винаги е изглеждал уверен, силен и малко недостъпен, но зад

постоянно е изглеждал убеден, мощен и малко недосегаем, само че зад това стои притеснителност, която той рядко демонстрира.

„ Може би тя ме прави да наподобявам дистанциран и хората си построяват друга визия за мен “, споделя артистът пред Мон Дьо. „ А истината е, че най-сериозен съм само в работата си. “

В кариерата му първият огромен „ строшен стандарт “ е ролята на Квазимодо в „ Парижката Света Богородица “. Дотогава му дават все функции на „ принцове “, а той желае да върви по различен път.

„ Тогава внезапно счупих визията за това по какъв начин един артист влиза в едни и същи релси. “

NOVA

След 40-те Калин стартира да гледа на света по-реалистично: „ Започваш да виждаш неприятните неща, за които преди този момент си затварял очите. Но те не минават. “ Говори намерено за митингите, за политическата вулгарност, за разочарованието.

„ Хората са отвратени. Нито една партия не удържа на думата си. И си казваш – защо да гласоподавам? И аз съм си го казвал, само че имам вяра, че би трябвало. Иначе нищо няма да се промени. “

Според него неналичието на култура е най-големият проблем. „ Кой ни заглушава? Този, който има интерес хората да са безразлични. Когато няма обучение и просвета, няма въпроси. А когато няма въпроси, няма и смяна. “
Разказва и за разминаването сред същинския живот и дребния град, в който е израснал – Роман. „ Много неща не доближиха до нас. Протестите през 97–98 съм ги гледал единствено по малкия екран. “ Сблъсъкът с огромния град идва, когато влиза във ВИТИЗ. „ Видях свят, който ме раздруса. Майка ми споделяше, че съм треперел от неспокойствие на сцената. “

Калин в никакъв случай не е напускал прожекторите преднамерено – просто е човек, който избира светлината да пада върху работата му, не върху персоналния му живот.

„ Интервютата са част от специалността, знам го. Но аз в действителност се тормозя. “ Не би махнал нито един детайл от актьорската специалност, тъй като даже тези, които не знаят какво вършат първоначално, могат да се научат. И той самият в никакъв случай не е мечтал за сцената като дете. „ Аз не знаех за тази специалност. Влязох във ВИТИЗ на 17 – бях дете. “

NOVA

Когато диалогът стига до любовта, Калин се разтваря изцяло.

„ Когато станах татко, разбрах, че нищо не знам за любовта. Бащата първоначално е като спътник – още не си необходим. Но внезапно детето стартира да те познава, да поддържа връзка с теб, и това възприятие се ускорява всеки ден. “
Страхувал се е само от нещо: „ Че мога да бъда несъответстващ. Това дете зависи от теб. И в случай че не реагираш в точния момент, какво става? “

Иска да даде на щерка си здрава ценностна система – морал, семейство, съчувствие към хората и животните. Не би желал да наследи „ торбичките под очите “, които са му фамилна линия.

За любовта със Златина Ранкова приказва с нежна усмивка. Запознават се около другари, доста преди да бъдат двойка. „ Знаех, че Краси Ранков има щерка, само че не знаех коя е. Когато я видях, си споделих: ‘Ти ли си?’. После споделих и на него. Той ме погледна и сподели: ‘Имам пушка’. “
Опитват да бъдат дружно, само че тя живее в чужбина. Разделят се, остават приятели… и 10 години по-късно ориста ги среща още веднъж. „ Не сме го възнамерявали. То просто се случи. “

Калин споделя за нея единствено едно: „ Тя е доста яка. И по тази причина аз би трябвало да бъда задоволително крепък, с цел да бъда до нея. “
А дали е?
„ Надявам се. Щом съм още до нея. “