Приеха правилата за избopa нa cпeцпpoĸypop, разследващ главния
Висшият правосъден съвет (ВСС) одобри правила за асортимент на прокурор, който да проверява основния прокурор и неговите заместници, съобщи БНР.
За последващо съвещание бе отсрочено решението дали Висш съдебен съвет да открие и незабавно да спре изборната процедура, до момента в който Конституционния съд се произнесе дали новата правна фигура подхожда на Основния закон.
Съдът беше сезиран от президента Румен Радев още преди да стартира да тече 3-месечният законов период, в който правосъдните кадровици бяха задължени да изберат така наречен специфичен прокурор.
Дебатът протече в отсъствието на основния прокурор, а въпросът за замразяването на процедурата беше подложен от Цветинка Пашкунова незабавно след одобряването на разпоредбите.
Тя подсети, че на 24 февруари президентът Румен Радев е сезирал Конституционния съд, а на 9 март съдът е позволил разглеждане на възраженията му всъщност.
„ Един от причините за нарушение на член 6-и от Конституцията - тъждество на жителите пред закона, е и процедурата по желание, която е друга от тази, която се планува за останалите прокурори “.
Според ръководителя на Върховния административен съд Георги Чолаков и самата Пашкунова при висящо дело в Конституционния съд Висшият правосъден съвет няма различен ход, с изключение на да замрази процедурата за избор на надглавен прокурор:
„ Само по този метод ще спазим закона и в същото време ще подсигуряваме една конституционносъобразна и ефикасна процедура “.
След като разпоредбите, по които да се избере проверяващ основния прокурор бъдат оповестени на страницата на Висш съдебен съвет, правосъдните кадровици още веднъж ще се върнат на процедурата.
С възможното ѝ заледяване се стопира и тримесечният период, в който би трябвало да бъде определен специфичният обвинител.
В взаимозависимост от решението на Конституционния съд процедурата или ще се разгърне всъщност, или в никакъв случай няма да стартира.
Конституционният съд ще прегледа всъщност дали опонират на Конституцията измененията в Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които се вкарва фигурата на прокурор, който може да проверява обвинител номер едно или неговите заместници.
„ За да не изпадаме след това в догадка, в случай че нормите бъдат избрани за противоконституционни (а има такова основание), че сме избрали проверяващ на основния прокурор и неговите заместници, който да остане без работа заради оповестяване на противоконституционност на наредбите “, разяснява за БНР доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право.
„ Ако бъде определен проверяващ основния прокурор и този избор предшества решение на Конституционния съд за оповестяване на противоконституционност на наредбите, то новото Народно заседание ще бъде длъжно още веднъж да се занимае с този въпрос “, добави Киселова.
Темата ще бъде отворена не тъй като партиите са сложили този въпрос в стратегиите си, а заради предстоящото решение, в случай че Конституционен съд разгласи наредбите за противоконституционни, разясни още преподавателят.
В предаването „ 12+3 “ Велислав Величков от самодейността „ Правосъдие за всеки “ разяснява:
„ Фигурата на специфичния прокурор е неуместна и без аналог, леко обезчестяване на понятието за правораздаване... Този специфичен прокурор не би трябвало да е в системата на прокуратурата. Не би трябвало да е персонално зависещ на основния, може да е магистрат, който да се регистрира пред Висш съдебен съвет “.
За последващо съвещание бе отсрочено решението дали Висш съдебен съвет да открие и незабавно да спре изборната процедура, до момента в който Конституционния съд се произнесе дали новата правна фигура подхожда на Основния закон.
Съдът беше сезиран от президента Румен Радев още преди да стартира да тече 3-месечният законов период, в който правосъдните кадровици бяха задължени да изберат така наречен специфичен прокурор.
Дебатът протече в отсъствието на основния прокурор, а въпросът за замразяването на процедурата беше подложен от Цветинка Пашкунова незабавно след одобряването на разпоредбите.
Тя подсети, че на 24 февруари президентът Румен Радев е сезирал Конституционния съд, а на 9 март съдът е позволил разглеждане на възраженията му всъщност.
„ Един от причините за нарушение на член 6-и от Конституцията - тъждество на жителите пред закона, е и процедурата по желание, която е друга от тази, която се планува за останалите прокурори “.
Според ръководителя на Върховния административен съд Георги Чолаков и самата Пашкунова при висящо дело в Конституционния съд Висшият правосъден съвет няма различен ход, с изключение на да замрази процедурата за избор на надглавен прокурор:
„ Само по този метод ще спазим закона и в същото време ще подсигуряваме една конституционносъобразна и ефикасна процедура “.
След като разпоредбите, по които да се избере проверяващ основния прокурор бъдат оповестени на страницата на Висш съдебен съвет, правосъдните кадровици още веднъж ще се върнат на процедурата.
С възможното ѝ заледяване се стопира и тримесечният период, в който би трябвало да бъде определен специфичният обвинител.
В взаимозависимост от решението на Конституционния съд процедурата или ще се разгърне всъщност, или в никакъв случай няма да стартира.
Конституционният съд ще прегледа всъщност дали опонират на Конституцията измененията в Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които се вкарва фигурата на прокурор, който може да проверява обвинител номер едно или неговите заместници.
„ За да не изпадаме след това в догадка, в случай че нормите бъдат избрани за противоконституционни (а има такова основание), че сме избрали проверяващ на основния прокурор и неговите заместници, който да остане без работа заради оповестяване на противоконституционност на наредбите “, разяснява за БНР доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право.
„ Ако бъде определен проверяващ основния прокурор и този избор предшества решение на Конституционния съд за оповестяване на противоконституционност на наредбите, то новото Народно заседание ще бъде длъжно още веднъж да се занимае с този въпрос “, добави Киселова.
Темата ще бъде отворена не тъй като партиите са сложили този въпрос в стратегиите си, а заради предстоящото решение, в случай че Конституционен съд разгласи наредбите за противоконституционни, разясни още преподавателят.
В предаването „ 12+3 “ Велислав Величков от самодейността „ Правосъдие за всеки “ разяснява:
„ Фигурата на специфичния прокурор е неуместна и без аналог, леко обезчестяване на понятието за правораздаване... Този специфичен прокурор не би трябвало да е в системата на прокуратурата. Не би трябвало да е персонално зависещ на основния, може да е магистрат, който да се регистрира пред Висш съдебен съвет “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ