Високи, а при някои кредитори и рекордни печалби отчитат повечето

Високи, а при някои кредитори и рекордни облаги регистрират множеството от работещите в страната банки и клонове на непознати банка през второто тримесечие на актуалната година, демонстрират докладите на банките (общо 25, разпределени в три групи), оповестени на уеб страницата на Българска народна банка. Това затвърждава мнението, че макар комплицираната геополитическа обстановка, обвързвана с войната в Украйна, новата вълна на пандемия от Covid-19 и непрекъснато възходящата инфлация, банковият бранш в България се оказа доста резистентен, доходоносен, запазващ високи равнища на финансова адекватност и ликвидност. Още по тематиката 28 юли 2022 От финансовите доклади на банките излиза наяве, че по два от главните индикатори – активи и облага, множеството от 18-те лицензирани банки и 7-те клонове на непознати банки регистрират обилни покачвания през второто тримесечие на 2022 година по отношение на предходното. Само за три месеца активите на системата се повишават с 1.11% от 140 536 044 хиляди лв. през януари-март 2022 година до 142 100 000 хиляди лв. през второто тримесечие или в номинално изражение покачването е с над 1.5 милиарда лева и за пръв път надвишават 142 милиарда лева, а на годишна база, по отношение на второто тримесечие на 2021 година, нарастването е доста с 10.60% от 128.475 милиарда лв. до 142.100 милиарда лв.. Спрямо края на март нараства сумата и на кредитния портфейл, а при паричните салда в централни банки е регистрирано понижение. Делът в активите на позицията „ пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане “ възлиза на 19.7% в края на юни (при 20.8% в края на март). Делът на заемите и задатъците се покачва от 59.9% до 60.7%, а този на дълговите скъпи бумаги в края на интервала е 14.8% (при 14.7% в края на март). Печалбата на тримесечна база доближава 78.90% от 568.902 млн. лв. през януари-март 2022 година лв. до 1.017 милиарда лв. през третото тримесечие на актуалната година и се приближава до рекордните стойности на облагата от 2018 година. На годишна база, по отношение на второто тримесечие на 2021 година облагата е повишена с 54.54% от 658.614 млн. лв.. Друг доста значим индикатор е размерът на отпуснатите заеми. Общите брутни заеми и задатъци са 89.8 милиарда лева в края на юни, или с 2.0 милиарда лева (2.3%) повече по отношение на края на март. В структурата им брутният кредитен портфейл се усилва с 2.3 милиарда лева (2.9%) до 81.0 милиарда лева, а вземанията от кредитни институции понижават с 332 млн. лева (3.6%) до 8.8 милиарда лева Кредитите за семейства по отношение на края на март се усилват с 1.5 милиарда лева (4.8%), тези за нефинансови предприятия – с 582 млн. лева (1.4%), а за други финансови предприятия – с 354 млн. лева (6.8%). Кредитите за бранш държавно ръководство понижават със 78 млн. лева (8.2%). Доверието на потребителите в банковата система се резервира и в края на юни. Депозитите са достигнали 121.8 милиарда лева, или с 2.1 милиарда лева (1.7%) повече по отношение на края на март. Набраните депозитни средства са с 32 милиарда лв. повече. Нарастват депозитите на нефинансови предприятия (с 1.2 милиарда лева, 3.3%), на семейства (с 805 млн. лева, 1.2%), на кредитни институции (с 492 млн. лева, 7.7%) и на бранш държавно ръководство (с 215 млн. лева, 6.5%). Намаляват депозитите на други финансови предприятия (с 658 млн. лева, 14.3%). Много прогнози за спад на потребителското доверие след повдигане на таксите от банките бяха опровергани. Най-голям растеж при чистия приход регистрират точно приходите от такси – над 10% по отношение на първото тримесечие и двойно повече (+20%) на годишна база, по отношение на първите шест месеца на 2021 година, като в номинално изражение повишаването е до 698 316 хиляди лв.. Като сума, обаче, максимален е приходът от лихви - 1 637 759 хиляди лв., което се свързва с повишаване на отпуснатите заеми. Собственият капитал в салдото на банковата система в края на юни възлиза на 16.3 милиарда лева, като по отношение на 31 март понижава с 392 млн. лева (2.3%). Спад е регистриран в насъбрания различен изчерпателен приход (с 273 млн. лева.). Брутният размер на необслужваните заеми и задатъци в края на юни е 4.710 милиарда лева (при 4.832 милиарда лева в края на март), а делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци е 5.24% (при 5.50% в края на март). При показване на индикатора в необятния обсег (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани заеми и задатъци в края на юни е 4.10% (при 4.23% в края на март). Нетната стойност на необслужваните заеми и задатъци (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на отчетния интервал е 2.436 милиарда лева (при 2.458 милиарда лева в края на март), а делът ѝ в общата чиста стойност на заемите и задатъците е 2.82% (при 2.92% в края на март). Както към този момент беше посочено към 30 юни 2022 година общата регистрирана облага на банковата система е малко над 1.0 милиарда лева, с 359 млн. лева (54.5%) повече по отношение на регистрираната за шестте месеца на миналата година. Разходите за амортизация на финансовите активи, които не се регистрират по обективна стойност в облагата или загубата, са 190 млн. лева за първата половина на 2022 година (при 307 млн. лева към 30 юни 2021 г.). Затова пък разликата на облагата сред първа и втора група се задълбочава в интерес на петте кредитора от първа група – от 712.993 млн. лв. за първа група до 268.604 млн. лв. за втора група, което е над 2.5 пъти повече или 165.44% в интерес на петте от първа група. По групи най-голяма като размер е облагата в Първа група (712 993 хиляди лева), в която са петте най-големи банки по активи. Следва Втора група, в която влизат 13 банки (268 604 хиляди лева). В Третата група, в която са 7-те клона на непознати банки в България (36 224 хиляди лева), само че в тази група има три кредитора, които регистрират загуби: Бигбанк Апелативен съд – клон България (773 хиляди лева), Инг банк Н.В. – клон София (1 353 хиляди лева) и БНП Париба С.А. – клон София (1 926 хиляди лева). Топ 3 по облага в първа група: - Банка ДСК – 272 893 хиляди лв., която обаче е нараснала облагата си с 21.69%; - УниКредит Булбанк - 258 342 хиляди лв. и растеж от 38.24%; - Юробанк България/Пощенска банка – 89 875 хиляди лв. и повишаване с 6.57%. Топ 3 по облага във втора група: Ти Би Ай Банк - 83 032 хиляди лв. и растеж от 952.37%; Райфайзенбанк (България) - 79 629 хиляди лв. и покачване с 53.76%; ПроКредит банк (България) - 21 458 хиляди лв. и повишаване с 20.98%. Активите на банките нарастват по-слабо Както към този момент посочихме общият размер на активите на банките в България през второто тримесечие на актуалната година са нарастнали до 142 100 000 хиляди лв., по отношение на 128 475 002 хиляди лв. преди година за същия интервал или покачване с 10.62 %. Топ 3 по активи в първа група: - УниКредит Булбанк - 26 362 382хил. лв. и растеж от 7.61%; - Банка ДСК - 25 218 05 хиляди лв. и покачване от 7.15%; - Обединена българска банка - 16 541 940 хиляди лв. и повишаване с 21.71%; Топ 3 по активи във втора група: - Райфайзенбанк (България) - 11 377 072 хиляди лв. и растеж от 13.82%; - Централна кооперативна банка - 7 462 538 хиляди лв. и покачване от 8.79%; - Алианц Банк България - 3 817 919 хиляди лв. и повишаване от 12.89%.