Какво знаят централните банки за новите мита? Скок на цените и засилен риск от рецесия.
Високите мита покачват цените в страната, която ги постанова, и понижават икономическата интензивност в страната, към която са ориентирани.
Това е съвсем всичко, в което централните банки по света могат да бъдат сигурни, до момента в който реагират на новите данъци на президента Доналд Тръмп върху вноса в Съединени американски щати, които заплашват да пренастроят международната стопанска система по непредсказуем метод.
„ Има моменти в историята, когато неща, които в миналото са били издялани, стават променливи “, сподели президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард. „ Геополитическият пейзаж, с който се сблъскваме през днешния ден, е преобърнат с главата надолу “.
Въздействието на митата на Тръмп върху инфлацията в страни отвън Съединени американски щати ще зависи от това дали ще има ответни ограничения, от степента, в която стоките, които биха били продадени на американски купувачи, ще се окажат другаде. Друг основен фактор е и придвижването на валутите.
Въздействието може да варира и във времето, като в началото цените могат да покачат цените, само че по-късно да имат дезинфлационен резултат, в случай че стопанските системи се забавят, написа The Wall Street Journal.
Поради тези аргументи вярната преценка за цените не е еднопосочна за централните банки. До огромна степен развиването зависи от насочване на банкерите към облекчение на паричната политика, с цел да противодействат на удара върху растежа.
В сряда Тръмп разгласи още един кръг от нараствания на митата. Целият импорт от Съединени американски щати ще бъде обложен с 10% мито, считано от 5 април. Някои страни обаче ще бъдат наранени от по-високи ставки, които стартират да се ползват от 9 април. Например за Китай ще се ползва 34% мито, за Европа - 20%, а за Япония - 24%.
По-високите американски мита ще отслабят свързаната с износа интензивност в целевите страни. Колкото по-зависима е дадена страна от продажбите на американски купувачи, толкоз по-голям е този резултат, като някои от тях са изправени пред опасността от изпадане в криза.
Но в случай че някое държавно управление реши да предприеме ответни ограничения, като увеличи митата си върху вноса от Съединени американски щати, цените ще скочат, тъкмо както и в Съединени американски щати. Затова ЕЦБ пресмята, че инфлацията в еврозоната може да бъде с до половин процентен пункт по-висока, в случай че американските мита провокират ответни ограничения.
Ако предприятията в Китай да вземем за пример открият, че търсенето на техните артикули е отслабнало, защото митата са ги създали по-скъпи за американските купувачи, те евентуално ще се опитат да намерят клиенти другаде и ще понижат цените си за тази цел. Така че, до момента в който цената на даден артикул може да се увеличи в Съединени американски щати вследствие на по-високите мита, тя може да спадне в други страни, написа анализаторът Пол Ханън за WSJ.
Валутните курсове са другият значим фактор, който дефинира по какъв начин цените ще се отразят на инфлацията, интензивността и работните места по света. Обикновено икономистите чакат валутата на страната, налагаща митата, да нарастне по отношение на валутите на страните, към които са ориентирани митата.
Това се дължи на две аргументи. Първо, по-слабото търсене на обложените с мита артикули би трябвало да отслаби валутата, в която те се продават. Второ, повишението на инфлацията в Съединени американски щати в резултат на по-високите мита евентуално ще значи, че Фед ще резервира лихвените проценти по-високи, в сравнение с в противоположен случай, което ще усили възвръщаемостта на притежателите на доларови активи.
Въпреки това през последните месеци валутите не се трансформираха съгласно упованията, като еврото нарастна по отношение на $.
„ Не знаем по какъв начин ще се държат валутите, а това е основно “, споделя пред WSJ Меган Грийн, експерт по установяване на лихвените проценти в Английската централна банка.
Централните банки по света имаха дълго време да обмислят въздействието на по-високите мита и доста от тях разгласиха разбори на евентуалното влияние, в които се акцентира какъв брой доста зависи от съответния метод на взаимоотношение на основните фактори.
Ако това наподобява неубедително, това, което знаем, е, че като цяло банкерите не се въздържат от понижаване на лихвените проценти, откогато стана ясно, че Тръмп има поради това, което сподели в предизборната акция.
Всъщност централните банки на Канада и Мексико неотдавна взеха решение да продължат с намаляването на лихвените проценти в сянката на новите мита.
Така че наподобява, че към този момент централните банкери считат, че цените и провокираните от тях стопански разтърсвания ще окажат напън върху инфлацията през идващите години.
Когато се уталожи прахът от пренастройването на международната стопанска система, което наподобява е в ход, потребителските цени евентуално ще бъдат по-високи по целия свят, даже единствено тъй като движещата мощ на глобализацията е била фактор в търсенето на артикули.
Това е съвсем всичко, в което централните банки по света могат да бъдат сигурни, до момента в който реагират на новите данъци на президента Доналд Тръмп върху вноса в Съединени американски щати, които заплашват да пренастроят международната стопанска система по непредсказуем метод.
„ Има моменти в историята, когато неща, които в миналото са били издялани, стават променливи “, сподели президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард. „ Геополитическият пейзаж, с който се сблъскваме през днешния ден, е преобърнат с главата надолу “.
Въздействието на митата на Тръмп върху инфлацията в страни отвън Съединени американски щати ще зависи от това дали ще има ответни ограничения, от степента, в която стоките, които биха били продадени на американски купувачи, ще се окажат другаде. Друг основен фактор е и придвижването на валутите.
Въздействието може да варира и във времето, като в началото цените могат да покачат цените, само че по-късно да имат дезинфлационен резултат, в случай че стопанските системи се забавят, написа The Wall Street Journal.
Поради тези аргументи вярната преценка за цените не е еднопосочна за централните банки. До огромна степен развиването зависи от насочване на банкерите към облекчение на паричната политика, с цел да противодействат на удара върху растежа.
В сряда Тръмп разгласи още един кръг от нараствания на митата. Целият импорт от Съединени американски щати ще бъде обложен с 10% мито, считано от 5 април. Някои страни обаче ще бъдат наранени от по-високи ставки, които стартират да се ползват от 9 април. Например за Китай ще се ползва 34% мито, за Европа - 20%, а за Япония - 24%.
По-високите американски мита ще отслабят свързаната с износа интензивност в целевите страни. Колкото по-зависима е дадена страна от продажбите на американски купувачи, толкоз по-голям е този резултат, като някои от тях са изправени пред опасността от изпадане в криза.
Но в случай че някое държавно управление реши да предприеме ответни ограничения, като увеличи митата си върху вноса от Съединени американски щати, цените ще скочат, тъкмо както и в Съединени американски щати. Затова ЕЦБ пресмята, че инфлацията в еврозоната може да бъде с до половин процентен пункт по-висока, в случай че американските мита провокират ответни ограничения.
Ако предприятията в Китай да вземем за пример открият, че търсенето на техните артикули е отслабнало, защото митата са ги създали по-скъпи за американските купувачи, те евентуално ще се опитат да намерят клиенти другаде и ще понижат цените си за тази цел. Така че, до момента в който цената на даден артикул може да се увеличи в Съединени американски щати вследствие на по-високите мита, тя може да спадне в други страни, написа анализаторът Пол Ханън за WSJ.
Валутните курсове са другият значим фактор, който дефинира по какъв начин цените ще се отразят на инфлацията, интензивността и работните места по света. Обикновено икономистите чакат валутата на страната, налагаща митата, да нарастне по отношение на валутите на страните, към които са ориентирани митата.
Това се дължи на две аргументи. Първо, по-слабото търсене на обложените с мита артикули би трябвало да отслаби валутата, в която те се продават. Второ, повишението на инфлацията в Съединени американски щати в резултат на по-високите мита евентуално ще значи, че Фед ще резервира лихвените проценти по-високи, в сравнение с в противоположен случай, което ще усили възвръщаемостта на притежателите на доларови активи.
Въпреки това през последните месеци валутите не се трансформираха съгласно упованията, като еврото нарастна по отношение на $.
„ Не знаем по какъв начин ще се държат валутите, а това е основно “, споделя пред WSJ Меган Грийн, експерт по установяване на лихвените проценти в Английската централна банка.
Централните банки по света имаха дълго време да обмислят въздействието на по-високите мита и доста от тях разгласиха разбори на евентуалното влияние, в които се акцентира какъв брой доста зависи от съответния метод на взаимоотношение на основните фактори.
Ако това наподобява неубедително, това, което знаем, е, че като цяло банкерите не се въздържат от понижаване на лихвените проценти, откогато стана ясно, че Тръмп има поради това, което сподели в предизборната акция.
Всъщност централните банки на Канада и Мексико неотдавна взеха решение да продължат с намаляването на лихвените проценти в сянката на новите мита.
Така че наподобява, че към този момент централните банкери считат, че цените и провокираните от тях стопански разтърсвания ще окажат напън върху инфлацията през идващите години.
Когато се уталожи прахът от пренастройването на международната стопанска система, което наподобява е в ход, потребителските цени евентуално ще бъдат по-високи по целия свят, даже единствено тъй като движещата мощ на глобализацията е била фактор в търсенето на артикули.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




