театъра и знам, че няма по какъв начин да стане тази зима. Просто последвам вълната.
- Какво ще пожелаеш на читателите на " Марица "?
- На първо място здраве, здраве и отново здраве. Спокойствие на мозъка и на сърцето. Търпение, с цел да преминем през всичко това. Късмет и попътен вятър за всичките благородни инициативи.
Стефан Вълдобрев е роден на 20 май 1970 година в София. Преди 1989 година влиза в Софийския университет, само че по-късно същата година е признат и приключва Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) в София в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Започва да основава песни, когато е на 17 години, а на 19 изнася първия си соло концерт с авторски песни. Печели две следващи награди на телевизия ММ за " Най-добър реализатор на годината ". Въпреки триумфа си на музикалната сцена, за него по-важни постоянно остават режисурата и актьорската игра. Имал е представления на сцените на Народен спектакъл " Иван Вазов ", Младежкия спектакъл, Театър " Българска войска ", спектакъл " Ла канара ", Сатиричния спектакъл, както и Драматичния спектакъл в Пловдив. Той се отличава и като извънредно надарен композитор, като написа музиката за десетки игрални и документални филми, които му печелят професионален авторитет. През 2000 година получава първата си премия " Златна роза " за кино дебют за саундтрака на кино лентата " Пансион за кучета ". През 2008 година композира музиката за един от най-успешните български филми " Светът е огромен и избавление дебне отвред " на режисьора Стефан Командарев, който печели доста интернационалните награди от разнообразни фестивали и доближава до шортлистата за " Най-добър чуждоезичен филм " на премиите " Оскар ".
На 1 септември Стефан Вълдобрев и „ Обичайните обвинени “ ще изнесат концерт в най-любимия си град. Те ще завладяват сцената на Летния спектакъл в Пловдив, с цел да подарят тези незабравими страсти и мемоари на публиката, които единствено те са способни да основат. Дни преди концерта " Марица " беседва със Стефан Вълдобрев по ред забавни тематики - за публиката в града под тепетата, за съвършенството на всеки момент, за цената на музиката и още, и още.
- Престои ви концерт на Летния спектакъл в Пловдив. Какво да чакат феновете?
- Аз чакам този концерт от 1 юли предходната година. Хората, които ни наблюдават, знаят за какво го споделям. Защото на 1 юли предходната година ние стартирахме националното си турне с новия албум " Жълт код " точно от Пловдив. Тогава заваля не дъжд, не проливен дъжд, не стихия, ами... Такова нещо не бях виждал до момента в живота си - по какъв начин всички хора стояха два часа и не се уплашиха от дъжда. Хвърлиха чадърите, тъй като към този момент бяха безусловно неизползваеми и не ги пазеха от нищо, дъждобраните се разпаднаха. Озвучителите стопираха да се занимават с пулта, а слязоха долу в оркестрината да изгребват водата с кофи, тъй като към този момент беше към метър-метър и половина. Аз излязох на задатък сцената, с цел да не съм под козирката, а да съм съпричастен с хората, да мога и аз да съм под дъжда. Но не забелязах, че съм с микрофон, това е техника и спря на четвъртата ария. Качваха се хора от озвучаването да ми подадат някакъв различен микрофон и довърших концерта с него. Беше незабравимо прекарване. Оттогава до момента чакам идващия концерт в Летния спектакъл в Пловдив не като реванш, не като допълнение, а като нещо, което неистово искам да се случи, с цел да си представим репертоара и песните в една спокойна конюнктура. И мисля, че на 1 септември това ще се случи.
- Това ли е най-екстремното ти прекарване в Пловдив?
- Мисля че да, не мога да си спомня друго такива. После ми споделиха, че небето откъм гърба е допълвало цялото прекарване. Отзад над сцената е имало някакви фойерверки и зари, безусловно естествени, които човешка ръка не може да сътвори. Това е било допълнение към концерта. Мисля, че за публиката е било още по-екстремно. Нямаше човек, който по-късно да не каже, че това е бил най-вълшебният концерт, на който са участвали. Но все пак аз вътрешно желая да раздам всичко, което мога.
- Със сигурност пловдивската аудитория се отличава. Това разбирам и от усещанията ти.
- О, да. Стана по този начин през годините, че в действителност Пловдив е градът, в който имам най-вече другари. Не знам по какъв начин се получи, само че в действителност това е градът, в който аз, отивайки, мога да се видя най-малко с двайсетина индивида, които бих нарекъл другари. Да се забавляваме, да се посмеем. Нещо повече. Като потегли по Главната от театъра към Античния, в случай че имаме концерт да вземем за пример, аз се спирам през 15 метра, тъй като виждам познати хора. Спирам се и си приказваме. Усещам се като вкъщи си в Пловдив. Много уютно. И самата аудитория сякаш усеща тази реципрочност и това прочувствено положение като едно другарство.
- Ти си извънреден композитор, текстописец, артист и артист. Как се справяш с всички тези функции? Случвало ли се е една от тях да измести останалите, да я поставиш пред другите?
- Аз самият не слагам. Просто по този начин се случва по някакъв метод, че някоя за миг се слага преди всичко. Не го провокирам аз. Има интервали, в които някаква мощ споделя: " Ето в този момент, в този интервал от време, това ще бъде главното ". От 2016 година явно главното е музиката с групата, концертите. Оставих на назад във времето композирането на музика за филми и представления. Просто няма по кое време да се случи. Не съм изоставил актьорската си работа, тъй като просто не мога, това ми е главната. Сега ми следва актьорски интервал. Започнах подготовки на две представления, фотоси, след това трето зрелище зимата. Усещам по какъв начин стартира един актьорски интервал и музиката ще е на по-заден проект.
- Какво се промени за теб през последните 30 години - от " белите маратонки и изтъркани джинси " досега, в който казваш " по-полека "?
- Станах по-малко припрян. Научих се да се любувам на момента, да го оценявам, тъй като той е несравним и отлита, и в никакъв случай повече няма да се върне. Научих се да ги дешифрирам, да ги намирам, да им се насладя, да ги оценявам. Мисля, че това се отрази по някакъв метод върху цялото ми държание - да се любувам като цяло, да се развличам.
- Да те върна години обратно във времето. Кога те откри музиката или по кое време ти я откри?
- В доста несъзнателна възраст, когато ти самичък няма по какъв начин самичък да я откриеш. От 6-годишен изсвирвам на пиано - уроци, школи. Това продължи до тийнейджърския ми интервал. Тогава, когато към този момент се осъзнах, избрах китарата. Тя беше осъзнатият ми избор, обвързван с музика. Музиката е нещо, което имам възприятието, че от самото начало е с мен, в действителност от ранните ми години. Като нещо, за което не съм се замислял, то е даденост от самото ми детство.
- Откъде черпиш ентусиазъм за текстовете на песните?
- То, вдъхновението, не знам дали се намира, или то по някакъв метод те провокира и те открива, стига да си си отворил сетивата. Всеки човек, който се занимава с писане непрекъснато, е с отворени сетива и вдигнати антени. И стига да е задоволително осезателен, нащрек и да знае какво желае да каже, то някак си идва. И твоята задача е да го направиш към този момент в подобен тип, в който да бъде прочувствено и въздействащо за хората.
- Може ли да споделиш забавна история, обвързвана с писане на съответна ария?
- Те са толкоз доста истории. Описал съм ги детайлно в книгата " Книга за песните ". Може би помня, да кажем, момента на написването на " Лепило за брада ". Помня по какъв начин бързо се разви всичко, безусловно за един предобед, по какъв начин се обадиха от малкия екран, включиха я в новините, направихме репортаж и безусловно по-късно заваля един прелестен прекрасен сняг, някак си като знак, че " Лепило за брада " си идва навръх момента. Беше поредност от такива знаци и елементи. Много бързо я пуснаха по радиото, изобщо се завъртя на момента, доста естествено се появи. И отново с нея обвързвана история. Оттогава, откогато се появи, ние тази коледна ария я пеем единствено лятото, на 40 градуса горещина и на пясъка на плажа, тъй като светът по този начин се обърна, че зимата не можем да пеем коледните песни. Винаги споделям на концертите " Хора, оттук насетне имам едно-единствено, доста непретенциозно предпочитание, доста простичка фантазия. Да стане по този начин, че светът още веднъж да стане естествен и коледните песни да си ги пеем на Коледа, а не лятото на плажа ".
- Всеки реализатор има забавни истории от сцената - като комични гафове да вземем за пример. В началото показа, че микрофонът ти е спрял от дъжда на концерта в Пловдив. Помниш ли други такива моменти?
- Това с микрофона не беше доста комично (смее се). То беше рисково прекарване. Беше съвършената стихия. Иначе доста постоянно си не помня текстовете на песните. Милото е, че нормално децата, на нашите концерти е цялостно с деца, постоянно ги знаят по-добре от мен и ме поправят, когато сбъркам нещо. Имаше паметен случай на един концерт в столицата - едно момченце, към 8-9-годишно, застана тъкмо пред мен, пред стойката на микфорона. Беше си взело собствен пластмасов микрофон и една китара. И седнал съм пред мен 2 часа - все едно аз като дете се гледах пред огледалото. То безусловно в синхрон пя с мен всички песни, 2 часа, без да обърка и една дума. Това беше сюрреално. Все едно гледах себе си, извърнат огледален облик, да пея, на 8-9 години. Беше на метър пред мен, доста намахан, със самочувствие.
- Това е доказателство, че музиката ти се слуша от всички възрасти?
- При нас, популярност на Бога, това, което виждаме постоянно на концертите ни, е, че има най-малко четири генерации. Това е наложително.
- След минитурнето какво следва? Имате ли проекти за нова музика?
- От доста години не си върша проекти. Наистина. Просто имам някакви планове. Ако питаш дали имам нови песни, да имам, седят си. Още предишният албум " Жълт код ", който излезе, трябваше да бъде двоен. Единият диск да бъде с композиции на групата, както е сега, а другият да е напълно с мои композиции, както е било постоянно. Само че не стигна времето тогава и издадохме единствено единия. Другите неща си стоят в мен, само че по кое време ще излезе и по кое време ще му пристигна времето, не мога да кажа. То ще пристигна естествено. От доста време се усещам като сърфистите. Аз не карам сърф, само че си представям, че е нещо такова. Просто усещаш вълната. Качваш се и следваш нея, тя накъде те понася. Защото вълната е естествената мощ в този миг. Мислих си да бъде тази зима, само че ето, появиха се подготовки в театъра и знам, че няма по какъв начин да стане тази зима. Просто последвам вълната.
- Какво ще пожелаеш на читателите на " Марица "?
- На първо място здраве, здраве и отново здраве. Спокойствие на мозъка и на сърцето. Търпение, с цел да преминем през всичко това. Късмет и попътен вятър за всичките благородни инициативи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ