Павел Зерка, политолог: Макрон трябваше да е по-прям с Полша за върховенството на закона
Визитата на френския президент Еманюел Макрон в Полша няма да донесе положителни резултати нито по казуса с дисциплинарните санкции над съдиите, отказващи да признаят политическите назначения в съдилищата, нито по въпроса за климата и промените в европейските институции. Това предвижда пред БНР политологът Павел Зерка от Европейския съвет за външна политика.
" Надявах се, че по въпроса за върховенството на закона френският президент ще бъде по-прям, по-настоятелен. Защото европейските институции към този момент не могат да овладеят събитията в Полша ", сподели той в изявление за предаването " Събота 150 " на стратегия " Хоризонт ".
Визитата на либерала Макрон изненада наблюдаващите, защото той има други идеологически визии от ръководещите в Полша консерватори.
" Полша през днешния ден не е страната, която може да демонстрира пътя на Европа. Това е страна, избрала да върви против европейските ползи в доста области. Европа е пространство, построено въз основата на полезности, народна власт и публични свободи, които Полша погазва през днешния ден. В този смисъл, считам, че вчерашната декларация на полския министър-председател демонстрира по какъв начин тази страна се слага настрана от днешна и бъдеща Европа. Жалко, само че съм уверен, че полският народ заслужава повече ", сподели Макрон през лятото на 2017 година, когато бе на посещаване в България. Гневът му бе ориентиран против тогавашния полски министър председател Беата Шидло поради съпротивата ѝ против промяната на директивата за командированите служащи.
А ето какво сподели той предходната седмица във Варшава: " Надявам се, че тази аудиенция, нашите диалози, ще отбележат същинска повратна точка за ролята, която ще можем да играем в Европа на следващия ден.... Посочих пред президента Дуда - искрено, както би трябвало да е сред европейски сътрудници - нашата угриженост за правосъдните промени, които се правят сега. Надявам се, че разговорът с Европейската комисия ще стане по-интензивен през идващите седмици ".
За " прелом " и " пробив " приказва и полският президент Анджей Дуда, само че съгласно Павел Зерка той не се поколебал да подпише малко по-късно " закона-намордник " за дисциплинарни санкции над съдиите, отказващи да признаят политическите назначения в съдилищата.
" Макрон избра изкусен звук, показваше се прекомерно двусмислено, прекомерно внимателно. Наистина, той приказва по въпроса пред студентите в Краков, само че останах с усещането, че не е схванал сериозността на казуса. Той трябваше да даде образец на другите страни-членки по какъв начин да реагират на полските събития. Не го стори и това бе една пропусната опция ", разяснява Зерка.
По думите му Макрон е предпочел да не нервира полските водачи, с цел да завоюва точки или за френския бизнес, или за договарянията по идната многогодишна финансова рамка на Евросъюза.
" Със сигурност съумя да отвори нов канал за връзка. Преди визитата полско-френските връзки бяха стигнали до доста ниско равнище. На този стадий Макрон би трябвало да е осъзнал, че договарянията за европейския бюджет ще са доста сложни - освен поради разнопосочните ползи на страните-платци и страните-получатели, само че и поради Брекзит и отпадането на английската вноска в общата хазна. Затова той потърси и откри контакт с Варшава ", добави политологът, като обаче акцентира, че това " не значи, че Франция и Полша ще играят в един тим ".
Зерка означи, че и двете страни осъзнават, че ползите им се разминават по доста проблеми: Например по " Зелената договорка ". На лидерската среща през декември Полша бе единствената страна-членка, която не се причисли към проекта (за въглеродно безпристрастен континент през 2050-та). Варшава не има намерение да поддържа и европейската интеграция в отбранителната сфера, защото преглежда тази френска самодейност като конкурентна на НАТО ".
Политологът разяснява, че " въпреки всичко двете страни могат да реализират тактически договорености, да вземем за пример в Общата селскостопанска политика на Евросъюза и като цяло за евробюджета. Това може да помогне на Полша да не загуби прекалено много от кохезионните фондове ".
" Визитата бе значима, тъй като даде опция френската и полската страна да изяснят позициите си. Макрон можа да изясни, че не е русофил, нито е съперник на НАТО (въпреки злополучното му изявление за " Икономист " ), т.е., че най-малко в това отношение Франция и Полша имат нещо общо между тях ", добави Зерка.
По мотив обявената от Макрон конференция на Ваймарския триъгълник (Франция, Германия и Полша) той сподели, че в случай че през последните години не е имало такива конференции, повода е била у французите. " Френско-полският ъгъл постоянно е бил най-слабият в този триъгълник. Но германците имат доста близки връзки и с французи, и с поляци. Затова мисля, че " Ваймарският триъгълник " занапред има да играе значима роля - не като мотор на европейската интеграция поради настоящето полско държавно управление, само че в координирането на европейските политики, изключително откакто Англия напуща Евросъюза ".
" Надявах се, че по въпроса за върховенството на закона френският президент ще бъде по-прям, по-настоятелен. Защото европейските институции към този момент не могат да овладеят събитията в Полша ", сподели той в изявление за предаването " Събота 150 " на стратегия " Хоризонт ".
Визитата на либерала Макрон изненада наблюдаващите, защото той има други идеологически визии от ръководещите в Полша консерватори.
" Полша през днешния ден не е страната, която може да демонстрира пътя на Европа. Това е страна, избрала да върви против европейските ползи в доста области. Европа е пространство, построено въз основата на полезности, народна власт и публични свободи, които Полша погазва през днешния ден. В този смисъл, считам, че вчерашната декларация на полския министър-председател демонстрира по какъв начин тази страна се слага настрана от днешна и бъдеща Европа. Жалко, само че съм уверен, че полският народ заслужава повече ", сподели Макрон през лятото на 2017 година, когато бе на посещаване в България. Гневът му бе ориентиран против тогавашния полски министър председател Беата Шидло поради съпротивата ѝ против промяната на директивата за командированите служащи.
А ето какво сподели той предходната седмица във Варшава: " Надявам се, че тази аудиенция, нашите диалози, ще отбележат същинска повратна точка за ролята, която ще можем да играем в Европа на следващия ден.... Посочих пред президента Дуда - искрено, както би трябвало да е сред европейски сътрудници - нашата угриженост за правосъдните промени, които се правят сега. Надявам се, че разговорът с Европейската комисия ще стане по-интензивен през идващите седмици ".
За " прелом " и " пробив " приказва и полският президент Анджей Дуда, само че съгласно Павел Зерка той не се поколебал да подпише малко по-късно " закона-намордник " за дисциплинарни санкции над съдиите, отказващи да признаят политическите назначения в съдилищата.
" Макрон избра изкусен звук, показваше се прекомерно двусмислено, прекомерно внимателно. Наистина, той приказва по въпроса пред студентите в Краков, само че останах с усещането, че не е схванал сериозността на казуса. Той трябваше да даде образец на другите страни-членки по какъв начин да реагират на полските събития. Не го стори и това бе една пропусната опция ", разяснява Зерка.
По думите му Макрон е предпочел да не нервира полските водачи, с цел да завоюва точки или за френския бизнес, или за договарянията по идната многогодишна финансова рамка на Евросъюза.
" Със сигурност съумя да отвори нов канал за връзка. Преди визитата полско-френските връзки бяха стигнали до доста ниско равнище. На този стадий Макрон би трябвало да е осъзнал, че договарянията за европейския бюджет ще са доста сложни - освен поради разнопосочните ползи на страните-платци и страните-получатели, само че и поради Брекзит и отпадането на английската вноска в общата хазна. Затова той потърси и откри контакт с Варшава ", добави политологът, като обаче акцентира, че това " не значи, че Франция и Полша ще играят в един тим ".
Зерка означи, че и двете страни осъзнават, че ползите им се разминават по доста проблеми: Например по " Зелената договорка ". На лидерската среща през декември Полша бе единствената страна-членка, която не се причисли към проекта (за въглеродно безпристрастен континент през 2050-та). Варшава не има намерение да поддържа и европейската интеграция в отбранителната сфера, защото преглежда тази френска самодейност като конкурентна на НАТО ".
Политологът разяснява, че " въпреки всичко двете страни могат да реализират тактически договорености, да вземем за пример в Общата селскостопанска политика на Евросъюза и като цяло за евробюджета. Това може да помогне на Полша да не загуби прекалено много от кохезионните фондове ".
" Визитата бе значима, тъй като даде опция френската и полската страна да изяснят позициите си. Макрон можа да изясни, че не е русофил, нито е съперник на НАТО (въпреки злополучното му изявление за " Икономист " ), т.е., че най-малко в това отношение Франция и Полша имат нещо общо между тях ", добави Зерка.
По мотив обявената от Макрон конференция на Ваймарския триъгълник (Франция, Германия и Полша) той сподели, че в случай че през последните години не е имало такива конференции, повода е била у французите. " Френско-полският ъгъл постоянно е бил най-слабият в този триъгълник. Но германците имат доста близки връзки и с французи, и с поляци. Затова мисля, че " Ваймарският триъгълник " занапред има да играе значима роля - не като мотор на европейската интеграция поради настоящето полско държавно управление, само че в координирането на европейските политики, изключително откакто Англия напуща Евросъюза ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ