След 3 години пауза ЕЦБ вдигна лихвите
След три години пауза Европейската централна банка подвигна лихвите до 2,25%. Основанията - войната в Близкия изток и натискът върху енергийните цени, които надуват инфлацията. Предишната промяна на лихвените равнища бе през 2023 година, когато ЕЦБ реагира на енергийните шокове от съветската експанзия в Украйна с по-високи лихви. Както тогава, по този начин и в този момент от изказването на президента на банката Кристин Лагард излиза наяве, че упованията на пазарите за още едно покачване до края на годината са оправдани. Според Лагард тази лихвена политика ще продължи, до момента в който инфлацията в еврозоната падне до 2%.
Едновременно с решението за лихвите евробанкерите коригираха прогнозите си за инфлацията и икономическия растеж в Европейски Съюз. Индексът на цените ще остане 3% освен тази година, само че и през първата половина на идната, с цел да стартира да пада до 2,3% през втората половина на 2027 година
Ръстът на стопанската система ще остане под 1%, на равнища към 0,8% тази година, следващата година може да стигне до 1,2%, а през 2028 година - до 1,5%, гласят последните прогнози на банката след корекциите.
Какви са предстоящите резултати от повдигането на лихвите?
Обичайните са в няколко направления. Първата е повишаване на кредитирането както за семействата, по този начин и за бизнеса. Ръстът на това кредитиране към този момент се свива и успокоява. По-слабото търсене значи по-малък напън върху цените и успокоява инфлацията. Когато заемите са по-скъпи, семействата харчат по-малко, само че и компаниите влагат по-малко. Пазарът на парцели се успокоява. Затова стопанската система стартира да пораства по-бавно.
1По тази причина основно е намирането на баланс сред борбата с инфлацията и риска от криза. За да привлекат пресен запас, банките нормално подвигат лихвите по депозитите, въпреки и не в същия размер като лихвите на ЕЦБ.
Почти в синхрон с решението на ЕЦБ статистиката на Българска народна банка за първото тримесечие на годината откри, че за първи път от последните няколко години взетите заеми са повече от банковите депозити на тримесечна база. Ножицата сред тях е 356 млн. евро в интерес на заемите.
Засега това съответствие още не се е трансформирало в устойчива наклонност, само че в случай че ножицата продължи да се разтваря, можем да чакаме по-високи лихви и в България - и по заеми, и за спестяванията.
Сега междинното оскъпяване при ипотечните заеми за семействата се задържа на равнище 2,4%, а при потребителските заеми – 8,81%. От декември 2025 година до май 2026 година депозитите порастват с 2,5%, а заемите съвсем три пъти по-бързо - с 6%.
Аналогична е съпоставката и при фирмените заеми и депозити, като при кредитирането растежът е съвсем два пъти по-висок от този при семействата.
Ако разтварянето на ножицата бе единствено на месечна база, могат да се позволен сезонни резултати, корпоративни заплащания, погашение на бонуси и даже еднократни тегления или внасяния на спестявания.
Освен ниските лихви има и още няколко други фактори за обръщането на тренда. Хората стават по-склонни да харчат и влагат, в сравнение с да икономисват, когато има оптимизъм за приходите и стопанската система. Има мощен заможен пазар, който носи по-висока рентабилност от спестеното в банка.
Според финансови специалисти, в случай че през идващите 6–12 месеца заемите продължат да порастват да вземем за пример с 15–20% годишно, само че растежът при депозитите остане едноцифрен – от 5 до 8%, това би било сигнал за прегряване на кредитния цикъл. Ако разликата не е такава, само че посоката е такава даже единствено няколко месеца, сме в преддверието на рецесията.
Когато заемите порастват по-бързо от депозитите, това значи, че банките отпускат средства по-бързо, в сравнение с притеглят нови спестявания. Ако разликата е дребна и краткотрайна, резултатите ще проличат в ускорение на икономическата интензивност, в растеж на вложенията и ползване и във към момента бързото и безпрепятствено кредитиране.
Тъй като обаче банките разчитат главно на депозитите като източник на финансиране, в случай че заемите порастват доста по-бързо, то съотношението заеми към депозити стартира да се покачва. Банките ще разполагат с все по-малък буфер от свободни и евтини пари от депозити, което ги прави по-уязвими на всевъзможни шокове.
Първата стъпка към смяна на това съответствие е повдигането на лихвите по депозитите, както и предлагането на все по-атрактивни условия и артикули за спестявания. Целта на банките е да привлекат спомагателен запас, който е почнал да понижава.
Лихвите по заемите потеглят нагоре също и поради това, че по-скъпото финансиране нормално се трансферира от банките върху кредитополучателите.
Има и обстановки, при които заемите порастват прекомерно бързо, а депозитите се забавят още повече. Ако заемите порастват прекомерно бързо, може да се чака цените на парцелите да се вдигнат още повече, а семействата и компаниите могат да “преядат ” с несъразмерен дълг. Резултатът – кредитен балон и съпътстващите го опасности от скок на необслужваните заеми.
Всички централни банки, включително и Българска народна банка, наблюдават съотношението заеми към депозити. Не единствено като съответствие, а какъв брой огромна е разликата, какъв брой дълго продължава, дали се съблюдават критериите за разпределяне на заеми. За да преценяват реакцията си, те най-често вкарват още една големина в измерването на това съответствие - растежа на приходите. Ако заплатите порастват с 10%, депозитите с 8%, а кредитирането - с 18-20%, това към този момент подсказва, че задлъжнялостта пораства по-бързо от приходите и заслужава внимание. Ако обаче заемите порастват с 12%, а приходите с 10%, обстановката е доста по-балансирана.
Българските ипотечни лихви не следват автоматизирано ЕЦБ, само че в случай че се увеличи лихвата, цената на финансирането в Европа се повишава. Това е неприятен знак за тегленето на дълг от външните пазари, какъвто явно следва.
Това значи също и че новите ипотечни заеми евентуално ще нарастват последователно
Кредитите с плаваща рента са по-изложени на риск от нарастване на месечната вноска. Например месечната вноска за ипотека от 100 хиляди евро за 25 години при 2,5% рента е 450 евро, а при рента 3,5% е 500 евро.
Добрата вест е, че депозитните лихви също би трябвало последователно да се покачват. Българските банки до момента прехвърляха доста постепенно резултата от по-високите европейски лихви към спестителите, само че участието ни в еврозоната и конкуренцията може да ги принуди да оферират по-добри условия.
Който ще купува парцел тази година, може да направи образцов проект. Ако парцелът е атрактивен и може да си разреши месечната вноска, при нарастване на лихвата с 1% договорката не е изключително рискова и е допустима. Ако обаче бюджетът му и при сегашните равнища е на ръба, е добре да се планува сюжет за още 0,5–1 процентен пункт по-висока рента. Тогава решението би трябвало да бъде взето деликатно.
Едновременно с решението за лихвите евробанкерите коригираха прогнозите си за инфлацията и икономическия растеж в Европейски Съюз. Индексът на цените ще остане 3% освен тази година, само че и през първата половина на идната, с цел да стартира да пада до 2,3% през втората половина на 2027 година
Ръстът на стопанската система ще остане под 1%, на равнища към 0,8% тази година, следващата година може да стигне до 1,2%, а през 2028 година - до 1,5%, гласят последните прогнози на банката след корекциите.
Какви са предстоящите резултати от повдигането на лихвите?
Обичайните са в няколко направления. Първата е повишаване на кредитирането както за семействата, по този начин и за бизнеса. Ръстът на това кредитиране към този момент се свива и успокоява. По-слабото търсене значи по-малък напън върху цените и успокоява инфлацията. Когато заемите са по-скъпи, семействата харчат по-малко, само че и компаниите влагат по-малко. Пазарът на парцели се успокоява. Затова стопанската система стартира да пораства по-бавно.
1По тази причина основно е намирането на баланс сред борбата с инфлацията и риска от криза. За да привлекат пресен запас, банките нормално подвигат лихвите по депозитите, въпреки и не в същия размер като лихвите на ЕЦБ.
Почти в синхрон с решението на ЕЦБ статистиката на Българска народна банка за първото тримесечие на годината откри, че за първи път от последните няколко години взетите заеми са повече от банковите депозити на тримесечна база. Ножицата сред тях е 356 млн. евро в интерес на заемите.
Засега това съответствие още не се е трансформирало в устойчива наклонност, само че в случай че ножицата продължи да се разтваря, можем да чакаме по-високи лихви и в България - и по заеми, и за спестяванията.
Сега междинното оскъпяване при ипотечните заеми за семействата се задържа на равнище 2,4%, а при потребителските заеми – 8,81%. От декември 2025 година до май 2026 година депозитите порастват с 2,5%, а заемите съвсем три пъти по-бързо - с 6%.
Аналогична е съпоставката и при фирмените заеми и депозити, като при кредитирането растежът е съвсем два пъти по-висок от този при семействата.
Ако разтварянето на ножицата бе единствено на месечна база, могат да се позволен сезонни резултати, корпоративни заплащания, погашение на бонуси и даже еднократни тегления или внасяния на спестявания.
Освен ниските лихви има и още няколко други фактори за обръщането на тренда. Хората стават по-склонни да харчат и влагат, в сравнение с да икономисват, когато има оптимизъм за приходите и стопанската система. Има мощен заможен пазар, който носи по-висока рентабилност от спестеното в банка.
Според финансови специалисти, в случай че през идващите 6–12 месеца заемите продължат да порастват да вземем за пример с 15–20% годишно, само че растежът при депозитите остане едноцифрен – от 5 до 8%, това би било сигнал за прегряване на кредитния цикъл. Ако разликата не е такава, само че посоката е такава даже единствено няколко месеца, сме в преддверието на рецесията.
Когато заемите порастват по-бързо от депозитите, това значи, че банките отпускат средства по-бързо, в сравнение с притеглят нови спестявания. Ако разликата е дребна и краткотрайна, резултатите ще проличат в ускорение на икономическата интензивност, в растеж на вложенията и ползване и във към момента бързото и безпрепятствено кредитиране.
Тъй като обаче банките разчитат главно на депозитите като източник на финансиране, в случай че заемите порастват доста по-бързо, то съотношението заеми към депозити стартира да се покачва. Банките ще разполагат с все по-малък буфер от свободни и евтини пари от депозити, което ги прави по-уязвими на всевъзможни шокове.
Първата стъпка към смяна на това съответствие е повдигането на лихвите по депозитите, както и предлагането на все по-атрактивни условия и артикули за спестявания. Целта на банките е да привлекат спомагателен запас, който е почнал да понижава.
Лихвите по заемите потеглят нагоре също и поради това, че по-скъпото финансиране нормално се трансферира от банките върху кредитополучателите.
Има и обстановки, при които заемите порастват прекомерно бързо, а депозитите се забавят още повече. Ако заемите порастват прекомерно бързо, може да се чака цените на парцелите да се вдигнат още повече, а семействата и компаниите могат да “преядат ” с несъразмерен дълг. Резултатът – кредитен балон и съпътстващите го опасности от скок на необслужваните заеми.
Всички централни банки, включително и Българска народна банка, наблюдават съотношението заеми към депозити. Не единствено като съответствие, а какъв брой огромна е разликата, какъв брой дълго продължава, дали се съблюдават критериите за разпределяне на заеми. За да преценяват реакцията си, те най-често вкарват още една големина в измерването на това съответствие - растежа на приходите. Ако заплатите порастват с 10%, депозитите с 8%, а кредитирането - с 18-20%, това към този момент подсказва, че задлъжнялостта пораства по-бързо от приходите и заслужава внимание. Ако обаче заемите порастват с 12%, а приходите с 10%, обстановката е доста по-балансирана.
Българските ипотечни лихви не следват автоматизирано ЕЦБ, само че в случай че се увеличи лихвата, цената на финансирането в Европа се повишава. Това е неприятен знак за тегленето на дълг от външните пазари, какъвто явно следва.
Това значи също и че новите ипотечни заеми евентуално ще нарастват последователно
Кредитите с плаваща рента са по-изложени на риск от нарастване на месечната вноска. Например месечната вноска за ипотека от 100 хиляди евро за 25 години при 2,5% рента е 450 евро, а при рента 3,5% е 500 евро.
Добрата вест е, че депозитните лихви също би трябвало последователно да се покачват. Българските банки до момента прехвърляха доста постепенно резултата от по-високите европейски лихви към спестителите, само че участието ни в еврозоната и конкуренцията може да ги принуди да оферират по-добри условия.
Който ще купува парцел тази година, може да направи образцов проект. Ако парцелът е атрактивен и може да си разреши месечната вноска, при нарастване на лихвата с 1% договорката не е изключително рискова и е допустима. Ако обаче бюджетът му и при сегашните равнища е на ръба, е добре да се планува сюжет за още 0,5–1 процентен пункт по-висока рента. Тогава решението би трябвало да бъде взето деликатно.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ