,fit(1920:897)&format=webp)
Сенатът на САЩ прие законодателна мярка, ограничаваща военните правомощия на Тръмп
Сенатът на Съединени американски щати поддържа законодателна мярка, която задължава президента Доналд Тръмп да приключи американските военни дейности против Иран. Това е следващият знак на отрицание към американския водач от страна на все по-критично настроените законодатели.
Сенатът утвърди резолюцията за военните пълномощия с 50 гласа „ за “ против 48 „ срещу “. По-рано този месец тя към този момент беше призната и от Камарата на представителите. Вотът отразява възходящото безпокойствие даже измежду част от републиканците по отношение на спора, почнал на 28 февруари, когато Съединени американски щати и Израел започнаха офанзива против Иран.
Това е първият случай, в който и двете камари на Конгреса одобряват резолюция, нареждаща на президент да изтегли американските въоръжени сили от военни дейности, откогато през 1973 година е признат Законът за военните пълномощия (War Powers Act).
Макар резолюцията евентуално да остане най-вече алегорична, гласуването съставлява крах за Тръмп, който до неотдавна се радваше на съвсем единомислеща поддръжка от републиканците в Конгреса, написа Reuters.
Вотът идва и в миг, когато се чака администрацията да изиска от Конгреса утвърждение за десетки милиарди долари спомагателни средства за финансиране на войната.
Републиканците разполагат с нежно болшинство както в Сената, по този начин и в Камарата на представителите, само че някои от тях към този момент се разграничиха от президента по няколко въпроса преди междинните избори през ноември, които ще дефинират дали партията ще резервира контрола си над Конгреса.
Наскоро част от републиканците се опълчиха на оферти от Тръмп фонд от 1,8 милиарда $ против „ политизираното потребление на държавната власт “, предопределен да компенсира негови политически съдружници, които съгласно него са били незаслужено преследвани от федералните управляващи. Те също по този начин блокираха законопроект за 70 милиарда $, предопределен за финансиране на по-строгата му имиграционна политика.
Според оповестено във вторник изследване на Reuters/Ipsos едвам един на всеки четирима американци счита, че войната против Иран си е коствала цената. Повечето интервюирани се съмняват и че примирието с Техеран ще се окаже трайно.
Гласуването в Сената значително следва партийните линии. Четирима републиканци се причислиха към всички демократи като се изключи един в поддръжка на резолюцията. Двама републикански сенатори не участваха във вота.
В обява късно във вторник Тръмп разкритикува решението на Сената, определяйки го като „ несвоевременно и безсмислено “. Той упрекна подкрепилите резолюцията, че дават „ разтуха “ на Иран и вършат работата му „ по-трудна “.
Конституционна неизясненост
Администрацията на Тръмп работи по договарянето на спокойно съглашение с Иран. Подкрепата за резолюцията в Конгреса евентуално ще усили натиска върху президента да не възобновява военните дейности – нещо, което той към този момент е загатвал, че може да направи, в случай че договарянията се провалят.
Съгласно Закона за военните пълномощия от 1973 година взаимната резолюция, утвърдена от двете камари на Конгреса, не се изпраща в Белия дом за автограф от президента. Законодателите тогава са възнамерявали сходни резолюции да служат като механизъм за преустановяване на военни интервенции.
Правни специалисти обаче показват, че въпросът остава безреден. Досега никоя сходна резолюция не е била одобрявана и от двете камари, а решение на Върховния съд от 1983 година постановява, че сходна мярка би трябвало да бъде показана на президента за автограф или несъгласие, с цел да има правна мощ.
Белият дом упорства, че Законът за военните пълномощия е противоконституционен и затова не е обвързващ.
Във вторник представител на администрацията съобщи, че вотът в Сената няма практическо значение, защото резолюцията не се изпраща на президента и няма силата на закон. Според него тя е била призната само тъй като двама републиканци са отсъствали от гласуването.
Същият представител акцентира, че документът изисква евакуиране на американските сили от военните дейности, които съгласно Белия дом към този момент са завършили с примирието от 7 април.
Според специалисти конституционността на Закона за военните пълномощия евентуално ще бъде дефинитивно решена в съда.
„ Изпълнителната власт най-вероятно ще го пренебрегва по конституционни съображения, а не е ясно кой би имал юридически интерес да заведе дело за използването му “, разяснява Скот Андерсън от института Brookings и старши редактор в правното издание Lawfare.
Конгресменът от Ню Йорк Грегъри Мийкс, който внесе резолюцията в Камарата на представителите, сподели, че я смята за правно обвързваща и ще употребява всички налични правни средства, с цел да подсигурява осъществяването ѝ.
Демократите също подчертаха, че съгласно Конституцията на Съединени американски щати точно Конгресът, а не президентът, има правото да вкарва страната във война.
„ Конгресът би трябвало да поеме тази отговорност “, уточни сенаторът демократ Тим Кейн от Вирджиния, призовавайки сътрудниците си да поддържат мярката.
Ограничена, само че значима поддръжка
Резолюцията мина и през Камарата на представителите с лимитирана поддръжка от републиканците. Там тя беше призната с 215 гласа „ за “ против 208 „ срещу “, като четирима републиканци и всички демократи я поддържаха.
В Сената четиримата републиканци, дали своят вот в интерес на документа, бяха Сюзан Колинс, Ранд Пол, Бил Касиди и Лиса Мърковски. Демократът Джон Фетърман гласоподава срещу.
Републиканските сенатори Мич Макконъл и Дейвид Маккормик пропуснаха вота.
Демократите дадоха обещание спомагателни гласувания по въпроси, свързани с военните пълномощия, с аргумента, че желаят да принудят републиканците публично да заемат позиция по войната.
Освен това Конгресът има право да прегледа и гласоподава всяко бъдещо спокойно съглашение с Техеран, в случай че то визира иранската нуклеарна стратегия. Това произтича от закон, признат през 2015 година, когато президентът Барак Обама договаряше нуклеарното съглашение с Иран и останалите международни сили.
Лидерът на републиканското болшинство в Сената Джон Тюн разгласи във вторник, че чака Конгресът да прегледа и да гласоподава вероятно спокойно съглашение с Иран.
Сенатът утвърди резолюцията за военните пълномощия с 50 гласа „ за “ против 48 „ срещу “. По-рано този месец тя към този момент беше призната и от Камарата на представителите. Вотът отразява възходящото безпокойствие даже измежду част от републиканците по отношение на спора, почнал на 28 февруари, когато Съединени американски щати и Израел започнаха офанзива против Иран.
Това е първият случай, в който и двете камари на Конгреса одобряват резолюция, нареждаща на президент да изтегли американските въоръжени сили от военни дейности, откогато през 1973 година е признат Законът за военните пълномощия (War Powers Act).
Макар резолюцията евентуално да остане най-вече алегорична, гласуването съставлява крах за Тръмп, който до неотдавна се радваше на съвсем единомислеща поддръжка от републиканците в Конгреса, написа Reuters.
Вотът идва и в миг, когато се чака администрацията да изиска от Конгреса утвърждение за десетки милиарди долари спомагателни средства за финансиране на войната.
Републиканците разполагат с нежно болшинство както в Сената, по този начин и в Камарата на представителите, само че някои от тях към този момент се разграничиха от президента по няколко въпроса преди междинните избори през ноември, които ще дефинират дали партията ще резервира контрола си над Конгреса.
Наскоро част от републиканците се опълчиха на оферти от Тръмп фонд от 1,8 милиарда $ против „ политизираното потребление на държавната власт “, предопределен да компенсира негови политически съдружници, които съгласно него са били незаслужено преследвани от федералните управляващи. Те също по този начин блокираха законопроект за 70 милиарда $, предопределен за финансиране на по-строгата му имиграционна политика.
Според оповестено във вторник изследване на Reuters/Ipsos едвам един на всеки четирима американци счита, че войната против Иран си е коствала цената. Повечето интервюирани се съмняват и че примирието с Техеран ще се окаже трайно.
Гласуването в Сената значително следва партийните линии. Четирима републиканци се причислиха към всички демократи като се изключи един в поддръжка на резолюцията. Двама републикански сенатори не участваха във вота.
В обява късно във вторник Тръмп разкритикува решението на Сената, определяйки го като „ несвоевременно и безсмислено “. Той упрекна подкрепилите резолюцията, че дават „ разтуха “ на Иран и вършат работата му „ по-трудна “.
Конституционна неизясненост
Администрацията на Тръмп работи по договарянето на спокойно съглашение с Иран. Подкрепата за резолюцията в Конгреса евентуално ще усили натиска върху президента да не възобновява военните дейности – нещо, което той към този момент е загатвал, че може да направи, в случай че договарянията се провалят.
Съгласно Закона за военните пълномощия от 1973 година взаимната резолюция, утвърдена от двете камари на Конгреса, не се изпраща в Белия дом за автограф от президента. Законодателите тогава са възнамерявали сходни резолюции да служат като механизъм за преустановяване на военни интервенции.
Правни специалисти обаче показват, че въпросът остава безреден. Досега никоя сходна резолюция не е била одобрявана и от двете камари, а решение на Върховния съд от 1983 година постановява, че сходна мярка би трябвало да бъде показана на президента за автограф или несъгласие, с цел да има правна мощ.
Белият дом упорства, че Законът за военните пълномощия е противоконституционен и затова не е обвързващ.
Във вторник представител на администрацията съобщи, че вотът в Сената няма практическо значение, защото резолюцията не се изпраща на президента и няма силата на закон. Според него тя е била призната само тъй като двама републиканци са отсъствали от гласуването.
Същият представител акцентира, че документът изисква евакуиране на американските сили от военните дейности, които съгласно Белия дом към този момент са завършили с примирието от 7 април.
Според специалисти конституционността на Закона за военните пълномощия евентуално ще бъде дефинитивно решена в съда.
„ Изпълнителната власт най-вероятно ще го пренебрегва по конституционни съображения, а не е ясно кой би имал юридически интерес да заведе дело за използването му “, разяснява Скот Андерсън от института Brookings и старши редактор в правното издание Lawfare.
Конгресменът от Ню Йорк Грегъри Мийкс, който внесе резолюцията в Камарата на представителите, сподели, че я смята за правно обвързваща и ще употребява всички налични правни средства, с цел да подсигурява осъществяването ѝ.
Демократите също подчертаха, че съгласно Конституцията на Съединени американски щати точно Конгресът, а не президентът, има правото да вкарва страната във война.
„ Конгресът би трябвало да поеме тази отговорност “, уточни сенаторът демократ Тим Кейн от Вирджиния, призовавайки сътрудниците си да поддържат мярката.
Ограничена, само че значима поддръжка
Резолюцията мина и през Камарата на представителите с лимитирана поддръжка от републиканците. Там тя беше призната с 215 гласа „ за “ против 208 „ срещу “, като четирима републиканци и всички демократи я поддържаха.
В Сената четиримата републиканци, дали своят вот в интерес на документа, бяха Сюзан Колинс, Ранд Пол, Бил Касиди и Лиса Мърковски. Демократът Джон Фетърман гласоподава срещу.
Републиканските сенатори Мич Макконъл и Дейвид Маккормик пропуснаха вота.
Демократите дадоха обещание спомагателни гласувания по въпроси, свързани с военните пълномощия, с аргумента, че желаят да принудят републиканците публично да заемат позиция по войната.
Освен това Конгресът има право да прегледа и гласоподава всяко бъдещо спокойно съглашение с Техеран, в случай че то визира иранската нуклеарна стратегия. Това произтича от закон, признат през 2015 година, когато президентът Барак Обама договаряше нуклеарното съглашение с Иран и останалите международни сили.
Лидерът на републиканското болшинство в Сената Джон Тюн разгласи във вторник, че чака Конгресът да прегледа и да гласоподава вероятно спокойно съглашение с Иран.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ