Винопроизводството у нас набира все повече привърженици, но още сме

Носталгия: А бяха времена, в които се гордеехме с БГ виното

Винопроизводството у нас набира от ден на ден последователи, само че още сме надалеч от славните времена, в които България е един от мощните експортьори на вино на Стария континент. Родната продукция е била действителна конкуренция даже на огромните в бранша – Франция и Италия. Дори петвековният интервал на Турското иго не е спрял българина да отглежда лозя и да прави хубави виновност. Статистиките от преди Освобождението сочат, че през 1886 година лозовите масиви са били 636 710 дка, а единствено след към 10 години площта им съвсем се удвоява до 1 148 230 дка. В интервала 1929 – 1930 година лозарството в България обезпечава занаят на повече от 100 000 семейства, които до 1940 година нарастват на 250 000.

В края на 30-те години на предишния век се основават най-големите лозаро-винарски кооперативи, които трансформират винопроизводството на страната от малък частен бизнес в основите на бъдеща промишленост. През 1939 година се усилва износът на български виновност за Германия, Чехия и Австрия. От годишна продукция 1938 година са изнесени 1 000 000 л вино, а от годишна продукция 1939 година 9 000 000 л. Основно в износа вземат участие кооперациите и огромните винопроизводители, като тяхното произвеждане продължава да бъда едвам 10-15 % от общото произвеждане.

Оформят се и няколко мощни винарски центрове в страната, учредени на доброволните сдружения – кооперативите. Такива са Ловеч, Мелник, Пловдив-Пазарджик, Плевен Сухиндол, Сливен и Чирпан. През годините на социализма развиването на лозарството продължава, а масивите набъбват до 2 млн. декара. Истински взрив бележат винените сортове каберне, мерло, мускат отонел, совиньон блан, шардоне, траминер и ркацители.

През 1985 година произвеждане доближава внушителните 4,5 млн. хектолитра вино. Това е и интервалът, в който държавните винпроми бълват големи количества за експорт, а виното ни заема челните места на международните пазари. Над 60 млн. бутилки вино се изнасят годишно на Запад, а по-нискокачествена продукция в размер на 300 млн. бутилки се продава в Съюз на съветските социалистически републики.

От началото на 90-те години на предишния век обаче производството и продажбите стартират непреклонно да спадат, а страната ни губи с лека ръка извоюваните топ позиции. Безумната приватизация също нанася мъчителен удар на винарите.

Едва в последните 15-ина години България стартира да възстановява престижа си на престиж в сектора. Към днешна дата производството на вино към този момент надвишава 100 милиона литра годишно, като повече от половината от продукцията е за експорт.