Много малко се грижихме и днес се грижим за нашето дете ♥ Виолино ПРИМО
Виолино Примо е псевдоним на българския публицист и възпитател Цонко Василев Попов, роден в Котел през 1881 година От детство го свързва другарство с писателя Йордан Йовков. Начален преподавател по специалност, от 1926 година той редактира педагогическа страница във в. „ Вестник на дамата ”, сътрудничи на в. „ Литературен час ”, в. „ Мир ”, в. „ Котленски край ”, сп. „ Ново учебно заведение ”, сп. „ Педагогическа процедура ” и други Автор е на редица разкази, есета, студии и учебници (буквари, читанки, сметанки) за най-малките. Жизненият път на Виолино Примо приключва в родния му Котел през 1940 година
„ Майка с дете “, Владимир Димитров - Майстора (1882-1960)
За детето
Издига се към този момент в чужбина и у нас култа на детето. Днес окървавеното, греховно човечество, сломено и обезверено от великите си злодеяния, единствено почва да търси път на възмездие.
И падат всички смирено и богомолно, падат народите на колене пред дребния, кроткия, почтения облик на младенеца. Нов позив, нова молитва се чува… Ново знаме се издига…
Нашата бедна татковина, забравена и прокълната от жестока Европа, би трябвало да се вслуша в новия избавителен възклик! Всички,които обичат да приказват за „ Родина ”, за „ Бъдеще ”, за „ Култура ” и „ обнова ” - тия всички синове на България би трябвало да дигнат високо новото знаме с детския заветен облик!
България би трябвало да се покаже почтена майка, тя би трябвало да се вслуша в писъка на своите деца! Защото бъдещето на българския жанр е в детето, и детето е бъдещето на България.
Всички ония, които приказват за „ родолюбие ”, за „ светли съдбини ”, за „ родна земя ” и „ братско единство ” дано запомнят, че „ Днешното българско дете - това е утрешна България! ”
Вгледайте се всички в горкото, забравено и афектирано българче; взрете се в разплаканите очички на сиротното българско дете и ще видите ясно, неотразимо клетия облик на утрешна България!
Това, което четете в насълзените очички на днешното дете - това е присъдата, това е ориста на Родината ни!
Турнете ръката на вашето сърце и кажете си тихо… единствено на себе си кажете: - що виждате в днешния жалък облик на нашето дете? И, когато гледате там, знайте и не забравяйте, че вие гледате същинския лик на майка България!
Много малко се грижихме и през днешния ден се грижим за нашето дете. Време е към този момент да паднем на колене върху коравия и бодлив бряг, да дигнем ръце към шумящата вълна, да прегърнем кроткия, насълзен детски облик, що чака… уединен и безпомощен… Чака ония, които живеят в името на бъдещото свободно, красиво човечество - чака техните грижи и образование.
Вълната бушува, прелива и бие родния бряг. Пруска свежи и плодородни струи, които дохвърчат и падат върху пламналата наша земя.
Да отвориме необятен пролив на новата бликам! Да дигнем новото знаме с „ култа на детето ”!
Там е едничката вяра, единственото избавление, що ни остават, откакто ни ограбиха всичко… Там е нашето бъдеще.
Всички да работим за детето!
* Публикувано във в. „ Развигор ”, 30 октомври 1926 година
Картина: „ Майка с дете “, Владимир Димитров - Майстора (1882-1960)
