5 заблуди, че домашната WiFi мрежа е защитена
Винтернет има много потребни препоръки за отбрана на домашната Wi-Fi мрежа. Повечето препоръки настина са положителни, само че има и някои, които са безполезни, отбелязва онлайн изданието How-to Geek. Тези „ трикове “ само основават подправено чувство за отбрана.
Един подобен „ трик “ е скриването на името на WiFi мрежата. Идеята – по този начин тя няма да се демонстрира в листата с налични мрежи при търсене и надлежно ще е по-трудно откриваема.
Всъщност, това деяние я скрива само от елементарните консуматори, които по този начин или другояче нито имат предпочитание, нито знания да „ разрушават “ мрежата. За всеки хакер или даже разпален консуматор с малко повече опит, откриването на „ скрита “ мрежа е въпрос на минимални старания.
Филтрирането на MAC адресите също е подвеждащ трик. Неговата концепция е, че когато се вкарат ограничавания в MAC адресите (уникалните идентификационни номера на устройствата в мрежата), единствено оторизирани устройства ще могат да се свързват с мрежата. На доктрина.
На процедура, копирането на MAC адрес е доста елементарно и съвсем всяко устройство го може. Също по този начин някои модели ползват различен метод – всякога генерират различен MAC адрес, с цел да затруднят следенето. Така филтрирането ще е като скриването на името – ще пречи единствено на самия притежател да употребява мрежата си по-лесно.
Същото важи и за смяна на името на мрежата. Тази функционалност е единствено за улеснение за потребителя. Тя няма никакъв резултат върху сигурността ѝ.
Активирането на функционалността да се употребяват статични IP адреси за всяко обвързвано устройство, също няма отражение върху сигурността. Това може да е нужно при избрани обстановки, когато потребителят прави личен сървър в мрежата или се нуждае от дадена поредност на устройствата в нея. За елементарния консуматор обаче няма никакво значение с какво вътрешно IP ще е устройството, а това не въздейства и на сигурността.
Последният съвет от време на време предизвика разногласия. Той е за сложността на паролата за достъп до Wi-Fi мрежата. Очевидно, тя не би трябвало да е къса или прекомерно лесна. Лични имена, дати или известни изречения не са подобаващи за пароли, защото те се ревизират първи. Твърде дълга поредност от случайни знаци обаче също не е оптимално решение. На хартия то наподобява най-хубавият избор, само че на процедура ще направи свързването на нови устройства прекомерно мъчно, а софтуерът за разгадаване на пароли не се интересува от това, какво написа. Комбинирана ключова дума от дължина, разнородни знаци, само че и лесна за запомняне фраза, може да е най-подходящото ReSh3n1Ez@pAR0!a.
Един подобен „ трик “ е скриването на името на WiFi мрежата. Идеята – по този начин тя няма да се демонстрира в листата с налични мрежи при търсене и надлежно ще е по-трудно откриваема.
Всъщност, това деяние я скрива само от елементарните консуматори, които по този начин или другояче нито имат предпочитание, нито знания да „ разрушават “ мрежата. За всеки хакер или даже разпален консуматор с малко повече опит, откриването на „ скрита “ мрежа е въпрос на минимални старания.
Филтрирането на MAC адресите също е подвеждащ трик. Неговата концепция е, че когато се вкарат ограничавания в MAC адресите (уникалните идентификационни номера на устройствата в мрежата), единствено оторизирани устройства ще могат да се свързват с мрежата. На доктрина.
На процедура, копирането на MAC адрес е доста елементарно и съвсем всяко устройство го може. Също по този начин някои модели ползват различен метод – всякога генерират различен MAC адрес, с цел да затруднят следенето. Така филтрирането ще е като скриването на името – ще пречи единствено на самия притежател да употребява мрежата си по-лесно.
Същото важи и за смяна на името на мрежата. Тази функционалност е единствено за улеснение за потребителя. Тя няма никакъв резултат върху сигурността ѝ.
Активирането на функционалността да се употребяват статични IP адреси за всяко обвързвано устройство, също няма отражение върху сигурността. Това може да е нужно при избрани обстановки, когато потребителят прави личен сървър в мрежата или се нуждае от дадена поредност на устройствата в нея. За елементарния консуматор обаче няма никакво значение с какво вътрешно IP ще е устройството, а това не въздейства и на сигурността.
Последният съвет от време на време предизвика разногласия. Той е за сложността на паролата за достъп до Wi-Fi мрежата. Очевидно, тя не би трябвало да е къса или прекомерно лесна. Лични имена, дати или известни изречения не са подобаващи за пароли, защото те се ревизират първи. Твърде дълга поредност от случайни знаци обаче също не е оптимално решение. На хартия то наподобява най-хубавият избор, само че на процедура ще направи свързването на нови устройства прекомерно мъчно, а софтуерът за разгадаване на пароли не се интересува от това, какво написа. Комбинирана ключова дума от дължина, разнородни знаци, само че и лесна за запомняне фраза, може да е най-подходящото ReSh3n1Ez@pAR0!a.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ