Комети, суперлуния и пълно слънчево затъмнение: Какви явления предстоят през 2024 г.
Високосната година не е обвързвана с толкоз суеверия, колкото появяването на комети, сподели Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при Българската академия на науките и от катедра „ Астрономия “ във Физическия факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, по отношение на настъпилата високосна 2024 година.
В античните времена се е смятало, че появяването на ярка комета е знак за неприятно събитие. Поверията, свързани с ярките комети, е, че те носят протести, болестни епидемии, рухване на империи, кончина на владетели и други всевъзможни несгоди, добави той.
Тази година се чакат две по-ярки комети, които ще бъдат забележими с бинокъл, сподели Маркишки. Едната се назовава 12P/Понс-Брукс, само че съгласно него тя няма да провокира огромен публичен интерес, а по-скоро ще притегли вниманието на феновете астрономи, които са осведомени с този вид събитие. То ще се следи от края на март до към 17-18 април през вечерта, над западния небосвод.
Предстои още една комета, която занапред ще разберем дали ще бъде ярка, защото при кометите яркостта е непредвидима - C/2023 A3 (Tsuchinshan–ATLAS), изясни Макишки. Тя ще се следи след 13 октомври вечерта над западния небосвод.
Пораждането на високосната година
Продължителността на тропическа година не е прецизен брой дни, сподели той. Тропическата, или още наричана слънчева година, трае 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди. Това е междинната ѝ стойност. Системата на календара би трябвало да бъде осъществена, тъй че да работи с прецизен брой денонощия - 365. При натрупването на тази неточност от оставащите 5 ч., 48 мин. и 45,5 сек. се закръгля едно в допълнение денонощие на всеки 4 години. Оттам се появява потребността от въвеждане на високосен ден – 29 февруари. По този метод „ административният “ календар не избързва по отношение на годишните сезони. В противоположен случай би се получило избързване, което би било нежелателно и ще приказва за несъвършенство в календара, уточни Маркишки.
От друга страна, тези 5 ч., 48 мин. и 45,5 сек. в действителност не са тъкмо 6 часа, както се е отчитало в миналото в Юлианският календар, сподели Маркишки. Има излишък от 11 минути и няколко секунди, който остава некоригиран, макар въвеждането на високосните дни. Остатъкът се натрупа във времето, като става причина да се направи втора промяна, която механизмът на григорианския календар разрешава. В годините, кратни на 100, се ревизира дали същата година не се дели на 400 без излишък. Ако се дели на 400 без излишък, тогава се оставя високосен ден в нея. Ако не се дели, не се оставя. По този метод Григорианският календар се придържа оптимално тъкмо към хода на годишните сезони. Това го прави най-съвършения календар, създаван досега и въведен в практиката. Благодарение на това нямаме тези проблеми, забележими при Юлианския календар. Той е бъркал с едно денонощие на 128 години затова, описа той.
Астрономическите феномени през тази година
Астрономическите феномени стартират скоро, съобщи астрофизикът. Рано заран, преди началото на зората, може да се следи в посока югоизток „ планетен церемониал “. Той е дребен и е образуван от планетите Меркурий, Венера и Марс. Те се следят доста ниско над югоизточния небосвод преди разсъмване. Парадът ще продължи дълго, до към месец март, като в неговия ход Меркурий ще се скрие в сиянието на Слънцето. Той е покрай Слънцето и по тази причина ще стане неуместен за наблюдаване скоро. В парада ще се включи планетата Сатурн, тъй че до края на зимата и при започване на пролетта ще можем да следим планетния церемониал, състоящ се от Меркурий, Венера и Марс или Венера, Марс и Сатурн. Луната ще пресече същата област от небето в продължение на няколко дни през месеците януари, февруари и март. На 8, 9 и 10 януари Луната ще се следи в същата област в небето. Тъй като Венера също е ярка планета, забележимото скупчване на ярки планети в този регион на небето ще притегля погледа и това ще бъде очевидно с невъоръжено око, уточни още Маркишки.
Най-интересното астрономическо събитие за годината
Пълното слънчево затъмнение на 8 април ще бъде най-интересното събитие за годината, заяви Маркишки. То става мотив групи и експедиции от професионални астрономи и фенове да се насочат към мястото, от което ще се следи най-добре то – Мексико и централната и североизточната част на Съединени американски щати. Доста екипи, както от чужбина, по този начин и от България, може би ще се насочат към Мексико, само че защото изискванията за туризъм там не са целесъобразни, изключително за някои райони, желаната дестинация за наблюдаване ще бъде щата Тексас. Лунната сянка ще премине още през Мисури и Илинойс и ще продължи към североизточната част на Съединени американски щати. Ще се следи за малко и в Източна Канада. Ширината на лунната сянка ще бъде следена от там и ще бъде 197 километра. Пълната фаза ще бъде 4 мин. 28 сек. за щата Доранго в Мексико, където в действителност ще бъде оптималната фаза. От Тексас продължителността ще бъде с 4 секунди по-малко.
Суперлуния, пълнолуния и лунни затъмнения
Има няколко суперлуния през годината, които ще можем да забележим, съобщи астрономът. Те са на 17 октомври и в нощта на 17 против 18 септември. Тези две пълнолуния ще бъдат и суперлуния, защото към момента на настъпването на пълнолуние, Луната се оказва най-близо до Земята по орбитата си, обикаляйки нашата планета. Ще има четири затъмнения, от които едното ще бъде очевидно от България. На 25 март ще има лунно затъмнение от полусянката на Земята, което ще бъде очевидно от Западна Европа, Западна Африка, в Атлантическия океан, от Гренландия, Северна и Южна Америка, също и елементи от Арктика и Антарктика, посочи Маркишки.
На 18 септември сутринта ще има отчасти лунно затъмнение, сподели астрофизикът. Това събитие ще бъде очевидно от България. Ще се следи ниско над западния небосвод преди разсъмване и по време на утринния сумрак. Магнитудът ще бъде дребен – около от диаметъра на лунния диск ще влезе в земната сянка. Това значи, че единият завършек на лунния диск ще бъде затъмнен. При този вид затъмнения не се следи цялостна фаза или така наречен „ кървавочервена луна “. За сметка на това, явлението е единственото по рода си затъмнение за годината. Въпреки неуместния час рано заран, то ще провокира интерес у доста хора. Освен в България, явлението ще бъде очевидно в Западна и Централна Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, остров Гренландия, източната и централната част на Северна Америка, цялата Южна Америка, Арктика и Антарктика, добави той.
Последното за годината затъмнение ще бъде пръстеновидно слънчево, сподели Маркишки. Този вид затъмнения са относително редки. Образуват се, когато Луната е по-далече по орбитата си и когато Луната закрие Слънцето, тя е с по-малък забележим диаметър и не съумява да закрие напълно слънчевия диск. Периферията на слънчевия диск остава да свети във тип на пръстен към Луната. Такова затъмнение ще има на 2 октомври. То ще се следи от южната част на Аржентина и Чили. Това е красиво събитие, само че няма такава научна стойност, която цялостното слънчево затъмнение на 8 април има. Това е по този начин, тъй като по време на пръстеновидно затъмнение не може да се види слънчевата корона и протуберансите - големи газови изригвания по периферията на слънчевия диск, които съставляват теоретичен интерес, уточни той.
На 28 август ще следва закриване на Сатурн от Луната на 28 август, в 6:42 ч. в България. По думите на Маркишки това събитие се следи посредством телескоп, с голямо нарастване. Ще се види по какъв начин Луната закрива Сатурн и при настъпила дневна светлина ще го открие, като краят на явлението най-вероятно няма да може да бъде следен, заради дневната светлина, сподели той.
В античните времена се е смятало, че появяването на ярка комета е знак за неприятно събитие. Поверията, свързани с ярките комети, е, че те носят протести, болестни епидемии, рухване на империи, кончина на владетели и други всевъзможни несгоди, добави той.
Тази година се чакат две по-ярки комети, които ще бъдат забележими с бинокъл, сподели Маркишки. Едната се назовава 12P/Понс-Брукс, само че съгласно него тя няма да провокира огромен публичен интерес, а по-скоро ще притегли вниманието на феновете астрономи, които са осведомени с този вид събитие. То ще се следи от края на март до към 17-18 април през вечерта, над западния небосвод.
Предстои още една комета, която занапред ще разберем дали ще бъде ярка, защото при кометите яркостта е непредвидима - C/2023 A3 (Tsuchinshan–ATLAS), изясни Макишки. Тя ще се следи след 13 октомври вечерта над западния небосвод.
Пораждането на високосната година
Продължителността на тропическа година не е прецизен брой дни, сподели той. Тропическата, или още наричана слънчева година, трае 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди. Това е междинната ѝ стойност. Системата на календара би трябвало да бъде осъществена, тъй че да работи с прецизен брой денонощия - 365. При натрупването на тази неточност от оставащите 5 ч., 48 мин. и 45,5 сек. се закръгля едно в допълнение денонощие на всеки 4 години. Оттам се появява потребността от въвеждане на високосен ден – 29 февруари. По този метод „ административният “ календар не избързва по отношение на годишните сезони. В противоположен случай би се получило избързване, което би било нежелателно и ще приказва за несъвършенство в календара, уточни Маркишки.
От друга страна, тези 5 ч., 48 мин. и 45,5 сек. в действителност не са тъкмо 6 часа, както се е отчитало в миналото в Юлианският календар, сподели Маркишки. Има излишък от 11 минути и няколко секунди, който остава некоригиран, макар въвеждането на високосните дни. Остатъкът се натрупа във времето, като става причина да се направи втора промяна, която механизмът на григорианския календар разрешава. В годините, кратни на 100, се ревизира дали същата година не се дели на 400 без излишък. Ако се дели на 400 без излишък, тогава се оставя високосен ден в нея. Ако не се дели, не се оставя. По този метод Григорианският календар се придържа оптимално тъкмо към хода на годишните сезони. Това го прави най-съвършения календар, създаван досега и въведен в практиката. Благодарение на това нямаме тези проблеми, забележими при Юлианския календар. Той е бъркал с едно денонощие на 128 години затова, описа той.
Астрономическите феномени през тази година
Астрономическите феномени стартират скоро, съобщи астрофизикът. Рано заран, преди началото на зората, може да се следи в посока югоизток „ планетен церемониал “. Той е дребен и е образуван от планетите Меркурий, Венера и Марс. Те се следят доста ниско над югоизточния небосвод преди разсъмване. Парадът ще продължи дълго, до към месец март, като в неговия ход Меркурий ще се скрие в сиянието на Слънцето. Той е покрай Слънцето и по тази причина ще стане неуместен за наблюдаване скоро. В парада ще се включи планетата Сатурн, тъй че до края на зимата и при започване на пролетта ще можем да следим планетния церемониал, състоящ се от Меркурий, Венера и Марс или Венера, Марс и Сатурн. Луната ще пресече същата област от небето в продължение на няколко дни през месеците януари, февруари и март. На 8, 9 и 10 януари Луната ще се следи в същата област в небето. Тъй като Венера също е ярка планета, забележимото скупчване на ярки планети в този регион на небето ще притегля погледа и това ще бъде очевидно с невъоръжено око, уточни още Маркишки.
Най-интересното астрономическо събитие за годината
Пълното слънчево затъмнение на 8 април ще бъде най-интересното събитие за годината, заяви Маркишки. То става мотив групи и експедиции от професионални астрономи и фенове да се насочат към мястото, от което ще се следи най-добре то – Мексико и централната и североизточната част на Съединени американски щати. Доста екипи, както от чужбина, по този начин и от България, може би ще се насочат към Мексико, само че защото изискванията за туризъм там не са целесъобразни, изключително за някои райони, желаната дестинация за наблюдаване ще бъде щата Тексас. Лунната сянка ще премине още през Мисури и Илинойс и ще продължи към североизточната част на Съединени американски щати. Ще се следи за малко и в Източна Канада. Ширината на лунната сянка ще бъде следена от там и ще бъде 197 километра. Пълната фаза ще бъде 4 мин. 28 сек. за щата Доранго в Мексико, където в действителност ще бъде оптималната фаза. От Тексас продължителността ще бъде с 4 секунди по-малко.
Суперлуния, пълнолуния и лунни затъмнения
Има няколко суперлуния през годината, които ще можем да забележим, съобщи астрономът. Те са на 17 октомври и в нощта на 17 против 18 септември. Тези две пълнолуния ще бъдат и суперлуния, защото към момента на настъпването на пълнолуние, Луната се оказва най-близо до Земята по орбитата си, обикаляйки нашата планета. Ще има четири затъмнения, от които едното ще бъде очевидно от България. На 25 март ще има лунно затъмнение от полусянката на Земята, което ще бъде очевидно от Западна Европа, Западна Африка, в Атлантическия океан, от Гренландия, Северна и Южна Америка, също и елементи от Арктика и Антарктика, посочи Маркишки.
На 18 септември сутринта ще има отчасти лунно затъмнение, сподели астрофизикът. Това събитие ще бъде очевидно от България. Ще се следи ниско над западния небосвод преди разсъмване и по време на утринния сумрак. Магнитудът ще бъде дребен – около от диаметъра на лунния диск ще влезе в земната сянка. Това значи, че единият завършек на лунния диск ще бъде затъмнен. При този вид затъмнения не се следи цялостна фаза или така наречен „ кървавочервена луна “. За сметка на това, явлението е единственото по рода си затъмнение за годината. Въпреки неуместния час рано заран, то ще провокира интерес у доста хора. Освен в България, явлението ще бъде очевидно в Западна и Централна Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, остров Гренландия, източната и централната част на Северна Америка, цялата Южна Америка, Арктика и Антарктика, добави той.
Последното за годината затъмнение ще бъде пръстеновидно слънчево, сподели Маркишки. Този вид затъмнения са относително редки. Образуват се, когато Луната е по-далече по орбитата си и когато Луната закрие Слънцето, тя е с по-малък забележим диаметър и не съумява да закрие напълно слънчевия диск. Периферията на слънчевия диск остава да свети във тип на пръстен към Луната. Такова затъмнение ще има на 2 октомври. То ще се следи от южната част на Аржентина и Чили. Това е красиво събитие, само че няма такава научна стойност, която цялостното слънчево затъмнение на 8 април има. Това е по този начин, тъй като по време на пръстеновидно затъмнение не може да се види слънчевата корона и протуберансите - големи газови изригвания по периферията на слънчевия диск, които съставляват теоретичен интерес, уточни той.
На 28 август ще следва закриване на Сатурн от Луната на 28 август, в 6:42 ч. в България. По думите на Маркишки това събитие се следи посредством телескоп, с голямо нарастване. Ще се види по какъв начин Луната закрива Сатурн и при настъпила дневна светлина ще го открие, като краят на явлението най-вероятно няма да може да бъде следен, заради дневната светлина, сподели той.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ