Йотова бе гост на представянето на изследване на Фрайбургски...
Вицепрезидентът Илияна Йотова беше посетител на представянето на книга за проф. Иван Шишманов „ Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 година “. Изследването е дело на проф. Елизабет Шоре и проф. Румяна Конева, шеф на Българския културен институт „ Дом Витгенщайн “ във Виена.
В приветствието си вицепрезидентът цитира думи на проф. Шоре, че величината на един народ не се дефинира от броя на неговото население. „ България и българският народ го потвърждават. Българите сме носители на голямата галактика на българския език, на античната българска история, на необятна нематериалност и просвета, формирали мироглед на доста други нации. На българския народ принадлежат велики персони, изпреварили като развиване своето време. Такава персона е проф. Иван Шишманов “, посочи Йотова.
Вицепрезидентът уточни, че наблюденията на проф. Шишманов отпреди цялостен век звучат настоящо и през днешния ден. „ Какъв обсег на мисълта на нашия академик, политик, министър, посланик да предскаже по какъв начин от пепелищата и злополуките след Първата международна война може да се издигне „ Европа на духа и сърцата “. Той има вяра в „ непоклатимия механизъм на съвместността “ с порива си да сплотява, да приобщава и да „ сдобрява “ народите и техните култури “, съобщи Йотова. По думите й за проф. Шишманов културата и душевността на другите нации са мощен инструмент за съгласие и приемане.
„ Когато проф. Шишманов приказва в лекциите си за паневропейската концепция и за Европа на духа, той изпреварва с десетилетия основаването на Европейския съюз и се утвърждава като предвестител на европейската концепция “, акцентира вицепрезидентът.
Илияна Йотова уточни, че лекциите на проф. Иван Шишманов би трябвало да бъдат препрочетени на Балканите. „ Той разказва силата на народите на Балканите, възвръщащи се на политическата сцена като „ млади народи със модерни политически платформи и с нова идентификационна философия “ след „ извървяната вековна история и иго “. Не подминава в анализите си и упоритостите им, тъй като „ всяка една от новите народи “ чертае бъдещето си с стабилно самочувствие и в състезание “, съобщи вицепрезидентът. Срещу това състезание той предписва избавителната концепция за „ реципрочност “, уточни Йотова. Тя акцентира и актуалността на тезата на проф. Шишманов, че споровете се появяват поради предразсъдъците, тъй като знаем малко за другия.
Вицепрезидентът дефинира проф. Шишманов като академик от космополитна големина, възрожденец и същински европеец. Тя напомни наследството му като министър на образованието.
Илияна Йотова изрази страдание, че българските деца и младежи знаят прекомерно малко за личността и делото на проф. Шишманов.
Вицепрезидентът се срещна за първи път с огромния труд за лекциите на професора на неговото показване в края на предходната година във Виена на юбилейната Десета интернационална конференция за българисти. Конференцията, която събра участници от 25 университета в 14 страни, в това число от далечните Япония и Индия, беше проведена от Българския културен институт „ Дом Витгенщайн “ и се организира под патронажа на вицепрезидента. Тогава Илияна Йотова разиска с лектори нуждата от уреждането на статута на лекторатите по български език, литература и просвета.
В приветствието си вицепрезидентът цитира думи на проф. Шоре, че величината на един народ не се дефинира от броя на неговото население. „ България и българският народ го потвърждават. Българите сме носители на голямата галактика на българския език, на античната българска история, на необятна нематериалност и просвета, формирали мироглед на доста други нации. На българския народ принадлежат велики персони, изпреварили като развиване своето време. Такава персона е проф. Иван Шишманов “, посочи Йотова.
Вицепрезидентът уточни, че наблюденията на проф. Шишманов отпреди цялостен век звучат настоящо и през днешния ден. „ Какъв обсег на мисълта на нашия академик, политик, министър, посланик да предскаже по какъв начин от пепелищата и злополуките след Първата международна война може да се издигне „ Европа на духа и сърцата “. Той има вяра в „ непоклатимия механизъм на съвместността “ с порива си да сплотява, да приобщава и да „ сдобрява “ народите и техните култури “, съобщи Йотова. По думите й за проф. Шишманов културата и душевността на другите нации са мощен инструмент за съгласие и приемане.
„ Когато проф. Шишманов приказва в лекциите си за паневропейската концепция и за Европа на духа, той изпреварва с десетилетия основаването на Европейския съюз и се утвърждава като предвестител на европейската концепция “, акцентира вицепрезидентът.
Илияна Йотова уточни, че лекциите на проф. Иван Шишманов би трябвало да бъдат препрочетени на Балканите. „ Той разказва силата на народите на Балканите, възвръщащи се на политическата сцена като „ млади народи със модерни политически платформи и с нова идентификационна философия “ след „ извървяната вековна история и иго “. Не подминава в анализите си и упоритостите им, тъй като „ всяка една от новите народи “ чертае бъдещето си с стабилно самочувствие и в състезание “, съобщи вицепрезидентът. Срещу това състезание той предписва избавителната концепция за „ реципрочност “, уточни Йотова. Тя акцентира и актуалността на тезата на проф. Шишманов, че споровете се появяват поради предразсъдъците, тъй като знаем малко за другия.
Вицепрезидентът дефинира проф. Шишманов като академик от космополитна големина, възрожденец и същински европеец. Тя напомни наследството му като министър на образованието.
Илияна Йотова изрази страдание, че българските деца и младежи знаят прекомерно малко за личността и делото на проф. Шишманов.
Вицепрезидентът се срещна за първи път с огромния труд за лекциите на професора на неговото показване в края на предходната година във Виена на юбилейната Десета интернационална конференция за българисти. Конференцията, която събра участници от 25 университета в 14 страни, в това число от далечните Япония и Индия, беше проведена от Българския културен институт „ Дом Витгенщайн “ и се организира под патронажа на вицепрезидента. Тогава Илияна Йотова разиска с лектори нуждата от уреждането на статута на лекторатите по български език, литература и просвета.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ