Доц. Гломб: Въпреки ваксиналните пробиви при Омикрон, постимунизационният имунитет пази от тежко боледуване
Вирусологът доцент Любомира Николаева-Гломб изяснява какво се случва с пандемията от Covid-19, какво знаем за новите подварианти ВА.4 и ВА.5 на Омикрон и какви са преимуществата на имунизационния имунитет в изявление за за повишение информираността по отношение на изгодите от имунизациите и имунизацията против Covid-19. Като началник на отдел “Вирусология “ в Националния център по заразни и паразитни заболявания тя е измежду експертите, които първи се срещат с най-новите научни данни за SARS-CoV-2.
Много хора имат вяра, че пандемията от Covid-19 е останала в предишното? Каква е действителната картина?
Covid-19 към момента е измежду нас и това би трябвало да бъде ясно на всеки. Защо хората взеха решение, че пандемията е зад тила ни – поради съвпадaнето на няколко събития. Първо – в края на февруари у нас стартира спад на вълната от Covid-19, а с него и поетапното разхлабване и анулиране на противоепидемичните ограничения. По същото време Русия стартира войната против Украйна и тази тематика измести другата – за пандемията. Така, медийно, Covid-19 отпадна от полезрението на хората и измежду доста от тях се сътвори чувството, че тематиките пандемия и ковид към този момент не съществуват. Още нещо – с отпадането на епидемиологичната конюнктура персоналните лекари преустановиха издаването на посоки за PCR проби, което докара и до по-малко тестване.
Освен това разновидността Омикрон протича по-леко и хората не желаят да се изследват. Това значи, че и все още имаме скрита, въпреки и леко изразена заболяемост. Въпреки че по-малко хора влизат в болница по причина Covid-19, хоспитализации има, има и хора, които умират от Covid-19. Виждате, никога не можем да твърдим, че пандемията е завършила. Изхождам от определението за пандемия – зараза, която се популяризира в целия свят. Като доказателство ще посоча, че сега има нараснала заболяемост в някои страни. Това е знак, че вирусът продължава да циркулира интензивно, въпреки сега тежката заболяемост, приемът в интензивни отделения и смъртността да са по-слабо изразени. Какво ни чака наесен не бих могла да предвиждам, само че нови разновидности на SARS-CoV-2 ще продължат да се появяват. Затова е значимо да сме бдителни и да се имунизираме в точния момент.
Защо не престават да се появяват нови разновидности на вируса и по какъв начин ще се отрази това на хода на пандемията?
Макар че коронавирусът SARS-CoV-2 е един от най-стабилните РНК вируси, той като всеки вирус, е непостоянен. При новите разновидности имунитетът ни стартира да пропуща “врага “. Хубавото, което демонстрират резултатите от изследванията на другите ваксини, е, че актуалните формули сполучливо понижават тежките форми на протичане на Covid-19, хоспитализациите и леталитета.
Въпреки че е генетично по-стабилен от грипния вирус, сега SARS-CoV-2 демонстрира четири пъти по-бърза неопределеност спрямо вируса на сезонния грип, тъй като се популяризира доста бързо, предавайки се от човек на човек. При грипа това се случва по-бавно поради сезонността и относителното затихване на грипните талази през лятото. При SARS-CoV-2 виждаме, че от една страна, сезоните не пречат, а от друга, новите разновидности към този момент много сполучливо заобикалят предшестващ имунитет и се стига до така наречен пробиви в имунитета.
Така че, нови разновидности ще се появяват и би трябвало да бъдем готови за това. Оръжието го имаме - имунизациите. Затова ми се желае хората повече да имат вяра в науката – едно от хубавите неща на нашето съвремие са нейните достижения. Само преди 50-60 години предстоящата междинна дълготрайност на живота е била доста по-кратка от това, което имаме през днешния ден с помощта на научния прогрес.
Крие ли риск появяването на новите подварианти на Омикрон – BA.4 и BA.5?
За пръв път в историята на човечеството следим еволюцията онлайн. Опитваме се да бъдем една крачка напред пред съответните патогени, което не е по никакъв начин елементарно. Новите подварианти ВА.4 и ВА.5 породиха в Южна Африка и доста бързо се разпространиха. В Португалия през месец май повече от 1/3 от всички позитивни случаи се дължаха на подварианта ВА.5. За тези два подварианта на Омикрон е особено, че доста по-успешно заобикалят имунитета, даже и след преболедуване от субвариантите ВА.1 и ВА.2. Затова ВА.4 и ВА.5 будят безпокойствие.
Като прибавим и обстоятелството, че са доста по-лесно предаваеми от предхождащите субварианти на Омикрон, се получава нараснала инфекциозност с нараснало отбягване на предшестващ имунитет. В Южна Африка, където породиха за първи път тези субварианти, по конструкция на имунния си статус популацията е сходно на нашето – към 30% имунизирани, останалите – в огромна степен преболедували. Там вълната от ВА.4. и ВА.5 беше сериозна, само че не докара до доста повишение на броя на хоспитализациите, като се изключи рисковите групи и най-много измежду хората над 65 година, неимунизираните или от дълго време имунизирани. Те понесоха тежко удара от ВА.4 и ВА.5, по тази причина и леталитетът в Южна Африка не беше невисок.
Към днешна дата разполагаме с данните за циркулиращите разновидности в нашата страна до 17 май 2022 година До тази дата новите субварианти ВА.4 и ВА.5 към момента не са регистрирани у нас, само че би трябвало да се има поради, че при секвенирането има софтуерно закъснение до излизането на резултатите. Скоро би трябвало да имаме и резултати от края на май – началото на юни. Очаквам ВА.4 и ВА.5 да се открият и в България.
Възможно ли е да се надигнем пред нова вълна на пандемията и по кое време?
Респираторните вируси “обичат “ есенно-зимния сезон и затворените пространства, тъй като тези условия благоприятстват въздушно-капковия механизъм на предаване на инфекцията с тях. При SARS-CoV-2, защото е налице податливо население, това обаче към момента не е предписание. Отново ще дам образец с Португалия, която е по-топла страна, само че топлото време там не попречва разпространяването на новите субварианти на ковид. Заради особеностите на подвариантите ВА.4 и ВА.5, скоростта, с която мутира вирусът, и появяването на нови субварианти, чакам да има и нови талази.
Евентуалният епидемиологичен риск е в придвижването и държанието на хората, като нещата у нас могат да се влошат с влизането на ВА.4 или ВА.5. Не бива да разчитаме на това, че инфекциите, провокирани от тях, са леко протичащи. Не би трябвало да омаловажаваме заплахата, а да вземем ограниченията, които знаем, че работят в доста огромен % от случаите и да се надяваме, че ще бъдем в този огромен %. Имам поради имунизацията, която потвърди, че е безвредна и че избавя, в случай че не от възпаление, то от тежко протичане на заболяването, хоспитализация и гибел.
За страдание, имунизациите против редица инфекциозни заболявания станаха жертва на триумфа си, тъй като когато не виждаме дадена инфекциозна болест, не ни е боязън от нея. Много хора не видяха това, което претърпяха редица лекари, лекувайки заболели от Covid-19, не видяха тежестта на работата в интензивните отделения по време на вълните, не видяха загубата на човешкия живот. Тази липса на познаване на заболяването изигра доста неприятна смешка на доста от тях, тъй като взеха решение, че са по-силни от природата и позволиха да не се имунизират, страхувайки се от някакви имагинерни вредности на имунизацията. Така станаха жертва на вируса, който не прости сходни неточности. Ще дам един образец със болестта морбили, против което някои хора си разрешават да не се имунизират. На два пъти заболяването се опита да влезе в нашата страна. За благополучие към момента имунизационният обсег е задоволително висок, тъй че да пази от страшни епидемии. Не можем да кажем същото за Covid-19. Затова всички, които сме ангажирани с опазването и промоцията на публичното здраве, би трябвало да бъдем дейната част и да обясняваме какъв брой е значимо хората да се ваксинират против коронавирусната зараза. Само по този начин може да се защищити публичното здраве.
Какви са преимуществата на постваксиналния пред постинфекциозния имунитет?
Много хора акцентират, че постинфекциозният имунитет е по-добрият вид, само че през тези две години научихме, че този имунитет извънредно доста се въздейства и зависи от инфектиращата доза. Още през 2020 година излязоха известия, че когато човек е прекарал леко Covid-19, вероятността от наново възпаление е доста по-висока, в сравнение с, в случай че е преболедувал тежко. Има ли смисъл да разсъждаваме кой имунитет е по-добър?! Ако кажем, че постинфекциозният е по-добър, тъй като съдържа цялата палитра на антитела и цитотоксични способени кафези против безусловно всички съставки на ковид, цената, която би трябвало да платим за този разноцветен имунитет, е тежкото преболедуване, чийто излаз е неразбираем. Много младежи и хора без съпътстващи болести умират от Covid-19, а и кой може да твърди сигурно, че няма съпътстващи болести в случай, че не се е изследвал.
Като доктор съм последовател на постваксиналния имунитет. Той тренира имунната система следено, като знаете тъкмо с каква доза се имунизирате и че тя е задоволителна да обезпечи имунитет, без да ви разболее. Затова постваксиналният имунитет е неведнъж по-предпочитан пред постинфекциозния. Въпреки че при разновидността Омикрон има пробиви, постваксиналният имунитет изрично защищава от тежко боледуване.
Преди няколко дни излезе известие в научното списание “Лансет “, което даде доста забавни резултати от проучване измежду медицински служащи, имунизирани с три дози против Covid-19. Изследването започва през 2020 година в Швеция и обгръща над 2000 здравни служащи – хора в по-висок риск от заразяване. То съпоставя постваксиналния с постинфекциозния имунитет при тях и случаите на пробиви при двата типа имунитети и какъв брой пъти има реинфекция. Участниците са набрани през месеците март и април 2020 година и са имунизирани с имунизациите на Pfizer или AstraZeneca, а по-късно имат и усилващата доза с осведомителна РНК ваксина. В това проучване на всеки четири месеца им се взема кръв и се изследва имунитета им. Сред участниците е проучена субпопулацията от 56 души, при които е следен пробив на имунизацията. Пробивите са с вид Омикрон. Това са тройно имунизирани хора, работещи в заразна среда. Изследва се какво се случва с техния имунитет след пробива. Всички са прекарали инфекцията безсимптомно, като множеството от тях са диагностицирани, тъй като са участници в проучването и би трябвало от време на време да вършат PCR проби. Ето още едно доказателство, че имунизациите ни пазят от тежко боледуване и следващи затруднения за здравето.
Много хора имат вяра, че пандемията от Covid-19 е останала в предишното? Каква е действителната картина?
Covid-19 към момента е измежду нас и това би трябвало да бъде ясно на всеки. Защо хората взеха решение, че пандемията е зад тила ни – поради съвпадaнето на няколко събития. Първо – в края на февруари у нас стартира спад на вълната от Covid-19, а с него и поетапното разхлабване и анулиране на противоепидемичните ограничения. По същото време Русия стартира войната против Украйна и тази тематика измести другата – за пандемията. Така, медийно, Covid-19 отпадна от полезрението на хората и измежду доста от тях се сътвори чувството, че тематиките пандемия и ковид към този момент не съществуват. Още нещо – с отпадането на епидемиологичната конюнктура персоналните лекари преустановиха издаването на посоки за PCR проби, което докара и до по-малко тестване.
Освен това разновидността Омикрон протича по-леко и хората не желаят да се изследват. Това значи, че и все още имаме скрита, въпреки и леко изразена заболяемост. Въпреки че по-малко хора влизат в болница по причина Covid-19, хоспитализации има, има и хора, които умират от Covid-19. Виждате, никога не можем да твърдим, че пандемията е завършила. Изхождам от определението за пандемия – зараза, която се популяризира в целия свят. Като доказателство ще посоча, че сега има нараснала заболяемост в някои страни. Това е знак, че вирусът продължава да циркулира интензивно, въпреки сега тежката заболяемост, приемът в интензивни отделения и смъртността да са по-слабо изразени. Какво ни чака наесен не бих могла да предвиждам, само че нови разновидности на SARS-CoV-2 ще продължат да се появяват. Затова е значимо да сме бдителни и да се имунизираме в точния момент.
Защо не престават да се появяват нови разновидности на вируса и по какъв начин ще се отрази това на хода на пандемията?
Макар че коронавирусът SARS-CoV-2 е един от най-стабилните РНК вируси, той като всеки вирус, е непостоянен. При новите разновидности имунитетът ни стартира да пропуща “врага “. Хубавото, което демонстрират резултатите от изследванията на другите ваксини, е, че актуалните формули сполучливо понижават тежките форми на протичане на Covid-19, хоспитализациите и леталитета.
Въпреки че е генетично по-стабилен от грипния вирус, сега SARS-CoV-2 демонстрира четири пъти по-бърза неопределеност спрямо вируса на сезонния грип, тъй като се популяризира доста бързо, предавайки се от човек на човек. При грипа това се случва по-бавно поради сезонността и относителното затихване на грипните талази през лятото. При SARS-CoV-2 виждаме, че от една страна, сезоните не пречат, а от друга, новите разновидности към този момент много сполучливо заобикалят предшестващ имунитет и се стига до така наречен пробиви в имунитета.
Така че, нови разновидности ще се появяват и би трябвало да бъдем готови за това. Оръжието го имаме - имунизациите. Затова ми се желае хората повече да имат вяра в науката – едно от хубавите неща на нашето съвремие са нейните достижения. Само преди 50-60 години предстоящата междинна дълготрайност на живота е била доста по-кратка от това, което имаме през днешния ден с помощта на научния прогрес.
Крие ли риск появяването на новите подварианти на Омикрон – BA.4 и BA.5?
За пръв път в историята на човечеството следим еволюцията онлайн. Опитваме се да бъдем една крачка напред пред съответните патогени, което не е по никакъв начин елементарно. Новите подварианти ВА.4 и ВА.5 породиха в Южна Африка и доста бързо се разпространиха. В Португалия през месец май повече от 1/3 от всички позитивни случаи се дължаха на подварианта ВА.5. За тези два подварианта на Омикрон е особено, че доста по-успешно заобикалят имунитета, даже и след преболедуване от субвариантите ВА.1 и ВА.2. Затова ВА.4 и ВА.5 будят безпокойствие.
Като прибавим и обстоятелството, че са доста по-лесно предаваеми от предхождащите субварианти на Омикрон, се получава нараснала инфекциозност с нараснало отбягване на предшестващ имунитет. В Южна Африка, където породиха за първи път тези субварианти, по конструкция на имунния си статус популацията е сходно на нашето – към 30% имунизирани, останалите – в огромна степен преболедували. Там вълната от ВА.4. и ВА.5 беше сериозна, само че не докара до доста повишение на броя на хоспитализациите, като се изключи рисковите групи и най-много измежду хората над 65 година, неимунизираните или от дълго време имунизирани. Те понесоха тежко удара от ВА.4 и ВА.5, по тази причина и леталитетът в Южна Африка не беше невисок.
Към днешна дата разполагаме с данните за циркулиращите разновидности в нашата страна до 17 май 2022 година До тази дата новите субварианти ВА.4 и ВА.5 към момента не са регистрирани у нас, само че би трябвало да се има поради, че при секвенирането има софтуерно закъснение до излизането на резултатите. Скоро би трябвало да имаме и резултати от края на май – началото на юни. Очаквам ВА.4 и ВА.5 да се открият и в България.
Възможно ли е да се надигнем пред нова вълна на пандемията и по кое време?
Респираторните вируси “обичат “ есенно-зимния сезон и затворените пространства, тъй като тези условия благоприятстват въздушно-капковия механизъм на предаване на инфекцията с тях. При SARS-CoV-2, защото е налице податливо население, това обаче към момента не е предписание. Отново ще дам образец с Португалия, която е по-топла страна, само че топлото време там не попречва разпространяването на новите субварианти на ковид. Заради особеностите на подвариантите ВА.4 и ВА.5, скоростта, с която мутира вирусът, и появяването на нови субварианти, чакам да има и нови талази.
Евентуалният епидемиологичен риск е в придвижването и държанието на хората, като нещата у нас могат да се влошат с влизането на ВА.4 или ВА.5. Не бива да разчитаме на това, че инфекциите, провокирани от тях, са леко протичащи. Не би трябвало да омаловажаваме заплахата, а да вземем ограниченията, които знаем, че работят в доста огромен % от случаите и да се надяваме, че ще бъдем в този огромен %. Имам поради имунизацията, която потвърди, че е безвредна и че избавя, в случай че не от възпаление, то от тежко протичане на заболяването, хоспитализация и гибел.
За страдание, имунизациите против редица инфекциозни заболявания станаха жертва на триумфа си, тъй като когато не виждаме дадена инфекциозна болест, не ни е боязън от нея. Много хора не видяха това, което претърпяха редица лекари, лекувайки заболели от Covid-19, не видяха тежестта на работата в интензивните отделения по време на вълните, не видяха загубата на човешкия живот. Тази липса на познаване на заболяването изигра доста неприятна смешка на доста от тях, тъй като взеха решение, че са по-силни от природата и позволиха да не се имунизират, страхувайки се от някакви имагинерни вредности на имунизацията. Така станаха жертва на вируса, който не прости сходни неточности. Ще дам един образец със болестта морбили, против което някои хора си разрешават да не се имунизират. На два пъти заболяването се опита да влезе в нашата страна. За благополучие към момента имунизационният обсег е задоволително висок, тъй че да пази от страшни епидемии. Не можем да кажем същото за Covid-19. Затова всички, които сме ангажирани с опазването и промоцията на публичното здраве, би трябвало да бъдем дейната част и да обясняваме какъв брой е значимо хората да се ваксинират против коронавирусната зараза. Само по този начин може да се защищити публичното здраве.
Какви са преимуществата на постваксиналния пред постинфекциозния имунитет?
Много хора акцентират, че постинфекциозният имунитет е по-добрият вид, само че през тези две години научихме, че този имунитет извънредно доста се въздейства и зависи от инфектиращата доза. Още през 2020 година излязоха известия, че когато човек е прекарал леко Covid-19, вероятността от наново възпаление е доста по-висока, в сравнение с, в случай че е преболедувал тежко. Има ли смисъл да разсъждаваме кой имунитет е по-добър?! Ако кажем, че постинфекциозният е по-добър, тъй като съдържа цялата палитра на антитела и цитотоксични способени кафези против безусловно всички съставки на ковид, цената, която би трябвало да платим за този разноцветен имунитет, е тежкото преболедуване, чийто излаз е неразбираем. Много младежи и хора без съпътстващи болести умират от Covid-19, а и кой може да твърди сигурно, че няма съпътстващи болести в случай, че не се е изследвал.
Като доктор съм последовател на постваксиналния имунитет. Той тренира имунната система следено, като знаете тъкмо с каква доза се имунизирате и че тя е задоволителна да обезпечи имунитет, без да ви разболее. Затова постваксиналният имунитет е неведнъж по-предпочитан пред постинфекциозния. Въпреки че при разновидността Омикрон има пробиви, постваксиналният имунитет изрично защищава от тежко боледуване.
Преди няколко дни излезе известие в научното списание “Лансет “, което даде доста забавни резултати от проучване измежду медицински служащи, имунизирани с три дози против Covid-19. Изследването започва през 2020 година в Швеция и обгръща над 2000 здравни служащи – хора в по-висок риск от заразяване. То съпоставя постваксиналния с постинфекциозния имунитет при тях и случаите на пробиви при двата типа имунитети и какъв брой пъти има реинфекция. Участниците са набрани през месеците март и април 2020 година и са имунизирани с имунизациите на Pfizer или AstraZeneca, а по-късно имат и усилващата доза с осведомителна РНК ваксина. В това проучване на всеки четири месеца им се взема кръв и се изследва имунитета им. Сред участниците е проучена субпопулацията от 56 души, при които е следен пробив на имунизацията. Пробивите са с вид Омикрон. Това са тройно имунизирани хора, работещи в заразна среда. Изследва се какво се случва с техния имунитет след пробива. Всички са прекарали инфекцията безсимптомно, като множеството от тях са диагностицирани, тъй като са участници в проучването и би трябвало от време на време да вършат PCR проби. Ето още едно доказателство, че имунизациите ни пазят от тежко боледуване и следващи затруднения за здравето.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ