Интервюто с Ван Дайк: Животът е твърде кратък да си черноглед
Вирджил ван Дайк претърпя голям напредък от Грьонинген до Ливърпул, с минал и през Селтик и Саутхамптън път, с цел да се трансформира в оня състезател, който мнозина считат за най-хубавия бранител в света. Нидерландският национал разисква в изявление за рубриката „ Военновъздушни сили Radio 5 live” най-широк набор от тематики като да вземем за пример дърпането си на растеж, гледания цели осем пъти ефирен сериал, напиването в „ Дисниленд” и задачата му да бъде запомнен „ като легенда на Ливърпул”.
ЗА ДЪРПАНЕТО СИ НА РЪСТ, КОЕТО ПОМОГНА ДА съдебна експертиза ПРОМЕНИ ЖИВОТЪТ МУ
Днес висок 193 см, Ван Дайк е роден в Бреда и е част от юношеския тим на Вилем Тве, преди да премине в Грьонинген през 2010 година.
„ Не бях висок, до момента в който внезапно не дръпнах на растеж. Когато бях на 16 години, по-малкият ми брат беше по-висок от мен. В лятото, когато навърших 17, обаче пораснах с 18 см. Коляното ми беше леко несигурно, имах проблеми с адукторите. Въобще тогава имах много проблеми. Изкарах сериозен рехабилитационен развой и бях отвън игра за шест седмици. След това започнах да играя добре.
На 16 бях муден десен бек, който не беше задоволително добър да играе централен бранител. Никога не бях изпъкващият на терена, до момента в който не заиграх в тима до-19 и не станах капитан. Тогава всичко внезапно и с доста се усъвършенства. Заиграх в някои мачове на отбора до-23 и след това нещата се развиха много бързо.
Когато отидох в Грьонинген, трябваше да отивам на тренировки с колело, защото първата ми заплата отиде за шофьорски курсове. Преди да подпиша контракта си, 15-16-годишен работех като мияч на съдове в един ресторант в Бреда. Тренирах в понеделник, вторник и четвъртък, играех в събота и работех в сряда и неделя вечер от 18 часа до среднощ. Работех, тъй като желаех да изляза в събота вечер. Получавах може би по 350 евро на месец и бях доста благополучен от тази заплата. Можех да ида в „ МакДоналдс” и да черпя приятелите си.
После започнах да съзнавам каква значимост могат да имат парите, само че не те са най-важното нещо на света.”
ЗА АПАНДИСИТА И НЕЗДРАВОСЛОВНОТО ЯДЕНЕ
„ Бях в болница 13 нощи със комплициран проблем с апендикса и беше доста тежко. Имах зараза в стомаха, откачена работа. Всичко се случи на 1 април 2012 година, така че денят (бел.ред. – Ден на шегата) не помагаше изключително.
Изживявах един от най-хубавите си интервали в Грьонинген. Трябваше да играем дербито с Хееренвеен, само че ми стана неприятно. Не се хранех изключително здравословно там, тъй че виновността си е моя. Бяха тежки две седмици, преди да ме подложат на интервенция, а по-късно стана даже по-трудно. Определено бях в положение на потрес.
Пуснах си тв приемника и се появи една ария – „ Viva la Vida” на Coldplay. Много прочувствен миг. Когато я чуя в този момент, се сещам за тежките моменти и какъв брой хубаво е всичко в този момент и какъв брой горделив мога да съм. Тогава най-малко 10 дни не можех да върша нищо, даже да вървя. Когато проходих за първи път, изкарах 10 метра и се задъхах брутално.
След месец започнах да упражнявам с физиотерапевтите, с цел да си върна мускулите в предходното положение. След това изиграх цялостен сезон и отидох в Селтик.”
ЗА ТОВА КАК ДОЙДЕ ТРАНСФЕРЪТ В ЛИВЪРПУЛ
Ван Дайк прекарва два сезона в Селтик преди прекосяването си в Саутхамптън. След два сезона и на „ Сейнт Мерис” пуска молба за трансфер поради интереса от Ливърпул, като клубът му упреква претендента за подписа на бранителя в нерегламентиран метод. Шест месеца по-късно той въпреки всичко отива при „ червените” против рекордната и до през днешния ден трансферна сума за защитник от 75 млн. паунда.
„ След края на август и затварянето на трансферния прозорец стиснах зъби, играх за Саутхамптън и дадох всичко от себе си. Бях благополучен да съм на терена, тъй като се връщах след осеммесечно неявяване поради травма.
След всичко случило се през лятото хората се съмняват в теб, въпреки че на мен в действителност не ми пукаше от това, тъй като давах 100% от опциите си в мачовете и тренировките. През декември получих позвъняване да ми кажат, че са приключили договорката сполучливо и че мога да повеждам договаряния с Ливърпул за персоналните си условия. Бях доста благополучен от новината.
Отидох да виждам финала на Шампионската лига преди две години в Кардиф сред Ювентус и Реал Мадрид. Тогава куп почитатели на Ливърпул пристигнаха при мен и ми споделиха, че би трябвало да подпиша за техния клуб. Това беше огромен жест към мен. Те до един бяха доста благи и подходиха с огромно почитание.”
ЗА НАЙ-БЛИЗКИЯ СИ КРЪГ ОТ ПРИЯТЕЛИ И РОДНИНИ
„ Познавам най-хубавия си другар, откогато бях на 12 или 13 години. Той скоро ще става баща, така че съм доста благополучен за него. Ако нуждая се от него, той е постоянно отсреща. Ако той има потребност от мен, аз съм постоянно отсреща.
Поддържам доста дребен кръг от хора към себе си. Колкото повече растеш като футболист, толкоз повече пада върху теб светлината на прожекторите. Купища хора, които си виждал по веднъж-дваж по пътя си, внезапно отново напират да влязат в твоя живот. Имам фантастична жена, която също разпознава тези неща.
Моето семейство, моята брачна половинка и моите деца са най-важното нещо. Имал съм доста тежки интервали през годините, но нищо не е от по-голямо значение за мен на света от това да се прибирам у дома, да виждам жена си и децата си да се усмихват и всички да са здрави. Това ме движи напред. Затова и върша всичко.”
ЗА СУРИНАМСКИТЕ СИ КОРЕНИ
Суринам – една от най-малките страни в Южна Америка, разгласи своята самостоятелност от Нидерландия през 1975 година.
„ Моята майка е 100% суринамка, а татко ми е 100% холандец. Ходих няколко пъти в Суринам, с цел да се забележим с родата, и ми хареса. Ще ми се да отидем там дружно с децата.
Дядо ми живее в Бреда. Той е доста горделив дядо, огромен пичага. Доста народ в Бреда го познава. Беше арбитър преди време и от време на време ходех да го виждам на мачове. Хората доста го уважаваха.”
ЗА ТОВА ЗАЩО СУРИНАМ ДАВА ТОЛКОВА МНОГО ГОЛЕМИ ИГРАЧИ КАТО ПАТРИК КЛАЙВЕРТ, РУУД ХУЛИТ И КЛАРЪНС СЕЕДОРФ
„ Може би просто сме над нещата. Просто такова ни е мисленето.”
ЗА ЛЮБОВТА МУ КЪМ „ ДИСНИЛЕНД”
„ Харесвам филмите на „ Дисни” и боготворя да повеждам децата си в „ Дисниленд”. Да ги виждам толкоз щастливи ми цялостни душата.
Аз бях на 7 или 8 годинки, когато отидох за първи път, и беше фантастично, само че не ходихме още доста пъти по-късно, тъй като беше много скъпо. Заведох там жена си при започване на нашата връзка. Напихме се в хотела и обожавах всяка една секунда от това ни превозване.
Обичам да подкрепям всичко простичко. Така беше преди време и по този начин би трябвало да бъде и отсега нататък. Защо да си усложняваме живота?! Защо да ни е тежко, когато изобщо не е нужно?! Защо да си отрицателно надъхан, когато можеш да се наслаждаваш на живота и да си положителен?!
Това е нещо, което аз научих през годините. Опитвам се да бъда допустимо най-позитивен, тъй като животът е прекомерно къс, с цел да си песимист.”
ЗА ЛЮБОВТА СИ КЪМ СЕРИАЛИТЕ
„ Много си падам по телевизионните сериали. Голям почитател съм на „ Бягство от затвора” – гледал съм го осем пъти!
Помня, че започнах „ Игра на тронове”, защото всички ми споделяха „ Трябва да го гледаш!”, само че аз си помислих: „ Това е нереалност, не е действително, не е нищо.” Дадох му обаче късмет и след това не можех да се спра да го виждам. Виждаш неща, които няма по какъв начин да очакваш, а това прави един сериал популярен.”
ЗА СВЕТА НА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ
„ Виждам по какъв начин доста неща се трансформират в мисленето на хората. Влиянието на обществените медии е необикновено. Тъжно е да виждаш какъв подправен живот водят някои хора.
Аз обичам да вардя своето от хорските очи. Когато побеждаваме, всичко е фантастично и хората приказват по какъв начин си най-хубавият централен бранител в света. Когато обаче загубим или позволяваме голове, внезапно ставаш най-слабият централен бранител в света. Ето в какъв свят живеем през днешния ден.”
ЗА ТОВА КАК БИ ИСКАЛ ДА БЪДЕ ЗАПОМНЕН
„ Като легенда на Ливърпул. Искам да реализира удивителни неща тук. Имаме приказен състав, имаме всички нужни принадлежности, с цел да успеем в това.
Клубът хвърли всичките си сили да ме вземе и аз желая да дам назад всичко за него в компенсация. Преди да подпиша, отидох на мача с Лестър и влязох в заседателната зала на борда на шефовете, където срещнах толкоз доста митове – все огромни футболисти, играли за този хубав клуб.
Когато играеш за Ливърпул, постоянно по-късно ще те приветстват с добре пристигнал, като че ли си част от фамилията. Това беше една от аргументите да желая твърдо да играя тъкмо за този клуб.”
ЗА ТОВА КЪДЕ БИ ИСКАЛ ДА съдебна експертиза ОТТЕГЛИ ОТ ФУТБОЛА
„ Родителите на жена ми живеят на село в Нидерландия. Обожавам да вървим там – доста хубаво и безшумно, никой не те тормози за нищо. Мислил съм си за сходен живот, когато приключа с кариерата си.
Има го обаче и Лондон с региони като Кенсингтън с хубавите къщи и човек се замисля какъв брой прелестно би било да си има и къща в града: леко оживено, хубави дребни питейни заведения и сладкарници. Нямаме изключително доста свободни дни, само че когато се случат, хващаме влака за Лондон и си прекарваме прелестно там.”
Гийем Балаге, „ ВВС”
ЗА ДЪРПАНЕТО СИ НА РЪСТ, КОЕТО ПОМОГНА ДА съдебна експертиза ПРОМЕНИ ЖИВОТЪТ МУ
Днес висок 193 см, Ван Дайк е роден в Бреда и е част от юношеския тим на Вилем Тве, преди да премине в Грьонинген през 2010 година.
„ Не бях висок, до момента в който внезапно не дръпнах на растеж. Когато бях на 16 години, по-малкият ми брат беше по-висок от мен. В лятото, когато навърших 17, обаче пораснах с 18 см. Коляното ми беше леко несигурно, имах проблеми с адукторите. Въобще тогава имах много проблеми. Изкарах сериозен рехабилитационен развой и бях отвън игра за шест седмици. След това започнах да играя добре.
На 16 бях муден десен бек, който не беше задоволително добър да играе централен бранител. Никога не бях изпъкващият на терена, до момента в който не заиграх в тима до-19 и не станах капитан. Тогава всичко внезапно и с доста се усъвършенства. Заиграх в някои мачове на отбора до-23 и след това нещата се развиха много бързо.
Когато отидох в Грьонинген, трябваше да отивам на тренировки с колело, защото първата ми заплата отиде за шофьорски курсове. Преди да подпиша контракта си, 15-16-годишен работех като мияч на съдове в един ресторант в Бреда. Тренирах в понеделник, вторник и четвъртък, играех в събота и работех в сряда и неделя вечер от 18 часа до среднощ. Работех, тъй като желаех да изляза в събота вечер. Получавах може би по 350 евро на месец и бях доста благополучен от тази заплата. Можех да ида в „ МакДоналдс” и да черпя приятелите си.
После започнах да съзнавам каква значимост могат да имат парите, само че не те са най-важното нещо на света.”
ЗА АПАНДИСИТА И НЕЗДРАВОСЛОВНОТО ЯДЕНЕ
„ Бях в болница 13 нощи със комплициран проблем с апендикса и беше доста тежко. Имах зараза в стомаха, откачена работа. Всичко се случи на 1 април 2012 година, така че денят (бел.ред. – Ден на шегата) не помагаше изключително.
Изживявах един от най-хубавите си интервали в Грьонинген. Трябваше да играем дербито с Хееренвеен, само че ми стана неприятно. Не се хранех изключително здравословно там, тъй че виновността си е моя. Бяха тежки две седмици, преди да ме подложат на интервенция, а по-късно стана даже по-трудно. Определено бях в положение на потрес.
Пуснах си тв приемника и се появи една ария – „ Viva la Vida” на Coldplay. Много прочувствен миг. Когато я чуя в този момент, се сещам за тежките моменти и какъв брой хубаво е всичко в този момент и какъв брой горделив мога да съм. Тогава най-малко 10 дни не можех да върша нищо, даже да вървя. Когато проходих за първи път, изкарах 10 метра и се задъхах брутално.
След месец започнах да упражнявам с физиотерапевтите, с цел да си върна мускулите в предходното положение. След това изиграх цялостен сезон и отидох в Селтик.”
ЗА ТОВА КАК ДОЙДЕ ТРАНСФЕРЪТ В ЛИВЪРПУЛ
Ван Дайк прекарва два сезона в Селтик преди прекосяването си в Саутхамптън. След два сезона и на „ Сейнт Мерис” пуска молба за трансфер поради интереса от Ливърпул, като клубът му упреква претендента за подписа на бранителя в нерегламентиран метод. Шест месеца по-късно той въпреки всичко отива при „ червените” против рекордната и до през днешния ден трансферна сума за защитник от 75 млн. паунда.
„ След края на август и затварянето на трансферния прозорец стиснах зъби, играх за Саутхамптън и дадох всичко от себе си. Бях благополучен да съм на терена, тъй като се връщах след осеммесечно неявяване поради травма.
След всичко случило се през лятото хората се съмняват в теб, въпреки че на мен в действителност не ми пукаше от това, тъй като давах 100% от опциите си в мачовете и тренировките. През декември получих позвъняване да ми кажат, че са приключили договорката сполучливо и че мога да повеждам договаряния с Ливърпул за персоналните си условия. Бях доста благополучен от новината.
Отидох да виждам финала на Шампионската лига преди две години в Кардиф сред Ювентус и Реал Мадрид. Тогава куп почитатели на Ливърпул пристигнаха при мен и ми споделиха, че би трябвало да подпиша за техния клуб. Това беше огромен жест към мен. Те до един бяха доста благи и подходиха с огромно почитание.”
ЗА НАЙ-БЛИЗКИЯ СИ КРЪГ ОТ ПРИЯТЕЛИ И РОДНИНИ
„ Познавам най-хубавия си другар, откогато бях на 12 или 13 години. Той скоро ще става баща, така че съм доста благополучен за него. Ако нуждая се от него, той е постоянно отсреща. Ако той има потребност от мен, аз съм постоянно отсреща.
Поддържам доста дребен кръг от хора към себе си. Колкото повече растеш като футболист, толкоз повече пада върху теб светлината на прожекторите. Купища хора, които си виждал по веднъж-дваж по пътя си, внезапно отново напират да влязат в твоя живот. Имам фантастична жена, която също разпознава тези неща.
Моето семейство, моята брачна половинка и моите деца са най-важното нещо. Имал съм доста тежки интервали през годините, но нищо не е от по-голямо значение за мен на света от това да се прибирам у дома, да виждам жена си и децата си да се усмихват и всички да са здрави. Това ме движи напред. Затова и върша всичко.”
ЗА СУРИНАМСКИТЕ СИ КОРЕНИ
Суринам – една от най-малките страни в Южна Америка, разгласи своята самостоятелност от Нидерландия през 1975 година.
„ Моята майка е 100% суринамка, а татко ми е 100% холандец. Ходих няколко пъти в Суринам, с цел да се забележим с родата, и ми хареса. Ще ми се да отидем там дружно с децата.
Дядо ми живее в Бреда. Той е доста горделив дядо, огромен пичага. Доста народ в Бреда го познава. Беше арбитър преди време и от време на време ходех да го виждам на мачове. Хората доста го уважаваха.”
ЗА ТОВА ЗАЩО СУРИНАМ ДАВА ТОЛКОВА МНОГО ГОЛЕМИ ИГРАЧИ КАТО ПАТРИК КЛАЙВЕРТ, РУУД ХУЛИТ И КЛАРЪНС СЕЕДОРФ
„ Може би просто сме над нещата. Просто такова ни е мисленето.”
ЗА ЛЮБОВТА МУ КЪМ „ ДИСНИЛЕНД”
„ Харесвам филмите на „ Дисни” и боготворя да повеждам децата си в „ Дисниленд”. Да ги виждам толкоз щастливи ми цялостни душата.
Аз бях на 7 или 8 годинки, когато отидох за първи път, и беше фантастично, само че не ходихме още доста пъти по-късно, тъй като беше много скъпо. Заведох там жена си при започване на нашата връзка. Напихме се в хотела и обожавах всяка една секунда от това ни превозване.
Обичам да подкрепям всичко простичко. Така беше преди време и по този начин би трябвало да бъде и отсега нататък. Защо да си усложняваме живота?! Защо да ни е тежко, когато изобщо не е нужно?! Защо да си отрицателно надъхан, когато можеш да се наслаждаваш на живота и да си положителен?!
Това е нещо, което аз научих през годините. Опитвам се да бъда допустимо най-позитивен, тъй като животът е прекомерно къс, с цел да си песимист.”
ЗА ЛЮБОВТА СИ КЪМ СЕРИАЛИТЕ
„ Много си падам по телевизионните сериали. Голям почитател съм на „ Бягство от затвора” – гледал съм го осем пъти!
Помня, че започнах „ Игра на тронове”, защото всички ми споделяха „ Трябва да го гледаш!”, само че аз си помислих: „ Това е нереалност, не е действително, не е нищо.” Дадох му обаче късмет и след това не можех да се спра да го виждам. Виждаш неща, които няма по какъв начин да очакваш, а това прави един сериал популярен.”
ЗА СВЕТА НА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ
„ Виждам по какъв начин доста неща се трансформират в мисленето на хората. Влиянието на обществените медии е необикновено. Тъжно е да виждаш какъв подправен живот водят някои хора.
Аз обичам да вардя своето от хорските очи. Когато побеждаваме, всичко е фантастично и хората приказват по какъв начин си най-хубавият централен бранител в света. Когато обаче загубим или позволяваме голове, внезапно ставаш най-слабият централен бранител в света. Ето в какъв свят живеем през днешния ден.”
ЗА ТОВА КАК БИ ИСКАЛ ДА БЪДЕ ЗАПОМНЕН
„ Като легенда на Ливърпул. Искам да реализира удивителни неща тук. Имаме приказен състав, имаме всички нужни принадлежности, с цел да успеем в това.
Клубът хвърли всичките си сили да ме вземе и аз желая да дам назад всичко за него в компенсация. Преди да подпиша, отидох на мача с Лестър и влязох в заседателната зала на борда на шефовете, където срещнах толкоз доста митове – все огромни футболисти, играли за този хубав клуб.
Когато играеш за Ливърпул, постоянно по-късно ще те приветстват с добре пристигнал, като че ли си част от фамилията. Това беше една от аргументите да желая твърдо да играя тъкмо за този клуб.”
ЗА ТОВА КЪДЕ БИ ИСКАЛ ДА съдебна експертиза ОТТЕГЛИ ОТ ФУТБОЛА
„ Родителите на жена ми живеят на село в Нидерландия. Обожавам да вървим там – доста хубаво и безшумно, никой не те тормози за нищо. Мислил съм си за сходен живот, когато приключа с кариерата си.
Има го обаче и Лондон с региони като Кенсингтън с хубавите къщи и човек се замисля какъв брой прелестно би било да си има и къща в града: леко оживено, хубави дребни питейни заведения и сладкарници. Нямаме изключително доста свободни дни, само че когато се случат, хващаме влака за Лондон и си прекарваме прелестно там.”
Гийем Балаге, „ ВВС”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ