Виторио Григоло - талантът да бъдеш благодарен
Виторио Григоло пее от четиригодишен, определен е за солист на хора на Сикстинската шапка. На 18 е актьор на Vienna Opera Company. На 23 години – най-младият мъж с осъществяване в миланската Ла Скала. Не е типичният предсказуем оперен артист. Известно време се състезава с болиди на Формула 1, до момента в който не претърпява злополука. Диригентът на папския хор обаче съпоставя гласа му с ферари, само че без водач зад кормилото, каквото и да значи това. А Григоло заменя ферарито с порше, което самичък си е сглобил. Първият концерт у нас на международната звезда на оперната сцена Виторио Григоло следва на 28 август пред катедралата „ Александър Невски “ в границите на проведената от продуцентската компания на Соня Йончева „ Гала в София “. Билети може да закупите.
Скъпи Виторио, благословия ли беше да започнете кариерата си, пеейки в Сикстинската шапка? Помните ли по кое време пяхте там за първи път? Мисля, че постоянно е благословия да имаш опция да се озовеш на толкоз особено и вдъхновяващо място като учебното заведение към хора на Сикстинската шапка. Спомените ми от този момент са доста ярки и ги вардя надълбоко в сърцето ми. Първият ми ден беше след прослушването. Поканиха ме да пея още веднъж пред основния маестро. Толкова се вълнувах! Бях безпределно благополучен! Нямах самообладание да стартира това ново премеждие. Не беше елементарно. Григорианското пеене е напълно друга музика и изискваше доста жертви, изключително за дете на моята възраст. Но го правех с обич. И още веднъж бих, в случай че се наложи! Какво обичате да си спомняте за изявата ви с Лучано Павароти?
Получих привилегията да пея с великия Лучано през 1990 година Много специфичен миг! Бях дете (тогава Виторио е на 13 години – бел. а.). Ролята ми в „ Тоска “ беше и към момента е една от обичаните ми. Лучано постоянно ме чакаше в края на моята дребна песен на пастирчето (il pastorello) – насърчаваше ме, прегръщаше ме и ми даваше препоръки, с които да положа основите на бъдещата ми кариера. Той вярваше, че един ден ще стана артист. Вярвах го и аз. И по-нататък продължи да се интересува от мен – питаше по какъв начин върви образованието ми, следеше техниката ми на пеене. Бях благополучен, че можах да пея за него през 2007 година в нова роля от „ Бохеми “. Невероятно прекарване – даде ми всичките си препоръки за тази роля. По-късно я изпълних във Вашингтон с огромен триумф. Имали сте опция да работите и с именития Франко Дзефирели. На какво ви научи той? Франко беше необикновен – и толкоз ме обичаше. Всяка заран, когато се събуждам, поглеждам към иконата на Исус, която ми подари след премиерата на „ Травиата “ в Рим. Казваше ми, че в никакъв случай няма да ме изостави, че ще бъде до мен и ще ме закриля. Бях с него в последния ден от живота му – държах ръката му, до момента в който гледахме кино лентата му за Исус. Франко харесваше излъчването ми, отношението ми към живота и невероятната ми сила. Искаше от мен постоянно да давам всичко от себе си, а той да може да вае и да махне непотребното. Звучи поетично, все едно приказвам за Микеланджело, само че в операта. Липсва ми всеки ден! Беше необикновен талант. Винаги ще живее в сърцето ми. Имахме доста общи моменти – и на сцена, и отвън нея. Беше същински подарък за мен. Благодарен съм, че го имах в живота си. Операта изисква дисциплинираност, страст и вокално майсторство. Как се подготвяте душевен и физически за зрелище? Днес нещата са разнообразни. Имам вътрешно чувство за времето. Не съблюдавам съответни ритуали. Отнасям се към себе си като към състезател – постаравам се да съм фокусиран, душевен постоянен и физически здрав посредством вярно хранене и извършения преди театър. Останалото оставям да се разгърне по време на самото зрелище. Ако ми следва доста пеене, не затоплям авансово. Тъй като непрекъснато пътувам, най-хубавото лекарство са положителната отмора и сънят. Италианската опера е надълбоко обвързвана с корените ви. Как това оформи артистичната ви еднаквост? Италия е в кръвта ми и не може да бъде отделена от страстите ми. Но като актьор виждам на света с необятно отворени очи – на 360°. Това назовавам осъзнатост – един от най-важните добродетели, с цел да бъдеш конкурентен, фокусиран и настоящ. Наследството ми идва от хубостта на традицията – започнах с Росини и Доницети, след това Верди, Пучини и доста други. Известно е, че наличието ви на сцена е доста мощно. Харизмата ви естествена ли е, или я развихте с времето? Харизмата е онази специфична съставна част, която прави магията на сцената и е повече от умеенето да управляваш наличието си. Лучано ми сподели, че я имам и я нося в себе си, и че би могъл да ме научи по какъв начин да я развия. Благодарен съм за гения ми и че мога да го споделям с хората към този момент съвсем 30 години. Наричат ви „ италиански тенор с сила на рок звезда “. Приемате ли това определение, или ви липсва нещо в него? Аз съм тенор, само че мога да пея рок, джаз, блус, даже суинг… Обожавам другите жанрове и силата, която носят. Вдъхновяват ме. Нищо друго не ми липсва с изключение на време. Коя е обичаната ви скорост и кое е обичаното ви транспортно средство? Любимото ми транспортно средство е миникупърът от 1986 година, който неотдавна ремонтирах. Той беше специфичен подарък за 18-ия ми рожден ден. Много обичах и мотора ми Yamaha R1 от 2001 година, в който нямаше електроника или нещо, което да улеснява ръководството му. С него получавах суровото чувство за пътя. И, несъмнено, не мога да не загатна моето обично ферари – постоянно черно. Не мога без него. Сам сглобих едно ферари 458 Italia, което е уникат. И всички се обръщат след мен, когато изляза с него на „ разходка “. Запален сте по модата и дизайна. Бихте ли основали своя линия един ден? Аз съм визионер и обичам да създавам и да показвам възприятията си, без значение с какви материали, в какво пространство или време. От дребен обичам модата – имах шанса да работя в промишлеността посредством фамилни другари, а по-късно срещнах великия Оскар де ла Рента, с който направих сбирка. Имах опция да работя и с Кристиан Лубутен и Азедин Алая. Невероятни гении, на които съм безпределно признателен.
Разбира се, бих желал да имам лична марка и да планирам за други. Засега създавам и създавам за себе си. Каква музика слушате, когато не репетирате или не сте на сцена? Харесвам всякаква. Трябва да отворим ушите и сърцата си за всичко към нас. Не обичам да категоризирам – другите жанрове на музиката не би трябвало да се опълчват. Обичам всички! Преживели сте и най-хубавото, обвързвано със славата, само че сте минали и през нейните уроци. Какво ви оказва помощ да сте крепко стъпили на земята? Убежденията ми, фамилията ми, хората, които бяха до мен през цялото време на това необикновено пътешестване. Все още са с мен – въпреки и по-възрастни, а времето си споделя думата. Научих, че в случай че си преклонен, постоянно имаш мощ, която да те движи напред. Ако си високомерен – отново ще я имаш, само че няма да можеш да летиш. Вярвам в гения да бъдеш признателен. И аз съм – на всички, които ми помогнаха по този дълъг, сложен път, цялостен с провокации. Благодарен съм на тези, които останаха до мен, даже в сложните моменти. Защото точно тогава настава „ огромното пресяване “. Да го назовем натурален асортимент. Как виждате бъдещето на фона на днешния цифров и забързан свят? Каква роля бихте желали да играете в тази промяна? Не имам вяра, че светът се трансформира единствено тъй като е бърз. Винаги ще имаме потребност от нещо, на което да държим, с цел да се учим от предишното. Аз имам вяра, че днешните ни дейности освен трансформират бъдещето – само че и предишното. Времето не е линейно – то е многопластов инструмент, който ни разрешава да се променяме. Какво ви въодушеви да кажете „ да “ на Соня Йончева и да пеете в България? Мисля, че единственото, което ме въодушеви, беше самата Соня – тя е превъзходен актьор!
Скъпи Виторио, благословия ли беше да започнете кариерата си, пеейки в Сикстинската шапка? Помните ли по кое време пяхте там за първи път? Мисля, че постоянно е благословия да имаш опция да се озовеш на толкоз особено и вдъхновяващо място като учебното заведение към хора на Сикстинската шапка. Спомените ми от този момент са доста ярки и ги вардя надълбоко в сърцето ми. Първият ми ден беше след прослушването. Поканиха ме да пея още веднъж пред основния маестро. Толкова се вълнувах! Бях безпределно благополучен! Нямах самообладание да стартира това ново премеждие. Не беше елементарно. Григорианското пеене е напълно друга музика и изискваше доста жертви, изключително за дете на моята възраст. Но го правех с обич. И още веднъж бих, в случай че се наложи! Какво обичате да си спомняте за изявата ви с Лучано Павароти?
Получих привилегията да пея с великия Лучано през 1990 година Много специфичен миг! Бях дете (тогава Виторио е на 13 години – бел. а.). Ролята ми в „ Тоска “ беше и към момента е една от обичаните ми. Лучано постоянно ме чакаше в края на моята дребна песен на пастирчето (il pastorello) – насърчаваше ме, прегръщаше ме и ми даваше препоръки, с които да положа основите на бъдещата ми кариера. Той вярваше, че един ден ще стана артист. Вярвах го и аз. И по-нататък продължи да се интересува от мен – питаше по какъв начин върви образованието ми, следеше техниката ми на пеене. Бях благополучен, че можах да пея за него през 2007 година в нова роля от „ Бохеми “. Невероятно прекарване – даде ми всичките си препоръки за тази роля. По-късно я изпълних във Вашингтон с огромен триумф. Имали сте опция да работите и с именития Франко Дзефирели. На какво ви научи той? Франко беше необикновен – и толкоз ме обичаше. Всяка заран, когато се събуждам, поглеждам към иконата на Исус, която ми подари след премиерата на „ Травиата “ в Рим. Казваше ми, че в никакъв случай няма да ме изостави, че ще бъде до мен и ще ме закриля. Бях с него в последния ден от живота му – държах ръката му, до момента в който гледахме кино лентата му за Исус. Франко харесваше излъчването ми, отношението ми към живота и невероятната ми сила. Искаше от мен постоянно да давам всичко от себе си, а той да може да вае и да махне непотребното. Звучи поетично, все едно приказвам за Микеланджело, само че в операта. Липсва ми всеки ден! Беше необикновен талант. Винаги ще живее в сърцето ми. Имахме доста общи моменти – и на сцена, и отвън нея. Беше същински подарък за мен. Благодарен съм, че го имах в живота си. Операта изисква дисциплинираност, страст и вокално майсторство. Как се подготвяте душевен и физически за зрелище? Днес нещата са разнообразни. Имам вътрешно чувство за времето. Не съблюдавам съответни ритуали. Отнасям се към себе си като към състезател – постаравам се да съм фокусиран, душевен постоянен и физически здрав посредством вярно хранене и извършения преди театър. Останалото оставям да се разгърне по време на самото зрелище. Ако ми следва доста пеене, не затоплям авансово. Тъй като непрекъснато пътувам, най-хубавото лекарство са положителната отмора и сънят. Италианската опера е надълбоко обвързвана с корените ви. Как това оформи артистичната ви еднаквост? Италия е в кръвта ми и не може да бъде отделена от страстите ми. Но като актьор виждам на света с необятно отворени очи – на 360°. Това назовавам осъзнатост – един от най-важните добродетели, с цел да бъдеш конкурентен, фокусиран и настоящ. Наследството ми идва от хубостта на традицията – започнах с Росини и Доницети, след това Верди, Пучини и доста други. Известно е, че наличието ви на сцена е доста мощно. Харизмата ви естествена ли е, или я развихте с времето? Харизмата е онази специфична съставна част, която прави магията на сцената и е повече от умеенето да управляваш наличието си. Лучано ми сподели, че я имам и я нося в себе си, и че би могъл да ме научи по какъв начин да я развия. Благодарен съм за гения ми и че мога да го споделям с хората към този момент съвсем 30 години. Наричат ви „ италиански тенор с сила на рок звезда “. Приемате ли това определение, или ви липсва нещо в него? Аз съм тенор, само че мога да пея рок, джаз, блус, даже суинг… Обожавам другите жанрове и силата, която носят. Вдъхновяват ме. Нищо друго не ми липсва с изключение на време. Коя е обичаната ви скорост и кое е обичаното ви транспортно средство? Любимото ми транспортно средство е миникупърът от 1986 година, който неотдавна ремонтирах. Той беше специфичен подарък за 18-ия ми рожден ден. Много обичах и мотора ми Yamaha R1 от 2001 година, в който нямаше електроника или нещо, което да улеснява ръководството му. С него получавах суровото чувство за пътя. И, несъмнено, не мога да не загатна моето обично ферари – постоянно черно. Не мога без него. Сам сглобих едно ферари 458 Italia, което е уникат. И всички се обръщат след мен, когато изляза с него на „ разходка “. Запален сте по модата и дизайна. Бихте ли основали своя линия един ден? Аз съм визионер и обичам да създавам и да показвам възприятията си, без значение с какви материали, в какво пространство или време. От дребен обичам модата – имах шанса да работя в промишлеността посредством фамилни другари, а по-късно срещнах великия Оскар де ла Рента, с който направих сбирка. Имах опция да работя и с Кристиан Лубутен и Азедин Алая. Невероятни гении, на които съм безпределно признателен.
Разбира се, бих желал да имам лична марка и да планирам за други. Засега създавам и създавам за себе си. Каква музика слушате, когато не репетирате или не сте на сцена? Харесвам всякаква. Трябва да отворим ушите и сърцата си за всичко към нас. Не обичам да категоризирам – другите жанрове на музиката не би трябвало да се опълчват. Обичам всички! Преживели сте и най-хубавото, обвързвано със славата, само че сте минали и през нейните уроци. Какво ви оказва помощ да сте крепко стъпили на земята? Убежденията ми, фамилията ми, хората, които бяха до мен през цялото време на това необикновено пътешестване. Все още са с мен – въпреки и по-възрастни, а времето си споделя думата. Научих, че в случай че си преклонен, постоянно имаш мощ, която да те движи напред. Ако си високомерен – отново ще я имаш, само че няма да можеш да летиш. Вярвам в гения да бъдеш признателен. И аз съм – на всички, които ми помогнаха по този дълъг, сложен път, цялостен с провокации. Благодарен съм на тези, които останаха до мен, даже в сложните моменти. Защото точно тогава настава „ огромното пресяване “. Да го назовем натурален асортимент. Как виждате бъдещето на фона на днешния цифров и забързан свят? Каква роля бихте желали да играете в тази промяна? Не имам вяра, че светът се трансформира единствено тъй като е бърз. Винаги ще имаме потребност от нещо, на което да държим, с цел да се учим от предишното. Аз имам вяра, че днешните ни дейности освен трансформират бъдещето – само че и предишното. Времето не е линейно – то е многопластов инструмент, който ни разрешава да се променяме. Какво ви въодушеви да кажете „ да “ на Соня Йончева и да пеете в България? Мисля, че единственото, което ме въодушеви, беше самата Соня – тя е превъзходен актьор!
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ