Проф. Иван Илчев: Антибългаризмът в Македония не е забравен
ВИЗИТКА
Чл.-кор. проф. дин Иван Илчев е български историк, ректор на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в два поредни мандата в интервала 2007 - 2015 година, член-кореспондент на Българска академия на науките. Син е на акад. Илчо Димитров, някогашен министър на образованието. Професор по нова и най-нова история на балканските нации.
Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984 - 1986), Университета на Чиба, Япония (1999 - 2000). Автор на десетки научни писания. Член на смесената българо-македонска комисия по исторически и просветителни въпроси.
- Какво демонстрират съвещанията на Смесената българо-македонска комисия - задача допустима ли е да се разберем по общата ни история със съседите?
- Мисията е сложна. Разменихме си бележки по учебниците по история, които се употребяват в македонските и в нашите учебни заведения.
Най-сериозните ни забележки са първо по това, че македонската нация се извежда от античността, което, несъмнено, няма никакви учредения или има учредения единствено доколкото модерна република Македония заема част от територията на антична Македония. Този въпрос евентуално ще бъде подложен доста по-остро на съвещанията на македонско-гръцката комисия.
Проблем, несъмнено, е и въпросът за Самуил, показан като цар на Македония. Всъщност двата съществени казуса в македонските учебници са грешките и погрешното пояснение на изворите. Настояваме изворите да се разгласяват в оригинал.
Много сериозен проблем в учебниците при съседите в действителност са дребното исторически извори. Посочват да вземем за пример, че Йоан Владислав е македонски цар, само че на никое място не загатват за така наречен Битолски надпис, съхраняван в музея в Битоля, където той четири пъти повтаря, че е родом българин.
Освен доста съответни неточности, в македонските учебници, за жалост, има и антибългарско възприятие. Колегите се съгласиха, че би трябвало да отстранен обидни квалификации за нас, като това, че когато пристигнали на Балканския полуостров, българите се занимавали на първо място с грабежи.
Има и преднамерено позволени неналичия. Например на никое място не се загатва, че когато българите идват на полуострова, хан Кубер се заселва с група българи в земите на днешна Македония. Ако упоменат това, ще излезе, че Кубер и хората му вземат участие в етногенезиса на локалното население.
Според македонските учебници славянската писменост била основана в Македония от Кирил и Методий, което е безусловно погрешно - писмеността е основана в манастир в планината Олимп в Мала Азия. Невярно е и това, че Наум и Климент се върнали в родината си Македония. Всъщност и двамата са родом от Северна България и са изпратени в Македония от цар Борис I, което съвсем не се загатва.
Съседите показват Илинденското въстание като македонско, без конкретизиране, че Илинденско-Преображенското въстание e българско, проведено от една и съща организация. В учебника са разгласили позива на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация при разгрома на въстанието, в който приканват България да се притече на помощ на братята българи в Македония. Това попада във факсимилето, до момента в който в профил в текста на учебника въстанието е оповестено за македонско.
В учебниците на съседите се приказва доста за българските репресии против македонците, не се загатва обаче и дума за сръбските репресии на всички хора с българско национално съзнание - от завладяването на Македония през 1912-1913 година до Титовия интервал в това число. Никъде не се загатва, че грубо са били преследвани всички хора с българско национално съзнание, вкарвани са в пандиза за владение на български книги.
- Какви са пък техните забележки към нашите учебници?
- Забележките им бяха, меко казано, смешни и като цяло дребнави. Например за какво в нашите учебници пишело, че българи и турци живеели в обособени махали по време на османското владичество, а в действителност живеели и в смесени махали, което е правилно. Защо сме говорели, че събирането на деца за еничари било налог, а то било рекрутска политика.
Възразихме, че задачата ни са българо-македонските връзки, а не българо-турските.
- Какви са претенциите за езика на Кирил и Методий?
- Те считат този език за славянски и тук са прави, има известно съображение. Защото на никое място в изворите, чак до 11. век, не се приказва за български език. Говори се, че българите приказват славянски език. Това е точното му название в изворите. Само в нашите учебници има конкретизиране, че този славянски език е от българската група.
- Смятате ли, че ще намерим компромис за яростния спор чия е Самуиловата страна?
- Колегите от Скопие демонстрираха много ясно, че им е пределно ясно чия е страната. Смятаме, че по този въпрос би могло да се реализира консенсус. Но въпросът при тях е доста заплашителен - в случай че съседите признаят, че Самуиловата страна е българска, рухва цялата структура за средновековието им. Така че промени ще има, в случай че има политическа воля. Без нея нищо не може да се направи.
Нито сътрудниците от Скопие, нито ние, българските участници в комисията, сме упълномощени да даваме нареждания на министерството какво да се промени в образователните проекти и по какъв начин да се пишат учебници. Това може да се направи единствено на политическо равнище. Ние даваме рекомендации. В някои неща ще се стигне до единодушие, в други - несъмнено не.
Все отново обаче има вяра - неотдавна министър председателят Зоран Заев съобщи на формален конгрес, че е пристигнало времето да се преразгледат старите легенди и да се тръгне към нов, справедлив прочит на историята. Само преди година сходно изказване би било немислимо.
- Кое най-трудно ще преглътнат съседите?
- Всичко мъчно ще преглътнат. От 1913 година до момента, като изключим късия интервал за по 3 години през Първата международна война и Втората международна война, в Македония българска книга не е влизала.
Не е влизал български учебник, не е имало българско учебно заведение. Целия този интервал съседите са били учени, че българите са най-големият им зложелател. Всъщност в македонските учебници няма толкоз мощна антигръцка агитация, колкото антибългарска.
Бившият им министър председател Любчо Георгиевски беше писал, че в казармата го учили по какъв начин първият зложелател на Македония е България. Това е било основата на образованието им. Това доста мъчно ще се промени - на процедура това са четири генерации, които са били обработвани по един метод, доста е слаба вярата нещата бързо да се трансформират. Знаете каква стихия се развихря у нас измежду родителите, когато посегнем да променим нещо в учебниците по история, което към този момент да не е това, на което са учени предходните генерации. Може да си визиите какво ще стане в Македония. Задачата е комплицирана.
- Ще съумеят ли обаче съседите да преглътнат новото име Северна Македония?
- Смятам, че ще го преглътнат. Не е несъмнено обаче дали гърците ще го преглътнат, това е по-сериозният проблем.
Не са страшни изказванията на съседите, че са наследници на Александър Велики. Не твърдим ли ние, че сме наследници на траките?! Страшното е, че Скопие е осеяно с монументи на хора, които гневно са изявявали своята българска принадлежност и внезапно, 100 години след гибелта им, са оповестени за македонци. В Скопие е повдигнат монумент на Григор Пърличев, влезнал в пандиза, с цел да не се откаже от това, че е българин.
Обсъждаме разширение на кръга персони, чиито годишнини можем да означаваме дружно. Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев дадоха образец със Самуил и Гоце Делчев. Предлагаме дружно да бъдат празнувани Григор Пърличев, братя Димитър и Константин Миладинови, 24 май, който до Балканската война постоянно се е чествал дружно в Македония и България, само че не и в Сърбия. Сближаването ще бъде постепенно, не могат да се чакат бързи резултати.
- Имат ли късмет Балканите да се снабдят с нов, по-позитивен имидж?
- Има признаци, въпреки всичко ситуацията на Балканите е по-добро, в сравнение с беше преди 20 години. Но за жалост албанският въпрос постоянно стои на напред във времето. Албанците, които компактно обитават Южна Сърбия, са на към 60 км от българската граница. Така че би трябвало да бъдем извънредно деликатни.
- Как ви наподобяват митингите в България през погледа на историк?
- Почти няма случай в историята, когато някой да е управлявал 10 години и да не е омръзнал на жителите. Така е в Англия при ръководството на Желязната лейди Тачър, в Германия при Меркел, във Франция, където Дьо Гол бе заставен да отстъпи властта след недоволства.
Явно и на българите им писна, а и свадите станаха прекалено много. За страдание обаче не виждам да се ражда нещо ново и сега властта се крепи точно на чувството, че при избори конфигурацията ще е същата.
- Издадохте дневниците на татко ви, който е бил министър в кабинета на Жан Виденов. Какво е персоналното ви усещане?
- Лично не познавам Жан Виденов. Отношението на татко ми към Виденов е било постоянно доста доброжелателно, а оценката му - уравновесена.
По принцип политиката е неприятно занятие, по тази причина нито за секунда не съм имал упоритост да вземам участие в нея. Със сестра ми бяхме изрично срещу присъединяване на татко ни в кабинета " Виденов ". Предвиждахме какво ще стане - загуби си здравето.
Чл.-кор. проф. дин Иван Илчев е български историк, ректор на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в два поредни мандата в интервала 2007 - 2015 година, член-кореспондент на Българска академия на науките. Син е на акад. Илчо Димитров, някогашен министър на образованието. Професор по нова и най-нова история на балканските нации.
Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984 - 1986), Университета на Чиба, Япония (1999 - 2000). Автор на десетки научни писания. Член на смесената българо-македонска комисия по исторически и просветителни въпроси.
- Какво демонстрират съвещанията на Смесената българо-македонска комисия - задача допустима ли е да се разберем по общата ни история със съседите?
- Мисията е сложна. Разменихме си бележки по учебниците по история, които се употребяват в македонските и в нашите учебни заведения.
Най-сериозните ни забележки са първо по това, че македонската нация се извежда от античността, което, несъмнено, няма никакви учредения или има учредения единствено доколкото модерна република Македония заема част от територията на антична Македония. Този въпрос евентуално ще бъде подложен доста по-остро на съвещанията на македонско-гръцката комисия.
Проблем, несъмнено, е и въпросът за Самуил, показан като цар на Македония. Всъщност двата съществени казуса в македонските учебници са грешките и погрешното пояснение на изворите. Настояваме изворите да се разгласяват в оригинал.
Много сериозен проблем в учебниците при съседите в действителност са дребното исторически извори. Посочват да вземем за пример, че Йоан Владислав е македонски цар, само че на никое място не загатват за така наречен Битолски надпис, съхраняван в музея в Битоля, където той четири пъти повтаря, че е родом българин.
Освен доста съответни неточности, в македонските учебници, за жалост, има и антибългарско възприятие. Колегите се съгласиха, че би трябвало да отстранен обидни квалификации за нас, като това, че когато пристигнали на Балканския полуостров, българите се занимавали на първо място с грабежи.
Има и преднамерено позволени неналичия. Например на никое място не се загатва, че когато българите идват на полуострова, хан Кубер се заселва с група българи в земите на днешна Македония. Ако упоменат това, ще излезе, че Кубер и хората му вземат участие в етногенезиса на локалното население.
Според македонските учебници славянската писменост била основана в Македония от Кирил и Методий, което е безусловно погрешно - писмеността е основана в манастир в планината Олимп в Мала Азия. Невярно е и това, че Наум и Климент се върнали в родината си Македония. Всъщност и двамата са родом от Северна България и са изпратени в Македония от цар Борис I, което съвсем не се загатва.
Съседите показват Илинденското въстание като македонско, без конкретизиране, че Илинденско-Преображенското въстание e българско, проведено от една и съща организация. В учебника са разгласили позива на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация при разгрома на въстанието, в който приканват България да се притече на помощ на братята българи в Македония. Това попада във факсимилето, до момента в който в профил в текста на учебника въстанието е оповестено за македонско.
В учебниците на съседите се приказва доста за българските репресии против македонците, не се загатва обаче и дума за сръбските репресии на всички хора с българско национално съзнание - от завладяването на Македония през 1912-1913 година до Титовия интервал в това число. Никъде не се загатва, че грубо са били преследвани всички хора с българско национално съзнание, вкарвани са в пандиза за владение на български книги.
- Какви са пък техните забележки към нашите учебници?
- Забележките им бяха, меко казано, смешни и като цяло дребнави. Например за какво в нашите учебници пишело, че българи и турци живеели в обособени махали по време на османското владичество, а в действителност живеели и в смесени махали, което е правилно. Защо сме говорели, че събирането на деца за еничари било налог, а то било рекрутска политика.
Възразихме, че задачата ни са българо-македонските връзки, а не българо-турските.
- Какви са претенциите за езика на Кирил и Методий?
- Те считат този език за славянски и тук са прави, има известно съображение. Защото на никое място в изворите, чак до 11. век, не се приказва за български език. Говори се, че българите приказват славянски език. Това е точното му название в изворите. Само в нашите учебници има конкретизиране, че този славянски език е от българската група.
- Смятате ли, че ще намерим компромис за яростния спор чия е Самуиловата страна?
- Колегите от Скопие демонстрираха много ясно, че им е пределно ясно чия е страната. Смятаме, че по този въпрос би могло да се реализира консенсус. Но въпросът при тях е доста заплашителен - в случай че съседите признаят, че Самуиловата страна е българска, рухва цялата структура за средновековието им. Така че промени ще има, в случай че има политическа воля. Без нея нищо не може да се направи.
Нито сътрудниците от Скопие, нито ние, българските участници в комисията, сме упълномощени да даваме нареждания на министерството какво да се промени в образователните проекти и по какъв начин да се пишат учебници. Това може да се направи единствено на политическо равнище. Ние даваме рекомендации. В някои неща ще се стигне до единодушие, в други - несъмнено не.
Все отново обаче има вяра - неотдавна министър председателят Зоран Заев съобщи на формален конгрес, че е пристигнало времето да се преразгледат старите легенди и да се тръгне към нов, справедлив прочит на историята. Само преди година сходно изказване би било немислимо.
- Кое най-трудно ще преглътнат съседите?
- Всичко мъчно ще преглътнат. От 1913 година до момента, като изключим късия интервал за по 3 години през Първата международна война и Втората международна война, в Македония българска книга не е влизала.
Не е влизал български учебник, не е имало българско учебно заведение. Целия този интервал съседите са били учени, че българите са най-големият им зложелател. Всъщност в македонските учебници няма толкоз мощна антигръцка агитация, колкото антибългарска.
Бившият им министър председател Любчо Георгиевски беше писал, че в казармата го учили по какъв начин първият зложелател на Македония е България. Това е било основата на образованието им. Това доста мъчно ще се промени - на процедура това са четири генерации, които са били обработвани по един метод, доста е слаба вярата нещата бързо да се трансформират. Знаете каква стихия се развихря у нас измежду родителите, когато посегнем да променим нещо в учебниците по история, което към този момент да не е това, на което са учени предходните генерации. Може да си визиите какво ще стане в Македония. Задачата е комплицирана.
- Ще съумеят ли обаче съседите да преглътнат новото име Северна Македония?
- Смятам, че ще го преглътнат. Не е несъмнено обаче дали гърците ще го преглътнат, това е по-сериозният проблем.
Не са страшни изказванията на съседите, че са наследници на Александър Велики. Не твърдим ли ние, че сме наследници на траките?! Страшното е, че Скопие е осеяно с монументи на хора, които гневно са изявявали своята българска принадлежност и внезапно, 100 години след гибелта им, са оповестени за македонци. В Скопие е повдигнат монумент на Григор Пърличев, влезнал в пандиза, с цел да не се откаже от това, че е българин.
Обсъждаме разширение на кръга персони, чиито годишнини можем да означаваме дружно. Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев дадоха образец със Самуил и Гоце Делчев. Предлагаме дружно да бъдат празнувани Григор Пърличев, братя Димитър и Константин Миладинови, 24 май, който до Балканската война постоянно се е чествал дружно в Македония и България, само че не и в Сърбия. Сближаването ще бъде постепенно, не могат да се чакат бързи резултати.
- Имат ли късмет Балканите да се снабдят с нов, по-позитивен имидж?
- Има признаци, въпреки всичко ситуацията на Балканите е по-добро, в сравнение с беше преди 20 години. Но за жалост албанският въпрос постоянно стои на напред във времето. Албанците, които компактно обитават Южна Сърбия, са на към 60 км от българската граница. Така че би трябвало да бъдем извънредно деликатни.
- Как ви наподобяват митингите в България през погледа на историк?
- Почти няма случай в историята, когато някой да е управлявал 10 години и да не е омръзнал на жителите. Така е в Англия при ръководството на Желязната лейди Тачър, в Германия при Меркел, във Франция, където Дьо Гол бе заставен да отстъпи властта след недоволства.
Явно и на българите им писна, а и свадите станаха прекалено много. За страдание обаче не виждам да се ражда нещо ново и сега властта се крепи точно на чувството, че при избори конфигурацията ще е същата.
- Издадохте дневниците на татко ви, който е бил министър в кабинета на Жан Виденов. Какво е персоналното ви усещане?
- Лично не познавам Жан Виденов. Отношението на татко ми към Виденов е било постоянно доста доброжелателно, а оценката му - уравновесена.
По принцип политиката е неприятно занятие, по тази причина нито за секунда не съм имал упоритост да вземам участие в нея. Със сестра ми бяхме изрично срещу присъединяване на татко ни в кабинета " Виденов ". Предвиждахме какво ще стане - загуби си здравето.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ