Вирджиния Сатир е психотерапевт, една от първите, занимаващи се с

Вирджиния Сатир е психотерапевт, една от първите, занимаващи се с проучване на психическите проблеми в фамилията. Текстът, който следва е неин отговор на въпроса на едно 15-годишно момиче по какъв начин да е пълноценно в живота.

Аз – това съм тъкмо Аз.

В целия свят няма никой различен тъкмо същия като Мен. Има хора сходни на мен, само че никой не е безусловно същия като мен.

Така че, всичко, което идва от мен е същинското ми аз, тъй като точно Аз съм избрала това.

Принадлежи ми всичко, което е в мен: моето тяло, в това число всичко, което то прави; мозъкът ми, в това число моите мисли и планове; очите ми, в това число всички облици, които те могат да виждат; възприятията ми, каквито и да са те – тревога, наслаждение, напрежение, обич, неспокойствие, радост; устата ми и всички думи, които тя може да произнася – учтиви, нежни или груби, верни или неправилни; гласа ми – мощен или тих; всички мои дейности, отправени към другите или към мен самата.

Принадлежат ми всички мои мечти, моите фантазии, моите очаквания и моите страхове.

Принадлежат ми всички мои победи и триумфи. Всичките ми загуби и неточности.

Всичко това ми принадлежи. И заради това Аз мога доста от близко да се срещна със себе си. Аз мога да обичам себе си и да съм си другар. И Аз мога да направя по този начин, че всичко в мен да способства за ползите ми.

Аз знам, че има неща в мен, които ме озадачават и неща, които не знам. Но защото съм другар със себе си и обичам себе си, Аз мога деликатно и търпеливо да откривам вътре в мен източниците на това, което ме озадачава и да узнавам от ден на ден и повече разнообразни неща за себе си.

Всичко, което виждам и чувствам е всичко, което Аз споделям и което Аз върша, мисля и усещам в този миг – това е мое. И тъкмо това ми разрешава да схвана къде съм и кой съм Аз в този миг.

Когато се заглеждам в своето минало, поглеждам към това, което съм видяла и чувствала, говорила и правила, по какъв начин съм мислила тогава и по какъв начин съм се чувствала и виждам, че не изцяло ме устройва. Аз мога да се откажа от това, което ми наподобява неуместно и да запазя това, което ми се коства нужно като открия нещо ново в себе си.

Мога да виждам, слушам, усещам, мисля, приказвам и работя. Имам всичко, с цел да бъда близка с други хора, с цел да бъда продуктивна, да импортирам смисъл и ред в света на движимостите и на хората към мен.

Аз числя се на себе си и по тази причина мога да построявам себе си.

Аз – това съм тъкмо Аз и това е отлично.