Високите цени на петрола и бензина, както и проблемите с

Високите цени на петрола и бензина, както и проблемите с енергийните доставки, няма да бъдат решени за една нощ, макар оповестеното в неделя съглашение за преустановяване на войната сред Съединени американски щати и Иран, което планува отварянето на Ормузкия пролив, съобщи Асошиейтед прес.

Според енергийни специалисти евентуално ще са нужни месеци, преди енергийните компании да възстановят активността си до размери, които да дават отговор на международното търсене. Анализаторите показват, че бавният развой на превозване и пречистване на необработен нефт, както и подозренията по отношение на сигурността на корабоплаването през Ормузкия пролив, значат, че резултатът няма да се усети неотложно.

Кораби, натоварени със необработен нефт, са блокирани в Персийския залив повече от три месеца, без опция безвредно да преминат през водния път, през който преди началото на войната нормално преминаваше към една пета от международните доставки на нефт.

„ Ще е належащо време, с цел да се почувстват хората спокойни и с цел да бъдат обезпечени застраховките, изключително с цел да могат работещите на място да възобновят употребата на част от тези уреди “, съобщи Даниел Евънс, световен началник на проучваният а в региона на горивата и рафинирането в „ Стандарт енд Пуърс енерджи “ (S&P Global Energy).

По думите му първо корабите, които са били блокирани, би трябвало да изоставен протока, а по-късно нови танкери би трябвало да влязат, с цел да бъдат натоварени.

„ За да вкарате транспортен съд в региона, би трябвало да сте сигурни, че разполагате с задоволително време, през което сте в сигурност, с цел да го въведете, натоварите и изведете назад ", добави той.

Евънс изясни още, че петролните танкери се движат постепенно. Необходими са месеци, с цел да доближат от Ормузкия пролив до отдалечени страни, да доставят суровия нефт до рафинерия за преправка и по-късно готовите артикули да стигнат до крайните пазари.

Освен това някои производители в Близкия изток краткотрайно са прекратили добива на нефт, когато са изчерпали наличните складови потенциали. Възобновяването на сходни интервенции също е муден развой.

Според Алън Гелдър, старши вицепрезидент по пречистване, химикали и петролни пазари в компанията за изследвания „ Ууд Макензи “ (Wood Mackenzie), страни като Саудитска Арабия и ОАЕ, които разполагат с различни тръбопроводи и направления отвън Ормузкия пролив, евентуално ще съумеят най-бързо да възстановят производството.

„ Страни като Ирак обаче може да се сблъскат с доста по-големи компликации, тъй като при тях прекъсването на добива беше доста по-мащабно. Напълно допустимо е да им отнеме към година, преди да се върнат към предходните равнища “, предвижда той.

Гелдър означи също, че вложенията в енергийната система, чиито резултати нормално се демонстрират след години, на практика са спрели след затварянето на протока. Поради това ще бъде належащо време капиталът още веднъж да стартира да се влива в бранша.

Държавите, които са спрели добива, няма да бързат да го възобновят, до момента в който не се убедят, че корабоплаването през Ормузкия пролив e несъмнено и примирието ще продължи повече от 30 или 60 дни, счита Даниел Стърноф, старши помощник в Центъра за световна енергийна политика към Колумбийския университет.

„ Все още не знаем какво тъкмо значи „ отворен “ пролив и с каква скорост ще бъде осъществено освобождението и превозването на блокираните товари “, сподели той.