Емилия Лисичкова: Да не спираш да вървиш
Визитка Емилия Лисичкова е ръководител на, която подтиква и подкрепя дейните цивилен общности за локално развиване, с цел да се увеличи качеството на живот. Емилия е мъдрец по обучение. Била е помощник в Центъра за народна власт в бранша на гражданските организации за малко, шеф на фондация „ Янко Сакъзов “ и народен координатор на план по програмата на Организация на обединените нации за развиване.От 15 години основаната от нея и нейни съидейници Платформа АГОРА сплотява локални общности в България за общи дела и подкрепя напъните им да вземат решение проблеми дружно. В съдействие с читалища, цивилен организации, културни институции, бизнес сдружения и общини в цялата страна и с дълготрайната поддръжка на фондация „ Америка за България “ и други сътрудници, Платформата способства за реализацията на стотици локални начинания, дела и фестивали. Как и за какво беше основана АГОРА? И кой измисли името? Появи се през 2008 година след години опити със обществени нововъведения и планиране на позитивни промени в общностите в посока българското читалище. Името е абревиатура на Активни цивилен общности за развиване и опция. Много мислих, до момента в който го намеря, тъй че да дава отговор най-точно на задачата на организацията ни. Работим за това те да разпознават проблемите, потребностите и упованията си. И наши сътрудници в процеса са читалищата. Не сме спирали да надграждаме управническия им опит и обществения им потенциал, да създаваме и прилагаме обществени нововъведения, да развиваме уменията и знанията им за работа в актуалната софтуерна и динамична среда.
С АГОРА изградихме мрежа от 150 читалища с разнообразни възгледи, умения, потенциал и вероятности в цялата страна. Коя беше първата ви идея? Една от първите беше Конкурсът АГОРА. Направихме го през 2009 година и се разви в годишен и народен. Има към този момент 13 издания, в които са взели участие 545 читалища. 65 от тях са достигнали до край и 17 са победили и са станали носители на премията АГОРА. Наложи се като „ читалищните Оскари “. Насърчава дейните, новаторско мислещи и общностно ангажирани читалища да търсят нови благоприятни условия и вероятности за развиване на своите общности. Номинира сполучливи читалищни начинания, сполучливо осъществени в миналата година в категориите „ Общност в развиване “, „ Солидарност и човечност “, „ Изкуство и просвета за развиване “, „ Перспективи за израстване “, „ Най-продуктивно партньорство “. Те се правят оценка от 9-членно жури, което избира финалистите в петте категории. Финалистите показват самодейността си на церемонията и онлайн присъстващите избират от петте финалиста спечелилия в състезанието и притежател на огромната премия за миналата година.
Как стартира партньорството ви с „ Америка за България “ и с какво то ви оказа помощ да реализирате концепциите си? Срещнахме се още през 2009 година, до момента в който и ние, и те бяхме в развой на регистрация. Интересите ни по тематиката за общностите се пресякоха с тогавашния член на Борда на шефовете Джо Боргати, с президента на ФАБ Франк Бауер и изпълнителния шеф Деси Тальокова. Бордът на шефовете на „ Америка за България “ посети някои от местата, където работим, срещна се с наши сътрудници и реши, че си коства да поддържат пилотния ни план „ Активизиране на общностите посредством читалищата в България ”. Оттогава с помощта на фондацията сме създали сполучливи устойчиви практики за общностно развиване, измежду които дълготрайната стратегия за общински фондове за поддръжка на локални начинания, методът АГОРА, програмата „ Развитие на дарителството на локално равнище “, поредицата „ Наръчник за читалища “ с пет профилирани издания, обучителни стратегии за гражданско присъединяване, водачество, дарителство, доброволчество, предприемачество, културно завещание и т.н.През последните години след извършени полемики сме подкрепили директно над 40 цивилен начинания и с помощта на общинските фондове, които създадохме с 10 общини, са финансирани 170 локални начинания. А партньорството с „ Америка за България “ ни даде опция да мечтаем, да бъдем смели, да търсим ексцентрични решения и да опитвам. За нас тя е не просто финансираща организация. От 15 години е наш сътрудник, подстрекател и поддръжка по сложния път на развиването и демократичните промени в България и ни дава куража да търсим провокации, да поемаме опасности, да бъдем иноватори, създатели и да отстояваме правилата си. Подкрепата ѝ е скъпа за нас. Коя история, обвързвана с АГОРА, ви е впечатлила най-вече досега? Една от най-пищните, цветни и прочувствени истории е тази на кулинарните фестивали. Началото им положихме през 2009 година, когато с финансовата поддръжка на фондация „ Америка за България “ създадохме първия кулинарен фестивал „ Куртово Конаре Фест – Фестивал на чушката, домата и обичайните умения “. Куртово Конаре фест бе отговорът на локалната общественост на проблемите с нерентабилното локално земеделие. И до през днешния ден фестивалът отбелязва триумфите и достиженията на общността сред две издания и сплотява локалните хора за запазване и надграждане на обичайния локален занаят. Земеделски производители, бизнесмени, носители на обичайни познания и умения, деца и възпитаници, самодейци, обединени от своето читалище - " Любен Каравелов ", трансформират живота си. С Куртово Конаре Фест стартира тематично направление в активността на АГОРА – фестивали на обичайни храни и занаят. Впоследствие подкрепихме още 8 кулинарни фестивала. Всеки от тях към този момент е независим и става полезност за своята общественост. Вече съвсем всяко село има кулинарен празник.Разработихме и мобилно приложение КулинарФест, за което АГОРА получи премията „ Достъп до добра храна 2021 “ в категория „ Кулинарен туристически артикул “ на VIII Национална конференция „ Достъп до добра храна: провокации пред сигурността и устойчивостта на питателните системи “. 
Кое ви въодушевява в работата ви? Израстването на хората, образуването на водачество, силата на включването, когато всички дружно усъвършенстват средата и метода си на живот. Промяната е допустима с помощта на дейната общественост, която не чака някой различен да носи отговорността за бъдещето ѝ. Работим с прелестни локални хора, с помощта на които си споделяме „ няма невъзможни неща “ и сме им безпределно признателни. С какво най-вече се гордеете? С общността от учещи се, любопитни, експериментиращи и споделящи съидейници от цялата страна – цивилен деятели, читалищни секретари и ръководители, самодейци, доброволци. Учим се взаимно, споделяме провокациите и търсим решения на проблемите дружно. Така с помощта на построеното през годините доверие се развива и общността.За себе си се гордея, че не се отхвърлям елементарно. Поставям си дълготрайни цели и ги преследвам последователно с изпитание и твърдоглавие. Харесвам мисълта на Айнщайн: „ В сърцевината на всяка компликация се крие опция “. Какво е за вас триумфът? И той, и славата са мимолетни и илюзорни. Успех е освен да постигнеш задачата си, а да не напускаш пътя, по който вървиш, да не се отказваш от компликациите и да има хора, с които да споделяш този път. Успехът е да не спираш да вървиш. 
Кoе ви дава мотиви за оптимизъм? Петнадесет години АГОРА следва своя път с помощта на поддръжка на организации като фондация „ Америка за България “, фондация „ Чарлз Стюарт Мот “, стратегии на разнообразни еврофондове и донори. Вярваме, че тази поддръжка е плод на споделените ни демократични полезности, които са поръчител за смислена и действителна смяна, за дълготрайни устойчиви резултати, за непоклатимост на вложените от нас старания. Това ни дава убеденост, кураж и самочувствие да имаме дълготрайни цели, да надграждаме процесите и резултатите си в сходство с разпоредбите и нормите, основани на демократични полезности и решителност на морала и закона.Това е в основата на нашия оптимизъм – магията да имаме вяра в себе си, с цел да ни повярват и другите.Благодарни сме на оптимизма на „ Америка за България “, който се оказа инфектиран. Как наподобява един ваш ден? Предполагам, като всеки ден на една работеща жена: утринно кафе, разпределение на дилемите за деня, работа пред компютъра, диалози по телефон (напоследък доста чести са срещите в Зум), вечерни задължения у дома. През последните месеци фамилията ми се усили с още един член – прелестно куче порода Чау-Чау, което се намести трайно в дневния ми график. Служебните ми пътувания са толкоз постоянно, че също могат да влязат в определението „ елементарен ден “. Какво ви вълнува отвън професионалните ви ползи? Обичам да пътувам. Професионалният ми живот е в синхрон с потребността ми от динамичност и придвижване. Посетила съм доста незнайни прелестни кътчета в страната ни. Била съм в далечни непознати села и съм се срещала с изключителни локални хора – носители на традицията, на локални родови истории, на кулинарни предписания и локални мотиви за горделивост. Всичко това ми даде незаменимо благосъстояние. Вие самата защо дарявате пари, време, старания, сила с най-голямо наслаждение? Гражданският бранш притегля хора, отдадени на дела. Всички ние сме тук не с цел да получаваме, а с цел да даваме. Не съм изключение. На идеята общностно развиване съм посветила безплатно голяма част от времето и силата си. Конкурс АГОРА е единствено една от личните ни начинания, които вършим напълно с непринуден труд и дарения. С наслаждение поддържам по всевъзможни способи и акции на наши сътрудници, с които вършат положително. А напълно в персонален проект, обичам поезията на мои другари и на драго сърце ги поддържам по всевъзможни способи да издадат стихосбирките си. Кои са най-интересните ви срещи, свързани с вашата работа? Срещите с локалните хора, участници в кулинарните фестивали – колоритни, движимости, мъдри, пазители на традицията, на локалното самочувствие и горделивост. Те освен готвят неповторимо! Те пеят, танцуват, описват истории, усмихват се, откровено се забавляват и носят оная сила, която ме зарежда със самочувствието, че усилието си е коствало.
С АГОРА изградихме мрежа от 150 читалища с разнообразни възгледи, умения, потенциал и вероятности в цялата страна. Коя беше първата ви идея? Една от първите беше Конкурсът АГОРА. Направихме го през 2009 година и се разви в годишен и народен. Има към този момент 13 издания, в които са взели участие 545 читалища. 65 от тях са достигнали до край и 17 са победили и са станали носители на премията АГОРА. Наложи се като „ читалищните Оскари “. Насърчава дейните, новаторско мислещи и общностно ангажирани читалища да търсят нови благоприятни условия и вероятности за развиване на своите общности. Номинира сполучливи читалищни начинания, сполучливо осъществени в миналата година в категориите „ Общност в развиване “, „ Солидарност и човечност “, „ Изкуство и просвета за развиване “, „ Перспективи за израстване “, „ Най-продуктивно партньорство “. Те се правят оценка от 9-членно жури, което избира финалистите в петте категории. Финалистите показват самодейността си на церемонията и онлайн присъстващите избират от петте финалиста спечелилия в състезанието и притежател на огромната премия за миналата година.
Как стартира партньорството ви с „ Америка за България “ и с какво то ви оказа помощ да реализирате концепциите си? Срещнахме се още през 2009 година, до момента в който и ние, и те бяхме в развой на регистрация. Интересите ни по тематиката за общностите се пресякоха с тогавашния член на Борда на шефовете Джо Боргати, с президента на ФАБ Франк Бауер и изпълнителния шеф Деси Тальокова. Бордът на шефовете на „ Америка за България “ посети някои от местата, където работим, срещна се с наши сътрудници и реши, че си коства да поддържат пилотния ни план „ Активизиране на общностите посредством читалищата в България ”. Оттогава с помощта на фондацията сме създали сполучливи устойчиви практики за общностно развиване, измежду които дълготрайната стратегия за общински фондове за поддръжка на локални начинания, методът АГОРА, програмата „ Развитие на дарителството на локално равнище “, поредицата „ Наръчник за читалища “ с пет профилирани издания, обучителни стратегии за гражданско присъединяване, водачество, дарителство, доброволчество, предприемачество, културно завещание и т.н.През последните години след извършени полемики сме подкрепили директно над 40 цивилен начинания и с помощта на общинските фондове, които създадохме с 10 общини, са финансирани 170 локални начинания. А партньорството с „ Америка за България “ ни даде опция да мечтаем, да бъдем смели, да търсим ексцентрични решения и да опитвам. За нас тя е не просто финансираща организация. От 15 години е наш сътрудник, подстрекател и поддръжка по сложния път на развиването и демократичните промени в България и ни дава куража да търсим провокации, да поемаме опасности, да бъдем иноватори, създатели и да отстояваме правилата си. Подкрепата ѝ е скъпа за нас. Коя история, обвързвана с АГОРА, ви е впечатлила най-вече досега? Една от най-пищните, цветни и прочувствени истории е тази на кулинарните фестивали. Началото им положихме през 2009 година, когато с финансовата поддръжка на фондация „ Америка за България “ създадохме първия кулинарен фестивал „ Куртово Конаре Фест – Фестивал на чушката, домата и обичайните умения “. Куртово Конаре фест бе отговорът на локалната общественост на проблемите с нерентабилното локално земеделие. И до през днешния ден фестивалът отбелязва триумфите и достиженията на общността сред две издания и сплотява локалните хора за запазване и надграждане на обичайния локален занаят. Земеделски производители, бизнесмени, носители на обичайни познания и умения, деца и възпитаници, самодейци, обединени от своето читалище - " Любен Каравелов ", трансформират живота си. С Куртово Конаре Фест стартира тематично направление в активността на АГОРА – фестивали на обичайни храни и занаят. Впоследствие подкрепихме още 8 кулинарни фестивала. Всеки от тях към този момент е независим и става полезност за своята общественост. Вече съвсем всяко село има кулинарен празник.Разработихме и мобилно приложение КулинарФест, за което АГОРА получи премията „ Достъп до добра храна 2021 “ в категория „ Кулинарен туристически артикул “ на VIII Национална конференция „ Достъп до добра храна: провокации пред сигурността и устойчивостта на питателните системи “. Кое ви въодушевява в работата ви? Израстването на хората, образуването на водачество, силата на включването, когато всички дружно усъвършенстват средата и метода си на живот. Промяната е допустима с помощта на дейната общественост, която не чака някой различен да носи отговорността за бъдещето ѝ. Работим с прелестни локални хора, с помощта на които си споделяме „ няма невъзможни неща “ и сме им безпределно признателни. С какво най-вече се гордеете? С общността от учещи се, любопитни, експериментиращи и споделящи съидейници от цялата страна – цивилен деятели, читалищни секретари и ръководители, самодейци, доброволци. Учим се взаимно, споделяме провокациите и търсим решения на проблемите дружно. Така с помощта на построеното през годините доверие се развива и общността.За себе си се гордея, че не се отхвърлям елементарно. Поставям си дълготрайни цели и ги преследвам последователно с изпитание и твърдоглавие. Харесвам мисълта на Айнщайн: „ В сърцевината на всяка компликация се крие опция “. Какво е за вас триумфът? И той, и славата са мимолетни и илюзорни. Успех е освен да постигнеш задачата си, а да не напускаш пътя, по който вървиш, да не се отказваш от компликациите и да има хора, с които да споделяш този път. Успехът е да не спираш да вървиш. Кoе ви дава мотиви за оптимизъм? Петнадесет години АГОРА следва своя път с помощта на поддръжка на организации като фондация „ Америка за България “, фондация „ Чарлз Стюарт Мот “, стратегии на разнообразни еврофондове и донори. Вярваме, че тази поддръжка е плод на споделените ни демократични полезности, които са поръчител за смислена и действителна смяна, за дълготрайни устойчиви резултати, за непоклатимост на вложените от нас старания. Това ни дава убеденост, кураж и самочувствие да имаме дълготрайни цели, да надграждаме процесите и резултатите си в сходство с разпоредбите и нормите, основани на демократични полезности и решителност на морала и закона.Това е в основата на нашия оптимизъм – магията да имаме вяра в себе си, с цел да ни повярват и другите.Благодарни сме на оптимизма на „ Америка за България “, който се оказа инфектиран. Как наподобява един ваш ден? Предполагам, като всеки ден на една работеща жена: утринно кафе, разпределение на дилемите за деня, работа пред компютъра, диалози по телефон (напоследък доста чести са срещите в Зум), вечерни задължения у дома. През последните месеци фамилията ми се усили с още един член – прелестно куче порода Чау-Чау, което се намести трайно в дневния ми график. Служебните ми пътувания са толкоз постоянно, че също могат да влязат в определението „ елементарен ден “. Какво ви вълнува отвън професионалните ви ползи? Обичам да пътувам. Професионалният ми живот е в синхрон с потребността ми от динамичност и придвижване. Посетила съм доста незнайни прелестни кътчета в страната ни. Била съм в далечни непознати села и съм се срещала с изключителни локални хора – носители на традицията, на локални родови истории, на кулинарни предписания и локални мотиви за горделивост. Всичко това ми даде незаменимо благосъстояние. Вие самата защо дарявате пари, време, старания, сила с най-голямо наслаждение? Гражданският бранш притегля хора, отдадени на дела. Всички ние сме тук не с цел да получаваме, а с цел да даваме. Не съм изключение. На идеята общностно развиване съм посветила безплатно голяма част от времето и силата си. Конкурс АГОРА е единствено една от личните ни начинания, които вършим напълно с непринуден труд и дарения. С наслаждение поддържам по всевъзможни способи и акции на наши сътрудници, с които вършат положително. А напълно в персонален проект, обичам поезията на мои другари и на драго сърце ги поддържам по всевъзможни способи да издадат стихосбирките си. Кои са най-интересните ви срещи, свързани с вашата работа? Срещите с локалните хора, участници в кулинарните фестивали – колоритни, движимости, мъдри, пазители на традицията, на локалното самочувствие и горделивост. Те освен готвят неповторимо! Те пеят, танцуват, описват истории, усмихват се, откровено се забавляват и носят оная сила, която ме зарежда със самочувствието, че усилието си е коствало. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ