Кога високата температура е наистина опасна ?
Високата температура е измежду най-честите здравословни проблеми, засягащи най-малките – бебетата и дребните деца, най-честата причина обезпокоени родители да посещават лечебни заведения, кабинети на лекари и даже незабавна помощ. Наистина ли обаче високата температура е толкоз рискова, за колкото я считаме?
Докато можем да оправдаем терзанията от висока температура, които една майка изпитва, защото най-малките са уязвими, то място за опрощение на суматохата във връзка с треската при зрели хора няма, рядко температурата на възрастните е толкоз висока, че сама по себе си да заплашва живота. Това надалеч не значи, че не следва да се подхващат ограничения. Напротив – високата температура е сигнал за заболяване, което се нуждае от диагностика и лекуване, въпреки да не е животозастрашаваща при здрави хора в разцвета на силите си.
Кога високата температура е в действителност рисково висока и по кое време можем да оставим термометъра на страна, както и медикаментите за намаление на температурата и да изчакаме организмът да се оправи самичък?
Съществуват две отзиви по тематиката – едното е, че температурата в множеството случаи не би трябвало да се смъква в случай че не приказваме за доста висока температура при деца, защото тя е част от битката на тялото с инфекцията и подкрепя оздравяването. Другото мнение е, че високата температура в допълнение изчерпва силите на болния и би трябвало да се смъкна, с цел да се бори тялото му не с температурата, а с главното заболяване. Независимо кое от двете подкрепяте и на кое от двете вярвате, значимо е да знаете по кое време високата температура е в действителност рисково висока и въпросът дали да се предприеме понижаването ѝ има явен и безапелационен позитивен отговор.
Еднозначен отговор на този въпрос е мъчно да се даде, тъй като зависи от аргументите за температурата, от общото здравословно положение, от възрастта на пациента, от имунната му система и способността на тялото му да се оправя единствено, от метода, по който се усеща болният. Според експертите едно от дребното клинични положения с обилие от доказателства в поддръжка на агресивното антипиретично лекуване е острата мозъчна контузия. При този здравословен проблем всяка температура се смята за рисково висока и би трябвало да бъде свалена. Друго положение, което изисква да се подхващат ограничения за събаряне на температурата, за изстудяване, е това при пациенти със септичен потрес.
Ако обаче пациентът страда от банална простуда или грип, здрав и млад е, няма тежки хронични болести, то умерено може да остави без медикаментозно лекуване температура до 38,5, а от време на време даже и по-висока.
Според други експерти медикаментите за намаление на температурата би трябвало да се дават единствено в краен случай, защото пречат на оздравяването. Те настояват, че високата температура, треската е предпазен механизъм, целящ възстановяване на функционалността на имунните кафези и поощряване на антимикробната интензивност. Те не предлагат никога да се смъква температура, която е до 38.5 градуса, а от време на време и до 40 градуса. И въпреки да са поддръжници на тезата, че високата температура не би трябвало да се смъква, в случай че тя се увеличи над 40-41 градуса ще сложи живота на пациента в риск, което значи, че ще се нуждае от бързо средство за понижаването ѝ.
Изследвания по тематиката за високата температура са проведени през последните години в лечебни заведения и интензивни отделения. Те разкриват по кое време температурата се смята за рисково висока, по кое време е наложително да бъде свалена и оказва помощ ли понижаването на температурата за оздравителните процеси. Резултатите са в интерес на приема на лекарства за намаление на температурата най-малко що се отнася за пациенти в интензивни отделения. Там обаче пациентите са в тежко положение и това няма нищо общо със положението на здрав възрастен в разцвета на силите си в домашна среда.
Други проучвания по тематиката, осъществени не в интензивните отделения, а в домашна среда, сочат, че би трябвало да се подхващат ограничения за събаряне на температура над 39.4 при възрастните, а при температура над 40,5 C е нужна незабавна здравна помощ. Именно сходна температура се смята за рисково висока и тя би трябвало да се лекува от експерт, а не с бабини илачи. Това са индикатори при възрастни хора с тресчица. Никога не чакайте да видите сходни индикатори при децата, действате доста по-рано, когато пациентите са бебета, деца, доста възрастни хора или имунокомпрометирани, с цел да се застраховате.
Докато можем да оправдаем терзанията от висока температура, които една майка изпитва, защото най-малките са уязвими, то място за опрощение на суматохата във връзка с треската при зрели хора няма, рядко температурата на възрастните е толкоз висока, че сама по себе си да заплашва живота. Това надалеч не значи, че не следва да се подхващат ограничения. Напротив – високата температура е сигнал за заболяване, което се нуждае от диагностика и лекуване, въпреки да не е животозастрашаваща при здрави хора в разцвета на силите си.
Кога високата температура е в действителност рисково висока и по кое време можем да оставим термометъра на страна, както и медикаментите за намаление на температурата и да изчакаме организмът да се оправи самичък?
Съществуват две отзиви по тематиката – едното е, че температурата в множеството случаи не би трябвало да се смъква в случай че не приказваме за доста висока температура при деца, защото тя е част от битката на тялото с инфекцията и подкрепя оздравяването. Другото мнение е, че високата температура в допълнение изчерпва силите на болния и би трябвало да се смъкна, с цел да се бори тялото му не с температурата, а с главното заболяване. Независимо кое от двете подкрепяте и на кое от двете вярвате, значимо е да знаете по кое време високата температура е в действителност рисково висока и въпросът дали да се предприеме понижаването ѝ има явен и безапелационен позитивен отговор.
Еднозначен отговор на този въпрос е мъчно да се даде, тъй като зависи от аргументите за температурата, от общото здравословно положение, от възрастта на пациента, от имунната му система и способността на тялото му да се оправя единствено, от метода, по който се усеща болният. Според експертите едно от дребното клинични положения с обилие от доказателства в поддръжка на агресивното антипиретично лекуване е острата мозъчна контузия. При този здравословен проблем всяка температура се смята за рисково висока и би трябвало да бъде свалена. Друго положение, което изисква да се подхващат ограничения за събаряне на температурата, за изстудяване, е това при пациенти със септичен потрес.
Ако обаче пациентът страда от банална простуда или грип, здрав и млад е, няма тежки хронични болести, то умерено може да остави без медикаментозно лекуване температура до 38,5, а от време на време даже и по-висока.
Според други експерти медикаментите за намаление на температурата би трябвало да се дават единствено в краен случай, защото пречат на оздравяването. Те настояват, че високата температура, треската е предпазен механизъм, целящ възстановяване на функционалността на имунните кафези и поощряване на антимикробната интензивност. Те не предлагат никога да се смъква температура, която е до 38.5 градуса, а от време на време и до 40 градуса. И въпреки да са поддръжници на тезата, че високата температура не би трябвало да се смъква, в случай че тя се увеличи над 40-41 градуса ще сложи живота на пациента в риск, което значи, че ще се нуждае от бързо средство за понижаването ѝ.
Изследвания по тематиката за високата температура са проведени през последните години в лечебни заведения и интензивни отделения. Те разкриват по кое време температурата се смята за рисково висока, по кое време е наложително да бъде свалена и оказва помощ ли понижаването на температурата за оздравителните процеси. Резултатите са в интерес на приема на лекарства за намаление на температурата най-малко що се отнася за пациенти в интензивни отделения. Там обаче пациентите са в тежко положение и това няма нищо общо със положението на здрав възрастен в разцвета на силите си в домашна среда.
Други проучвания по тематиката, осъществени не в интензивните отделения, а в домашна среда, сочат, че би трябвало да се подхващат ограничения за събаряне на температура над 39.4 при възрастните, а при температура над 40,5 C е нужна незабавна здравна помощ. Именно сходна температура се смята за рисково висока и тя би трябвало да се лекува от експерт, а не с бабини илачи. Това са индикатори при възрастни хора с тресчица. Никога не чакайте да видите сходни индикатори при децата, действате доста по-рано, когато пациентите са бебета, деца, доста възрастни хора или имунокомпрометирани, с цел да се застраховате.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ