Личностното израстване е сравнимо с рана върху тялото ♥ Лиз БУРБО
„ Винаги у тези, които се съпротивляват, се крие най-голямото страдалчество. Спри да се съпротивляваш и се отпусни. Кажи си, че единствено можеш да спечелиш, като опиташ нещо ново, нещо друго. “
Великите закони на живота
Задавал ли си си към този момент въпроса какво правиш тук, на Земята? Каква е задачата на твоето битие? Всъщност, много хора не знаят.
Отговорът обаче е елементарен. Ние всички имаме идентична цел, идентична причина да сме тук: да се развиваме, с цел да осъзнаем кои сме.
Личностното израстване е сравнимо с рана върху тялото. За да ускорим изцелението й, нормално започваме да прилагаме дезинфекционен артикул, който постоянно провокира още по-мъчителна болежка, в сравнение с самата рана. Това мъчително възприятие би трябвало да се преживее, с цел да се излекува раната. Добре знаем, че няколко минути по-късно раната стартира да зараства. Същото се случва и когато се обърнем към вътрешната ни същина, когато си сложим за цел да израстваме и да се откриваме. Болката е осезаема, само че краткотрайна, и в последна сметка е за положително.
Постоянното мъчение или даже болежка е знак, че ти се съпротивляваш, че не смееш да се отпуснеш. Ако ми кажеш, че ти нямаш връзките, любовта и здравето, които искаш, нито парите, от които смяташ, че имаш потребност, ще ти отговоря по този начин: „ Щом в живота ти има толкоз доста неща, които не вървят, какво тогава имаш да губиш? “ Следователно стой да се съпротивляваш и се отпусни. Кажи си, че единствено можеш да спечелиш, като опиташ нещо ново, нещо друго. Така без подозрение твоето развиване ще е осезаемо и терзанията ти няма да са толкоз мъчителни. Винаги у тези, които се съпротивляват, се крие най-голямото страдалчество. Колкото повече се съпротивяваш на нещо, толкоз по-често се повтаря същата обстановка. Сигурно към този момент си изпитвал това.
Със сигурност съпротивата е по-ясно изразена при хората с по-силен темперамент. Те би трябвало да работят двойно, само че премията им ще е доста по-голяма. Важният в този миг си ти. Продължавай пътя си, упорствай, печели дребни победи всеки ден и последователно ще видиш по какъв начин в живота ти се появява всичко, което желаеш.
Необходимо е да станеш по-осъзнат, с цел да владееш живота си. Хората дотолкоз не са осъзнати в наши дни, че през по-голямата част от времето не знаят в действителност какво споделят, вършат или мислят. Всичко, което усещаш със сетивата си, всичко, което виждаш с очите си, всичко, което чуваш с ушите си, постоянно е заблуда заради вмешателството на твоето его. Действителността е това, което се случва в невидимия свят, в света на мислите. Преди това да стане очевидно, ти би трябвало да минеш през невидимото измерение. Осъзнал ли си към този момент, че нищо на Земята не съществува, преди да бъде помислено или помечтано за него? Това е огромната мощ на всички човешки същества.
Представителите на минералния, растителния и животинския свят не могат да основават. Единствените, които в действителност могат да основават, са хората. Вярно е, че животните могат да създадат гнездо, място, където да се скрият да вземем за пример, само че те го вършат инстинктивно, с цел да продължат да живеят и да се възпроизвеждат, а не умишлено като индивида. Човекът е достигнал по-висока степен на схващане от другите три царства: той осъзнава БОГ - тази огромна мощ, откъдето идва и където отива. Сега той би трябвало да се отдаде на петото царство, а точно на божественото.
Когато се споделя, че индивидът е основан по сходство на БОГ, това значи следното. БОГ е основал Земята и всичко, което съществува във Вселената. Като проявяване на БОГ ти си БОГ самичък по себе cи. Необходимо е на първо време да промениш определението на думата БОГ, с цел да приемеш тази реалност. Всъщност БОГ не е човек, а по-скоро съзидателна сила, която се показва посредством теб и във всичко, което живее на тази планета. Досега ти по-скоро си употребявал тази сила, с цел да създадеш противоположното на това, което си желал. Занапред ще можеш да създаваш това, което желаеш. Защо не си го правил до момента? Защото не си вярвал в това. Голямата неточност на индивида е, че не приема тази мощ.
Колкото повече вярваш, толкоз повече осъзнаваш и разбираш смисъла на невероятните неща. Ще успееш също по този начин да схванеш смисъла на следните думи: човешкото създание се трансформира в това, което мисли и в което има вяра.
Мисълта е облик, който изпращаме в невидимия свят. Като създаваш тази картина и я подхранваш с твоята мощ, ти последователно й даваш живот. Тази мисъл се храни от твоите усеща и страсти. В последна сметка ти я визуализираш във физически проект. Вселената също има закони. Ти можеш да създадеш това, което желаеш. Започваш в ментален проект (като си го представяш), по-късно в прочувствен проект (като го усещаш, като че ли към този момент е тук) и най-сетне във физически проект (като извършваш действия). Но преди да го направиш, ти би трябвало да се осъзнаеш. Твоите мисли са толкоз несъзнателни, че предизвикваш куп неща, които не желаеш и които сред прочее са ти неприятни и са нездравословни за теб. Освен това няма да разрешиш нито един проблем, като обвиняваш останалите - те не са отговорни за нищо. Единственият виновен за това, което се случва, си ти.
След като приемеш концепцията, че ти самичък материализираш тези удобни или неподходящи събития и че притежаваш огромна мощ, не е ли отлично да осъзнаеш, че можеш да използваш твоята сила и мощност, с цел да ти се случват единствено приятни неща?
Би било в действителност обезкуражаващо да мислиш или да вярваш, че всичко, което се случва, е породено от някакво външно въздействие. Ако си трагичен и мислиш, че другите са виновни за това, ще би трябвало да чакаш търпеливо, до момента в който те си трансформират мисленето, държанието или отношението, с цел да може ти на собствен ред да станеш благополучен! А в случай че си болен и продължаваш да обвиняваш другите (наследственост, нежно здраве, температура и т.н.), ти отново ще би трябвало да чакаш търпеливо всичко, което е извън, да се промени, с цел да можеш да се възстановиш. Струва ли си да чакаш толкоз дълго? Не е ли за предпочитане самичък да създаваш, самичък да ръководиш живота си?
Помисли за това. Да визуализираш щастието лишава единствено няколко секунди и твоето тяло ще го усети незабавно. Също по този начин лишава единствено няколко секунди да играеш на „ горкичкият аз, нямам шанс, никой не ме обича “, с цел да изчезне твоето благополучие още щом си го помислиш. Отнема единствено момент, с цел да престанеш да се смееш, да критикуваш или да обичаш. Ти виждаш, че последователно променяш живота си. Ти създаваш живота си съгласно това, което решаваш да видиш през очите, до момента в който в действителност би трябвало да се опиташ да видиш през сърцето.
Потърси хубостта зад грозотата, любовта или положителните планове зад рецензията. Така ще направиш значима стъпка. Истинското развиване е да станеш нравствен. Да си нравствен, значи да виждаш и да усещаш БОГ на всички места. Божествената просветеност желае всички ние да бъдем щастливи. Сега имаме шанса да получаваме повече нужната помощ, с цел да живеем в този разсъдък, и това е с помощта на новата ера, в която навлизаме.
Какво значи образован живот? Това е живот, в който ние се стараем да вършим единствено нещата, които са ни потребни и приятни. Интелигентността в нашия живот се демонстрира в най-висока степен посредством любовта, съзнанието и отговорността.
Спри за малко, вгледай се в себе си и обърни внимание защо най-често мислиш през един твой ден? Случва ли ти се постоянно да казваш „ моето главоболие “, „ моята болежка в гърба “, „ моят проблем “? Виждаш ли какъв брой огромно внимание обръщаш на това, какъв брой доста сила влагаш и по какъв начин твоите болежки не престават? Човек е това, което мисли, не го забравяй! Сам си създаваш противен живот, когато мислиш по погрешен метод.
За какво приказваш в компанията на другари или на хора, които обичаш? Споделяш ли за проблемите си, опитваш ли се да намериш позволение? Отпускаш ли се от време на време? Задържаш ли вниманието си на градивни телевизионни излъчвания, такива, които те обогатяват? Или пък избираш филми, които пораждат у теб паника, боязън или злоба? Признай си, че животът на екрана изкривява действителността. Ами какво четеш? Статии, които ти оказват помощ и обогатяват съзнанието ти, или неприятни вести? Ти се превръщаш в това, което позволиш да проникне в твоето схващане и подсъзнание.
Ти не си на Земята, с цел да живееш в благосъстояние или беднотия, в популярност или анонимност, нито с цел да работиш, или да си незает. Ти си на Земята, с цел да „ бъдеш “, т.е., с цел да развиваш своята характерност, твоето духовно Aз. Повечето от хората са заети със личната си персона. Личността е това, което виждаме, което улавяме в един човек. Трябва последователно да успеем да трансформираме личността, с цел да се приближим към нашата характерност.
Избрано от: „ Слушай своето тяло “, Лиз Бурбо, превод Гергана Соколова, изд. Ентусиаст
Снимка: listentoyourbody.de




