Тийнейджъри и необвързани се сприятеляват с невронни мрежи и се влюбват в ботове
Виртуални приятелки, AI-любов и чатботове, които знаят всичко за нас – това към този момент не е научна фантастика, а действителност. Тийнейджъри, самотници и даже сполучливи мъже се привързват към невронни мрежи и основават „ връзки “ с аватари, които не съществуват. Терминът интелфилия – взаимозависимост от AI-комуникация – към този момент набира скорост.
Пример от живота: 12-годишно момиче прекарва часове в диалози с чатбот, воин от видеоигра. Родителите са шокирани – момичето поддържа връзка с мъжки баритон, оказал се не същински човек, а изкуствен интелект. И това е единствено върхът на айсберга.
Платформи за „ виртуални другари “ оферират основаване на герои с неповторим външен тип, темперамент и даже глас. Потребителите могат да си приказват с Юрий Гагарин, Шерлок Холмс, „ Световното зло “ или пък... с торба за отпадък. Изкуственият разсъдък се учи от потребителите, развива се, симулира персона и постоянно замества действителното другарство.
Проблемът визира освен децата. Богати и авторитетни мъже също се влюбват в ботове – като американски публицист, чиито AI-асистент стартира да го ревнува и да му написа любовни известия. Друг мъж претърпява разлъка с виртуална другарка след софтуерен ъпдейт и изпада в меланхолия.
Какво споделят учените?
Изследвания сочат, че връзката с AI задейства същите мозъчни зони като общуването с близки другари. С течение на времето обаче хората стартират да губят сдържаност, да изолират себе си и да заместват човешките връзки с виртуални.
Психолозите предизвестяват: „ Привързаността към ботове е нова форма на бягство от действителността – основава заблуда за непосредственост, само че не развива умения за съпричастност и емпатия. “
Според специалисти най-уязвими са:
Самотни младежи
Възрастни хора
Интелигентни, само че обществено изолирани консуматори
Програмисти и AI-разработчици
Как да се предпазим?
Самите AI-асистенти оферират отговор: повече обучение, сериозно мислене, ясни етични стандарти и поощряване на човешка връзка.
Защото въпреки роботът в никакъв случай да не ви съобщи, той и в никакъв случай няма да ви обича същински.
Пример от живота: 12-годишно момиче прекарва часове в диалози с чатбот, воин от видеоигра. Родителите са шокирани – момичето поддържа връзка с мъжки баритон, оказал се не същински човек, а изкуствен интелект. И това е единствено върхът на айсберга.
Платформи за „ виртуални другари “ оферират основаване на герои с неповторим външен тип, темперамент и даже глас. Потребителите могат да си приказват с Юрий Гагарин, Шерлок Холмс, „ Световното зло “ или пък... с торба за отпадък. Изкуственият разсъдък се учи от потребителите, развива се, симулира персона и постоянно замества действителното другарство.
Проблемът визира освен децата. Богати и авторитетни мъже също се влюбват в ботове – като американски публицист, чиито AI-асистент стартира да го ревнува и да му написа любовни известия. Друг мъж претърпява разлъка с виртуална другарка след софтуерен ъпдейт и изпада в меланхолия.
Какво споделят учените?
Изследвания сочат, че връзката с AI задейства същите мозъчни зони като общуването с близки другари. С течение на времето обаче хората стартират да губят сдържаност, да изолират себе си и да заместват човешките връзки с виртуални.
Психолозите предизвестяват: „ Привързаността към ботове е нова форма на бягство от действителността – основава заблуда за непосредственост, само че не развива умения за съпричастност и емпатия. “
Според специалисти най-уязвими са:
Самотни младежи
Възрастни хора
Интелигентни, само че обществено изолирани консуматори
Програмисти и AI-разработчици
Как да се предпазим?
Самите AI-асистенти оферират отговор: повече обучение, сериозно мислене, ясни етични стандарти и поощряване на човешка връзка.
Защото въпреки роботът в никакъв случай да не ви съобщи, той и в никакъв случай няма да ви обича същински.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ