Винаги съм споделял тезата, че авторското право е един от

...
Винаги съм споделял тезата, че авторското право е един от
Коментари Харесай

Не е героизъм, а обор, който трябва да подхванем с лопатата - преди да ни е затрупала кравешката тор

Винаги съм споделял тезата, че авторското право е един от крайъгълните камъни на Западната цивилизация.

Защото опцията да запазиш извънредното право (за известно време) да използваш и развиваш концепциите си (и вероятно – да ги монетизираш), е най-главният мотор за устремното развиване на всички промишлености и технологии, на изкуството, образованието, опазването на здравето, енергетиката. И трансформира Запада в най-свободното, заслужено и пищно – а затова и най-желано – място за живот.

Има, несъмнено, и изключения от това предписание – при които точно о т к а з ъ т от авторски права движи обществото напред и нагоре.

Например откриването на триточковия защитен колан от Волво през 1959 година – който компанията отхвърля да патентова и който оттогава до през днешния ден – по калкулации на способените институции – е избавил над милион човешки живота.

* * *

Вчера несъзнателно съумях да впиша името си – въпреки и със напълно к ъ с и буквички – до това на колосите от Волво. Споделяйки концепция, от чието патентоване се отхвърлих в мига на нейното шерване.

Идеята беше да озаптя селския гамен, който несмущаван ругае, маризи и омаскарява де който му се изпречи на пътя.

Как ли? Като сляза на неговото равнище единствено за момент.

Истината е, че когато в края на изявлението си го предизвестих, че въображението НИ е безгранично, самичък не си давах сметка каква Кутия на Пандора съм открехнал пред смаяния му взор.

Колективното " ни " поде моята концепция, подвигна я на крилете си, и изпрати на бабаита стотици недвусмислени известия, под формата на занимателни и саркастични мемета – някои от които дълго ще го навестяват в съня му.

* * *

Не искам никому злото – и нямам доверие в принизяването на политическия език до езика на улицата, кръчмата, бардака.

Но когато виждам, че някой идва всеки Божи ден в най-личната българска институция, знак на българското единство и народна власт, и се държи като че ли се намира на мазни битки в Анадола (да ме прости Анадолът за обидата!) – съм подготвен без съмнения да се хвърля гол до кръста, да се омажа с олио и да му напомня от кое място изгрява Слънцето.

И не, това не е никакъв подвиг. Просто обор, който някой би трябвало да подхване с лопатата – преди да ни е затрупала кравешката тор.

Прочее, благодаря ви за разбирането, поддръжката и съучастието.

Значат доста за мен. И ми дават сили.

(Картинките са свалени от нета и са за свободно прилагане.)
 Карикатура на Христо Комарницки в " Сега ".









 Карикатура на Чавдар Николов.



































---

Мнението на Манол Пейков препубикуваме от. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР