Петър Пешев: Новите русофили изпълняват ревностно и с фанатизъм заповедите от Москва
Вили Лилков
Русофилството напълно не е проблем на днешното време. И преди съвсем 100 години Петър Пешев – един от изявените родни политици установи, че страната ни е изумена от тази антибългарска болест.
Петър Пешев (1885, Севлиево – 1931, София) е правист и журналист, един от водачите на Либералната (Радославистката) партия. Той е по-малък брат на революционера Стефан Пешев, обесен през 1876 година Учи в Богословското учебно заведение в манастира „ Св. Петър и Павел “ край Лясковец, след което е преподавател в Севлиево. Завършва гимназия в гр. Николаев (Русия) и право в Московския университет (1884). От 1884 до 1887 година е служител в Министерството на правораздаването, след което до 1899 година е юрист в Севлиево и до 1919 година в София. Действителен член на Българското книжовно сдружение от 1884 година Председател на Софийския адвокатски съюз (1910–1912). Народен представител от 1893 до 1919 година с спиране от три години. Министър на правораздаването в няколко държавни управления и министър на националното просвещение в кабинета на Васил Радославов (1913–1918). Неприкрит съперник на режима на Български земеделски народен съюз. През 1923 година е наказан от Третия държавен съд на пожизнен затвор, само че е амнистиран през 1924 година
Ето какво откриваме в книгата на Петър Пешев„ Историческите събития и деятели от навечериетона Освобождението до през днешния ден “
Печатница „ Либерален клуб “, 1929 година
Част двадесет и втора: Революция. Междуособици
Глава четвърта: Старото и новото русофилство
В гражданската война, която терзае България, ний виждаме на всички места пръста на съветското руско държавно управление. Известно е, че дипломацията на царска Русия чак до всесветската война не остави ни един ден на мира нашето родно място. Дипломатите на монархическа Русия интригуваха, месиха се в нашите вътрешни работи, крояха комплоти, устройваха заприказва срещу държавния ни глава и срещу самостоятелността ни. Руските дипломати подбуждаха българи срещу България, служеха си с тях, подкрепяха ги морално и материално, даваха им заслон в Русия, проведоха ги, доставяха ги с оръжие и ги изпращаха да правят комплоти и протести. С българи, заблудени и увлечени от любов към Русия и религия в нейното безкористие, или съблазни от материални облаги, каквито Азиатският депертамент даваше обилно, съветската дипломация нееднократно си е служила, с цел да напакости на страната ни.
Промяната на съветския режим след болшевишката гражданска война не изцери България от русофилството, нито я избави от пагубната съветска интервенция в работите ни. Русофилството не изчезна. Сега то взе друга форма, яви се в различен облик, надяна друга дреха, без да е престанало да бъде все така пакостно, както и по-рано.
Новите русофили, множеството заблудени от утопичните хрумвания на комунизма, а част от тях водени от жадност за отплата или власт, или пък от изгода, се предадоха всецяло на разположението на съветската руска власт. Някои от водачите им живеят в Москва, като публични представители на Българската комунистическа партия. Новите русофили извършват ревниво и с фанатизъм заповедите от Москва. И те както предшествениците си емигрират в Москва, дето ги одобряват с отворени прегръдки. И в този момент, както по времето на монархията, даже по-щедро, българите-емигранти се доставят от съветското държавно управление с пари и оръжие и се изпращат да разрушават отечествоито си под претекст, че служат на вселената, че работят за братството сред народите.
Изпълнявайки проектите на съветското и руското държавно управление и действувайки по неговите упътвания и заповеди, с негови пари и оръжие, нашите комунисти водят жестока, безчовечна и страшна битка, от която падат доста жертви и измежду която самите те гинат и чезнат фанатично, безмислено, на халос.
Русофилството напълно не е проблем на днешното време. И преди съвсем 100 години Петър Пешев – един от изявените родни политици установи, че страната ни е изумена от тази антибългарска болест.
Петър Пешев (1885, Севлиево – 1931, София) е правист и журналист, един от водачите на Либералната (Радославистката) партия. Той е по-малък брат на революционера Стефан Пешев, обесен през 1876 година Учи в Богословското учебно заведение в манастира „ Св. Петър и Павел “ край Лясковец, след което е преподавател в Севлиево. Завършва гимназия в гр. Николаев (Русия) и право в Московския университет (1884). От 1884 до 1887 година е служител в Министерството на правораздаването, след което до 1899 година е юрист в Севлиево и до 1919 година в София. Действителен член на Българското книжовно сдружение от 1884 година Председател на Софийския адвокатски съюз (1910–1912). Народен представител от 1893 до 1919 година с спиране от три години. Министър на правораздаването в няколко държавни управления и министър на националното просвещение в кабинета на Васил Радославов (1913–1918). Неприкрит съперник на режима на Български земеделски народен съюз. През 1923 година е наказан от Третия държавен съд на пожизнен затвор, само че е амнистиран през 1924 година
Ето какво откриваме в книгата на Петър Пешев„ Историческите събития и деятели от навечериетона Освобождението до през днешния ден “
Печатница „ Либерален клуб “, 1929 година
Част двадесет и втора: Революция. Междуособици
Глава четвърта: Старото и новото русофилство
В гражданската война, която терзае България, ний виждаме на всички места пръста на съветското руско държавно управление. Известно е, че дипломацията на царска Русия чак до всесветската война не остави ни един ден на мира нашето родно място. Дипломатите на монархическа Русия интригуваха, месиха се в нашите вътрешни работи, крояха комплоти, устройваха заприказва срещу държавния ни глава и срещу самостоятелността ни. Руските дипломати подбуждаха българи срещу България, служеха си с тях, подкрепяха ги морално и материално, даваха им заслон в Русия, проведоха ги, доставяха ги с оръжие и ги изпращаха да правят комплоти и протести. С българи, заблудени и увлечени от любов към Русия и религия в нейното безкористие, или съблазни от материални облаги, каквито Азиатският депертамент даваше обилно, съветската дипломация нееднократно си е служила, с цел да напакости на страната ни.
Промяната на съветския режим след болшевишката гражданска война не изцери България от русофилството, нито я избави от пагубната съветска интервенция в работите ни. Русофилството не изчезна. Сега то взе друга форма, яви се в различен облик, надяна друга дреха, без да е престанало да бъде все така пакостно, както и по-рано.
Новите русофили, множеството заблудени от утопичните хрумвания на комунизма, а част от тях водени от жадност за отплата или власт, или пък от изгода, се предадоха всецяло на разположението на съветската руска власт. Някои от водачите им живеят в Москва, като публични представители на Българската комунистическа партия. Новите русофили извършват ревниво и с фанатизъм заповедите от Москва. И те както предшествениците си емигрират в Москва, дето ги одобряват с отворени прегръдки. И в този момент, както по времето на монархията, даже по-щедро, българите-емигранти се доставят от съветското държавно управление с пари и оръжие и се изпращат да разрушават отечествоито си под претекст, че служат на вселената, че работят за братството сред народите.
Изпълнявайки проектите на съветското и руското държавно управление и действувайки по неговите упътвания и заповеди, с негови пари и оръжие, нашите комунисти водят жестока, безчовечна и страшна битка, от която падат доста жертви и измежду която самите те гинат и чезнат фанатично, безмислено, на халос.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ