Виолет Джесоп – жената, която оцеля при потъването на корабите

Виолет Джесоп – дамата, която оцеля при потъването на корабите Титаник и Британик, а също по този начин е на борда на третия от триото кораби от олимпийски клас, Олимпик, когато претърпява огромна повреда.

Виолет се радва на необикновен шанс от дребна. Родена е през 1887 година в Аржентина в семейство на ирландски имигранти и още като дете се разболява от туберкулоза, a докторите плануват единствено няколко месеца живот. По някакъв метод обаче съумява да се пребори с заболяването и в действителност живее дълъг, здрав живот.

Когато татко й почива, майка й се мести със фамилията във Англия, където си намира работа като стюардеса на транспортен съд, а до момента в който тя работи, Виолет посещава монашеско учебно заведение. За страдание, майка й се разболява и с цел да се грижи за своите братя и сестри, Виолет взема решение също да стане стюардеса на кораба.

Първата от дълга поредност неприятности за нея е изобщо намирането на транспортен съд, който да я вземе. По това време тя е единствено на 21 години, а множеството дами, работещи като стюардеси при започване на 20 век, са на междинна възраст. Работодателите считат, че младостта и положителния й външен тип ще бъдат в нейн минус, „ създавайки проблеми “ на екипажа и пасажерите.

Олимпик

В последна сметка Виолет взема решение казуса като се облича със остарели облекла и не носи грим. След малко работи известно време на борда на парахода Ориноко през 1908 година, тя е наета от Уайт Стар Лайн.

За Уайт Стар стартира първо на борда на Маджестик и по-късно на Олимпик през 1910 година Въпреки дългите часове и минималното възнаграждение (2,10 английски лири всеки месец или към 200 лири днешни пари), тя харесва работата си на борда на големия транспортен съд. Първоначално има известни терзания по отношение на тежките метеорологични условия, до момента в който пътува през Атлантика, само че й харесва, че американците се отнасят към нея повече като към човек.

HMS Hawke

Една година по-късно проблемите стартират. През 1911 година Олимпик се удря в HMS Hawke (кораб, изработен да потъва кораби като се блъска в тях). И двата кораба отнасят обилни вреди като корпусът на Олимпик се чупи под равнището на водната, само че като по знамение не потъна. Те съумяват да го върнат на пристанището и Виолет се отървава без съществени пострадвания.

Титаник

Няколко години по-късно, Уайт Стар Лайн търси екипаж, който да се грижи за ВИП-овете на борда на непотопяемия транспортен съд Титаник. Отнема малко време на приятелите и фамилията й да я убедят, че ще бъде прелестно преживяване и в последна сметка Виолет взема решение да одобри работа на борда на кораба. Както знаете, Титаник ударя айсберг и потъва, убивайки над 1500 души.

Виолет съумя да избяга от бедствието на избавителна лодка 16 и в записките си написа:

Когато се качва в избавителната лодка, й дават бебе, за което да се грижи. Когато бяха избавени от кораба Карпатия, майката на бебето (или най-малко Джесоп счита, че е тя) я намира, изтръгва го от ръцете й и бяга.

Британик

Спокойно може да предположим, че след Титаник тя ще спре да работи по кораби или най-малко кораби от олимпийския клас, само че не. В началото на Първата международна война тя взема решение да служи като здравна сестра на борда на сестринския на Титаник, Британик, който плава в Егейско море. Вероятно знаете какво се случва с Британик.

Този път Виолет няма шанса да се качи в избавителна лодка, защото корабът потъва прекомерно бързо. Вместо това тя скоча зад борда. По нейни думи:

Но даже тази трета злополука не е мотив за Виолет да спре с корабите. След войната мореплаването стават все по-популярна форма на превоз. Дори круизните кораби добиват известност. Виолет напусна Уайт Стар Лайн и отива в Ред Стар Лайн, където работи по круизи няколко години.

За благополучие, нито един корабите, на които работи към този момент, не е претърпявал обилни вреди. Известно време след Втората международна война тя се заема с чиновническа активност, само че се връща към корабите няколко години по-късно и работи за Роял Мейл преди да се пенсионира на 61-годишна възраст. Останалата част от живота си прекара в градинарство и развъждане на пилета. Почива през 1971 година от сърдечна непълнота на 84-годишна възраст.