Проф. Евгений Дайнов: Жалко за поредните разпиляни надежди frognews.bg
Винаги съм изпитвал голяма компликация да си показва като действителни хора тези българи, които през 19-ти век са взели участие във възрожденските процеси, които са се „ възвисявали “, в случай че мога да взема назаем терминологията на едноименния разказ на Милен Русков. Изпитвам тази компликация, защото публичните мърморения, изключително във фейсбук, в последните години набиват едно и също обръщение: „ Тук в никакъв случай нищо не може да бъде постигано. Всички са предатели, маскари и продажници. Жалко за следващите разпиляни очаквания. “ И сходни.
Чудесното невиждано ръководство на кабинета „ Петков “ бе осмяно тъкмо от „ нашите “. Тия дни изумителното достижение на ПП-ДБ – от позицията на втора мощ с 63 депутати да наложат волята си върху политическите представители на гангстерството, е атакувано непрекъснато и без спиране от някакви чистофайници, радикали или както там мислят за себе си. „ Аджамии, дилетанти, Бойко ги нокаутира, колаборанти… “ редят по през целия ден от аналитичните си дивани.
Докато се ядосвах на сходни мнения, които са напълно аджамийски и аматьорски, ненадейно започнах да разбирам нашите възрожденски предшественици. Те, за разлика от днешните фейсбук политолози, са усещали духа на времето си. И са полагали своите планове и дейности не в наличния „ народ “, мирен и венчан за идеологията на непостигането, а в цялостния пейзаж на тогавашното българско нагорнище.
В третата четвъртина на 19-ти век по нашите земи бурно се основават читалища, учебни заведения и всевъзможни комитети. Училищата са повече, в сравнение с в Англия по същото време. Започва гърмеж от стихотворения, песни, пиеси, публикации, разкази и романи. Появяват се интернационално забележими българи, по нищо неотличими от европейските стандарти. Установени външни „ инфлуенсъри “ отразяват цялото това недоволство – и то освен в дописки и публикации. Има и романи, като да вземем за пример „ Накануне “ („ В навечерието “) на Тургенев, който тогава е един от най-влиятелните европейски създатели.
Всичко това приготвя почвата освен за Априлското въстание и за последвалата
поява на големи български държавници, само че и за мощната интернационална поддръжка за идеята на българите. Съчетанието сред едно възвисяващо се общество, решителни негови държавници и устойчива интернационална поддръжка съумява да отсрочи поглъщането на България от Русия чак до 1944 година.
Във втората половина на 19-ти век множеството българи, вторачени в изриването на оборите си преди изгрев слънце, не са си давали ясна сметка за тези процеси, въпреки да са взели участие в тях с непринуден труд по градежа на учебни заведения и читалища. Но тези процеси са си пробивали път и най-после са извели българите не на съветския, близкоизточния, балканския или даже на славянския бряг – а на европейския. И през днешния ден е по този начин.
Още преди 6-7 години, ненадейно и без предварителна организация или съгласуваност на напъните, през България мина вълна от основаване на нови читалища. По този мотив още тогава сътрудника Александър Кьосев пръв заприказва за признаците на някакво възобновление. Горе-долу по същото време страната се наводни от рок, блус и джаз фестивали, които даваха израз на инак запушения, на политическо, културно и медийно равнище, порив на българите към европейската просвета.
Един след различен започнаха да се появяват български филми, които нямаха нищо общо със „ остарялата школа “. Вместо да ни оферират изтощени ерзац-фройдизми, цървул-символизми и провинциал-модернизми, бяха живи, забавни и грабващи. И започнаха да колекционират европейски и американски награди.
Преди година-две си дадох сметка, че към този момент не заобикалям да чета български създатели. Като че всеки месец се появяваше някаква нова книга, написана решително, стилно и модерно. А из разнообразни кьошета на лепкавия мрак, обхванал медиите, се възпламениха и започнаха да светят обособени водещи, излъчвания, рубрики и даже цели медии.
Не беше толкоз от дълго време, когато всички тези процеси се събраха в един фокус и доведоха досега на въстанието – митинга от 2020 година. Паралелно с въстанието те избутаха напред, както и през това Възраждане, видни българи с интернационално самопризнание и престиж. От митингите насам имаме няколко номинации за Оскар и един присъден. Всяка година пръснати из света българи вземат награди от авторитетни гилдийни и професионални организации. Вече имаме и премията „ Букър “ на Георги Господинов за литература.
Точно по този начин, уверен съм, са си представяли нещата нашите възрожденски предшественици: необятен развой на пробуждане и възвисяване из цялата страна, придружен от появяването на съответната пробудена просвета, на публични и политически престижи, както и на радикални групи, поемащи въстанически функционалности, когато е належащо. Става дума за цяла една среда, която рано или късно намира хората, които да избута напред като свои национални и международни представители.
Милен Русков, Георги Господинов, Мария Бакалова, Тео Ушев, Христо Грозев, Радослав Бимбалов, Димитър Кенаров, Алек Попов, Васил Попов и още десетки и даже стотици – това не са обособени, кратковременно припламващи в мрака искри, някакви късметлии, които по някаква случайност са „ блъснали “ някакво чисто свое егоистично „ кьораво “. Те не са, да го кажем метафизичен, равни на себе си. Те са доста повече от това. Те са представителите на тези мощни процеси на възвисяване, които сега си пробиват път на всички нива на българското общество.
Стига, впрочем, ровили из тинята в търсенето на следващия изключително непоносим плужек, който да показвате на публиката като знак на нашето време. Докато ровите из тинята – това ще намирате.
Излезте оттова, почистете се и погледнете към хоризонта. Възвисете се. За пръв път от доста генерации живеем във възрожденско време. Бъдете почтени за него.
Проф. Евгений Дайнов " Дойче веле "
Чудесното невиждано ръководство на кабинета „ Петков “ бе осмяно тъкмо от „ нашите “. Тия дни изумителното достижение на ПП-ДБ – от позицията на втора мощ с 63 депутати да наложат волята си върху политическите представители на гангстерството, е атакувано непрекъснато и без спиране от някакви чистофайници, радикали или както там мислят за себе си. „ Аджамии, дилетанти, Бойко ги нокаутира, колаборанти… “ редят по през целия ден от аналитичните си дивани.
Докато се ядосвах на сходни мнения, които са напълно аджамийски и аматьорски, ненадейно започнах да разбирам нашите възрожденски предшественици. Те, за разлика от днешните фейсбук политолози, са усещали духа на времето си. И са полагали своите планове и дейности не в наличния „ народ “, мирен и венчан за идеологията на непостигането, а в цялостния пейзаж на тогавашното българско нагорнище.
В третата четвъртина на 19-ти век по нашите земи бурно се основават читалища, учебни заведения и всевъзможни комитети. Училищата са повече, в сравнение с в Англия по същото време. Започва гърмеж от стихотворения, песни, пиеси, публикации, разкази и романи. Появяват се интернационално забележими българи, по нищо неотличими от европейските стандарти. Установени външни „ инфлуенсъри “ отразяват цялото това недоволство – и то освен в дописки и публикации. Има и романи, като да вземем за пример „ Накануне “ („ В навечерието “) на Тургенев, който тогава е един от най-влиятелните европейски създатели.
Всичко това приготвя почвата освен за Априлското въстание и за последвалата
поява на големи български държавници, само че и за мощната интернационална поддръжка за идеята на българите. Съчетанието сред едно възвисяващо се общество, решителни негови държавници и устойчива интернационална поддръжка съумява да отсрочи поглъщането на България от Русия чак до 1944 година.
Във втората половина на 19-ти век множеството българи, вторачени в изриването на оборите си преди изгрев слънце, не са си давали ясна сметка за тези процеси, въпреки да са взели участие в тях с непринуден труд по градежа на учебни заведения и читалища. Но тези процеси са си пробивали път и най-после са извели българите не на съветския, близкоизточния, балканския или даже на славянския бряг – а на европейския. И през днешния ден е по този начин.
Още преди 6-7 години, ненадейно и без предварителна организация или съгласуваност на напъните, през България мина вълна от основаване на нови читалища. По този мотив още тогава сътрудника Александър Кьосев пръв заприказва за признаците на някакво възобновление. Горе-долу по същото време страната се наводни от рок, блус и джаз фестивали, които даваха израз на инак запушения, на политическо, културно и медийно равнище, порив на българите към европейската просвета.
Един след различен започнаха да се появяват български филми, които нямаха нищо общо със „ остарялата школа “. Вместо да ни оферират изтощени ерзац-фройдизми, цървул-символизми и провинциал-модернизми, бяха живи, забавни и грабващи. И започнаха да колекционират европейски и американски награди.
Преди година-две си дадох сметка, че към този момент не заобикалям да чета български създатели. Като че всеки месец се появяваше някаква нова книга, написана решително, стилно и модерно. А из разнообразни кьошета на лепкавия мрак, обхванал медиите, се възпламениха и започнаха да светят обособени водещи, излъчвания, рубрики и даже цели медии.
Не беше толкоз от дълго време, когато всички тези процеси се събраха в един фокус и доведоха досега на въстанието – митинга от 2020 година. Паралелно с въстанието те избутаха напред, както и през това Възраждане, видни българи с интернационално самопризнание и престиж. От митингите насам имаме няколко номинации за Оскар и един присъден. Всяка година пръснати из света българи вземат награди от авторитетни гилдийни и професионални организации. Вече имаме и премията „ Букър “ на Георги Господинов за литература.
Точно по този начин, уверен съм, са си представяли нещата нашите възрожденски предшественици: необятен развой на пробуждане и възвисяване из цялата страна, придружен от появяването на съответната пробудена просвета, на публични и политически престижи, както и на радикални групи, поемащи въстанически функционалности, когато е належащо. Става дума за цяла една среда, която рано или късно намира хората, които да избута напред като свои национални и международни представители.
Милен Русков, Георги Господинов, Мария Бакалова, Тео Ушев, Христо Грозев, Радослав Бимбалов, Димитър Кенаров, Алек Попов, Васил Попов и още десетки и даже стотици – това не са обособени, кратковременно припламващи в мрака искри, някакви късметлии, които по някаква случайност са „ блъснали “ някакво чисто свое егоистично „ кьораво “. Те не са, да го кажем метафизичен, равни на себе си. Те са доста повече от това. Те са представителите на тези мощни процеси на възвисяване, които сега си пробиват път на всички нива на българското общество.
Стига, впрочем, ровили из тинята в търсенето на следващия изключително непоносим плужек, който да показвате на публиката като знак на нашето време. Докато ровите из тинята – това ще намирате.
Излезте оттова, почистете се и погледнете към хоризонта. Възвисете се. За пръв път от доста генерации живеем във възрожденско време. Бъдете почтени за него.
Проф. Евгений Дайнов " Дойче веле "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ