Високо в планините на Централна Азия, на границата между гористия

Високо в планините на Централна Азия, на границата сред гористия пояс и безконечния сняг живее една от най-редките и красиви котки - Снежният леопард, именуван още Барс.

Този необичаен див звяр не може елементарно да бъде срещнат, само че тези, които са го виждали в неговите владения, споделят, че наподобява на призрачно създание, което се появява и изчезва като в сън измежду снежната буря.

В обширното и негостоприемно царство, което населява, барсът се усеща като стопанин, тъй като природата се е погрижила да го достави с нужната отбрана, с цел да оцелее в суровите условия на дома си. Тази котка не инцидентно провокира интерес, тъй като заема средищно място измежду дивите си родственици.

Мястото на снежния барс в фамилията на дивите котки

Барсът, с латинско наименование Uncia uncia, е прочут още с наименования снежен леопард и ирбис. Той е един от едрите хищници на фамилията на Котките, който населява високи места до 5500 метра надморска височина.

Сред другите котки снежният барс заема междинно състояние. За разлика от по-едрите представители на дивите котки, които ръмжат и издават плач, снежният леопард единствено мяука и се храни сгънат, както го вършат домашните котки. Така че барсът е огромна котка, която има навиците на по-дребните като оцелот да вземем за пример.

Той е непосредствен по генезис до тигъра, с когато имат общ предшественик, живял преди 3. 9 милиона години. През епохата плиоцен двата типа се разделят, а през днешния ден и двата са застрашени от изгубване.

Как наподобява снежният барс?

Ако измерим барса от носа до опашката, дължината на средностатистическия снежен леопард е от 1000 до 1300 милиметра, а дължината на опашката от 800 до 1000 милиметра се равнява почти на 75 до 90 % от общата дължина на тялото.

Дългата опашка се употребява за баланс в стръмните и скалисти терени, населявани от котката, само че от време на време с нея тя покрива крайниците си в студа през суровите зими.

Като цяло междинната маса на възрастен е от 35 до 45 кг, а диапазонът на всички типове е от 25 до 75 кг.

Няма ясно изразен сексуален диморфизъм, само че мъжките като цяло може да са по-големи от женските.

Характерна специфичност на типа е размера на лапите спрямо всички други котки, защото при барса те са предопределени за вървене в сняг. Предните лапи са малко по-големи от задните. Средния размер на стъпалото е 90 до 100 милиметра дължина и 70 до 80 милиметра широчина. Имат и относително дълги задни крайници, които им дават по-голяма пъргавост при скачане из високите преспи.

Основният цвят на козината може да варира от светлосиво през опушено сиво до кремавожълто, с бял колорит. По кожата има розетки, които обкръжават тъмни петна по тялото и опашката. Младите снежни леопарди имат надлъжни черни линии по средата на гърба, които се простират от основата на главата до опашката. Докато порастват, тези линии се разпадат на петна и образуват два странични реда удължени пръстени по продължение на центъра на гърба.

Космената им завивка е дълга и гъста, те линеят два пъти годишно, като през лятото получават четина дълга към 25 милиметра в страни по тялото и 50 милиметра на корема и опашката. През зимата тя става по-гъста и по-дълга.

Малките заоблени уши оказват помощ да се губи по-малко топлота през зимата. Носната им празнина обаче е по-широка в съпоставяне на другите диви котки, а главите им са по-малки, само че по-широки.

Начин на живот на барс

Барсът е самотно живееща пума, която се свързва със себеподобните си единствено през сезона на чифтосване. Те маркират територията си употребявайки аромати. Поведението им включва необятен боеприпас - остъргване с тялото, напръскване на урина, търкане на главата и даже ровене с нокти по ствола на дърветата. Маркирането е изключително засилено през размножителния сезон.

Барсът маркира характерни дървета или повърхности в пътеките за пътешестване, с цел да подсигурява, че различен снежен леопард няма да навлезе в територията му.

Снежните леопарди спадат към топ хищниците и с изключение на индивида, нямат доста други врагове. Въпреки това междувидовите убийства сред барс и леопард могат да се случат, когато конкуренцията за запаси се изостри. Възрастните човеци също за евентуални хищници за младите животни.

Като върхови хищници играят значима роля в поддържане разнообразието на типовете. Те са индикатор за здравето на околната среда и контролират популациите в по-ниската хранителна верига.

Барсът е внимателно животно, което избира да ловува нощем. В търсене на плячка покрива големи пространства. През лятото се изкачва високо в планините в търсене на храна, а мощните студове и дълбокият сняг през зимата го прогонват в долините, където има навика да атакува домашния добитък.

Местообитание на барс

Царството на красивата и изящна котка обгръща планините на Централна Азия. От Хиндукуш в Афганистан на запад; през Памир в Пакистан; до планината Тяншан на североизток.

Територията на този удивителен див звяр обгръща още планинската верига Хималаи през Тибетското плато до планината Кунлун в китайската провинция Сечуан. В другите страни хората го назовават с разнообразни имена, само че всяко от тях посочва грациозния леопард от студените и високи азиатски планини.

Размножаване на барс

Размножаването на дивите снежни леопарди е мощно сезонно, като се демонстрира в късната зима от януари до март. Когато женските са подготвени за чифтосване, те издават непрестанен тон, с който притеглят сътрудник.

Женската се показва пред мъжкия, като върви пред него с високо вдигната опашка.

Гестационният интервал е от 90 до 105 дни, а дребните се раждат сред април и юни. Броят на новородените варира от 1 до 5. Майката прави топло гнездо от личната си четина от корема в закрит скат или някоя пролука, а дребните са с тегло от 300 до 600 грама.

Кърменето трае 5 месеца, само че дребните може да стартират да ядат месо още на 3 месеца. Все отново те са подвластни от майка си към 1 година. Малките порастват бързо и се развиват добре, тъй като млякото на снежния барс е доста високомаслено. То е пет пъти по-хранително от кравето мляко.

Женските стават полово зрели на 2 до 3 години, а мъжките на 4 години.

В плен тези животни доживяват до 21 години. Точното установяване на междинната дълготрайност на живот в дивата природа е затруднено.

Хранене на барс

Барсът е отличен ловджия и висш див звяр. Той ловува като дебне плячката си, употребявайки скалисти терени и храстовидна растителност за прикритие. Когато жертвата наближи, той се хвърля върху нея. Той преследва своята плячка като прави дълги преходи след дивите кози и овце, защото копитните са главната му жертва.

Укривайки се в гъстите гори от вечнозелени дъбове и гъсталаци от рододендрон, барсът преследва и фазани, диви свине и елени. Напада също кучета, както е едри животни като якове. През лятото, когато се изкачи високо в планините, преследва белки и други дребни млекопитаещи, не се отхвърля даже от мишките.

Някои обстоятелства за барс

Барсът е предпазен тип, включен в Червената книга, тъй като е всеобщо ловуван от индивида. Причината се крие в прелестната му кожа, която се търгува скъпо.

Със срамежливото си и неуловимо наличие снежните леопарди съумяват да заобикалят хората и по тази причина не се знае, че в миналото те са атакували и убивали хора в дивата природа. Днес хищничеството им се демонстрира единствено към домашния добитък.

Казахстан е основал два обширни резервата за снежните леопарди с задоволително диви кози и елени. На независимост през днешния ден са не повече от хиляда индивида.

Изображения на снежен леопард има в находки от времето на Първото българско царство и това утвърждава мнението, че за античните ни предшественици барсът е заемал значимо място в античната българска просвета.