Никой не започва война с очакването тя да продължи вечно. И

...
Никой не започва война с очакването тя да продължи вечно. И
Коментари Харесай

БГНЕС: Новини от България и Света

Никой не стартира война с упованието тя да продължи постоянно. И въпреки всичко, след Виетнам американските президенти неведнъж се въвличат в спорове, които наподобяват по този начин, като че ли могат да продължат вечно – най-малко до момента в който идващият президент или този след него не реши, че разноските и политическата цена не си заслужават, не разгласи победа и не се прибере вкъщи.

Що се отнася до Иран, президентът Тръмп може да е попаднал в същия капан.

Той води акция за президентския пост с обещанието да приключва войни, а не да стартира такива, и в никакъв случай да не въвлича Съединени американски щати във безконечна война, още по-малко в такава в Близкия изток. И въпреки всичко, съгласно критиците му, той рискува да направи тъкмо това в Иран.

Войната, която Израел и Съединените щати започнаха с такава мощ, се редува сред моменти на договаряния и военни удари. Досега те не съумяха да реализират декларираните от Тръмп цели за промяна на режима или преустановяване на нуклеарната стратегия на Иран, до момента в който войната сътвори нов, изглеждащ неизпълним проблем – блокирането на Ормузкия пролив.

С дипломацията в задънена улица, най-малко към този момент, разочарованият Тръмп още веднъж се оказва във война – примирието е нарушено, а протокът е блокиран. Меморандумът за съгласие, за който той съобщи, че „ реализира всичко, което сме си сложили за цел “, макар мощно различаващите се тълкувания, се разпадна за по-малко от месец.

„ И двете страни гледаха на меморандума за съгласие като на продължение на войната с други средства, а не като на мост към мира “, съобщи Али Ваез, шеф на плана за Иран в Международната спешна група.

Без дълготрайна тактика за реализиране на стабилно съглашение съществува риск от основаване на „ условия за безконечна война “, сподели той.

Идеята за „ безконечните войни “ стартира след 11 септември и оповестяването на „ световната война против тероризма “, която въвлече Съединени американски щати в продължителни военни задължения с разполагане на войски както в Афганистан, по този начин и в Ирак. Тези спорове, почнали със свалянето на враждебни режими, а по-късно трансформирали се в акции за битка с бунтовници, завършиха или без явен резултат, или с проваляне след обилни разноски и човешки жертви.

Мощни водачи с мощни армии са склонни да попадат в „ заблудата за късата война “, съобщи Лорънс Д. Фрийдман, почетен професор по военни науки в King’s College London, който предходната година написа публикацията „ Ерата на безконечните войни “.

„ Те считат, че могат да завоюват бързо и да не понесат неподходящи последствия “, сподели той. Подобно на Тръмп в Иран и съветския президент Владимир В. Путин в Украйна, „ те не съумяват да оценят рестриктивните мерки на военната мощ и по този начин си слагат цели, които могат да бъдат реализирани, в случай че въобще, единствено посредством продължителна битка “, добави Фрийдман.

Дори най-модерните военни сили не са задоволителни, в случай че няма тактика, която да трансформира превъзходството на бойното поле в дълготраен политически и дипломатически триумф. Тръмп е изправен пред спомагателното предизвикателство да се опита да реализира победа единствено посредством въздушна и морска мощност, без политически неприемливото потребление на сухопътни войски на иранска територия.

Войната в Персийския залив през 1991 година беше къса и реализира задачите си, тъй като президентът Джордж Х. У. Буш имаше лимитирана политическа цел – да изгони Саддам Хюсеин от Кувейт. Това беше урок, който синът му, президентът Джордж У. Буш, не взе поради при втората война против Ирак, която в последна сметка ускори въздействието на Иран в района.

В Афганистан, откакто по-младият Буш смъкна талибаните, той и неговите наследници на вятъра се пробваха да трансформират обществото, само че когато Вашингтон се умори от напъните, талибаните се върнаха. 

Има мотив, който от време на време самият Тръмп акцентира – че той е почнал войната в Иран, с цел да постави завършек на това, което счита за 47-годишна война сред Съединени американски щати и Иран, почнала с рухването на шаха на Иран през 1979 година и отвличането на повече от 60 американски заложници.

„ Вечната война “ сред Съединени американски щати и Иран, съгласно Вали Наср, професор в Училището за напреднали интернационалните проучвания към университета „ Джонс Хопкинс “, е просто следващият стадий от спор, който от време на време се изостря, а от време на време води до съглашения, като нуклеарното съглашение от 2015 година, от което Тръмп се отдръпна през 2018 година

Аарон Дейвид Милър, старши теоретичен помощник във Фондацията „ Карнеги “ за интернационален мир, съобщи, че Тръмп, поощрен от Израел, също се е въвлякъл в паралелна „ безконечна война “ – тази сред Израел и Иран, която се води посредством иранските съдружници в Ливан, палестинските територии и Йемен.

Тръмп към момента има опцията да показа тази непопулярна война пред своята база като някакъв тип победа и да се прибере вкъщи. Но за изненада на мнозина той наподобява удвоява напъните си, въпреки и без явен път към дипломатическо съглашение.

А задължението му да резервира Ормузкия пролив отворен, до момента в който Иран упорства да резервира контрола върху него, може да значи доста дълъг американски боен ангажимент, даже благодарение на съдружниците.

Въпреки това войната с Иран е друга, изключително спрямо Афганистан и втората война в Ирак. И в двата спора хиляди американски бойци бяха ситуирани на терен за дълги интервали и в последна сметка се сражаваха с милиции и терористи, противопоставящи се на нови държавни управления, подкрепяни от Съединени американски щати – а не с страна като Иран.

И за разлика от Виетнам, Ирак или Афганистан, Иран може да нанесе стопански вреди на Съединените щати посредством блокиране на достъпа до Ормузкия пролив, което дава на Техеран по-ефективен лост за въздействие и е съществена причина страната да откаже да се откаже от контрола върху него.

Няма да има връщане към обстановката преди войната, съобщи Сюзан Малони, шеф по външната политика в Института „ Брукингс “. Подобно на Ирак, американските догатки и неправилни оценки са трансформирали салдото на силите в района, сподели тя, а в този момент дните, в които Ормузкият пролив е бил изцяло свободен за прекосяване, евентуално са завършили.

Може да има „ ново обикновено положение “, сподели тя, „ само че с доста по-голямо американско военно наличие в района “, поради способността на Иран да нанася удари по кораби когато пожелае.

Тъй като залозите на Вашингтон в тази война са просто по-малки от тези за Иран, сподели Наср, който е работил по войната в Афганистан, „ темпото стартира да се забавя, до момента в който другата страна е подготвена да поддържа същото равнище на активност “.

Когато Америка стартира да се изтегля от Афганистан, както и от Виетнам, „ салдото стартира да се трансформира “.

Но контрактуван завършек на войната в Иран към момента наподобява надалеч. Двете страни потвърдиха, че даже не могат да се придържат към минимална рамка за съглашение, която отсрочва всички основни въпроси за бъдещето, съобщи Ваез.

Ако те не могат да създадат даже това, добави той, „ това може да отстрани последната бариера сред периодическата борба и безконечната война “. | БГНЕС

------- 

Стивън Ерлангер, " Ню Йорк Таймс "  
 
 
 

Източник: bgdnes.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР