Тони Николов: ИТН и „пълната лудница“
Винаги може и „ още “. Конституционалистите пък не престават да спорят дали един „ акт “ на Народното събрание е задоволителен, с цел да реши следващото „ иди ми-дойди ми “ на „ шоу падишаха “, без това да има по-следващи правови последствия. Та България да се удържи в коловоза на „ правовата страна “, без да се срине от налудничавия „ политически кастинг “, който ни тресе радикално близо месец, и то в „ парламентарно време “.
И последната заблуда умря,
в тая страна
на власт е нелепостта.
„ Няма такава страна “, нали по този начин?
Холограмният Трифонов
Ама към момента „ има такова шоу “. И циркът продължава. Във вторник по обяд главата на „ Големия брат “ още веднъж изникна застрашително на телевизионния екран. Суров, само че и бащински непоколебим към всички нас, неговите „ недозрели рожби “, с спестовни, само че плашещи слова господин Трифонов разказа обстановка по този начин: той ни отхвърля проектоправителството си, тъй като „ враговете “ са към нас, но най-малко знаем кои са. Това са „ Демократична България “ и ИБГНИ (изписано в резюме, с цел да пестим място). „ Виновни “ за всичко са „ предателите “, „ змиите в пазвата “ на българската народна власт, което означавало, че „ митингът свърши “. И то за какво? Заради „ постове “. Тук телевизионният „ Голям брат “ очевидно загуби хладнокръвие или чашата на възмущението му преля, тъй като изгуби реда на аутокюто, стартира да рови из листата си и явно монтажистът или монтажистката не са имали огромен избор. Едно подсещане към „ сценаристите “: в такива решаващи случаи – като оповестяването на война – постоянно оставяйте чаша вода или чай наоколо до „ шоу падишаха “. На видно място, с цел да не я бутне в полумрака. Известно е, че при медийните изяви на другаря Сталин, по този начин сакрални, колкото и тези на „ холограмния Трифонов “, това е било безусловно наложително. И до ден сегашен се напомня първото послание на Вожда след 22 юни 1941 година, в което Сталин стопира да приказва, с пресъхнало гърло дълго отпива от чашата си, с цел да приключи речта си със популярните думи: „ Врагът ще бъде разрушен. Победата ще бъде наша “. Във версията на нашия „ шоу падишах “: „ Битката ще бъде дълга. Но ще я спечелим дружно “.
От обръщението на „ холограмния Трифонов “ разбрахме освен кои са „ враговете “. Интересно е, че Българска социалистическа партия (независимо от последното отмятане на Нинова) не беше упомената измежду „ враговете “, нито измежду „ приятелите “. Ако допуснем, че един „ падишах “ няма „ другари “, а единствено „ съдружници “, тогава би могло да приемем, че Българска социалистическа партия е към този момент „ полусъюзник “, което е значим политически колорит, защото значи, че „ алените “ са амнистирани от „ статуквото “ и са приети от него като „ дейни борци “ за народна власт.
Има Такъв Народ към този момент има и нов политически пълновръстен „ съдружник “ – това е Румен Радев, който партията на Слави Трифонов поддържа за втори мандат и ще работи за това той да завоюва президентските избори още на първия тур.
От президентството не последва никаква реакция. Или това не е вест и им е било известно от дълго време, или Румен Радев, ангажиран да разчиства „ конституционния бълвоч “ на Трифонов, не е имал време да се зарадва. Или пък, знаейки какво се случва с всяка кандидатура, подкрепена от Слави Трифонов, той е решил да остави „ горещия картоф “ за по-нататък, усещайки, че „ шоу падишахът “ по-скоро търси неговата поддръжка, в сравнение с действително му дава своята. И току-виж се отметнал.
Както се споделя, да не те издига Слави Трифонов! Двама министър председатели (с два готови кабинета) предварително дадоха доклади пред гласоподавателите си, преди още да бъдат определени, а други двама се утаиха в безвремието. Още по-лоша е ориста на кандидат-министрите. Някои от тях бяха такива единствено няколко дни, други претърпяха кариерни обрати в неподходяща посока, а един кандидат-фюрер за Министерство на вътрешните работи даже е на път да се раздели с работата си заради „ плагиатство “. Иди че участвай по-късно в „ политическите кастинги “ на Слави…
Ала по този начин господин Трифонов схваща политиката. С едната ръка нещо „ дава “ (криейки го зад тила си), а с двете ръце взема… И все му се коства, че другите се пробват да го преметнат.
Отдавна не бях следил и по-безумен парламентарен спор от оня, който се организира в сряда следобяд в Народното събрание. Да оставим даже настрани тематиката за „ Буджака “ (овехтял компромат, направен от изданията на Пеевски против „ кръга Капитал “, с цел да прикрие абсурда с „ Росенец “).
Смайващото бе да се види по какъв начин Има Такъв Народ забиха последните пирони в ковчега на всяко допустимо политическо съглашение с „ протестните сили “. Тошко Йорданов, задъхвайки се от отвращение, се кълнеше от трибуната по какъв начин Христо Иванов изискал да „ утвърждава “ министрите им, с цел да каже дали неговата парламентарна група може да застане зад тях. Това ли била „ демокрацията “?
Явно „ сценаристите “ от дълго време са възприели за „ обикновено “, че само Слави Трифонов „ спуска “ всички „ еднолични решения “, като всичко друго им наподобява „ ненормално “ и „ налудничаво “. Христо Иванов неотдавна описа в изявление, че на съответни въпроси по всякакви „ кандидатури “ депутатите от Има Такъв Народ свивали плещи с думите: „ Не знаем. Дългия ще каже “.
Една партия, една страна и един водач! Има и подобен народ. Не целият, за щастие…
От 11 юли насам партията на Слави Трифонов от ден на ден замязя на „ политическа фракция “. Да, доколкото за всяка фракция са присъщи следните две неща:
Битка с враговете, които са „ на всички места “ и извращават същинските „ планове “ (словоизлияния) на Водача;
Опазването на „ тайната “ (на „ определените “ от лидера и за начертаните от него „ дейности “ и т.н.), тъй като „ посланието “ би трябвало да „ обитава “ вътре, единствено измежду „ отдадените “, а не на открито (сред „ неизбраните “, „ профанизаторите “ и „ предлагачите “ на всякакви решения);
Съчетанието сред на ниска цена популизъм, отцепничество и подшушнати от нейде „ истини “ е страховитата политическа композиция, която тресе България към този момент месец. Което ускорява чувството за „ двойна игра “, която през вчерашния ден следобяд лъсна в Народното събрание.
Зрителите на директното лъчение от Народното събрание не може да не са занемели при следната „ игрова композиция “: по какъв начин „ батковците “ от Движение за права и свободи подвигаха топки, които „ новаците “ от Има Такъв Народ забиваха безотказно върху „ протестните партии “. И всичко това – под безучастните погледи на ГЕРБ, които се правеха, че „ не са оттова “. Спазвайки заръката, дадена им преди този момент от Бойко Борисов на изключителната конференция: „ каквото и да става, вие не участвате “.
След което (в късно известие във Фейсбук) „ шоу падишахът “ заяви – апелирам ви се! – по какъв начин имал възприятието, че „ живеем в лудница “.
Неговият нравствен мир си е негов проблем, само че той замислял ли се е по какъв начин неговото „ ясноводство “ ще се отрази на елементарните български жители?
Които – през октомври или ноември – ще би трябвало за негова угодия да вървят още два или три пъти на избори (ако има балотаж и втори тур за президент), плащайки от джоба си цялото това „ наслаждение “.
В същото време – отново вследствие на мъдрото му водачество – за цялостен месец 46-ото Народно събрание не е образувало нито една непрекъсната комисия и не е разгледало нито един закон.
Няма Комисия по бюджет и финанси, която да прегледа актуализирането на бюджета, надлежно няма и пари за нови избори.
Да оставим даже настрани изборите, само че най-лошото е, че в новата вълна на пандемията няма пари за спомагателните хонорари на медиците, които стачкуват, хвърляйки жълтите си стотинки…
Няма пари и за преизчислението на пенсиите, планувано от служебното държавно управление, в случай че не се актуализира бюджетът.
Не е образувана и Комисия по опазване на здравето, която да разиска ограниченията в новата здравна рецесия.
Няма и парламентарна комисия, която да прегледа рецесията с цената на електрическата енергия.
Такова „ политическо безхаберие “ в България не е имало!
И отговорността за всичко това пада върху Има Такъв Народ, върху първата политическа мощ, в чиито ръце е и председателството на Народното събрание. Вчера се чу, че Ива Митева май нямало да се кандидатира на идващите избори и решението ѝ би било изцяло целесъобразно.
Ефектът „ Проглеждане “
И защото от Има Такъв Народ папагалски повтарят, че нямало нищо ужасно в нови избори, тъй като това е демокрацията, ще си разреша да им опиша за притчовия разказ на португалския публицист и нобелист Жозе Сарамаго „ Проглеждане “. Бих им купил 65 книги, изпращайки ги в Народното събрание, само че не съм уверен, че няма да е на вятъра.
И по този начин, популацията на една неназована страна било призовано за следващ път на нови избори, само че в символ на митинг решило да се въздържи или да упражни правото си на „ бял избор “ (не поддържам никого). Властта умерено приела първата вълна на „ безучастие “ и насрочила нови избори след няколко недели. Резултатът още веднъж бил същият. Когато това се повторило още веднъж и още веднъж, властта решила, че става дума за „ зараза “ – жителите очевидно били „ изгубили разсъдъка си “. „ Лекували “ ги си с „ верни пояснения “, с телевизионни стратегии и „ шоута “, само че нищо не пособие. „ Суверенът “ се запънал. Тогава самоустановилата се власт въвела „ изключително състояние “ и в последна сметка минала към властнически ограничения.
Така всички заживели в „ цялостната лудница “, първо пръкнала се в нечия вождистка глава.
И последната заблуда умря,
в тая страна
на власт е нелепостта.
„ Няма такава страна “, нали по този начин?
Холограмният Трифонов
Ама към момента „ има такова шоу “. И циркът продължава. Във вторник по обяд главата на „ Големия брат “ още веднъж изникна застрашително на телевизионния екран. Суров, само че и бащински непоколебим към всички нас, неговите „ недозрели рожби “, с спестовни, само че плашещи слова господин Трифонов разказа обстановка по този начин: той ни отхвърля проектоправителството си, тъй като „ враговете “ са към нас, но най-малко знаем кои са. Това са „ Демократична България “ и ИБГНИ (изписано в резюме, с цел да пестим място). „ Виновни “ за всичко са „ предателите “, „ змиите в пазвата “ на българската народна власт, което означавало, че „ митингът свърши “. И то за какво? Заради „ постове “. Тук телевизионният „ Голям брат “ очевидно загуби хладнокръвие или чашата на възмущението му преля, тъй като изгуби реда на аутокюто, стартира да рови из листата си и явно монтажистът или монтажистката не са имали огромен избор. Едно подсещане към „ сценаристите “: в такива решаващи случаи – като оповестяването на война – постоянно оставяйте чаша вода или чай наоколо до „ шоу падишаха “. На видно място, с цел да не я бутне в полумрака. Известно е, че при медийните изяви на другаря Сталин, по този начин сакрални, колкото и тези на „ холограмния Трифонов “, това е било безусловно наложително. И до ден сегашен се напомня първото послание на Вожда след 22 юни 1941 година, в което Сталин стопира да приказва, с пресъхнало гърло дълго отпива от чашата си, с цел да приключи речта си със популярните думи: „ Врагът ще бъде разрушен. Победата ще бъде наша “. Във версията на нашия „ шоу падишах “: „ Битката ще бъде дълга. Но ще я спечелим дружно “.
От обръщението на „ холограмния Трифонов “ разбрахме освен кои са „ враговете “. Интересно е, че Българска социалистическа партия (независимо от последното отмятане на Нинова) не беше упомената измежду „ враговете “, нито измежду „ приятелите “. Ако допуснем, че един „ падишах “ няма „ другари “, а единствено „ съдружници “, тогава би могло да приемем, че Българска социалистическа партия е към този момент „ полусъюзник “, което е значим политически колорит, защото значи, че „ алените “ са амнистирани от „ статуквото “ и са приети от него като „ дейни борци “ за народна власт.
Има Такъв Народ към този момент има и нов политически пълновръстен „ съдружник “ – това е Румен Радев, който партията на Слави Трифонов поддържа за втори мандат и ще работи за това той да завоюва президентските избори още на първия тур.
От президентството не последва никаква реакция. Или това не е вест и им е било известно от дълго време, или Румен Радев, ангажиран да разчиства „ конституционния бълвоч “ на Трифонов, не е имал време да се зарадва. Или пък, знаейки какво се случва с всяка кандидатура, подкрепена от Слави Трифонов, той е решил да остави „ горещия картоф “ за по-нататък, усещайки, че „ шоу падишахът “ по-скоро търси неговата поддръжка, в сравнение с действително му дава своята. И току-виж се отметнал.
Както се споделя, да не те издига Слави Трифонов! Двама министър председатели (с два готови кабинета) предварително дадоха доклади пред гласоподавателите си, преди още да бъдат определени, а други двама се утаиха в безвремието. Още по-лоша е ориста на кандидат-министрите. Някои от тях бяха такива единствено няколко дни, други претърпяха кариерни обрати в неподходяща посока, а един кандидат-фюрер за Министерство на вътрешните работи даже е на път да се раздели с работата си заради „ плагиатство “. Иди че участвай по-късно в „ политическите кастинги “ на Слави…
Ала по този начин господин Трифонов схваща политиката. С едната ръка нещо „ дава “ (криейки го зад тила си), а с двете ръце взема… И все му се коства, че другите се пробват да го преметнат.
Отдавна не бях следил и по-безумен парламентарен спор от оня, който се организира в сряда следобяд в Народното събрание. Да оставим даже настрани тематиката за „ Буджака “ (овехтял компромат, направен от изданията на Пеевски против „ кръга Капитал “, с цел да прикрие абсурда с „ Росенец “).
Смайващото бе да се види по какъв начин Има Такъв Народ забиха последните пирони в ковчега на всяко допустимо политическо съглашение с „ протестните сили “. Тошко Йорданов, задъхвайки се от отвращение, се кълнеше от трибуната по какъв начин Христо Иванов изискал да „ утвърждава “ министрите им, с цел да каже дали неговата парламентарна група може да застане зад тях. Това ли била „ демокрацията “?
Явно „ сценаристите “ от дълго време са възприели за „ обикновено “, че само Слави Трифонов „ спуска “ всички „ еднолични решения “, като всичко друго им наподобява „ ненормално “ и „ налудничаво “. Христо Иванов неотдавна описа в изявление, че на съответни въпроси по всякакви „ кандидатури “ депутатите от Има Такъв Народ свивали плещи с думите: „ Не знаем. Дългия ще каже “.
Една партия, една страна и един водач! Има и подобен народ. Не целият, за щастие…
От 11 юли насам партията на Слави Трифонов от ден на ден замязя на „ политическа фракция “. Да, доколкото за всяка фракция са присъщи следните две неща:
Битка с враговете, които са „ на всички места “ и извращават същинските „ планове “ (словоизлияния) на Водача;
Опазването на „ тайната “ (на „ определените “ от лидера и за начертаните от него „ дейности “ и т.н.), тъй като „ посланието “ би трябвало да „ обитава “ вътре, единствено измежду „ отдадените “, а не на открито (сред „ неизбраните “, „ профанизаторите “ и „ предлагачите “ на всякакви решения);
Съчетанието сред на ниска цена популизъм, отцепничество и подшушнати от нейде „ истини “ е страховитата политическа композиция, която тресе България към този момент месец. Което ускорява чувството за „ двойна игра “, която през вчерашния ден следобяд лъсна в Народното събрание.
Зрителите на директното лъчение от Народното събрание не може да не са занемели при следната „ игрова композиция “: по какъв начин „ батковците “ от Движение за права и свободи подвигаха топки, които „ новаците “ от Има Такъв Народ забиваха безотказно върху „ протестните партии “. И всичко това – под безучастните погледи на ГЕРБ, които се правеха, че „ не са оттова “. Спазвайки заръката, дадена им преди този момент от Бойко Борисов на изключителната конференция: „ каквото и да става, вие не участвате “.
След което (в късно известие във Фейсбук) „ шоу падишахът “ заяви – апелирам ви се! – по какъв начин имал възприятието, че „ живеем в лудница “.
Неговият нравствен мир си е негов проблем, само че той замислял ли се е по какъв начин неговото „ ясноводство “ ще се отрази на елементарните български жители?
Които – през октомври или ноември – ще би трябвало за негова угодия да вървят още два или три пъти на избори (ако има балотаж и втори тур за президент), плащайки от джоба си цялото това „ наслаждение “.
В същото време – отново вследствие на мъдрото му водачество – за цялостен месец 46-ото Народно събрание не е образувало нито една непрекъсната комисия и не е разгледало нито един закон.
Няма Комисия по бюджет и финанси, която да прегледа актуализирането на бюджета, надлежно няма и пари за нови избори.
Да оставим даже настрани изборите, само че най-лошото е, че в новата вълна на пандемията няма пари за спомагателните хонорари на медиците, които стачкуват, хвърляйки жълтите си стотинки…
Няма пари и за преизчислението на пенсиите, планувано от служебното държавно управление, в случай че не се актуализира бюджетът.
Не е образувана и Комисия по опазване на здравето, която да разиска ограниченията в новата здравна рецесия.
Няма и парламентарна комисия, която да прегледа рецесията с цената на електрическата енергия.
Такова „ политическо безхаберие “ в България не е имало!
И отговорността за всичко това пада върху Има Такъв Народ, върху първата политическа мощ, в чиито ръце е и председателството на Народното събрание. Вчера се чу, че Ива Митева май нямало да се кандидатира на идващите избори и решението ѝ би било изцяло целесъобразно.
Ефектът „ Проглеждане “
И защото от Има Такъв Народ папагалски повтарят, че нямало нищо ужасно в нови избори, тъй като това е демокрацията, ще си разреша да им опиша за притчовия разказ на португалския публицист и нобелист Жозе Сарамаго „ Проглеждане “. Бих им купил 65 книги, изпращайки ги в Народното събрание, само че не съм уверен, че няма да е на вятъра.
И по този начин, популацията на една неназована страна било призовано за следващ път на нови избори, само че в символ на митинг решило да се въздържи или да упражни правото си на „ бял избор “ (не поддържам никого). Властта умерено приела първата вълна на „ безучастие “ и насрочила нови избори след няколко недели. Резултатът още веднъж бил същият. Когато това се повторило още веднъж и още веднъж, властта решила, че става дума за „ зараза “ – жителите очевидно били „ изгубили разсъдъка си “. „ Лекували “ ги си с „ верни пояснения “, с телевизионни стратегии и „ шоута “, само че нищо не пособие. „ Суверенът “ се запънал. Тогава самоустановилата се власт въвела „ изключително състояние “ и в последна сметка минала към властнически ограничения.
Така всички заживели в „ цялостната лудница “, първо пръкнала се в нечия вождистка глава.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ