Сляпата сила на вината
„ Вината, както и солта е нужна фалшификация към живота, само че в никакъв случай не трябва да се трансформира в главно ядене ” доктор Хаим Гинът
Най-общо – виновността е възприятието, което претърпяваме, когато действаме срещу своите полезности и убеждения. Можем да претърпяваме виновност, както на прочувствено, по този начин и на когнитивно равнище.
Някои хора считат, че виновността е излишно възприятие и че ще сме по-добре, в случай че се научим да не се усещаме отговорни, за нищо. На другия завършек на спектъра е вярването, че единствено виновността ни прави положителни индивиди.
Вината е прочувствено положение, при което претърпяваме спор за нещо, което сме създали, а имаме вяра, че не е трябвало да вършим ( или противоположното, не сме създали нещо, за което имаме вяра, че е трябвало да направим). Този спор може да сътвори възприятие, което „ не си отива ” елементарно и може да е отвратително. Понякога чувството за виновност може да стане толкоз мощно, че да те погълне и да е мъчно да го управляваш.
Удивително е какъв брой бързо виновността може да проникне в най-малките, безсмислени неща в нашия живот. Вината е прочувствен сигнален знак , който множеството хора научават посредством естественото си детско обществено развиване. Нейната цел е да ни подаде сигнал, когато сме създали нещо неправилно, да ни помогне да развием по-добро възприятие за личното си държание и по какъв начин това визира самите нас и другите. Вината ни подтиква да преразгледаме държанието си, с цел да не повтаряме една и съща неточност .
Вината може да бъде тласък и коректор на държанието ни. Вината може да бъде изтезание.
Вината като тласък за смяна:
Чувството на виновност ни оказва помощ да останем в рамките на личните си полезности и ни оказва помощ да израстваме, когато нарушаваме тези граници. Да се оправиш с неточност или крах е въпрос на здрав разсъдък. Здравословната виновност е нужна, защото пази самостоятелните полезности и „ здравето ” на обществото.
Здравословната виновност ни подтиква да се променяме и да израстваме, до момента в който нездравословната виновност ни изтезава, стопира развиването ни, вреди психически на нас самите и на другите.
Нездравословната виновност. Тя не разрешава неточности. Ние чакаме прекалено много от себе си и от другите. Вината е нездравословна, когато предизвиква изострен дистрес. Тя може да се появи по разнообразни аргументи:
- Прекомерно сурово налагана дисциплинираност. Ако разпоредбите на държание са били прилагани с несъразмерна мощ или с принуждение, страхът от наказване може да се интернализира като висока степен на виновност.
- Нереалистични стандарти за държание. Никой не е съвършен. Ако очаквате в никакъв случай да не се ядосвате, постоянно да казвате истината и в никакъв случай да не мислите нещо неприятно за някого, тогава евентуално ще се чувствате отговорни през множеството време.
- Когато вярвате, че сте създали нещо неверно и не сте го споделили или поправили. Понякога вършим неща, за които по-късно се усещаме отговорни. Ако виновността е прекомерно тежка, може да се опасяваме да споделим или да поемем отговорност. Това може да докара до нездравословно положение на виновност и тревога.
Какво може да Ти аргументи възприятието за виновност?
Кара те да станеш свръхотговорен , стремящ се правиш всичко „ вярно ”. Може да работиш до отмала, да даваш прекалено много от себе си или да си подготвен да направиш всичко единствено, с цел да направиш всички към себе си щастливи.
Може да те направи свръхпредпазлив. Да се притесняваш за всяко свое деяние, което предприемаш и да внимаваш за възможни отрицателни последствия за другите, даже, в случай че това значи, да пренебрегнеш личните потребности и стремежи
Може да те направи прекомерно сензитивен. Да търсиш решения за вярно и погрешно във всеки аспект от живота си и да станеш захласнат от неуловимата природа/мрежа на личните си дейности, думи и решения.
Може да те демобилизира . Страхът да не направиш, да не кажеш или да не бъдеш нещо „ неправилно ”, може да те погълне до толкоз, че в последна сметка да се разпаднеш и да се предадеш и да избереш пасивността, мълчанието и статуквото.
Да те обърква при взимане на решения . Може да стане толкоз значимо постоянно да бъдеш „ прав ” в своите решения, че да не си в положение да вземеш решение, с цел да не се окаже то неправилно.
Вината може да бъде скрита зад маската на себеотричането. Можеш да се скриеш зад маската на себеотричането, тъй като в случай че преди всичко се грижиш повече за другите, по-малко рискуваш да се чувстваш отговорен. Ти откровено вярваш, че е по-добре да служиш на другите, без да съзнаваш, че виновността е мотиваторът за това „ раздаващо се„ държание.
Може да те накара да пренебрегнеш цялостния набор от страсти и усеща, до които имаш достъп. Погълнат от виновност или боязън от виновност, можеш да станеш прочувствено блокиран или некадърен да се насладиш на позитивните мигове в живота, тъй като вниманието ще бъде постоянно заето с отрицателните.
Вината може да те заблуди или да те насочи погрешно . Тъй като доста ирационални вярвания лежат зад виновността, може да не е успяваш да подредиш възприятията си. Важно е да бъдеш справедлив към себе си, когато се чувстваш отговорен, тъй че решенията ти да се основават на трезво, рационално мислене.
Вината може да е мотиватор за смяна. Вината и дискомфортът, който тя носи, могат да бъда употребявани като барометър за нуждата от смяна и опция да поемеш в друга посока в живота си.
Как може да си помогнем да преборим възприятието за виновност, да го приемем, когато то е значимо и да го пускаме да си тръгне, когато не е?
Разпознайте възприятието и си помислете каква е неговата цел.
Вината прави най-хубава работа, когато ни оказва помощ да израстваме и да постъпваме зряло, в случай че сме наранили някого или себе си. Ако се усещаме отговорни за това, че сме споделили на някого нещо обидно или че работим до късно и нямаме време за фамилията, това е сигнален знак за: промени държанието си или рискуваш да пострадаш или да изгубиш значими взаимоотношения.
Ние въпреки всичко може да изберем да пренебрегваме възприятието си за виновност, само че си поемаме риска. Това е „ здравословна ” виновност, тъй като нейната цел е да ни помогне да поправяме поведенческия си компас.
Проблемът поражда тогава , когато нашето държание не се нуждае от смяна. Например, доста млади майки се усещат тревожни и отговорни, когато би трябвало да тръгнат на работа, изплашени да не би това да навреди на развиването на детето им. Това просто не се случва в множеството обстановки и множеството деца имат обикновено здравословно развиване, даже и двамата родители да работят. Няма нищо поради, което да се усещаме отговорни, само че ето, ние продължаваме да се усещаме по този начин. Това е „ нездравословната ”, „ нерационалната „ виновност.
Направи измененията по-скоро, в сравнение с по-късно.
Ако твоята виновност е обвързвана с нещо съответно – предприеми деяние да поправиш проблематичното държание. Достатъчно елементарно е да се извиниш на този, който си обидил с нетактична забележка. Здравословната виновност ни споделя, че би трябвало да създадем нещо друго, с цел да поправим значимите за нас взаимоотношения.
Приеми, че си направил нещо неправилно, само че продължи напред.
Ако си направил нещо погрешно или си наранил някого, би трябвало да приемеш, че не можеш да промениш предишното, само че можеш да промениш държанието си, в случай че и когато това се постанова. Колкото сме по-фокусирани върху вярването, че би трябвало да създадем освен това и повече, толкоз това ще ни кара да се усещаме тревожни и ще пречи на взаимоотношенията с другите. Вината нормално е ситуативна. Това значи, че влизаме в обстановка, вършим нещо погрешно или нараняващо и по-късно се усещаме зле известно време. Приеми и признай несъответствуващото си държание, направи измененията и продължи напред.
Да се учим от своето държание.
Целта на виновността не е да ни накара да се усещаме зле, просто по този начин – самоцелно. Чувството за виновност се пробва да притегли вниманието ни върху това, което можем да научим от опита си. Ако се учим от държанието си, ще бъде по-малко евентуално да повтаряме грешките си в бъдеще. Ако инцидентно съм обидил някого, моята виновност ми споделя, че би трябвало (а) да се извиня на този човек и (б) да помисля повече преди да си отворя устата.
Никой не е идеален.
Стремежът към съвършенство във всеки аспект от нашия живот е рецептата за неуспех, защото в никакъв случай не може да бъде реализирано. Ние всички вършим неточности и доста от нас потеглят по оня път в своя живот, за който по-късно ще се усещат отговорни, когато схванат грешката си. Ключът е да схванеш, че си сбъркал и да приемеш, че си просто човек. Не е нужно да изпълваш дните, седмиците или месеците със самообвинения или с удари по самочувствието си единствено, тъй като е трябвало да знаеш, трябвало е да постъпиш друго, трябвало е да бъдеш съвършен. Ти не си и никой различен не е. Това е просто животът.
Вината може да се преглежда като обязаност с оценката и с концепцията – „ да се вършат нещата вярно ”. Това от своя страна, вместо да ни прави по-отговорни към мислите, възприятията и дейностите ни, се явява спънка за достоверността ни. Човек мъчно може да преодолее възприятието на виновност и позор, в случай че не може да си елементарни, каквото и да се е случило.
Да можеш да простиш на себе си е нужно, да си почтен и да се приемаш подобен, какъвто си. Когато отместим завесата на виновността, имаме шанса да сме по-свързани с това, което претърпяваме, с нашите мисли и дейности в подтекста на тези прекарвания и по този метод да бъдем по-осъзнати за опита, страстите и за самите себе си.
Автор: Светлана Сотирова
Инфо: https://sovapsychologist.com/
