Една звезда в ролята на живота си: Дуейн Джонсън е „Черният Адам“
Високите упования към „ Черният Адам “ се оправдаха още след първия уикенд на кино лентата по киносалоните. Лентата записа най-печелившия премиерен уикенд на филм с Дуейн Джонсън в основната роля за цялата му пъстра кариера дотук, а аудиторията възнагради мечтания план на някогашния професионален кечист с високи оценки по всички онлайн платформи – за разлика от критиците.
Процентите на утвърждение на известната платформа Rotten Tomatoes илюстрират несъгласието напълно: „ Черният Адам “ има 40 % от критиците в медиите и 90 % от потребителите на уеб страницата, в който влизат приблизително по над един милион души дневно. Кой е прав? Бидейки почитател на Скалата от 9-годишен и пишещ или говорещ за кино в медиите от към този момент 10 години, числя се и към двете страни в самобитния спор, само че съм по-склонен да дам превес на феновете.
Ако гледате кино лентата и излезете с чувството, че не сте видели нищо революционно в жанра, че злодеят е бил построен като персона на незадълбочено, криво-ляво равнище, и че финалният му тип на екрана е бил артикул на много зле обработени компютърно генерирани изображения, няма да диспутирам с вас – ще сте изцяло прави. Но това не прави „ Черният Адам “ неуспех като филм.
Продукцията на Warner Bros. и DC Comics показва на аудиторията един от дребното останали супергерои от пантеона на модерната световна митология, които до момента не сме виждали на огромния екран. Затова фокусът е прецизно върху неговата персонална история – и антагонистът остава с недоразвити претекстове. Това е налице в множеството филми, които описват истории за произхода на един или различен воин.
Ленти като „ Батман първоначално “ или „ Железният човек “ обективно са доста по-добри филми от „ Черният Адам “ по ред параграфи – само че и в тях злодеите заемат строго поддържаща роля по отношение на основния воин. Например, в „ Батман първоначално “ Лиам Нийсън има към три светкавични монолога в границите на последните 15 минути от действието, с цел да изясни радикалната логика на психиката на своя персонаж.
Другият антагонист във кино лентата – лекар Джонатан Крейн, изигран от Килиан Мърфи – на собствен ред стимулира налудничавото си държание в не повече от няколко фрази. Съвсем друга е обстановката в продължението, „ Черният рицар “, където основният воин е построена персона и надлежно злодеите, Жокерът на Хийт Леджър и Харви Дент на Арън Екхарт, получават повече време за екранно развиване.
Затова и съм податлив да оправдая повърхностното, като че ли небрежно насметено под метафоричния килим откриване на антагониста в „ Черният Адам “. Много по-важно в границите на сюжета е плавното създаване на основния воин, изигран от Дуейн Джонсън цели 15 години след първото изявление на интерес от страна на звездата към персонажа. А то значително е изпълнено безупречно.
Историята може да се наблюдава елементарно и от фенове, които не са почитатели на комиксите с основния воин, и показва протагониста като уязвима, прочувствена, елементарно грешаща персона, която възприема силите си неотклонно и без капка мъдрост. Взаимоотношенията му с другите герои във кино лентата като Хоукмен и Доктор Фейт, както и с младежа Амон, прибавят още нужни черти към облика му.
Джонсън свети в мечтаното си амплоа. Колосалното му физическо наличие пасва идеално на персонажа, а харизмата му като кино звезда в основна роля в никакъв случай не е била по-завладяваща фрагмента. Той командва екрана както в трагичните моменти, по този начин и в комичните мигове, споделени най-много с гореспоменатото момче Амон, с което героят на Джонсън има химия, доста сходна с тази на Терминатора и дребния Джон Конър в „ Терминатор 2: Денят на Страшния съд “.
Измежду поддържащите персонажи безспорно най-вече изпъква Доктор Фейт, изигран с достойнство, престиж и премерена доза трагизъм от фантастичния Пиърс Броснан, за който присъединяване в сходни касови продукции към този момент е добре отработен табиет. Отлично се показва и Сара Шахи в амплоато на археоложката Адриана, през чиито очи фенът възприема действието и която играе ролята на котва за реализма в тона на повествованието.
А то несъмнено има и политически нюанс, и то не какъвто биха си показали множеството хора. За първи път в американски филм за супергерой действието се развива в Близкия изток и американските персонажи са обсъждани от локалното население във кино лентата като нежелани агресори, които прекомерно дълго време са си затваряли очите за неправдите и ужасите в района.
Това е значим детайл от кино лентата, защото се отразява и на взаимоотношенията сред Тет-Адам и останалите герои като Хоукмен, които следват общоприетите морални правила на американските комиксови персонажи. В последна сметка посланието на лентата е изрично положително, само че по-нюансирано и многопластово в сравнение с в множеството планове от жанра.
На образно равнище режисьорът Жауме Коле-Сера основава редица впечатляващи картини, в това число портрети на силата на основния воин, и единственият му явен неуспех в този аспект е типа на злодея във финалната батална сцена, в която антагонистът наподобява като обрисуван с резултати от 2002, а не 2022 година. Коле-Сера разрешава на основния воин да бъде уместно жесток, какъвто е и в комиксите, без да пристъпва границите на категорията PG-13.
Финалната сцена от „ Черният Адам “ – тази по средата на надписите – загатва за вълнуващо бъдеще както на героя, по този начин и на цялата галактика на DC Comics и Warner Bros. Лошите страни на плана могат да бъдат надмогнати в продълженията, стига позитивните да си останат такива и отсега нататък. Но в поддържането на кино поредици Дуейн Джонсън е стабилен като канара, така че подозренията са доста малко.
Още от създателя:
Процентите на утвърждение на известната платформа Rotten Tomatoes илюстрират несъгласието напълно: „ Черният Адам “ има 40 % от критиците в медиите и 90 % от потребителите на уеб страницата, в който влизат приблизително по над един милион души дневно. Кой е прав? Бидейки почитател на Скалата от 9-годишен и пишещ или говорещ за кино в медиите от към този момент 10 години, числя се и към двете страни в самобитния спор, само че съм по-склонен да дам превес на феновете.
Ако гледате кино лентата и излезете с чувството, че не сте видели нищо революционно в жанра, че злодеят е бил построен като персона на незадълбочено, криво-ляво равнище, и че финалният му тип на екрана е бил артикул на много зле обработени компютърно генерирани изображения, няма да диспутирам с вас – ще сте изцяло прави. Но това не прави „ Черният Адам “ неуспех като филм.
Продукцията на Warner Bros. и DC Comics показва на аудиторията един от дребното останали супергерои от пантеона на модерната световна митология, които до момента не сме виждали на огромния екран. Затова фокусът е прецизно върху неговата персонална история – и антагонистът остава с недоразвити претекстове. Това е налице в множеството филми, които описват истории за произхода на един или различен воин.
Ленти като „ Батман първоначално “ или „ Железният човек “ обективно са доста по-добри филми от „ Черният Адам “ по ред параграфи – само че и в тях злодеите заемат строго поддържаща роля по отношение на основния воин. Например, в „ Батман първоначално “ Лиам Нийсън има към три светкавични монолога в границите на последните 15 минути от действието, с цел да изясни радикалната логика на психиката на своя персонаж.
Другият антагонист във кино лентата – лекар Джонатан Крейн, изигран от Килиан Мърфи – на собствен ред стимулира налудничавото си държание в не повече от няколко фрази. Съвсем друга е обстановката в продължението, „ Черният рицар “, където основният воин е построена персона и надлежно злодеите, Жокерът на Хийт Леджър и Харви Дент на Арън Екхарт, получават повече време за екранно развиване.
Затова и съм податлив да оправдая повърхностното, като че ли небрежно насметено под метафоричния килим откриване на антагониста в „ Черният Адам “. Много по-важно в границите на сюжета е плавното създаване на основния воин, изигран от Дуейн Джонсън цели 15 години след първото изявление на интерес от страна на звездата към персонажа. А то значително е изпълнено безупречно.
Историята може да се наблюдава елементарно и от фенове, които не са почитатели на комиксите с основния воин, и показва протагониста като уязвима, прочувствена, елементарно грешаща персона, която възприема силите си неотклонно и без капка мъдрост. Взаимоотношенията му с другите герои във кино лентата като Хоукмен и Доктор Фейт, както и с младежа Амон, прибавят още нужни черти към облика му.
Джонсън свети в мечтаното си амплоа. Колосалното му физическо наличие пасва идеално на персонажа, а харизмата му като кино звезда в основна роля в никакъв случай не е била по-завладяваща фрагмента. Той командва екрана както в трагичните моменти, по този начин и в комичните мигове, споделени най-много с гореспоменатото момче Амон, с което героят на Джонсън има химия, доста сходна с тази на Терминатора и дребния Джон Конър в „ Терминатор 2: Денят на Страшния съд “.
Измежду поддържащите персонажи безспорно най-вече изпъква Доктор Фейт, изигран с достойнство, престиж и премерена доза трагизъм от фантастичния Пиърс Броснан, за който присъединяване в сходни касови продукции към този момент е добре отработен табиет. Отлично се показва и Сара Шахи в амплоато на археоложката Адриана, през чиито очи фенът възприема действието и която играе ролята на котва за реализма в тона на повествованието.
А то несъмнено има и политически нюанс, и то не какъвто биха си показали множеството хора. За първи път в американски филм за супергерой действието се развива в Близкия изток и американските персонажи са обсъждани от локалното население във кино лентата като нежелани агресори, които прекомерно дълго време са си затваряли очите за неправдите и ужасите в района.
Това е значим детайл от кино лентата, защото се отразява и на взаимоотношенията сред Тет-Адам и останалите герои като Хоукмен, които следват общоприетите морални правила на американските комиксови персонажи. В последна сметка посланието на лентата е изрично положително, само че по-нюансирано и многопластово в сравнение с в множеството планове от жанра.
На образно равнище режисьорът Жауме Коле-Сера основава редица впечатляващи картини, в това число портрети на силата на основния воин, и единственият му явен неуспех в този аспект е типа на злодея във финалната батална сцена, в която антагонистът наподобява като обрисуван с резултати от 2002, а не 2022 година. Коле-Сера разрешава на основния воин да бъде уместно жесток, какъвто е и в комиксите, без да пристъпва границите на категорията PG-13.
Финалната сцена от „ Черният Адам “ – тази по средата на надписите – загатва за вълнуващо бъдеще както на героя, по този начин и на цялата галактика на DC Comics и Warner Bros. Лошите страни на плана могат да бъдат надмогнати в продълженията, стига позитивните да си останат такива и отсега нататък. Но в поддържането на кино поредици Дуейн Джонсън е стабилен като канара, така че подозренията са доста малко.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ