Емануил Йорданов: Фирми без работа за 5 ст. взеха 70 млн. в чували
ВИЗИТКА:Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 година в София. Произхожда от семейство, репресирано след 9 септември 1944-та. Основното си обучение приключва в 46-о учебно заведение „ Константин Фотинов “, а междинното - в електротехникума „ Александър Попов “. Дипломира се като правист в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Адвокат на свободна процедура е от 1987 година Бил е депутат от Съюз на демократичните сили в интервала 1997-1999 година От 1999-а до лятото на 2001 година е министър на вътрешните работи във втория мандат на държавното управление на Иван Костов.
Кандидат е за вицепрезидент в двойка с Румен Христов.
Семеен е, има една щерка. Съпругата му е банков чиновник.
Интервюто е обещано пред „ Фокус “.
- Парламентът по този начин и не стигна до Закона за работата на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ) поради липса на кворум. Вносителите оферират въпросната комисия да бъде разграничена на два обособени органа – Комисия за лишаване на противозаконното добито имущество и Комисия за противопоставяне на корупцията.
Припомням, че приемането на този закон бе едно от изискванията на „ Продължаваме промяната “ за присъединяване в договарянията за сформиране на държавно управление с третия мандат. От партията упорстваха и вътрешният министър Бойко Рашков да бъде определен за ръководител на Антикорупционната комисия, тъй като към този момент КПКОНПИ се ръководи краткотрайно от изпълняващо длъжността лице, откакто предходният ръководител Сотир Цацаров подаде оставка. На разискванията обаче адвокати са с доста забележки към плана за закон.
Той куца откъм предварителна защита, настояват едни, недопустимо е правилникът на комисията да се съгласува с Министерския съвет, споделят други. Илюзия е един орган да се оправи с корупцията, приказват трети. В момента не сме фокусирани върху административните форми за битка с корупцията, а носенето на оръжие от проверяващите инспектори е тотално несвойствено за всеки проверяващ орган.
И по този начин, в този момент настоящият закон се повтаря, като единствената разлика е, че за ръководител на една от комисиите се избира Бойко Рашков. Това са единствено част от забележките. Дали проектозаконът за КПКОНПИ няма да последва в последна сметка ориста на Закона за закритото спецправосъдие, който се въртеше през няколко Народното събрание, до момента в който бъде признат?
Въпросът е към някогашния министър на вътрешните работи, в този момент юрист Емануил Йорданов. Защо специалисти и политици подлагат на унищожителна рецензия законопроекта за противопоставяне на корупцията в този му тип, господин Йорданов?
- По принцип доста хора са скептични към този вид законодателство, включително влизам и аз. И примерно моите възражения са свързани с това, че сходен закон имахме още по времето на социализма – приказвам за Глава 3 от Закона за собствеността на жителите. В следствие първият законопроект от този вид беше основан по времето на ръководството на Национална движение „Симеон Втори".
Но тогава публичното разискване не беше направено с адвокати, а с художници, скулптори и поети, не знам за какво – може би тъй като законопроектът не ставаше за нищо. В следствие нещата заработиха някак си, само че триумфът на комисията беше прекомерно измамлив и нещата продължиха по този начин в продължение на години. Отделен въпрос е, по какъв начин ще се развият нещата за в бъдеще, само че е явно, че откакто Народното събрание приключва активността си, диалогът ще би трябвало да продължи в идващите сформира на Народното събрание.
- Този законопроект, той би трябвало ли да се пренапише? Изобщо би трябвало ли да се написа подобен закон?
- Ами, ние имаме подобен закон, който работи. И всички тези хора, които сега приказват срещу промените, ми се коства, че не съм ги чувал в предходни години да приказват по тематиката. На процедура минусите на настоящия закон се виждаха напълно ясно, в това число и хората, които ръководеха комисията, бяха прекомерно противоречиви като персони и като експерти. Та до ден сегашен.
- Новият план обаче трансформира ли по някакъв метод наличието, почиства ли минусите от предходния закон, или те са механично преписани, като настояват някои ваши сътрудници?
- Мисля, че значително се споделя философията на предходния закон. Въвеждат се някои нови неща, като най-същественото от тях е съществуването на проверяващи инспектори. И даже в тази сфера се спекулира при разискването на законопроекта, като се излагат изказвания, че надали не някой се е опитвал да заобиколи прокуратурата, без да огледа, че в закона доста ясно е написано, че става въпрос за проверяващи органи, каквито и до този миг съществуват и които ще работят естествено под управлението на прокуратурата.
- Една от рецензиите, господин Йорданов, е, че не е регламентиран цензът на проверяващия контрольор, т.е. той може и да не бъде правист. Това рационално ли е?
- Мисля, че това не е правилно. Да си кажа почтено, чел съм законопроекта много бързичко, само че мисля, че е категорично посочено, че става въпрос за адвокати. Няма по какъв начин да не са адвокати. Човек, приключил математика или география, не може да се занимава с проверяваща активност. Освен това, даже някъде нещо да е пропуснато като дума, е напълно обикновено в интервала сред първо и второ гласоподаване на законопроекта нещата да се оправят, да преминат в едно по-нормално русло.
- Известно ви е сигурно, че този законопроект закупи печалната популярност с определението на комисията като „ бухалка “. И в действителност върху това определение се концентрира надали не цялата ни политическа класа. Дали на смешка, дали в кавички или без, това определение се чу на онлайн излъчването на вътрешна среща на „ Демократична България “ и всички се хванаха за него. „ Бухалка “ ли е КПКОНПИ?
- Ами, дано хората, които приказват за това, че КПКОНПИ щяло да се трансформира в бухалка, да си напомнят, че във времето на ръководство на ГЕРБ „ бухалки “ бяха доста държавни органи – всички, които имат контролни функционалности, са били употребявани против хората, и то най-много в интервалите на избори. И там, където някое комерсиално сдружение е конкуренция на „ верните “ компании.
- Доколко е правилно и основателно изказванието, че комисията с текстовете, регламентирани в този законопроект, е направена като щит за в този момент настоящите депутати и министри и „ бухалка “ за всички останали?
- Не.
- Т.е. някой не си ли прави закон, който да го пази, да го покровителства?
- Не мисля. И тъкмо най гневните критици на този законопроект мисля, че би трябвало минимум да приказват, тъй като първо им липсва правна просветеност, а второ, доскоро напълно ясно приказвах за това, че последните 12 години всички държавни органи се използваха като „ бухалки “. Много хора сме в положение да разкажем съответни случаи, само че няма на кого.
- Разкажете някой в този момент.
- Мога да ви кажа за двама младежи, които имаха доста сполучлив бизнес, само че за техен неприятен шанс, бяха съперници на една доста „ вярна “ компания и те бяха подгонени от прокуратура, от данъчни и не знам от какви органи още, в това число – приказвам за първия мандат на ГЕРБ, тогава изпратиха един човек да ме предизвести, че надали не съм предводител на проведена незаконна група и в случай че не престана да си пазя клиентите, ще ме подгонят и мен.
- Каква беше вашата реакция?
- Ами, споделих на индивида, който ми обясняваше тия неща, да иде и да каже на изпратилите го един прекрасен български израз, който не е подобаващ за обществена приложимост – поставя се алена точка.
- Няма по какъв начин да я сложим в ефир, за жалост, не сме телевизия. Г-н Йорданов, не мога да не ви попитам и за още един законопроект, който бе признат от Народното събрание на второ четене с промени в Закона за правосъдната власт и който провокира също стихия. С измененията в него се урежда работата на европейските делегирани прокурори, а вносител на промените е още веднъж Министерският съвет. И макар че измененията са свързани със съответния европейски правилник по отношение на основаване на Европейската прокуратура, породи съмнението, че по този начин се основава втора прокуратура у нас. Вярно ли е това, има ли съображение?
- Естествено, че няма съображение, само че отново желая да подчертая това, че критиците на всички типове законопроекти, които в този момент се внасят, са с извънредно ниска правна просветеност. Говорим за хора, които не са влизали в правосъдна зала и в случай че аз бях в Народното събрание и трябваше да диспутирам с тях, първо бих ги попитал да ми опишат едно дело, което са наблюдавали от начало до дъно. Примерно, в случай че е наказателно дело, от досъдебното произвеждане до последна инстанция.
И тяхната работа в този момент е да спекулират, да се пробват да подлагат на критика, колкото и да не схващат материята и да се вършат, че са задачите в бяло, в случай че народът ги изгони с развалени домати и вмирисана риба. Така че дано си напомнят, какво се случи през 2020 година на площадите и да имат най-малко малко позор да седнат и да замълчат 15 минути.
- А по какъв начин оценявате това, което направи държавното управление през последните 6-7 месеца?
- Ами, държавното управление направи най-важното нещо, което трябваше да се направи в българската политика – отстраниха ГЕРБ от власт. Това беше наложителното изискване България да тръгне в някаква по-нормална посока.
За страдание, събитията са такива, че няма по какъв начин да разчитаме на някакво бързо развиване и на чутовни триумфи в ръководството, защото първо положението на българската политическа система е трагично, а второто – има най-различни рецесии, множеството от които са с външен за България генезис, и явно ще би трябвало някак да се грижим за оцеляването преди всичко, а по-късно за развиването. Защото виждате, непрекъснато се явяваме на избори, всяко сформиране на държавно управление е много трудно и от време на време съвсем невероятно, да не кажа напълно.
Има политически сили, които поставят някакви съществени, откровени старания да реализират нещо, само че има други, които подвигат ръчната спирачка и мислят, че по този метод печелят. Включително появи се един феномен, който аз назовавам партия „ Няма подобен мандат “, тъй като докосвайки се до мандат, бил той техен или непознат, постоянно го провалят. Така че ще би трябвало да изчакаме известно време, може би ще би трябвало и да гласуваме на няколко пъти още в близкото бъдеще, до момента в който нещата придобият някаква по-нормална картина.
- А по какъв начин се стигне до обстановката на рецесия, близка с тази от 1996-1997 година?
- Не мисля, че сме стигнали до такава рецесия.
- Цените на газа? Двойната инфлация?
- Двамата с вас си спомняме, какво беше тогава, какво беше и по време на Лукановата зима – нещата бяха неконтролируеми и страната се разпадаше.
- Докато в този момент енергоносителите вървят нагоре, газът става 300 лв., токът – 1200. Почти непостижимо е за компаниите да устоят. Те би трябвало да изберат сред заплати и електричество, с цел да работят.
- Този ценови потрес не е единствено за България, а в съвсем всички страни. И в тази обстановка аз не мога да схвана по какъв начин в България има партии, които като се заприказва срещу Путин и неговото ръководство, стартират да си късат ризите и им излиза пяна на устата, по какъв начин неприятни хора можели да подлагат на критика Русия и надали не Путин е Достоевски и не би трябвало да споделяме нищо неприятно за него.
- Той и Достоевски да беше, отново, в случай че имаме рецензия, би трябвало да я споделяме. Не са чак толкоз доста коленопреклонните путинисти. То в действителност една от тези партии беше и съдружен сътрудник в ръководството. Ето, в този момент тук не се ли пообъркаха полезностите, господин Йорданов?
- Ами, фактически обединенията не дават някакъв мотив за неописуема наслада, само че в последна сметка, когато би трябвало да се избира от неприятно и по-лошо, избираш неприятното.
- И още един въпрос да ви попитам, вие сте и някогашен министър на вътрешните работи – какво е положението на министерството в този момент. Много въпроси бяха провокирани от проблема „ Семерджиев “ – един човек, който от 15 години кара с доста висящи каузи, кара без брошура, кара дрогиран, с чадър в органите на полицията и живее безнаказано досега, до който убива две почтени жертви, две девойки. Къде е полицията през днешния ден?
- В тези 15 години, 12 години ръководи ГЕРБ. От всичките вътрешни министри, които са минали в този интервал през министерството, имаше единствено един, който отговаряше по обучение и професионална биография на условията за вътрешен министър, и това беше проф. Вучков.
Само че той работи няколко месеца и тъй като не пожелаха да сменят основния секретар на министерството, с който той тогава явно не можеше да работи, индивидът почтено си подаде оставката, макар че съгласно мен трябваше да остане да работи и да търси подобаващия миг, в който да смени основния секретар. Той надали щеше да се забави. Но като сложим към това и безобразното кадруване на ГЕРБ в безусловно всички сфери и съществуването на двама основни прокурори, назначени един след различен от Бойко Борисов, не виждам какво би трябвало да се чудим за Семерджиев и за всички такива като него.
- Каква ви е оценката за министерството през днешния ден? Различна от вашето време?
- Мисля, че е по-различно, точно заради това, за което приказвах доскоро – извънредно тежко завещание и доста къс интервал от време, в който Бойко Рашков работеше в министерството. Каквото и да приказват срещу него, аз мисля, че Бойко Рашков е един добър министър на вътрешните работи, и в случай че имаше повече време, можеше да реализира и осезаеми резултати. Но в последна сметка, имам вяра, че ще дойдат по-добри времена както за България като цяло, по този начин и за Министерство на вътрешните работи.
- Защо бе сатанизирана фигурата на Бойко Рашков?
- Ами, тъй като доста хора ги е боязън. Забележете, че са крали като за международно управленство и в това време се пробват да ни обяснят, че нищо не се било случило. В момента стачкуват пътностроителните компании, които били свършили избрана работа, а не си били получили парите.
В същото време се открива по неоспорим метод, че има пътностроителни компании, които не са свършили работа за 5 стотинки и са прибрали – забележете, в брой, в сакове, торби, чували над 70 милиона лв.. Това е единствено за един случай. А какъв брой други са такива – надали знаем в този миг. Но това е някакво неповторимо безсрамие и маса юнаци от ГЕРБ излизат и споделят „ Всичко си е напълно тъкмо “. Взели 70 милиона – да са живи и здрави, да се почерпят.
- Сега не се ли краде?
- Ами, допустимо е и да се краде, само че когато се краде, си има органи, които би трябвало да разкриват кражбите и да предават отговорните лица за наказване. Но съм безусловно сигурен, че в този миг не се краде, както се крадеше в последните 12 години.
- Направихме един кръг и отново се върнахме към проектозакона за КПКОНПИ. Колко комисии си спомняте, какви ли не институции за битка с корупцията правихме, БОРКОР ли не беше, и все пак корупция си има и мъчно е да се ограничи. Защо? Защо се оказва по-силна даже от интелекта на почтените или почтените не устоят на чара на корупцията?
- Защото в България в никакъв случай законът не е бил на почитание. Имате ли случай, в който някой ви е показал с утвърждение човек, който съблюдава закона, и да ви каже „ Вижте тоя какъв брой е прекрасен, преценява се с всички закони “?
- Законът е врата у поле, споделя шопът. Който е вманиачен, да минава през нея.
- Именно. Достатъчно е човек да излезе с лек автомобил на пътя и да види, че никой с нищо не се преценява. Това е метод на мислене. И когато приказваме, че сякаш сме имали някаква непоносимост към корупцията, това е прекомерно релативно, тъй като мога да ви кажа съответен, фактически случай със самия ден – един ден слизах от трамвая и чух зад тила ми някакъв човек, говореше на всеослушание: „ Погледни го тоя глупак, беше министър, а се вози на трамвай “.
- Значи сте бил в неговата ценностна система малоумен, господин Йорданов – извинете за израза. Не сте крал и трамваят ви се пада.
- Да. Така че това е отношението ни към корупцията. Българинът е срещу корупцията, в която не взе участие. Така че това, което следва на хората, които ще ръководят страната – дай Боже да са по-читави в бъдеще, е да възпитават уважението към закона, уважението към съда. Всички тези неща са доста значими и някой би трябвало да им обърне внимание.
- Пред какви провокации ще бъде изправен служебният кабинет?
- Не мисля, че би трябвало да товарим служебния кабинет с някакви несъразмерни упования. Те имат задачата да се занимават с делничните действия по ръководството на страната и надлежно да спомагат за провеждането на едни почтени избори. За благополучие, хартиените бюлетини не бяха върнати, ще си гласуваме с машинките, които както се видя, пречат доста на едни доста гласовити напоследък партии. Дано повече българи се усетят, че е хубаво да отидем на избори, а не да чакаме по-късно да пристигна време да излизаме отново на площадите. Така че дано гласуваме и да решаваме сами, какво ще ни се случва в бъдеще.
- Какви са упованията ви за идващия кабинет, за 48-я парламент? Ще има ли подобен?
- Може би ще има, само че ще бъде сложен, пъстър и тъгата ще продължи още известно време.
Адвокат на свободна процедура е от 1987 година Бил е депутат от Съюз на демократичните сили в интервала 1997-1999 година От 1999-а до лятото на 2001 година е министър на вътрешните работи във втория мандат на държавното управление на Иван Костов.
Кандидат е за вицепрезидент в двойка с Румен Христов.
Семеен е, има една щерка. Съпругата му е банков чиновник.
Интервюто е обещано пред „ Фокус “.
- Парламентът по този начин и не стигна до Закона за работата на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ) поради липса на кворум. Вносителите оферират въпросната комисия да бъде разграничена на два обособени органа – Комисия за лишаване на противозаконното добито имущество и Комисия за противопоставяне на корупцията.
Припомням, че приемането на този закон бе едно от изискванията на „ Продължаваме промяната “ за присъединяване в договарянията за сформиране на държавно управление с третия мандат. От партията упорстваха и вътрешният министър Бойко Рашков да бъде определен за ръководител на Антикорупционната комисия, тъй като към този момент КПКОНПИ се ръководи краткотрайно от изпълняващо длъжността лице, откакто предходният ръководител Сотир Цацаров подаде оставка. На разискванията обаче адвокати са с доста забележки към плана за закон.
Той куца откъм предварителна защита, настояват едни, недопустимо е правилникът на комисията да се съгласува с Министерския съвет, споделят други. Илюзия е един орган да се оправи с корупцията, приказват трети. В момента не сме фокусирани върху административните форми за битка с корупцията, а носенето на оръжие от проверяващите инспектори е тотално несвойствено за всеки проверяващ орган.
И по този начин, в този момент настоящият закон се повтаря, като единствената разлика е, че за ръководител на една от комисиите се избира Бойко Рашков. Това са единствено част от забележките. Дали проектозаконът за КПКОНПИ няма да последва в последна сметка ориста на Закона за закритото спецправосъдие, който се въртеше през няколко Народното събрание, до момента в който бъде признат?
Въпросът е към някогашния министър на вътрешните работи, в този момент юрист Емануил Йорданов. Защо специалисти и политици подлагат на унищожителна рецензия законопроекта за противопоставяне на корупцията в този му тип, господин Йорданов?
- По принцип доста хора са скептични към този вид законодателство, включително влизам и аз. И примерно моите възражения са свързани с това, че сходен закон имахме още по времето на социализма – приказвам за Глава 3 от Закона за собствеността на жителите. В следствие първият законопроект от този вид беше основан по времето на ръководството на Национална движение „Симеон Втори".
Но тогава публичното разискване не беше направено с адвокати, а с художници, скулптори и поети, не знам за какво – може би тъй като законопроектът не ставаше за нищо. В следствие нещата заработиха някак си, само че триумфът на комисията беше прекомерно измамлив и нещата продължиха по този начин в продължение на години. Отделен въпрос е, по какъв начин ще се развият нещата за в бъдеще, само че е явно, че откакто Народното събрание приключва активността си, диалогът ще би трябвало да продължи в идващите сформира на Народното събрание.
- Този законопроект, той би трябвало ли да се пренапише? Изобщо би трябвало ли да се написа подобен закон?
- Ами, ние имаме подобен закон, който работи. И всички тези хора, които сега приказват срещу промените, ми се коства, че не съм ги чувал в предходни години да приказват по тематиката. На процедура минусите на настоящия закон се виждаха напълно ясно, в това число и хората, които ръководеха комисията, бяха прекомерно противоречиви като персони и като експерти. Та до ден сегашен.
- Новият план обаче трансформира ли по някакъв метод наличието, почиства ли минусите от предходния закон, или те са механично преписани, като настояват някои ваши сътрудници?
- Мисля, че значително се споделя философията на предходния закон. Въвеждат се някои нови неща, като най-същественото от тях е съществуването на проверяващи инспектори. И даже в тази сфера се спекулира при разискването на законопроекта, като се излагат изказвания, че надали не някой се е опитвал да заобиколи прокуратурата, без да огледа, че в закона доста ясно е написано, че става въпрос за проверяващи органи, каквито и до този миг съществуват и които ще работят естествено под управлението на прокуратурата.
- Една от рецензиите, господин Йорданов, е, че не е регламентиран цензът на проверяващия контрольор, т.е. той може и да не бъде правист. Това рационално ли е?
- Мисля, че това не е правилно. Да си кажа почтено, чел съм законопроекта много бързичко, само че мисля, че е категорично посочено, че става въпрос за адвокати. Няма по какъв начин да не са адвокати. Човек, приключил математика или география, не може да се занимава с проверяваща активност. Освен това, даже някъде нещо да е пропуснато като дума, е напълно обикновено в интервала сред първо и второ гласоподаване на законопроекта нещата да се оправят, да преминат в едно по-нормално русло.
- Известно ви е сигурно, че този законопроект закупи печалната популярност с определението на комисията като „ бухалка “. И в действителност върху това определение се концентрира надали не цялата ни политическа класа. Дали на смешка, дали в кавички или без, това определение се чу на онлайн излъчването на вътрешна среща на „ Демократична България “ и всички се хванаха за него. „ Бухалка “ ли е КПКОНПИ?
- Ами, дано хората, които приказват за това, че КПКОНПИ щяло да се трансформира в бухалка, да си напомнят, че във времето на ръководство на ГЕРБ „ бухалки “ бяха доста държавни органи – всички, които имат контролни функционалности, са били употребявани против хората, и то най-много в интервалите на избори. И там, където някое комерсиално сдружение е конкуренция на „ верните “ компании.
- Доколко е правилно и основателно изказванието, че комисията с текстовете, регламентирани в този законопроект, е направена като щит за в този момент настоящите депутати и министри и „ бухалка “ за всички останали?
- Не.
- Т.е. някой не си ли прави закон, който да го пази, да го покровителства?
- Не мисля. И тъкмо най гневните критици на този законопроект мисля, че би трябвало минимум да приказват, тъй като първо им липсва правна просветеност, а второ, доскоро напълно ясно приказвах за това, че последните 12 години всички държавни органи се използваха като „ бухалки “. Много хора сме в положение да разкажем съответни случаи, само че няма на кого.
- Разкажете някой в този момент.
- Мога да ви кажа за двама младежи, които имаха доста сполучлив бизнес, само че за техен неприятен шанс, бяха съперници на една доста „ вярна “ компания и те бяха подгонени от прокуратура, от данъчни и не знам от какви органи още, в това число – приказвам за първия мандат на ГЕРБ, тогава изпратиха един човек да ме предизвести, че надали не съм предводител на проведена незаконна група и в случай че не престана да си пазя клиентите, ще ме подгонят и мен.
- Каква беше вашата реакция?
- Ами, споделих на индивида, който ми обясняваше тия неща, да иде и да каже на изпратилите го един прекрасен български израз, който не е подобаващ за обществена приложимост – поставя се алена точка.
- Няма по какъв начин да я сложим в ефир, за жалост, не сме телевизия. Г-н Йорданов, не мога да не ви попитам и за още един законопроект, който бе признат от Народното събрание на второ четене с промени в Закона за правосъдната власт и който провокира също стихия. С измененията в него се урежда работата на европейските делегирани прокурори, а вносител на промените е още веднъж Министерският съвет. И макар че измененията са свързани със съответния европейски правилник по отношение на основаване на Европейската прокуратура, породи съмнението, че по този начин се основава втора прокуратура у нас. Вярно ли е това, има ли съображение?
- Естествено, че няма съображение, само че отново желая да подчертая това, че критиците на всички типове законопроекти, които в този момент се внасят, са с извънредно ниска правна просветеност. Говорим за хора, които не са влизали в правосъдна зала и в случай че аз бях в Народното събрание и трябваше да диспутирам с тях, първо бих ги попитал да ми опишат едно дело, което са наблюдавали от начало до дъно. Примерно, в случай че е наказателно дело, от досъдебното произвеждане до последна инстанция.
И тяхната работа в този момент е да спекулират, да се пробват да подлагат на критика, колкото и да не схващат материята и да се вършат, че са задачите в бяло, в случай че народът ги изгони с развалени домати и вмирисана риба. Така че дано си напомнят, какво се случи през 2020 година на площадите и да имат най-малко малко позор да седнат и да замълчат 15 минути.
- А по какъв начин оценявате това, което направи държавното управление през последните 6-7 месеца?
- Ами, държавното управление направи най-важното нещо, което трябваше да се направи в българската политика – отстраниха ГЕРБ от власт. Това беше наложителното изискване България да тръгне в някаква по-нормална посока.
За страдание, събитията са такива, че няма по какъв начин да разчитаме на някакво бързо развиване и на чутовни триумфи в ръководството, защото първо положението на българската политическа система е трагично, а второто – има най-различни рецесии, множеството от които са с външен за България генезис, и явно ще би трябвало някак да се грижим за оцеляването преди всичко, а по-късно за развиването. Защото виждате, непрекъснато се явяваме на избори, всяко сформиране на държавно управление е много трудно и от време на време съвсем невероятно, да не кажа напълно.
Има политически сили, които поставят някакви съществени, откровени старания да реализират нещо, само че има други, които подвигат ръчната спирачка и мислят, че по този метод печелят. Включително появи се един феномен, който аз назовавам партия „ Няма подобен мандат “, тъй като докосвайки се до мандат, бил той техен или непознат, постоянно го провалят. Така че ще би трябвало да изчакаме известно време, може би ще би трябвало и да гласуваме на няколко пъти още в близкото бъдеще, до момента в който нещата придобият някаква по-нормална картина.
- А по какъв начин се стигне до обстановката на рецесия, близка с тази от 1996-1997 година?
- Не мисля, че сме стигнали до такава рецесия.
- Цените на газа? Двойната инфлация?
- Двамата с вас си спомняме, какво беше тогава, какво беше и по време на Лукановата зима – нещата бяха неконтролируеми и страната се разпадаше.
- Докато в този момент енергоносителите вървят нагоре, газът става 300 лв., токът – 1200. Почти непостижимо е за компаниите да устоят. Те би трябвало да изберат сред заплати и електричество, с цел да работят.
- Този ценови потрес не е единствено за България, а в съвсем всички страни. И в тази обстановка аз не мога да схвана по какъв начин в България има партии, които като се заприказва срещу Путин и неговото ръководство, стартират да си късат ризите и им излиза пяна на устата, по какъв начин неприятни хора можели да подлагат на критика Русия и надали не Путин е Достоевски и не би трябвало да споделяме нищо неприятно за него.
- Той и Достоевски да беше, отново, в случай че имаме рецензия, би трябвало да я споделяме. Не са чак толкоз доста коленопреклонните путинисти. То в действителност една от тези партии беше и съдружен сътрудник в ръководството. Ето, в този момент тук не се ли пообъркаха полезностите, господин Йорданов?
- Ами, фактически обединенията не дават някакъв мотив за неописуема наслада, само че в последна сметка, когато би трябвало да се избира от неприятно и по-лошо, избираш неприятното.
- И още един въпрос да ви попитам, вие сте и някогашен министър на вътрешните работи – какво е положението на министерството в този момент. Много въпроси бяха провокирани от проблема „ Семерджиев “ – един човек, който от 15 години кара с доста висящи каузи, кара без брошура, кара дрогиран, с чадър в органите на полицията и живее безнаказано досега, до който убива две почтени жертви, две девойки. Къде е полицията през днешния ден?
- В тези 15 години, 12 години ръководи ГЕРБ. От всичките вътрешни министри, които са минали в този интервал през министерството, имаше единствено един, който отговаряше по обучение и професионална биография на условията за вътрешен министър, и това беше проф. Вучков.
Само че той работи няколко месеца и тъй като не пожелаха да сменят основния секретар на министерството, с който той тогава явно не можеше да работи, индивидът почтено си подаде оставката, макар че съгласно мен трябваше да остане да работи и да търси подобаващия миг, в който да смени основния секретар. Той надали щеше да се забави. Но като сложим към това и безобразното кадруване на ГЕРБ в безусловно всички сфери и съществуването на двама основни прокурори, назначени един след различен от Бойко Борисов, не виждам какво би трябвало да се чудим за Семерджиев и за всички такива като него.
- Каква ви е оценката за министерството през днешния ден? Различна от вашето време?
- Мисля, че е по-различно, точно заради това, за което приказвах доскоро – извънредно тежко завещание и доста къс интервал от време, в който Бойко Рашков работеше в министерството. Каквото и да приказват срещу него, аз мисля, че Бойко Рашков е един добър министър на вътрешните работи, и в случай че имаше повече време, можеше да реализира и осезаеми резултати. Но в последна сметка, имам вяра, че ще дойдат по-добри времена както за България като цяло, по този начин и за Министерство на вътрешните работи.
- Защо бе сатанизирана фигурата на Бойко Рашков?
- Ами, тъй като доста хора ги е боязън. Забележете, че са крали като за международно управленство и в това време се пробват да ни обяснят, че нищо не се било случило. В момента стачкуват пътностроителните компании, които били свършили избрана работа, а не си били получили парите.
В същото време се открива по неоспорим метод, че има пътностроителни компании, които не са свършили работа за 5 стотинки и са прибрали – забележете, в брой, в сакове, торби, чували над 70 милиона лв.. Това е единствено за един случай. А какъв брой други са такива – надали знаем в този миг. Но това е някакво неповторимо безсрамие и маса юнаци от ГЕРБ излизат и споделят „ Всичко си е напълно тъкмо “. Взели 70 милиона – да са живи и здрави, да се почерпят.
- Сега не се ли краде?
- Ами, допустимо е и да се краде, само че когато се краде, си има органи, които би трябвало да разкриват кражбите и да предават отговорните лица за наказване. Но съм безусловно сигурен, че в този миг не се краде, както се крадеше в последните 12 години.
- Направихме един кръг и отново се върнахме към проектозакона за КПКОНПИ. Колко комисии си спомняте, какви ли не институции за битка с корупцията правихме, БОРКОР ли не беше, и все пак корупция си има и мъчно е да се ограничи. Защо? Защо се оказва по-силна даже от интелекта на почтените или почтените не устоят на чара на корупцията?
- Защото в България в никакъв случай законът не е бил на почитание. Имате ли случай, в който някой ви е показал с утвърждение човек, който съблюдава закона, и да ви каже „ Вижте тоя какъв брой е прекрасен, преценява се с всички закони “?
- Законът е врата у поле, споделя шопът. Който е вманиачен, да минава през нея.
- Именно. Достатъчно е човек да излезе с лек автомобил на пътя и да види, че никой с нищо не се преценява. Това е метод на мислене. И когато приказваме, че сякаш сме имали някаква непоносимост към корупцията, това е прекомерно релативно, тъй като мога да ви кажа съответен, фактически случай със самия ден – един ден слизах от трамвая и чух зад тила ми някакъв човек, говореше на всеослушание: „ Погледни го тоя глупак, беше министър, а се вози на трамвай “.
- Значи сте бил в неговата ценностна система малоумен, господин Йорданов – извинете за израза. Не сте крал и трамваят ви се пада.
- Да. Така че това е отношението ни към корупцията. Българинът е срещу корупцията, в която не взе участие. Така че това, което следва на хората, които ще ръководят страната – дай Боже да са по-читави в бъдеще, е да възпитават уважението към закона, уважението към съда. Всички тези неща са доста значими и някой би трябвало да им обърне внимание.
- Пред какви провокации ще бъде изправен служебният кабинет?
- Не мисля, че би трябвало да товарим служебния кабинет с някакви несъразмерни упования. Те имат задачата да се занимават с делничните действия по ръководството на страната и надлежно да спомагат за провеждането на едни почтени избори. За благополучие, хартиените бюлетини не бяха върнати, ще си гласуваме с машинките, които както се видя, пречат доста на едни доста гласовити напоследък партии. Дано повече българи се усетят, че е хубаво да отидем на избори, а не да чакаме по-късно да пристигна време да излизаме отново на площадите. Така че дано гласуваме и да решаваме сами, какво ще ни се случва в бъдеще.
- Какви са упованията ви за идващия кабинет, за 48-я парламент? Ще има ли подобен?
- Може би ще има, само че ще бъде сложен, пъстър и тъгата ще продължи още известно време.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




