Зам.-министър Йоцев: Виненият и кулинарен туризъм могат да донесат висока добавена стойност за България
Виненият и кулинарен туризъм са перспективен сегмент от стопанската система на селските региони и биха могли да донесат висока добавена стойност за икономическото развиване и разцвет на тези региони в България. Министерство на земеделието и храните поддържа развиването на лозаро-винарския бранш и измежду главните ни цели е достойното позициониране на пазара на българските виновност и питиета, както и на храни и обичайни кулинарни артикули. Това разяснява заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев при откриването на XV-то Годишно издание на Международната конференция за винен туризъм (IWINETC).
Министерство на земеделието и храните предизвиква вложенията и модернизацията посредством националните и европейски политики за поддръжка в бранша, в това число и с последните препоръчани промени в Стратегическия проект. Надяваме се, че използването на тези политики, в комбиниране с одобрените обичаи и майсторски умения и знания на нашите енолози, основава действителни условия за произвеждане на конкурентни артикули и сполучлива реализация. Развитието и надграждането на положителния имидж на българското вино, както и на богатия и разнороден български кулинарен усет, несъмнено се дължи на първо място на напъните на сектора, само че и поддръжката на страната е от основно значение, заключи още заместник-министърът.
Той уточни като образец поддръжката, оказана на бранша през месец март тази година за присъединяване на 26 български винарни за първи път с общ народен щанд на най-голямото интернационално ревю за вино и спиртни питиета Провайн в град Дюселдорф в Германия, а също и предоставената държавна помощ за годишното осъществяване на Международния ден на мавруда на 26 октомври.
Заместник-министърът осведоми и за стартиралия развой на възобновяване на законодателството в бранша, както и обнародваната разпоредба в края на предходната година за сигнализация на пътищата с пътни знаци, указващи дестинации за винопроизводство в селските региони на България, която ще се ползва от август 2024 година.
Той осведоми, че поради измененията във вкусовите привички на потребителите, производството се насочва към нови сортове, като се покачва и търсенето на бели виновност. Сред най-популярните обичайни български сортове, които се показват в другите райони, са Мавруд, Гъмза, Широка Мелнишка лоза, Рубин и Памид, а от белите - Димят, Тамянка, Гергана, както и разнообразни Мискетови сортове - Варненски, Сандански, Врачански и Червен Мискет.
Двудневният конгрес събира близо 100 експерти и специалисти в региона на винения и кулинарен туризъм от над 50 страни от целия свят. Специализираният формат се организира годишно, като изборът на дестинация за провеждането му, носи
авторитет и опция на домакините да показват своите обичаи във винопроизводството, благосъстояние си от тероари и културно-историческо завещание. В рамките на семинарите и професионалните дегустации, провеждани по време на форума, се предизвиква основаването на нови партньорства сред производители, преработватели и търговци от целия свят, както и шерване на устойчиви практики и новаторски маркетингови подходи.
Министерство на земеделието и храните предизвиква вложенията и модернизацията посредством националните и европейски политики за поддръжка в бранша, в това число и с последните препоръчани промени в Стратегическия проект. Надяваме се, че използването на тези политики, в комбиниране с одобрените обичаи и майсторски умения и знания на нашите енолози, основава действителни условия за произвеждане на конкурентни артикули и сполучлива реализация. Развитието и надграждането на положителния имидж на българското вино, както и на богатия и разнороден български кулинарен усет, несъмнено се дължи на първо място на напъните на сектора, само че и поддръжката на страната е от основно значение, заключи още заместник-министърът.
Той уточни като образец поддръжката, оказана на бранша през месец март тази година за присъединяване на 26 български винарни за първи път с общ народен щанд на най-голямото интернационално ревю за вино и спиртни питиета Провайн в град Дюселдорф в Германия, а също и предоставената държавна помощ за годишното осъществяване на Международния ден на мавруда на 26 октомври.
Заместник-министърът осведоми и за стартиралия развой на възобновяване на законодателството в бранша, както и обнародваната разпоредба в края на предходната година за сигнализация на пътищата с пътни знаци, указващи дестинации за винопроизводство в селските региони на България, която ще се ползва от август 2024 година.
Той осведоми, че поради измененията във вкусовите привички на потребителите, производството се насочва към нови сортове, като се покачва и търсенето на бели виновност. Сред най-популярните обичайни български сортове, които се показват в другите райони, са Мавруд, Гъмза, Широка Мелнишка лоза, Рубин и Памид, а от белите - Димят, Тамянка, Гергана, както и разнообразни Мискетови сортове - Варненски, Сандански, Врачански и Червен Мискет.
Двудневният конгрес събира близо 100 експерти и специалисти в региона на винения и кулинарен туризъм от над 50 страни от целия свят. Специализираният формат се организира годишно, като изборът на дестинация за провеждането му, носи
авторитет и опция на домакините да показват своите обичаи във винопроизводството, благосъстояние си от тероари и културно-историческо завещание. В рамките на семинарите и професионалните дегустации, провеждани по време на форума, се предизвиква основаването на нови партньорства сред производители, преработватели и търговци от целия свят, както и шерване на устойчиви практики и новаторски маркетингови подходи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ