Йотова обеща пари за българските общности в чужбина
Вицепрезидентът Илияна Йотова даде обещание пари за българските общности в чужбина, които за първи път ще бъдат заложени в бюджета за идната година. Бившият стопански министър Асен Василев поел ангажимент тома да се случи още предходната година, само че останал единствено с обещанието, заяви вицепрезидентът след среща с българската общественост в Хърватия.
Националната общественост на българите в Хърватия се топи и сега в Загреб тя наброява едвам 112 души. Това заяви по време на срещата с вицепрезидента Илина Йотова ръководителят на Националната общественост на българите в Хърватия Рашко Иванов. Той изясни, че българската общественост в Хърватия е записана през 1998 година
Най-активната група в състава на Националната общественост на българите в Хърватия съставляват културните дейци, пристигнали в хърватските театри, опери и оркестри още през 60-те и 70-те години на ХХ век с контракти с тогавашната „ Концертна дирекция “ на някогашна Югославия. Друга част от общността са наследниците на българите-градинари, заселили се в Хърватия в интервала от края на XIX доникъде на XX в.
В исторически проект значимо е и заселването на българи-католици в региона на Славония след Чипровското въстание, квалифицирано благодарение на францискански монаси от хърватски генезис от Славония и днешна Босна. С тези исторически събития се свързват няколко благороднически семейства в Австроунгария - на графовете Пеячевич, Парчевич и други Преселвания на българи са регистрирани и към Далмация, по отношение на колониите на Дубровнишката република по българските земи в интервала 13-17 в.
Българите в Хърватия са с приет статут на „ национално малцинство “ (по силата на Конституционния закон за националните малцинства на Република Хърватия), което разрешава да се употребяват необятен размер групови права, включително посланичество в Общинския съвет на град Загреб, право на държавна дотация и за богослужението на български език. Рашко Иванов изясни, че той е представител на българската общественост в градския парламент на Загреб.
Градините към този момент са изчезнали, доста от българите при преброяванията са се писали македонци или сърби, описаха представители на общността ни в Загреб. Те обясниха, че асимилацията е проблем, който не може да се спре, само че може да се забави. Казаха и че, България нищо не прави за тази общественост.
Вицепрезидентът Илияна Йотова сподели, че от предходната година има планувани пари за българските общности, за които може да се кандидатства по планове свързани с издателска активност, културни събития и други Средствата са във външно министерство, те не могат да се употребяват единствено за наеми на парцели.
Йотова посочи опасенията си, че поради понижаване числеността на българската общественост тя може за загуби права, защото в Хърватия има и аршин бройка за посланичество в градския парламент, която не трябва да е под 500 души.
Националната общественост на българите в Хърватия се топи и сега в Загреб тя наброява едвам 112 души. Това заяви по време на срещата с вицепрезидента Илина Йотова ръководителят на Националната общественост на българите в Хърватия Рашко Иванов. Той изясни, че българската общественост в Хърватия е записана през 1998 година
Най-активната група в състава на Националната общественост на българите в Хърватия съставляват културните дейци, пристигнали в хърватските театри, опери и оркестри още през 60-те и 70-те години на ХХ век с контракти с тогавашната „ Концертна дирекция “ на някогашна Югославия. Друга част от общността са наследниците на българите-градинари, заселили се в Хърватия в интервала от края на XIX доникъде на XX в.
В исторически проект значимо е и заселването на българи-католици в региона на Славония след Чипровското въстание, квалифицирано благодарение на францискански монаси от хърватски генезис от Славония и днешна Босна. С тези исторически събития се свързват няколко благороднически семейства в Австроунгария - на графовете Пеячевич, Парчевич и други Преселвания на българи са регистрирани и към Далмация, по отношение на колониите на Дубровнишката република по българските земи в интервала 13-17 в.
Българите в Хърватия са с приет статут на „ национално малцинство “ (по силата на Конституционния закон за националните малцинства на Република Хърватия), което разрешава да се употребяват необятен размер групови права, включително посланичество в Общинския съвет на град Загреб, право на държавна дотация и за богослужението на български език. Рашко Иванов изясни, че той е представител на българската общественост в градския парламент на Загреб.
Градините към този момент са изчезнали, доста от българите при преброяванията са се писали македонци или сърби, описаха представители на общността ни в Загреб. Те обясниха, че асимилацията е проблем, който не може да се спре, само че може да се забави. Казаха и че, България нищо не прави за тази общественост.
Вицепрезидентът Илияна Йотова сподели, че от предходната година има планувани пари за българските общности, за които може да се кандидатства по планове свързани с издателска активност, културни събития и други Средствата са във външно министерство, те не могат да се употребяват единствено за наеми на парцели.
Йотова посочи опасенията си, че поради понижаване числеността на българската общественост тя може за загуби права, защото в Хърватия има и аршин бройка за посланичество в градския парламент, която не трябва да е под 500 души.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ